Kamen's blog

Напоследък тоя блог се сдоби с доста дупки. Бяха времена когато се стараех през ден поне да имам по един запис. Напоследък минимума е един на седмица.
Тия дни се трудя за фирмата – правя софта за Перу. Имам си работа, но не си давам 100% зор. Имам и един друг проект пак за фирмата. Ако не ми мине котка път – вторник ще се разходя с автобуса до Перу. Дано тоя път съм уцелил алгоритъма за линията, че ако пак имам да чистя тежки бъгове ще ми е много гадно…
Добре е че другата задачка е доволно дребна – вече направих модификациите, остава само козметика по интерфейса и може да се качва. В най-добрия случай и там ще иде един ден.
Асен минава като приключи занимания с неговия курс… Май не му понася много добре – загубил е тренинг
Последния пост го направих четвъртък вечерта (петък рано, всъщност). Петъка изкарахме в Перу, вечерта имаше купонче у Фил и от тогава не съм излилзал от нас… Така че не съм пропуснал толкова много за това време в описанията тук…

Днес трябваше да направим ъпгрейда в Перу. Да ама не би! Днес пак ни бяха оставили 100 кила работа и стояхме до 22:15 в цеха. Това е безобразие – едвам стигнахме до работата в която и аз съм полезен и се оказа че същия тъпунгер, който не си е свършил работата, въобще не е имал идея как ще работи пневматиката, и си е измислил нещо когато ми е обяснявал на мен. В резултат сега – посред нощите дъвча сандвич и се подготвям да програмирам. Чудя се дали да не си лягам… Аз да не съм нещо благотворителна организация?!
Уф… Ако утре не успея ще ходя и в събота, не е оферта…

Преди няколко дни се захванах да побачкам малко за фирмата. Беше ми писнало само да чета и да се почесвам. Подхванах няколко дейности по 3 проекта които текат.
От време на време се чудя кога ще ме изхвърлят от там… изгонят всъщност. Аз се вяскам само когато ми текне и то по проекти които ми харесват. Дано съм полезан. Факта че не ме гонят ми дава основание да си мисля, че или Малкия Шеф е много търпелив или наистина съм полезен…
За ВУЗа малко съм на пауза. Тия дни ми се иска да свърша една работа, ама трябва да се сетя в подходящ момент.
Събирането с приятели влезе в приятен коловоз – виждам се всяка вечер с различна група. Днес се видях с Лили и Боби – те се прибраха от Виена преди два дни. Светят, харесало им е. Учебния туризъм доста се харесва на Лили. може и аз да се пробвам по тоя принцип. Не съм се замислял сериозно, но може би е добра идея…
Ще ми оври тиквата ама да не след опичането само…

Успях да си подкарам драйверите на ATI за Linux. Това не звучи като голямо постижение, но всъщност се оказва сериозно придизвикателство. Оказва се че и доста стари пушки не успяват да се преборят.
Динко мина преди няколко дни и доста се помъчи, изтеглихме драверите, малък и разширен комплект. Инсталацията уж потръгна, но не усетихме търсения ефект. Много търсене в мрежата пачване с де що има пачове не помогна и в крайна сметка нищо не направихме.
Вчера обаче разгледах по-внимателно нещата и попаднах на дребен пропуск – поправих го и всичко заспа…
В форума на linux-bg.org пуснах тема. Дано е било полезно на някой…

Странно и малко тъпо, но наистина нямам какво да добавя към долния запис. Житие-битието ми е изпълнено с дребни и незначителни случки и нищо не чувствам достойно да запиша тук.

Да видим какво ми се прави…
Напоследък разглеждам фирмите които предлагат комплекти за разработка на базата на стандарта ZigBee. Иска ми се да се докопам до нещо такова, но парите ме спират, спира ме и факта, че не съм убеден какво ще правя с такъв кит. Ще си поиграя малко и после ще трябва да измисля какво да пиша по темата, ще трябва да си измисля експерименти, да си формулирам достойна задача-проблем и да се преборя с него. Всичко това на фона на участието ми в живота на структурите от които съм станал част – ВУЗ-а и фирмата…
Имам някои идеи – статистика в зашумена среда, скорост при последователни възли, и светия граал – адресиране през IP на радио мрежата с управление и наблюдение на параметри.
Дано си изясня картинката, че като почне годината ще го закъсам. До тогава ще трябва да съм измислил какво да правя и само правенето да ми е останало.
Хех планове… :-/

Напоследък си изкарвам по доста подобен начин всички дни.

Деня започва малко бавно, но по някое време се инсталирам на компа и чета за ония моите мрежи. Боря се с четивата и по някое време се уреждам с нещо за вечерта. Обикновено се виждам с Васко, Даниела и хората около тях – Слава, Гери… По улиците засичаме доста народ, епизодични са Тони, Ники (на Лили) и др.
Общо взето приятно житие-битие. Единствено все още усещам липсата на напрежението от работата в фирмата. Когато имаше много работа и беше смислено беше страхотно.

Сега имам 2 варианта – да поиграя на игрица или да чета нещо. Късно е, ще поиграя малко.

Беше то каквото беше море за тая година, няма повече!
В Ахтопол изменението е едно единствено, до автогарата има малки баничарници – продавачите в едната са станали много гласовити и напористи, до степен да ти станат неприятни и да ги запомниш.
Ахтопол беше като мехлем за портфейла ми. Квартирката не беше от най-евтините там, но всичко останало беше на половин цена спрямо Созопол. Иначе – без изненади, дребно курортче, гаден градски плаж с щипалки, много народ по “главната” и мазни банички. Класика.
Като се намърдаш някъде по-настрана всичко става много по-добре. Намираш си местенце където народа не си стъпва по главите, водата е чиста и дълбока и се отдаваш на кротки удоволствия.
С Фил Деси и Митко го давахме доста мързеливо, не си дадохме зор по нито един повод. Деси и Фил се уредиха много сполучливо с квартира с голяма тераса и си изкарахме там доста време. Пуснах Фил да поплува с плавниците ми и май му хареса. Ако си навие на пръста ще се научи, само постоянство му трябва.
Щях да донеса рапанчета за всички в София, но си извъртях много гаден номер. Докато търсех по дъното подходящи сувенири съм се овъртял в някаква смрад и като се усетих се изстрелях тутакси към банята в квартирата. Зарязах и рапани и всичко…
Посетихме Синеморец, Може догодина да изкарам там една почивка.