Разходка до Черни Връх
От много години не се бях качвал на Черни Връх.
Срещата беше в 11, събрахме се на Хладилника, повозихме се на автобус до Драгалевци и после с лифт до горе. Като се изсипахме горе се оказа, че групата е към 15 човека. По един, по двама – познати и приятели се натрупали и стана голяма група и всеки познава максимум 4-5 човека. Доста рехави връзки, ама не беше лошо. Различни бяха всичките.
Моите познати бяха Даниела, Меги (колежка на Д), Гери, Данчо (братовчед на Д).
От Голи Връх до Черни Връх стигнахме за 2 часа. Май не лошо време за такава група. Времето беше доста хладно, силно ветровито и като стигнахме подножието на Черни Връх облаците ни уредиха и с влажен студ.
Тук-там, има сняг и разни щури ентусиасти се парзалят по преспите. Видяхме един скиор и един бордист. Може и други да е имало…
На върха влязохме в хижата и засмукахме супи, чорби и чайове. В хижата беше фрашкано с народ. Общо взето си стъпвахме по главите, но беше топличко и сърбахме доволни.
Като се изнесохме от върха се спуснахме по стената до Алеко – доста приятен маршрут що се отнася до вятър и слънце. После, от Алеко до Драгалевския лифт и надолу до междинната на “Бай Кръстьо”, оттам пеша до центъра на Драгалевци и после с коли до Симеоново за малко “Романс”-ови сладости.
Прибра ме Меги с Мегана 
много ме кефи тая кола, Меги също е здрава кака.
Общо взето, хубав ден. Доста различен, най-малкото.
Краката ми скърцат, дано утре мога да ходя :-/
Да видим какво ще ми сервира идващата седмица…
