Kamen's blog

Много се радвам!
Как не ме кефеше тая идея само… Бога ми!…
Цялата работа тръгна за да не счупя хатъра на хората около мен.

Ахтопол е едно мъничко, чаровно, бих казал, курортче.
Въпреки че там климата е чудесен и водата вече е годна за плуване, сезона едва започва. На север тълпите вече са плъзнали, а в Ахтопол дори не всички кръчми работят. Нещо повече, когато пристигнах преди четири дни хората ме гледаха и си викаха “Ето го бе, Туриста минава…” или да бяме двама – трима най-много…

Цените са си както у нас, хапване в кръчма си е толкова, има си и Стоките на Едро от където чипса ти излиза колкото на Илиенци… Изобщо еФтин курорт. Така си е на Юг. Ако идем по-насевер – нещата имат своя по-луксозен етикет.

Пристигнах по тъмно, едвам се развиделяваше. Баничарниците вече бачкаха и забърсах една баничка с боза. По стара традиция отидох да чакам изгрева на пристана. Има едни пейки там, леко са на завет и сутришния ветрец не те вледенява така злобно. Обличам си по-дебела дреха и замижавам срещу първите лъчи на слънцето. Червено и голямо юнско слънце скоро цъфва между носа на полуострова, в ляво от фара на входа на пристанището. Чуват се петли и бавно се размърдва народа.
Разкарах се да си потърся квартира – горе на Автогарата (сега вече има и такова в Ахтопол) се очаква да ме поемат и да се настаня при най-предлагащата баба. Всъщност беше чичка и беше само един. Нави ме лесно. вече ми се спеше та 2 не виждах. След това си спомням че се събуждам, а навън е светло.
Стаята ми е с две легла (Сещам се за Гери и Ники…) и умивалник в нещо като боксче-антре. Имам си и стар Мраз. Тия Мразове са си Звяр в кожа на агънце – работи зверски, а е на изглед древен и непотребен като парен валяк.

for(int i=1;i<4;i++){
Сглобих се за плаж – раница с кърпа, фотоапарат, книга, вода 3-4 домата, глава лук (Прованса Санчо…) и дребните необходимости – USB кабел за апарата, документи и т.н. Натежа… Карай… Поплувах, попекох се, почетох Лукяненко. Като ми писна се вдигнах, душ в квартирата и следват малко мрежа, разходки и вечеря, още разходка и спане .
}
(горния ” for ” е израз на безметежно и щастливо повтороение на житие-битието на един безделник)

Имаше и различия – единия ден започна с дъждец и завърши с влажна жега. Единия ден се разходих на юг по крайжрежието, другия – на юг. На четвъртия само се цопнах и се качих на автобуса.

Интернет кафенето представлява бивше кафе в бивш гараж в къщичка-вила. Стопаните са чичо и леля от които лъха усещане за Готини Чичо и Леля. Слуша се стар рок, чичото е с къси гащи и черна фанелка, голяма сива коса и брада. И двамата пушат здраво – личи им и по пепелниците и по гласовете и по поведението. Няма как да ги сбъркаш. Имаха и дребен, дърт оранжев котарак с който се разбрахме и харесахме от един поглед.
Интернета пристига по модем – един за трите щайги в клубчето. Щайгите са си възрастни, древен Compaq, още по-древен IBM, и една стара жълта конфигурация, която се бореше с Win98 и задачата да раздава достъп. Линукса на двете древни щайги беше стар Мандрейк (KDE 3.0) и изглежда никой не си беше помислял, че може би ще се ползва кирилица на тях. Внука ги бил администрирал… Е добре щом казват. Може и да е пекан човека… Единия ден се опитах да помогна на лелката да търси теми за матура по литература за него. Дано не съм им досадил много. Много ми допаднаха…

Три вечери изядох, и трите в един ресторант – Тихата Лагуна.
Малък фамилен ресторант, сервира се предимно от улова на рибарите на Ахтопол, винаги е прясно и вкусно. Сервират дъщерите на фамилията, една от дъщерите не работи тя е с бебе на ръце, всички и се радват когато не хвърчат с чинии наоколо. Порциите са прозорец към радостта на тая къща – изобилни, ароматни, топли и поднесени с усмивка… Сметката ти я носят в чинийка, в чинийката има кърпа сгъната колоритно с джоб за листа на сметката и едно цветче. Трите вечери цветчето беше различно. Все ми се искаше да им оставя неприлично голям бакшиш.

Ахтопол ми е като любим, стар, пуловер.

Тази сутрин от нямане какво да правя слушах радио. По Хоризонт бистреха политиката.
Бая бистрене ще падне следващите няколко месеца, може би и години. БГ народа пак си го Тури на изборите. Дори изцяло червено правителство щеше е по добре от тия свинщини дето се обазуваха сега – слаба синя опозиция мощно ДПС и ония от Атака.
Е няма накъде по-зле. От сега виждам как се заформя едно слабо правителство и след него още едно … и после направо да си избираме на ново…
Голяма свинщина…
Още не мога да повярвам – десницата се нацепи и просто потъна, изгуби се. Мислех си че е хитър ход – хора на които не се нрави Надето ще имат сини за които да гласуват. Същото и за Софиянски и за Костов. И ако трите се съберат след изборите ще има едра синя опозиция (гласоподавателя няма да е гласувал за нея но по-добре така…
Добре ама за сините никой не гласува. Колко процента отиват сумарно за тях? А на всичко отгоре нямат желание много-много и да се коалират май…
Жълтите, ех жълтите… имаха и добри попадения. Обаче българина не прощава и не забравя. Може да се сети 3-4 тъпотии, и да пропусне десетина добри неща, но да повтори същите управници?! НЕ, Никога! Да не говорим че лично на мен ми бяха малко безлични -> Социоална политика? Покровителство на бизнеса? Къде бяха тия работи? Бойко тичаше на пожарите и раздаваше компетентни изказвания. Двете чада на западните банки правеха тук-там мъдри ходове и тук-там не толкова мъдри. Другите министри бяха някакви фалшиви такива…
За ДПС и АТАКА просто не ми се приказва… А трябва – защото те двете са феномени сами по себеси. ДПС показва твърд електорат и все по-силни позиции сред своите (тъмни субекти). Атака са още един наказателен вот към “политическия елит”, но и израз на появяващ се национализъм който не мисля че ще доведе до нещо добро.

Абе очертава се кървав политически сезон. Само дано не видим правителства ала Беров, или Виденов.
Дано, че не ми се емигрира, ама никак.

От дуга страна – знам че съм с политическата далновидност на тухла, та може да се получи добро все пак… не ми се вярва, но надеждата умира последна.

Ето така се прави туризъм!

Събуждам се към 8, размърдвам се само за да се добера до книжката и си чета спокойно до към 11. Стягам раница за плажа и се изнасям. Две банички и боза за отскок. Разходка в посока Юг от Ахтопол. По пътя си купих домати и други блага за обяд по скалите. Ще маам гащи и ще си плувам докато ми писне. После ще се прибера кротко за душ и да си вечерям някъде.
Това ми е плана за днес. Само да имаше с кой да си лафя… но и аз не съм лош събеседник )

Вчера вечерта си направих кефа да хапна малко риба в оня як ресторант за който съм разказвал на всички. Скумрия на скара с пържени картофи. Класика… Вкарах и една салата донати. Жалко че нямаха ром и чай. Щях да си направя купона на мах )

За довечера планирам свинска пържола с пресни зеленчуци… или пържен сафрид с картофена салата. Дилема!

Чувам че за София обещават скапване на времето. Тук няма такъв филм , а и да се скапе – малко дъждец няма да ме уплаши Дори по-добре, започнал съм леееко да почервенявам на някои места… Купих си UV защитен крем с фактор 12 ще го вкарам в употреба днес…

В момента съм на на един Мандрейк в клубчето което посетих вчера. Оказа се че освен 98-цата имат и такова животно… Смених си клавиатурата със съседната щайга че едвам пишеше, на тая и е кофти интервала, направих настройката на КДЕ-то за фонетична и бая се кефя )

Време е да потеглям… ще се мерна в АйСиКю-то )

Пристигнах в 5 (7 часа път).
Не е много удобно това клубче та ще съм телеграфен.
Ахтопол е ПРАЗЕН, няма никой в бунгалата, а чичката който ме прие на квартира ми отби от 18 до 10 кинта за двойната стая в която съм.
След пристигането бях много скапан, независимо от това че поспах в автобуса. 2-3 часа спане, обаче, и вече съм между живите.
Зарязах си телефона да се зарежда и ще поснимам из Ахтопол… И после на плай, на скали

Избори… не че очаквах нещо смислено, но резултатите шашкат… Послушах радио в автобуса и хванах конференцията на Атака и по-голямата част от ОДС. Нямам думи. По нещо поведението на Атака ми прилича на арогантното поведение на НДСВ когато взеха властта. Лошото е че са много по-идиотска формация.

Та така… Ще има още, ама друг път )

Около мен има сериозни раздвижвания – доста приятели вече знаят за какво иде реч, но ето какво: не искам да го напиша черно на бяло защото все още не е финализирано… Да речем че демострирам особен тип суеверие…

Преборих се с Ядрото. Динко ми светна да гледам по-дълбоко в Makefile-а и намерих какво да пипна. Сега трябва да огледам защо ги няма модулите на alsa-та и всичко ще заспи. Други работи по конфигурацията мисля да не пипам. Ще си инстална софтуер за MS Office и игрици и ще видим дали пък не и е време на майка ми да почне Линукс да ползва… Може и swaret да пусна – ъпдейтите са хубаво нещо.

По повод “Office-а” – Kword и Abiword не ми направиха добро впечатление с работата с таблица, когато ползвам RTF файлов тип. Пък и хот-кийовете нещо не се държат прилично. Ще гледам да ги наместя.

Сега е вечерта за размисъл… или ранната утрин на деня за гласуване. Хъм… Така или иначе отивам да спя.

И така, отново съм с нов Линукс.
Федората замина в /dev/NULL и сега отново се борим с Slackware. Към момента резултата е равен. С удивително упорство системата не желае да компилира ядрото за архитектура AMD64, но успях да подкарам драйверите на ATI за Линукс. glxgears се повдигна от 532 без DRI, през 1182 с DRI, до 2168 с драйверите на ATI. Тоест давайте cedega и да се почваме

Проблема с Ядрото е доста странен – gcc-то което пристига с Slackware е версия която няма поддръжка за новите инструкции. Замених с компилатора от testing който има такава поддръжка, но и той не пожела да се сбори. Ръчно коригирах параметри в .config и Makefile за ядрото, но при компилацията не виждам на нито едно място k8, opteron, athlon64 или athlon-fx. Няма ги и това е. Има 15 други оптимизации, но тази я няма. Нямам идея къде още да бръкна за да го накарам да прави тая оптимизация…

Ще видя дали /etc/make.conf дава добър ефект върху компилирането…

“Ех колко тъпота има по тоя свят Боже…”
ако смея така да се изразя…
Подозирам че и аз съм бил същия чвор, дръво недодялано, но поне не съм си го показвал толкова явно… надявам се…
Днес правихме защита на задачите които сме решавали (нали някакви оценки трябва да измисля) и събеседвах индивидуално с всичките студенти. Само трима – четирима имаше защо да получат заверки, другите не се и опитаха да работят. Може да не им е по сърце, може всичко, но да си гледат работата…

Един от юнаците – не взел изпита по същия предмет и му предлагам да вземе една тройка пък да си оправи изпита. Той иска повече. Не можеше елементарни работи да ми покаже и се нацупи щото му показвах грешките. Дори се изнесе гръмко… Ако знаят неговите колеги колко беля ще им докара нагоре тоя тъпунгер… А аз милсех все пак да му пиша оценка каквато искаше, само да беше останал.

Напоследък съм си възобновил Линукските интереси. Те са малко рехави, но поне за момента ми е забавно
Сега се боря с една Fedora C4 – 64bit… има приятни неща, има и не дотам изпипани неща… Явно KDE не е средата за тая дистрибуция, доста неща са орязани. yum – инструмент за инсталация и ъпдейт на софтуер е як. Драйверите на ATI отново не пожелаха да се закачат, сега съм придърпал Slackware (32бит) на което ще прекомпилирам основните работи и ще се кютна така… па да видим как ще се справя така щайгата. Ще видим какво ще го борим

От много години не се бях качвал на Черни Връх.

Срещата беше в 11, събрахме се на Хладилника, повозихме се на автобус до Драгалевци и после с лифт до горе. Като се изсипахме горе се оказа, че групата е към 15 човека. По един, по двама – познати и приятели се натрупали и стана голяма група и всеки познава максимум 4-5 човека. Доста рехави връзки, ама не беше лошо. Различни бяха всичките.
Моите познати бяха Даниела, Меги (колежка на Д), Гери, Данчо (братовчед на Д).
От Голи Връх до Черни Връх стигнахме за 2 часа. Май не лошо време за такава група. Времето беше доста хладно, силно ветровито и като стигнахме подножието на Черни Връх облаците ни уредиха и с влажен студ.
Тук-там, има сняг и разни щури ентусиасти се парзалят по преспите. Видяхме един скиор и един бордист. Може и други да е имало…
На върха влязохме в хижата и засмукахме супи, чорби и чайове. В хижата беше фрашкано с народ. Общо взето си стъпвахме по главите, но беше топличко и сърбахме доволни.
Като се изнесохме от върха се спуснахме по стената до Алеко – доста приятен маршрут що се отнася до вятър и слънце. После, от Алеко до Драгалевския лифт и надолу до междинната на “Бай Кръстьо”, оттам пеша до центъра на Драгалевци и после с коли до Симеоново за малко “Романс”-ови сладости.
Прибра ме Меги с Мегана много ме кефи тая кола, Меги също е здрава кака.
Общо взето, хубав ден. Доста различен, най-малкото.
Краката ми скърцат, дано утре мога да ходя :-/
Да видим какво ще ми сервира идващата седмица…

Днес за една бройка да пукна от тъпота.
Какво се случи, какво не се случи,
или как се научих, че трябва да се проверява по три пъти.

Сутринта започна бавно, Родителчетата се чупиха рано – 7:30 ги чух как се изнесоха от нас. Разбира се след това и дума не можеше да става да заспя. Към 8 вече се борех с драйверите на ATI за 64-битовата Fedora Core 4 която си инсталирах оня ден. Накратко – оказа се че ATI са ползвали GCC3, а Fedora е компилирана с GCC4 (WTF?!), с други думи спек… Това естествено не ми дойде като прозрение на третата минута а на третия час, проверих в мрежата и идеята се потвърди…

Към 12 ми се обади Асен с идея за разходка до Панчарево, идеята не ме грабна веднага. Определено ми се излизаше, но Панчарево не ми беше първата мисъл. Мернах Фил в мрежата – той се нави и почнах да търся други ( колкото повече – толкова повече ). Комплекта се заформи с Даниела, Лили, и заедно с тях щеше да идва и Гери. Лили имаше да учи, Даниела беше заета и двете искаха да тръгнат по-късничко – към 3 минумум. През това време разбрах че Фил има някакви собствени проблеми и чака майстор. Помолих Асен да ми клипне като се уговорят за потегляне. Такава ми беше връзката с Лили и Даниела. Тоест Даниела като потегли от София да ни потърси защото “ние” ще сме вече горе.
И така аз зачаках – всички телефони около мен, периодично проверявам ICQ-то… Времето напредна, Асен си е онлайн Фил си е онлайн, явно чекаме.

По едно време ми се обажда Лили и пита къде сме – обясних и че аз съм си в нас и че след малко ще и се обадя. Те явно бяха някъде на майната си по пътя и явно “ни” изпреварваха.
Дрънча веднага на Асен да питам какво става с Фил и каква е хавата. Той ме отстреля с инфото, че те са си на Панчарево. Затворих набързо. Обадих се на Лили обясних и с две приказки каква е ситуацията и и казах да се обади на Асен за да се намерят.

И така: аз цъфтя в София, а групата която съм навил да се разхожда до Панчарево е горе.
Оставили са ме и си вися, като стар куфар на малка селска гара.

Чест прави на Даниела че предложи да се върне да ме вземе от някъде. Чест ми прави че не приех – щях да и почупя много време, пък и щеше да е кофти да се разкарва…

Най-после една сложна организация се скапа. Скапа се само за мен, което все пак не е толкова лошо – не всички бяха вкиснати… само аз. Чудя се ситуацията абсурдна ли беше или просто тъпа .

Така или иначе не загубих деня напълно. Почетох, покарах велосипед…
Групата ще се прибере късно, няма да им се прави нищо и май ще си карам вечерта в обществото на родителчетата. Те ще се приберат всеки момент – на вилата довършват кухнята… Да бях отишъл да им помогна днес…