Kamen's blog

Днес приключих часовете с практикуващите. За днес им бях оставил за задачка да се подготвят за препитването за понеделник и очаквах че няма да се зорят много…
Първата група разби очакванията ми – никой не си пусна средата, дори когато им намекнах че ще видят зор в понеделник, нямаше реакция. След като им обясних за хиляден път как няма да им раздавам даром заверки (и оценки…) пак нищо не направиха. На тая група ще дам добра оценка само на едно момче – реши си всичко и дори писахме интересни неща…
Втората група посрещнах леко по-остро, но и те си поиграха игрички. Към края на деня се размърдаха и имаше няколко среди пуснати и дори си дорешиха задачките… Не си правя илюзията че някой от тия може да синтезира код за нещо повече от попълване на масив, но все пак нивото е по-високо сравнено с другата група.

Хех, днес си отворих устата за море, но на групата май и е малко рано за тия приказки… тия дни ще се разходя до Ехнатон да видя как стоят нещата, че да знам кога да очаквам разходка до Перущица.

Ще взема да се вдигна соло до Морето, за един-два дни, да видя колко евтино мога да изкарам …да бе…

Днес поспекох подопечните и работиха по-добре… Може би и защото това което им показвах не бяха го виждали и лекото безпокойство от непознатото подейства добре…
А може би просто ги поспекох достатъчно )

Отделих повече време на хората които решаваха и един по един всички минаха през задачата. Повечето няма да могат да я напишат отново дори и същата, (хъм, дори и по-проста), но поне чуха за какво иде реч…

Утре имам да обяснявам как да записват данни в файл, а това не ми е ясно и на мен. Четох си дебелата книжка дори и като бяхме на пица с Асен Фил и Весела (на Асен приятелка). Май не е толкова лошо, ще им го предам с С варианта, С++ е твърде сложен за мен, нямам идея как бих могъл да им го обясня на тях….

Хех, след малко зачитам пак в С-то… 

В групата потръгнаха приказки за море. Ще взема един календар и ще си разрисувам мераците…

Днес започнах практиките.
Майчице – от 20 човека един работи добре, двама трима се опитват останалите броят мухите по тавана.
Опитвам се да карам хора които са учили цял семестър С да пишат елементарни програмки. Едвам пишат. Поне схващат операторите. Дадох им две елементарни задачки, едната с две функцийки другата масив за сортиране и едвам се справиха дружно…
Утре ще трябва да им обяснявам структури – това как ще стане не ми е много ясно.
Ще взема да ги накарам да решат задачите едновременно с дъската, че иначе нищо няма да отцепят…

Ако и аз съм бил такъв тъпан не се учудвам че даскалите не ме помнеха…

Въпреки дъждовете и клинча тия дни идва сезона на отпуските, морето, планината и тям подобни… До сега не сме говорили много по темата, но имам усещането, че основни фигури няма да могат да правят почивки тая година…

Преди няколко дни с бащата разглеждахме една карта на южното черноморие. Пак ми се ходи там – ходи ми се на тихо, кротко, не много скъпо и с добри скали… Лошото е че за скали трябва кола, а аз не ползвам таквоз… ходи ми се да се гмуркам и да плувам.
Плажа не ме привлича особено… не че като ида на плаж ми е кофти Неее Добре ми е! Просто много харесвам идеята за скали… А ако си купя и един надуваем дюшек – да ми е мекичка скалата като си легна на нея – цена няма.
Хех, мечти…
Един от най-готините плажове – хубав пясък, малко хора, се намира на Ропотамо. Там има едно хотелче където съм бил като малък. От това изкарване имам много ярки спомени. Още преди да заминем родителчетата се бяха сдобили с шише репелент против комари. Тия гадини от района, явно бяха легендарни, та бяха основно притеснение преди да заминем.
Още първата вечер счупих шишето с репелента.
Друго което помня – на плаж се ходи бързо. От стаята се излиза бързо – за да не влязат комари. До плажа се ходи бързо. От палжа се прибираш бързо. Бързаш защото като минаваш покрай храстчетата ТЕ разперват криле и започват да те ръфат…
Когато си играя съм облечен с дълъг панталон, чорапи, маратонки и поло. Колкото и да е топло. Алергозана ме прави сънлив. Многото алергозан ме прави заспал. Алергозана не помага когато ухапванията са оформили големи отоци от ухапвания по кожата. Плажа е празен, няма комари защото има бриз. Иначе беше много хубаво море.
Най-ветровития плаж е плажа на Велека. Нямам обяснение – там е безумно ветрило дори когато морето е гладко като тепсия. Плаж от който ме е страх е Бутамята, там има мощно подводно течение, което е абсолютно невидимо и при тихо и кротко време. На скали вълнение почти не се усеща – само като тръгнеш да излизаш има проблем, може да се поодереш. Няма го обаче онова лашкане и плискане от плажа, Просто вълна не се обазува – стои си с относително малка височина.
Ходи ми се на море…

Тая събота и неделя пак се очертава със сложна хореография. Поне за част от компанията…

Ето клюката:

Даниела ще вози още двама – трима на разходка из планините ( през Банско и после на гъзарски хотел нейде около Гоце Далечев ) Добре, ама вървят някакви “ако”-та с пътниците. Зачуват се и странни аранжименти в посока куплирането по стаите. Кхъ-кхъм… Лили ще ходи, или не? А с кого ли? (Бобът го юрнали командировъчно)

Васко пак не знае как ще го бъде, е това поне е без изненади. Фил, Асен и други ще си стоим в София май. Най-много да “сипем” и да се разходим до някоя подгизнала полянка с кебапи и картоф, ще видим.

Искаше ми се да спретна едно похапване, но май няма да има терен у нас. У Фил не е същото, като се замисля как действам у нас и горе, е просто няма сравнение. Имам замах, имам увереност, имам инструмент, имам всичко

Друга клюка е че Пешо на Тони си заминава за Голямата ябълка. Днес или утре, или малко по-нататък не съм сигурен… Тия двамата са ми особени, Тони ми е направо малко трагикомична. Пешо изглежда корав, ще се оправи. Тони обаче ще боледува, трагично ще боледува!… Чувам че историята на тая двойка може да напълни Война и Мир. Щури хора.

За себе си нямам кой-знае какво да кажа, утре малко ВУЗ-ене, малко С, и ще се обадя в фирмата да вида до къде са избуяли бурените.

Всичко живо тежко преживява дъждовния период.
Асен спи прав и говори трудно от тежкото възпаление на хипертрофиралата му жлеза на мързела. Брат Фил псува колчем стане дума за излизане. Девойките/дамите от групата, като чуят за излизане се ослушват и се оправдават, че са много натоварени и че са много изморени. Може и така да е де, не им светя…

Първите два дни от седмицата щъках по ВУЗа и фирмата, имам си задачки и не ми е толкова тежко. Днес направих експеримент – не се събудих както обикновено, с петлите, а се оставих да се “наспя”. Голяма грешка!
Надигнах се трудно, последователността на ритуалите не можа да стартира и се докарах до работен ход много късно. Резултат – едвам свърших някаква работа…

Утре ще досглобя ония простотии за ВУЗа и ще гледам и да ги изпратя. Ще направя упражнение на някои елементи от С-то дето ще го преподавам… Още ми е малко странно – аз да преподавам С… Цялата работа е все едно куче да преподава котешки на кокошки!…

Вечерта хапнахме картофки у Фил. Бяхме камерен състав – Асен, аз и Фил. Появи се Деси но си легна и ние откарахме до преди малко. Помогнах на Фил със сглобяването на масата – най-после има и маса в кухнята… Хрумна ми нещо, но забравих да му спомена – дали ъглова гарнитура няма да отвори кухнята за повече функции? Ще могат да седнат повечеко хора и т.н.

Преди години ми се случваше да изкарам два, три дни сам. Без да ми се обади никой, дори по телефона. Кротка сутрин, закуска, нещо за обяд, хапване вечерта и нещо помежду хапванията – книга, компютър, учене… И на следващия ден същото. Никакъв проблем. Нито грам отегчение, нищо лошо. Днес се видях с много хора, поработих в фирмата, минах през ВУЗ-а. Хубав, пълен ден. Но ми е някак малко, не съм си начесал крастата.
Искам да се потопя в нещо, искам нещо ново да ме грабне, да ме увлече силно…

Днес с Асен и Фил покарахме байковете.
Покарахме из София, Фил си купи седалка, аз педали. Седалката доста подобри нещата с велосипеда му – доста беше ниска оригиналната, пък сега е и по-удобно. Педалите са готини, но не оправиха скърцането идващо някъде от между краката ми.
Качихме се до Романса в Симеоново. Хех бая зор с баира отново. Как успява Асен да се катери и да не му е проблем, направо ми е чудно. Добре че беше Фил с нас, та не бях най-зле. Велосипеда явно е ново усещане за него, въобще няма техника, иначе сила и на мен ми липсва. Без да съм майстор на спорта съм изтърклял много повече километри от него – преди, в Младост, пък и после…
Излязохме към 10:30 и карахме с прекъсвания до към 18:30, изтъркаляхме 40-50 километра (може и да бъркам малко).
Към края левия ми крак се предаде – яко схващане. Усещах мускулчето как играе и го пазих, но при едно слизане от байка просто ме сряза. Това сложи край на карането.
По това време се спретна уговорка за бирария и постепенно се събра голяма и разнородна компания, полафихме, посмяхме се, позапях туй-онуй (кола с сода) и се разотидохме. Сметката не излезе с 3 кинта. Някой е пропуснал да си плати нещо може би, или са ни надписали нещо. Ако са ни надписали нещо ще се бесиме! Да сервират егати дребните грамажи на цена по-висока от нормална кръчма и да ни стрелят дори така. Не е добре! Хич!
Както и да е…

За утре нямам уговорки, т. е. утре ще видим какво ще го правим
(много забавен лаф излезе от това трето лице, дано не прекалявам)

Сутринта се надигнах доста трудно.
Тия дни съм малко смачкан, кашлям, кихам, боли ме гърло. Имам и усещане като от повишена температура, но може да се лъжа. Пия хапчета каквито сервира доктора и толкоз.

Сутринта имах малко екшън в ВУЗ-а и след това мислех да се вдигна до изложението, да помогна на коелегите ако има наплив, но по едно време ме изпълни желание да се мушна някъде на топло и да спя до забрава… Приключих набързо в ВУЗ-а и се изнесох. Не съм в най добра форма…

Мисля да се хвана пак с С-то като си прибера книжката. Имам нужда, хлапетата не трябва да разбират че съм доста бос по темата…

Гърлото ми скърца от 2 дни, Нещо топъл ли съм? Дали ще изкарам изложението днес?
Ако не го изкарам, така или иначе, имам какво да правя…
Ще се разбере скоро.

Очертава ми се бачкане в Събота – изгледите за по-приятно изкарване събота и неделя май отпадат.
Евентуално малко разходка някъде около София.

Е, живи здрави…