Днес за една бройка да пукна от тъпота.
Какво се случи, какво не се случи,
или как се научих, че трябва да се проверява по три пъти.

Сутринта започна бавно, Родителчетата се чупиха рано – 7:30 ги чух как се изнесоха от нас. Разбира се след това и дума не можеше да става да заспя. Към 8 вече се борех с драйверите на ATI за 64-битовата Fedora Core 4 която си инсталирах оня ден. Накратко – оказа се че ATI са ползвали GCC3, а Fedora е компилирана с GCC4 (WTF?!), с други думи спек… Това естествено не ми дойде като прозрение на третата минута а на третия час, проверих в мрежата и идеята се потвърди…

Към 12 ми се обади Асен с идея за разходка до Панчарево, идеята не ме грабна веднага. Определено ми се излизаше, но Панчарево не ми беше първата мисъл. Мернах Фил в мрежата – той се нави и почнах да търся други ( колкото повече – толкова повече :) ). Комплекта се заформи с Даниела, Лили, и заедно с тях щеше да идва и Гери. Лили имаше да учи, Даниела беше заета и двете искаха да тръгнат по-късничко – към 3 минумум. През това време разбрах че Фил има някакви собствени проблеми и чака майстор. Помолих Асен да ми клипне като се уговорят за потегляне. Такава ми беше връзката с Лили и Даниела. Тоест Даниела като потегли от София да ни потърси защото “ние” ще сме вече горе.
И така аз зачаках – всички телефони около мен, периодично проверявам ICQ-то… Времето напредна, Асен си е онлайн Фил си е онлайн, явно чекаме.

По едно време ми се обажда Лили и пита къде сме – обясних и че аз съм си в нас и че след малко ще и се обадя. Те явно бяха някъде на майната си по пътя и явно “ни” изпреварваха.
Дрънча веднага на Асен да питам какво става с Фил и каква е хавата. Той ме отстреля с инфото, че те са си на Панчарево. Затворих набързо. Обадих се на Лили обясних и с две приказки каква е ситуацията и и казах да се обади на Асен за да се намерят.

И така: аз цъфтя в София, а групата която съм навил да се разхожда до Панчарево е горе.
Оставили са ме и си вися, като стар куфар на малка селска гара.

Чест прави на Даниела че предложи да се върне да ме вземе от някъде. Чест ми прави че не приех – щях да и почупя много време, пък и щеше да е кофти да се разкарва…

Най-после една сложна организация се скапа. Скапа се само за мен, което все пак не е толкова лошо – не всички бяха вкиснати… само аз. Чудя се ситуацията абсурдна ли беше или просто тъпа .

Така или иначе не загубих деня напълно. Почетох, покарах велосипед…
Групата ще се прибере късно, няма да им се прави нищо и май ще си карам вечерта в обществото на родителчетата. Те ще се приберат всеки момент – на вилата довършват кухнята… Да бях отишъл да им помогна днес…

Share

This entry was posted on Saturday, June 18th, 2005 at 8:15 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.