Kamen's blog

Днес се преместих, от Созопол на Ахтопол. Тук се очаква да остана поне до четвъртък. Тогава се изнася Митко. Жалко, че бърза толкова. Дано успеем да се сглобим за повечко време.
Вчера се видях с Васко, Слава и още двама техни приятели. Ще са на палатка на Варвара. Слава каза добри думи за Варвара, чудя се как да се сглобя да ида и аз някой път там, с Васко и компания не е много добра идея щото съм кашкавал, а те са твърди… Сладурчета – тръгнали в 3-4 сутринта за да изкарат събота и неделя на море, и то на Варвара! Обадиха ми се да ме водят на скали – веднага приех, плажа с Даниела и компания не предлага много придизвикателства. За сметка на изкарването с Васко и ко. За една бройка да се пребия катерейки се на излизане от водата, загубих си посчупената маска за гмуркане, издрах по мидите де що ръце и крака имах… Въпреки това, добре беше че минаха. Бях малко кисел ама сега като се замисля “+” беше повече от “-”. Доволен съм.
Групата на Даниела е с приятни елементи, приятна и като цяло. Имаше изненадващо много инженери… Има една кака – Ивето, много ме радваше. Като има не-познато до болка, готино момиче, аз придобивам идиотското желание да се държа като “кавалер” и желирано плодово кремче едновременно. Хе-хе
Мдам. Сега чакам да се домъкнат Фил и Деси и ще се юркам към плажа.
Утре, може би, пак ще попиша тук.

На море съм, пак. Тпя път е готино по всички параграфи Групата на Даниела е ОК. Познавам ги малко или повече всичките. За един ден заедно бяхме тук с Герито и Иво (нейния). Лика-прилика са си. Заминаха си вчера.
Като се изтърсят Фил и Деси ще се понесем към Ахтопол, чудя се обаче дали да не ги накарам да си стоим тук – много е яко а има достатъчно квартири из новия град по за 7-10 лева… е ще видим като ги чуя.

За сега толкоз, повече после.

За Салатата

Напоследък организирам събирания “на салата”.
Проведени бяха серия експерименти с различен брой присъстващи и броеве ястия. Вариациите са тествани в продължение на повече от месец. резултатите недвусмислено налагат следните заключения:

1) Основен положителен ефект от използване на метода “на салата” е облегчената логистика при подготовката за посрещането.
2) Като основен елемент салатите могат да се използват в широки граници.
3) Принципно е възможно човек да консумира твърде сериозно количество салати като трудно се получава усещане за засищане (доказано чрез серия самонаблюдения).
4) Добавяне на местни ястия и продукти е много приятна екстра, но не и небходимост.

Отбелязвам следните препоръчителни практики при използване салата като основен елемент за трапезата:
1) Кобинация с картофи по Традиционната рецепта има силен положителен ефект върху цялостното впечатление у присъсващите.
2) Изключително важно е да се използват и структурират правилно допълнителните логистични ресурси в лицето на пристигащите.
3) Независимо от намаления брой типове елементи, следва да се осигури разнообразие на основните ястия като следва да се осигури избор в поне 3 различни основни ястия.
4) Задължтелно е да се осигури възможност за доовкусяване – както с традиционни подправки, така и с необичайни добавки. Чрез използването на този метод количеството на салатите като процентно тегло, може да бъде завишено драстично.

(При провеждането на наблюденията не бяха извършвани експерименти въху животни.)

За Морето

Тия дни затъпявам здраво, мисля да се изнеса към морето.
Имам няколко варианта и трябва да си избера един от тях че да не стане по калсическия метод “в последния момент”.
Може да се вдигна на посещение при Митко или Даниела. Може просто да ида по-раничко на Ахтопол, а може да се изсипя заедно с Фил и Деси.
Трябва бързичко да реша. Ще направя и последно ослушване за мераклии за още малко море.

Днес, тоест, вече вчера, бях в малко командировка – ходихме да правим ъпгрейд на една поточна линия която аз бях програмирал. Сега трябваше да програмираме нов възел на позицията на стар. Имаше някакво свежо усещане за бъзина, експедитивност и ефективност тази ранна утрин. Ех…
Като пристигнахме на обекта се оказа че колегите не са си свършили работата до никъде и механиката дори не беше почната. Възела е малък и трябваше уж бързо да се справят. Добре ама се показаха и други проблеми касаещи програмирането и аз и колегата с горното ниво също си имахме борене.
Оказа се че и колегата с ел. монтажа има пропуски в подготовката за обекта та нещата бяха зле. В един момент се оказа че и самата поточна линия трябва да тръгне спешно както е в момента та общо взето ни изметоха от обекта доста набързо.. Нищо не стана.

Очертават се проблеми с морето – не е сигурно, но май Фил ще го закотвят от ВУЗа. Куцо, дано се измъкне… Така или иначе ще се опитам да се разходя до морето преди първи. Дано се закваси успешно

Днес, тоест, вече вчера, бях в малко командировка – ходихме да правим ъпгрейд на една поточна линия която аз бях програмирал. Сега трябваше да програмираме нов възел на позицията на стар. Имаше някакво свежо усещане за бъзина, експедитивност и ефективност тази ранна утрин. Ех…
Като пристигнахме на обекта се оказа че колегите не са си свършили работата до никъде и механиката дори не беше почната. Възела е малък и трябваше уж бързо да се справят. Добре ама се показаха и други проблеми касаещи програмирането и аз и колегата с горното ниво също си имахме борене.
Оказа се че и колегата с ел. монтажа има пропуски в подготовката за обекта та нещата бяха зле. В един момент се оказа че и самата поточна линия трябва да тръгне спешно както е в момента та общо взето ни изметоха от обекта доста набързо.. Нищо не стана.

Очертават се проблеми с морето – не е сигурно, но май Фил ще го закотвят от ВУЗа. Куцо, дано се измъкне… Така или иначе ще се опитам да се разходя до морето преди първи. Дано се закваси успешно

Отпускарския сезон започна. Приятелчетата един по един си организират море и се ориентират по бриза. Смятам и аз да се понеса към златисто-синия пейзаж и да отпусна морни телеса на горещия пясък.
Тия дни се опитвам да си повишавам познанията в областта на мрежите – ту с успех ту не особено успешно, но напредвам в литературата. Имам обаче чувството че може и доста по-добре…
Кухнята на вилата придобива завършен вид и мисля като се преполови август да се вдигнем с приятелчетата до там. 3-4 дни би било много приятно да си изкараме около локвата…
Преди половин час си фраснах (тип пресрещнах) показалеца на лявата ръка и сега ме боли и трудно натискам бутоните на клавиатурата, единственото което ми дойде на акъл докато преглъщах благите думи бе че е чудесно че не е на дясната ръка… Много щеше да е кофти ако беше на дясната ръка… мдам…

Отдавна не бях ходил два поредни уийкенда на вилата. Налага се да ходя сега пак.
Имаме работа с баща ми – ще закачим шкафчетата в кухнята. Кухнята става доста приятна, харесва ми днес към 5 се вдигаме, не съм сигурен кога ще се върна.
Вчвра минахме с баща ми през Илиенци – оглеждах се за велосипеден фар. На Илиенци се продават много болкуци, разбира се имаше и боклучиви фарове. За 5 кинта червен габарит за нощно време, с екстри два мигача и стоп светлина като натиснеш спирачката. Куцо излълнение но все пак – 5 кинта! За 7-10 имаше и фарове, но толкова кофти изглеждаха че не се навих да си купя. За сравнение – тия работи по велосипедните магазини струват от 20 кинта нагоре. Така или иначе ще ми се наложи да си взема такова чудо – да се разкарвам без никаква светлинка по тъмниците е много зле.

Тия дни ми се очертава малко увеличаване на заетостта.
Утре имам екшън с баща ми на тема шкафчета за вилата. За събота и неделя имам да уредя на една приятелка някакви материали за практика и защита на отчети. Освен това се опитвам да чета материали за моето дообразоване, че тъп се чувствам нещо… За следващата седмица ми се очертава и разходка до Перущица та да видим как ще се сготвим и за тоя екшън.
В някой момент ще трябва да се занимая и с байка че нещо не ми допада как се държи.

Гледах “Пътеводител на галактическия стопаджия“. Хареса ми най-много от всичко което съм гледал напоследък.

Блога ми се пълни с празни постове – добре че не пиша кога ходя да пия вода…
Ето още един празен пост.

Вчера се прибрах от вилата – бяха ме привикали за ден-два за да помогна че имаше нещо. Прибрах се с мерак да си покарам велосипеда в приятна компания. Не ми се случи. Покарах, но малко – хич не обичам да карам сам, като се замисля сам с удоволствие правя много малко неща.
На вилата се поцамбурках в басейна. тъкмо беше станал . Все още е малко хладно – 23С на водата, но не беше лошо, аз съм свикнал със студа на реката.

Продадох си старата дънна платка процесор и памет – 130 кинта. Добра цена, и аз съм доволен че се отървах, мисля и новия собственик е доволен. Ако са малко кинтите – живи и здрави. Аз бях позабравил че имам да ги продавам…

Не ми се стои сам тази вечер, но май така се очертава да се получи.

Току що гледах “Война на световете”.
Преди години си купих и прочетох класиката на Хърбърт Уелс. От започването на филма бях предубеден. Очаквах американците да се оцапат отново. Героите, Мъжество, Благородство и други подобни клишета, в големи количества.
Да ама не! Стивън Спилбърг е направил филм, който наистина се възползва от основните идеи на книгата, прибавил е бруталност характерна за по-съвременното кино и е изоставил клишетата почти изцяло. Разбира се фабулата е преместена в по-съвременна обстановка и естествено някъде в познат за амариканеца ареал..
Том Круз май е добър… отново играе твърде драматично, но от друга страна такъв му е образа, такава му е и ролята. Спилбърг за това и го е взел.

Като цяло филмчето си го бива. Самата книга поставя въпроса “Ами ако не сме толкова велики?” Филма не се отдалечава от този лайт-мотив. Има го и класическото за фантастиката питане: Какво ще стане с нашето общество, когато го подложат на такъв и такъв дразниел, а индивида как ще го понесе?”
Изпипани са и ефектите, но те отдавна придобиха второстепенно значение за мен..