Kamen's blog

Днас ходих на опера.

За повечето ми приятели ходенето на опера е по-тъпо от ходенето на театър, кино, симфоничен концерт. За мен не е така – аз харесвам операта. Единствено симфоничен концерт ми е толкова приятен, но ако операта е с готн хор – просто е без конкуренция…
Та пак се замислих за чалгата – харесвам си приятелите, но пиенето и музиката по която те си падат не ме кефи, нещо повече гадно ми е. Ха сега, какво да правя? Няма да почна да харесвам чалга – това просто няма да се случи… Куца работа… Бях поомекнал откъм пиенето – това не е начина, сега втвърдявам режима – така или иначе не ми харесва идеята да се опиянявам, да си влияя на психиката зорлем?! ХА!

Утре друго може да ми дойде на акъла, но сега това мисля.

Тази седмица ще се излагам с Фирмата на Булконтрола – с изключение утре сутринта (катедрен съвет) ще се правя на палячо до петък включително. Събота и неделя ще видим – може нещо по-добро да се очертае

Няма смисъл зад съществуването, няма отвъд, няма отсам. Всичко е сега, само днес. Няма Защото. Няма оправдание, не съществува неразбрана Истина защото няма Истина.
Човек си е измислил неистини за да крие зад тях студа на вселенските закони, ентропията и хаоса. Единственото което му е останало е да се опита да се скрие в гората на измислените дървета.
Но ние сме лишени от вярата, останал ни е само един избор – да приемем студа на реалността. Няма обещания, само минало.
Еволюцията – истинската ни майка, ни е дарила и наказала с чувства за да ценим надрационалното, на нея дължим и скръбта по онова което не е, а би ни се искало да бъде…
Но имаме и възможността да се възхитим на успехите си в борбата с разпада и разрухата, щастието да помним с гордост победите над ентропията.
Нека се радваме на светлината и да помним тъмнината.

Това бе породено от писаното тук.

И така купончето у Гери мина – отбелязан бе нейния и рождения ден на Лили.
Време за равносметка… Всъщност време за спане, но хайде от мен да мине – ще попиша малко глупости първо.

Тази вечер отново констатирах че ще трябва да хвърля големи усилия за да разчупя гипса. За несхваналите – аз съм с пласичност и емоционален заряд на стар гипсов орнамент. От ония дето се лепят по тавана и които ако не са грижливо поддържани се разпадат на прах с времето. Чудя се дали Тони усеща че и тя е бая гипсирана… Хъм… Кой ли е по-гипсиран?
Чалгата, не е проблема. Некачествената музика може да бъде и забавна с текста си. Съществува и музика изпълнявана от т. нар. поп-фолк звезди която е качествена. Аз просто не се отпускам достатъчно и на музика  която откровенно харесвам.  Ерго – проблема въобще не е в музиката.

Няма да се разпростирам в описание на купона, само ще кажа че беше успешен и че останах последен заедно с организаторите. Поразринахме на излизане, утре ще трябва да си прибера Сонито и чадърите от Герито…

“…Да се учим да работим,
да строим живота нов…”

Днес продължих с вялото учение по езика на системните програмисти – С (това сега го измислих).
Писах едно алгоритъмче са сортиране (на мехурчето), но борбата със синтаксиса беше основното. Установих че тоя език е много зачукан за зелени като мен. Не че не съм се сблъсквал макар и за кратко с езици за писание на програми (дървен изказ – да?!), но тоя си е бая зачукан

Вчерта продължи доста приятно, тоест с приятели.
Още към 4 pm и нещо се видях с Фил – с него се поразходихме и похапнахме разни глупости. После се метнахме до нас, че почна да ръми и закиснахме на PC. Появи се Даниела – да си провери пощата и т.н. беше ми приятно че я виждам. Отдавна не си бях казвал и пет приказки и с двамата… Даниела съвсем се е ошематила – прави едновременно по 3 неща, като демонстрира невнимание към околните и това малко изнервя. Така не е добре – 10 секунди съсредоточено върху всяка задача и ще свършва по-добре всичко което прави… ама знам ли После се видяхме с Лили и Боби на Славейков, последва Гарибалди + Меги и Тони и към 10 се разотидохме. На пицарията пих две кафета + едно бренди и съответното хапване и сега ме друса яка енергия

Утре се очертава голяморожденна вечер, дано се представя подобаващо Хе-хе – ще се постараем

Днешния ден си беше едно празно време.

Вчера вечерта взе че ме споходи едно странно явление – не мога да кажа че съм или че бях болен, просто ми стана лошо. Странна история.
Днес цял ден чаках да ми стане пак лошо. Сутринта плахо подходих към закуската, към обяд демонстрирах набрана смелост, за вечеря се засилих към сандвичите на АМ-АМ. Нищо! Дори и шоколадовата целувка не ми повлия зле… добре ми повлия даже.
Само дето леко си усещам тиквата мека, но иначе съм ОК.
Днес е 26.05, преди се събирахме (класа) за да ознаменуване завършването, но от няколко години вече традицията съвсем умря. мисля си че ще се събуди за десетата годишнина, дано тогава да стане. Тази вечер се видях само с Митко, по една или друга причина другите с които влязох в контакт не дойдоха. Нищо, следващия път…

Подхванах пак да се ограмотявам за практиките. Установих, че С ме прави сънлив. Спах добре, благодаря. Утре ще взема книгата и ще тракам докато чета – иначе няма да стане.

Върти ми се една мисъл да мръдна до морето тия дни… така или иначе не правя нищо особено. Намирам си един безделник като мен и се юрваме за няколко дни. Само дето е още студено. Ще го видим…

Това беше голям кеф
Разходихме го, хранихме го обилно, валя го дъждец, и го забавлявахме добре с приятелчета…
Ако не си личи от горенаписаното – Боби беше с нас!

Три дни разнообразие са малко трудни за сумиране, но аз ще се опитам да извлека по-същественото.
Заминах неделята. Предния ден горе се бяха качили Лили и Боби с обществен транспорт. Аз пътувах с ситроена на Ники. В колата бяхме аз, Ники, Тони и Пешо – енигматичния и приятел. Той се оказа интелигентен, открит, със свежо чувство за хумор и доста висок младеж. Интересен тип, определено!
Вечерта се присъедини Гери – тя пътува с обществения транспорт (тъпичко че така се наложи да стане, но организацията го изискваше).
Понеделник сутринта пристигна Неда – приятелка на Ники, а Пешо се изнесе. Това, че Пешо се изнесе малко ме изненада – някам идея какво му е разписанието на човека, но да си зареже отдавна невижданата приятелка не ми се струва най-нормалното поведение, освен ако…
Хотелчето ми беше познато от преди 6 години, но от тогава има някои подобрения. Хранене на ресторантен принцип, хубави стаи, телевизор, чисто. Има и дребни забележки.
Разходихме се наоколо и понеже в групата имаше доста кашкавалени персонажи имаше и неприятни моменти. Аз с гордост мога да кажа, че защитих честта си ходейки наравно с най-яките в групата. Сега десния ми крак малко скърца по ставите, но си трая.
Шкембето баше много по-зле от това по яз. Батак. Като цяло хапването беше добре.
Повъртях си тояга – направих си я от паднал бор. Първия ден беше малко тежка, после поизсъхна и стана по-добре. Припомних си движенията

Лили и Боби си се лигавеха, Тони и Пешо бяха особени. Ники бе изненадващ (Неда, мускули), Гери светеше.

Повече подробности – лично.
Още нещо – искам пак

Днес се получи много тъп ден.

Цял ден нищо не правих – шлях се из мрежата, зяпах разни статии, четох глупости.
По едно време играх игри, играх играх докато стана лесно и пак се зашлях из мрежата… отвратително. Като ми писне компа отивам да ям. Добре че у нас само лук и чесън има за ядене че ако имаше шоколад и пасти нямаше да мога да излизам от вратата.
Като наближи вечерта ме досрамя и си подхванах задачата за Фирмата. Огледах проблема който си бях оставил за решаване и се оказа, че е елементарен. Толкова е тъп че решението ми отне точно 5 минути, и то заедно с търсенето по листовете, почесването по тиквата и бъркането в носа! Два реда. Толкоз.

Като капак демонстрирах тъпота в поведението пред приятелите ми… Абе свинщина.
Тъп ден.

Като се прибера от Гюлечица (живот и здраве да стигнем до там, че и да се върнем) ще седна да уча и да чета сериозни работи защото вече хванах рани от залежаване на мозъка (колкото го имам).

Тази вечер се отбих в една Вегетарианска къща.
Уж току-под носа ми, а не бяхме влизали. Съвсем случайно минахме оттам с Боби и Лили и седнахме да видим по-различно място. По-късно се присъедини и Васил.
Ресторантчето не е много голямо, но е подредено с много добре. Менютата са направени ръчно, с аплокации от паус и цветна хатрия. самите страници са от дебела, подобна на кадастрон материя. Масите са необичайно декорирани – с лампа-свещник-ароматизатор, красиви бутилки за оцет и зехтин и други интересни елементи. Стените са с копринени тапети, чува се интересна музика (запилича ми на нещо индийско, нещо южноамериканско, най-вече на нещо непознато )
Не е типично тежкарско заведение – нямам идея защо. Цените не са никак ниски, обслужването е много добро, кухнята е чудесна…
И подпряхме кухнята… Доста странно меню – инаше доста неща на които можеш да се довериш (шопска, спагети и др.) но основния набор е от ястия с непривични имена. Като се зачетеш и в подробностите на съставките доста чудене пада аджеба какво точно няма да те отрови.
Подбрах едни спагети със синьо сирене, класическа салата – домати с риган и полях с един лют шоколад. Всичко беше страхотно. Струва си да се иде за да се пробва.
Има и други подробности от житие-битието ми, но те са от по-чувствителен характер и ще ги оставя за лична комуникация.

Лили отново почупи доста нерви по организацията. Надявам се да си изкараме поне толкова добре колкото на яз. Батак. Очертава се любопитна смес от присъстващи.
Тия дни се занимавам с един проект за фирмата, и клатене на краката. Някои дни клатенето е повече, днес например. Работното ми място в момента се ползва от един младеж и ми е малко неудобно да го гоня при положние че той е общо взето доста време там. Взех си бачкането за у нас.
Тони ми каза: “Carpe diem”. Мисля си че точно това правя, дори твърде буквално. “No pain no gain” – ето това трябва да приложа.

Събитието се проведе на традиционния вече терен – у Фил. Роженничката закъсня с Един Час….

Даниела бе събрала доста мъже за купона, повечето бяха мои приятели. Имаше и някои нови – “служебни” включвания. Ники бе изненада, липсата на повече роднини също (в определени граници – все добри изненади).
Купона премина изцяло под ритмите на чалгата с бледи включвания на малко денс/техно.
Поименно мога да изброя почти всички… нека опитам:
Фил, Деси, Асен, Аз,  Динко, Лили, Боби, Гери, Ванката, Ники, Деян (колега на Д) още един колега на Д и един братовчед на Д. За съвсем кратко купона уважиха Елка, Калин, Илиана + някакъв момък прикрепен към Илиана.
Изброяването е по случаен принцип, пропуснатите да не се косят!

От изкарването мога да направя следните изводи.

1) Не съществува такова количество алкохол което само по себе си да ме извади от кофти настроение.
(Готини лафове и разговори постигат тази задача с лекота)

2) Дори сериозни количества алкохол (по моите мащаби, все пак) не могат да ме накарат да харесвам чалга.
(Мога да се кефя на хората които се кефят, па макар и на чалга)

Не съм сигурен за обема, но 3) около половин шише Водка Търговище за една вечер ме оставя способен да ходя по права линия и водещ що годе смислен разговор (настоящето писание също може да се води като доказателство). Ако бъркам за количеството водка, да речем че половината чаша розе ще компенсира грешката.

4) Инфото от Лили ме остави в тъга по повод свободнте дни около 24.05. Всъщност, информацията се трупаше през целия ден, за сега се очертават тежки проблеми по присъствието на приятели (критична маса) за изкарване на Гюлечица…

5) След купон ме избива на празнодумстване в блога

PS:
У фил имаше едно Sony Vaio което ми напълни душата. Старичко и слабичко по съвременните критери, но бога ми – перфектно за вършене на работа и ежедневни нужди. Ако имах кинти бих си потърсил нещо такова…

PPS:
Като минава времето все повече се съмнявам в преценката по т. 3. Да се събудя на собствен ход в 7:15 е направо странно.