Днес…
Днешния ден си беше едно празно време.
Вчера вечерта взе че ме споходи едно странно явление – не мога да кажа че съм или че бях болен, просто ми стана лошо. Странна история.
Днес цял ден чаках да ми стане пак лошо. Сутринта плахо подходих към закуската, към обяд демонстрирах набрана смелост, за вечеря се засилих към сандвичите на АМ-АМ. Нищо! Дори и шоколадовата целувка не ми повлия зле… добре ми повлия даже. 
Само дето леко си усещам тиквата мека, но иначе съм ОК.
Днес е 26.05, преди се събирахме (класа) за да ознаменуване завършването, но от няколко години вече традицията съвсем умря. мисля си че ще се събуди за десетата годишнина, дано тогава да стане. Тази вечер се видях само с Митко, по една или друга причина другите с които влязох в контакт не дойдоха. Нищо, следващия път…
Подхванах пак да се ограмотявам за практиките. Установих, че С ме прави сънлив. Спах добре, благодаря. Утре ще взема книгата и ще тракам докато чета – иначе няма да стане.
Върти ми се една мисъл да мръдна до морето тия дни… така или иначе не правя нищо особено. Намирам си един безделник като мен и се юрваме за няколко дни. Само дето е още студено. Ще го видим…
