Прибрах се от Гюлечица
Това беше голям кеф 
Разходихме го, хранихме го обилно, валя го дъждец, и го забавлявахме добре с приятелчета…
Ако не си личи от горенаписаното – Боби беше с нас!
Три дни разнообразие са малко трудни за сумиране, но аз ще се опитам да извлека по-същественото.
Заминах неделята. Предния ден горе се бяха качили Лили и Боби с обществен транспорт. Аз пътувах с ситроена на Ники. В колата бяхме аз, Ники, Тони и Пешо – енигматичния и приятел. Той се оказа интелигентен, открит, със свежо чувство за хумор и доста висок младеж. Интересен тип, определено!
Вечерта се присъедини Гери – тя пътува с обществения транспорт (тъпичко че така се наложи да стане, но организацията го изискваше).
Понеделник сутринта пристигна Неда – приятелка на Ники, а Пешо се изнесе. Това, че Пешо се изнесе малко ме изненада – някам идея какво му е разписанието на човека, но да си зареже отдавна невижданата приятелка не ми се струва най-нормалното поведение, освен ако…
Хотелчето ми беше познато от преди 6 години, но от тогава има някои подобрения. Хранене на ресторантен принцип, хубави стаи, телевизор, чисто. Има и дребни забележки.
Разходихме се наоколо и понеже в групата имаше доста кашкавалени персонажи имаше и неприятни моменти. Аз с гордост мога да кажа, че защитих честта си ходейки наравно с най-яките в групата. Сега десния ми крак малко скърца по ставите, но си трая.
Шкембето баше много по-зле от това по яз. Батак. Като цяло хапването беше добре.
Повъртях си тояга – направих си я от паднал бор. Първия ден беше малко тежка, после поизсъхна и стана по-добре. Припомних си движенията
Лили и Боби си се лигавеха, Тони и Пешо бяха особени. Ники бе изненадващ (Неда, мускули), Гери светеше.
Повече подробности – лично.
Още нещо – искам пак 
