Kamen's blog

“…Какво е Неделята?
- Ден за почивка.
Почивка ли казвате,
не и за мен…”

Тези два дни бях на вилата, с изключение на доброто хапване, нещата бяха много зле.
Подготвяхме с бащата кухнята за полагане на плочки. Задачките бяха няколко като една от тях ни изненада и натовари зврски. Днес за пръв път от доста време насам имам лека мускулна треска, а ставите на дясната ръка – лакет и рамо, както и на двата ми карака – колена и тазобедрени скърцат болезнено. Баща ми има сериозни проблеми с неговите крака, пак почна да си дояжда с хапчета…
Важното е че свършихме цялата работа и дори намерихме ресурс да окосим мястото – тревата беше точно за косене и ако я бяхме оставили за следващата събота и неделя нямаше да може да се работи с косачките.

Иначе на вилата сега е изключително красиво. Всичко е зелено и от всякъде се усеща бясна надпревара за живот. Лястовичиките са се побъркали и се мушкат по отворените прозорци да търсят удобни места за гнезда. Пъдиш ги от стаята, те излизат само за да се вмъкнат след малко пак в антрето. Наоколо се жужи, кряка, писука, цвърчи, кой колкото може. Олелията е сериозна…

Спомних си времето когато изкарвах по 2 месеца на вилата. Бяха щури времена…

Болеро от Морис Равел. За близо петнадесет минути настроението ми се изменя от произволно до близо еуфорично. Единственото условие е да не съм тежко болен и да мога да си надуя звука добре. В момента го слушем за трети път. Жесток кеф

Сутринта: разходка до Фирмата, там – сън и спокойствие. Да ама само привидно… имали проблеми с ония стендове в които има сериозно мое участие. Миличките не ми се обадили – поколебали се! Ох на мама! Ма хич и да не ми се обаждат бе много се радвам Оказа се, че предали и ръководството за което бях отишъл да помагам – перфектно! Просто прибавили моите странички с поясненията за терминалите и го шитнали. Живи-здрави. Полафих си с колеги, разпечатах малко схеми, че да има с какво да се заминава колежката Краси (тя е завеждаща схемите), после поръсих малко мъдри мисли пред старши компютърджията, пообщувахме си харно и след кратка беседа на тема “кой какво прави като докторант” с Влайчо се изпърдях оттам.
Похапнах баничка с боза, повозих се в 280 нежно притиснат между две девойчета (размислих дали да не направя още едно кръгче) и кротко се прибрах до дома. В момента кисна в засада на бащата с който скоро ще се понесем към вилата за борба с плочки, пясък, цимент и други.
Довечера татенцето ще тури скаричка аз ще поизпържа картофи и ще се трупясаме в 10:30. Тежко се живее така, мъчително, да си призная. Едвам кретам!

“La dolce vita” (Сладък живот) изпълнение А Капела – моя милост.
Е хайде – ще се видим неделя… ако успея да се дотъркалям…

Последния ми пост отнесе пет коментара. Васко също се включи в недоумението, но беше през ICQ.
Разбира се съм поласкан от вниманието И малко притеснен всъщност… Тия “странните” блогове които ми се пишат от време на време будят интерес?! Това ме озадачава! Мислех, че като попадне четящия на такава щуротия си казва: “А, тоя пак се е чалнал..” и пропуска следващите редове
До колкото разбирам си казва нещо от типа: “А, тоя пак се е чалнал, я да му видим сеира”.
Нема лошо, благодарско за интереса! Наистина! Ако ви провокира стила ми – де пишете и Вие – ша са радвам и аз да кериз таквоз
Аналитични способности не Ви липсват, наблюдателност и дар-слово, също. Нещо повече – анализи и наблюдения съм виждал и преди из нашите блогове – допадат ми!

Градим…
Тухла по тухла градим. Високо, грандиозно, монументално. С размах достоен за Великите. С упование в градежа, с доверие в качеството на труда си, с мисълта за стабилността на основата и защитата от съграденото. Вдигаме Стената и трупаме тухли докато не можем да стигнем по-високо. И когато решим, че вече е достатъчно високо и защитено, случайно откриваме начин да се покатерим една стъпка по-нагоре. Новата височина в миг ни дава възможност да се огледаме и страховития пейзаж нахлува в крехкото Вътре, достига до мястото на нежното, и изгаря и смразява.
Отново се захващаме да Градим. Тухли от традиции, хоросан от навици и рутина, изолация от морал, пясък и вар от етикет.

Има една надежда, тихо се надяваме, че огън ще изпепели градежа из основи, буря ще отнесе защитните валове и отново ще сме на полето. И хоризонта ще е в безкрая, върховете ще са високи, чисти и достъпни в прозрачния въздух. И отново ще сме на чистата зелена трева, сред озона на сеткавиците, блясъка на слънцето, безстрашни сред елементите.

Тия дни си битувам прегърнал компютъра, готвейки се за велики дела по време на практиките. Да се разбира: подготвям се да не се изложа много пред студентството. Че ще се изложа няма съсмнение, дано не е много.

Сутринта започна мързеливо, но както винаги кротко ускорих и си четох до преди малко, когато цъфна бащата. Сега по всичко изглежда ме чака скучна вечер. Дано бъркам.

Най-после почнах да си купувам книжки за софтуер.
Днес си взех две за книжки C и C++ поогледах ги и ми допаднаха. Стила на автора е приятен, превода май не е много добър, но като цяло стават. Взех си и новото издание на Алгоритмите на П. Наков – класическо четиво.
Ако взема и да ги изуча тия работи много умен ще стана.

Вчера, сутринта започна тихо и кротко – мързел и спокойствие, фамилно посдърпване и солидно похапване за закуска. Идилия.
По едно време се обади Гери да караме. Бяхме се чули по темата и се уговорихме набързо. Аз се обадих на Асен и се видяхме в Борисовата градина. После разходка до южния парк и оттам, къде, къде та към Симеоново после Драгалевци, после Бистрица ама през гората за по лесно. Герито доста се натовари – тя горката зелена а и велосипеда и е нов та съвсем плаха история. Независимо оттова се държа много стабилно и на спускането от Бистрица се отпусна до 35км/ч.
Днес имам моткане във ВУЗа.. почвам да се моткам по-сериозно че да свърша по-бързо…

Снощи беше купона на Фил по случай наскоро отминалия му рожден ден.
Подаръка – струва ми се добър избрахме. Фил имаше нужда от такова чудо, май се и накефи. Тъпичко се получи с това, че му го връчихме преди да се появят всички, но нямаше как друго яче. От Технополиса не видях торбички, които да могат да поемат кашончето. Де да го държим така че да не го вижда? Живи-здрави това е най-малкия проблем.
Компанията на купончето се получи доста разнообразна – от Тони до Демона, през всичките нюанси. На Лили и беше криво, Асен  късно се напи (става яко усмихнат), девойките-нагревателки също се появиха късно и дисковете на Динко не успяха да запалят с искрата си, за тая искра са нужни пари на алкохол и леееек сексуално-провокативен катализатор.
Тази вечер основните компоненти в хола бяха други – тестостерон в среда на бедни аклкохолни пари и неориентирана музика.
В кухнята пак се събра група от антагонисти (нова думичка) които усетиха у себе си неспособност да се интегрират в холния купон. Имаше такова присъствие през цялата вечер, аз бях доста време там…
Даниела се изнесе по светло, а когато Лили се изнесе с Пацо и онзи другия образ на който пак не си спомням името, нещата се бяха очертали.
Не се учудвам че Фил му се накриви обстановката и се покри бая време.
Аз пак си се бях затворил в лунапарка в собствената ми тиква и честичко добавях ВиК към шаренията на купона в мен. Нямах проблеми дори когато в хола се забориха. Мдам, хватки класическа борба и практикуващ инструктор по Тае-Бо решиха да се разгледат по-отблизо. Нищо особено – просто им беше любопитно, май! Не са ми ясни тия напъни, дали да не приема предложението на Доктора, че да стопля? – НЕ! Не приемам това поведение с всичкото насилие и тестостерон в него! Това е противно на ценностната ми система. Да си се борят – докато не ми се навират в личното пространство ще ги заобикалям, ако се навират ще бягам! Съжалявам, не ме кефи!…
Не беше съвсем провал все пак – ако беше нямаше да кисна до два и половина Зачуваше се музичка и лафчето вървеше приятно.

Снощи се прибрах през Борисовата градина. Беше към три часа, и нямаше жива душа по цялата отсечка от хотел Москва до стадиона. Въздуха беше влажен и не бе студено. Пеенето на птички и падането на капките от листата бяха единствените звуци освен стъпките ми… и вездесъщото Цариградско. Шосето не пречеше много – човек се научава да филтрира тоя фон и успява да се заслуша в тишината на мократа гора. Вчера бая валя и накваси здраво. Имаше и доста локви по алеята в парка. Пеша, обаче, няма никакъв проблем да видиш кое къде е. Небето над града свети достатъчно, а има и лампи по голяма част от трасето. Из по-гъстата гора капките се чуват толкова силно, че можеш да ги сбъркаш със стъпките на много хора. Беше като разходка в легенда.

Денят мина и замина, Нощта е топла и влажна. Мдам ….

От прибирането от язовира насам се чувствам като в безтегловност. Всичко е насочено за следващия празничен маратон и околните събития. Купона за четвъртък, разходката кулинарен туризъм за следващите няколко дни и организациите, които се налагат около двете заемат ресурса.
Герито се уредила с ангина. Криво ми е че тя така кофти се разболя Дано успее да се възстанови по-бързо.
Иначе нещата си се търкалят надолу по склона без изненади. Изясни се че практиките ще са ми от началото на юни и ще трябва да уча С. Да не се излагаме много, нали така. Понеделник се очертава кратко спринтиране по повод отчет и план, но никакво плашене.
Днес се опитах да спретна събиране на някоя кръчма, но дъжда и умората на народа осуети усилията ми.

За утре имам две-три сериозни задачки, ще ми трябва добра организация.

Трите почивни дни около Великден успяхме да се сглобим за ходене на язовир Батак. За изкарването състава беше Лили, Боби, Асен, Гери и аз.
Потеглихме в 10:30 и минахме през Метро за дребни нещица за хапване. Дребните нещица включваха и доста глупости, но така е с Метро – отиваш за “А” и отнасяш половината азбука… После, за пълнота, минахме и през Била – Пазарджик. Както и да е – Асен подгони магистралата и направо нацепи звука по пътя. Явно добре знаеше подходите за стената на язовира, защото ни закара много бързо по много добър път. Ремонтиран с финансии от европейски проект, пътя ни качи от подстъпите на Родопите до стената.
Асен караше дооста бързо и в тази отсечка. Пътя го позволяваше, но той напъваше така завоите, че гумите свиреха, а картофите от задната седалка протестираха от пресоването в съответната посока. Няма съмнение че Асен е добър шофьор, но човек се сеща, че се давят точно най-добрите плувци.
Качихме се горе около един и половина и се настанихме в хотелче почти на ръба на водата. Интериора беше стил соц. обаче най-доброто, което соц. може да предложи. Настанихме се в апартамент, донесоха ни телевизор и две печки и всичко беше супер. Топлата вода пристига на двадесетия литър източване, но поне я има в изобилие.
В района има бунгала и хотелчета, но е далеч по-слабо натоварено от местността Цигов Чарк от отсрешната страна на язовира. Нощувката ни излезе около 10 кинта. Цените на хапването бяха поносими, от класа на софийските кръчми. Пробвахме ресторанта на хотелчето и една съседна кръчма, при връщането минахме и през една кръчма на другата страна на язовира, все без особени изненади. От Метро си бяхме взели хапване – нарязано свинско пушено, кашкавал за сандвичи и хляб, те успяха да ни изхранят доста успешно. Пиенето обаче поднесе изненади.
Почти с пристигането, отворихме домашното червено, което Гери носеше и групата го вдъхна за нула време. Последва друга бутилка, купешко червено и когато похапнахме групата се понесе на разходка, по пътя поработихме върху третата и последна бутилка. Разходихме се по поляните обикалящи язовира и към седем цъфнахме обратно. Разходката включваше гора и понеже пътища много – на връщане не уцелихме от раз нашия. Прибрахме се готови за вечеря и се мушнахме в ресторантчето на хотела. Там ни посрещна каката, която ни и настани в хотела, тя ни и ни сервира и хапването. За четвъртия литър червено тя заведе Боби в “избата”, през цялото време беше много готина. Когато стана 12 каката ни донесе 5 боядисани яйца и изтрепа рибата.
Все в тая връзка Христос Воскресе!
Оправихме хапването и се залягахме. Монтажа беше Лили и Боби в спалнята, аз, Асен и Герито в другата, там ме посрещна изненада с носталгичен привкус – канапето на което спах се разгъваше точно както предното легло на което спях в София – спах идеално.
Сутринта на неделята се събудих рано, помотах се и като се размърда нашата стая се спретнахме за разходка до най-близкото магазинче за още вино и хляб. Асен ни метна с Гери и отпраши към ПЗ. С Гери напазарувахме и минахме обратните четири километра в приятни разговори и хахо-хихи. Забихме в гората по някакви пътеки – да посъкратим пътя. Боби изкарал кофти вечер – глава го цепила, и едвам спал, Покрай него и Лили се жалваше. Пак се поразходихме по ливадите около язовира и дори поспах на една поляна. По време на цялото изкарване духаше вятър и имаше облаци – понеделник най-малко, неделя повече, събота най-много. Когато се прибрахме от тази разходка нещата се скапаха доста – Боби още не се беше оправил съвсем, мен ме зацепи глава а Герито взе че вдигна температура. Хапнахме чорби в една кръчма и се ошумулихме в апартаментчето. Този ден не се пи нищо, и хапвахме това-онова от донесеното. Зяпахме телевизия и се натръшкахме рано.
Сутринта на понеделника се събудих около 7, скоро се размърдахме с Герито, но тя заспа отново и аз се разкарах за кафе до кръчмичката от предния ден. Този ден бяхме доста по-добре и скоро изпълзяхме на слънце.
Около водата, пред станциите, има разни катерушки, пейки и люлки, на тях си изкарахме много време. Хрупаш чипс, пийваш нещо, лафиш глупости – всичко върви чудесно.
Асен се появи към два-три и се изнесохме към цигов чарк. Там изненада – един всъдеход на въздушна възглавница. Платихме си разходката и се повозих на това чудо. Четирима човека му бяхме малко много, но се повозихме готино. Мушнах най-доброто шкембе за трите дни и отпрашихме за София. Асен ни транспортира бързичко и в осем и нещо си бях в нас…
Искам пак