Kamen's blog

Такаааа.
” – ”
Е, не издържах – предадох се безславно. Изпуснах се зверски и почупих пари за море и половина.
Закупих си скъпо дъно за скъп процесор, скъпа памет и зверски вентилатор (също скъп). В фирмата чаках да докарат дъното щото цял ден не успяли да го доставят. Отваряме у нас с Асен кутията на дъното и там половината от екстрите ги няма. Дино и Асен ми викат че е нормално. Не е нормално! Гадно е! Чел си разни неща, БГ ревюта и тн а ти дават нещо дето е ошмулено отвсякъде… грозна картинка.

“+”
Изкефих се – за втори път в живота си съм притежател на процесор който в момента е в най-високия клас по произодителност и поколение (първия беше 486SX @ 33), 512 мегабайта бърза и маркова памет, дъно което има вградена защитна стена и RAID функционалност. Самолет!
Зареждаме “Бозата” – син екран. Пускаме VSLive-а от харда – всичко спи и съска. Ама то, друг процесор, дъно, драйвери… глупости! Имах си и Интернет и графична среда, звуци – всичко! Гледаме как зарежда KDE и някой вика – а то не е много по бързо… а, е не съвсвсем.
Пуснах HL2 усеща се повея на силата. Дори само цъкането е чувствително по-добре.
Намазах Боза XP и тя се оправи, сега се теглят 100 кила пачове ама кaво от това?!
И това всичкото без да се ползва 64битовата функционалност на ядрото! Ихаааа

Днес (5.04.05) за една бройка да се видим с Васил и Митко…

Предполагам че има дни в които е просто така – затъпееш и нещата се затъркат. По едно време ми присветна да се обадя на Васил, но той човека беше поменал още вчера, че ще е зает. Там ми увяхна ентусиазма.
По едно време се чух с Асен и той ми напомни за Елена. Тя днес рожденничка бре! Как мога да съм такъв чук?! Обадих и се, честитих и. Криво ми стана, че са ми напомнили. Ще си забравя и тиквата нейде.

Утре ще направя една глупост, ама хайде да видим. Няма значение.
“…Три лева се изяждат, три лева се изпиват.
Всичко отминава – само споменът остава…”

Вчера в детската градина…
мне, това беше друго.

Вчера ми се случиха някои работи, най-важното от които е че най после ковнахме една дата за Изпита. Да, точно онзи, култов Изпит, заради който аз зарязах Ехнатон, и който трябваше да съм взел преди месец и нещо. Очаква се на 20.04.05 да се явя пред комисията и с чест да защитя конспекта…

Снощи завършихме деня с приятна вечер-събиране в Мама Миа. Скъпо бе, тяхната кожа. Оставих 10 кинта за няма нищо. Повече няма да давам идеи да ходим там. Доста народ се събрахме. Даниела поразказа за германските си преживелици. Имала е доста изживявания и изглежда ще и се натрупат още доста докато се намества на новата работа. Промяната е винаги за добро – дори ползите да не са очевидни веднага (в нейния случай са очевАдни) най-малко се развиваш в по нов начин. Служебната кола, повечето работа, са страхотен плюс. Дано се забавлява добре.

За днес планирам да се видя в Васил – нещо позападнаха вижданията ми с него, имам да наваксвам. Несъмнено ценен човек. Може да се опитам да се чуя и с Митко.

Днес се видях с доста народ.

По принцип неделята винаги е била доста успан ден за мен – стоя си у нас, и унило се подготвям за началото на следващата седмица.
Днес беше много приятен и пълен със събития ден.

Сутринта сменяхме с бащата един радиатор – беше протекъл и бащата го беше носил да си го прави. След като приключихме с тази задачка се започна с приятелите.
Чух се и в последствие се видях за кратко с Даниела, чух се с Елка, но не се видяхме, а вечерта – у Фил – се видяхме на пица с Елена, Асен, Тони Лили, Боби, и Деси. Кефя се на тая компания.
Изключително много се кефя на новите включвания – Деси Елена и Тони (ако мога да пиша последните 2 за “нови”). Вкарваха свеж полъх в онова разнообразие до което се бяхме докарали…

Прави ми впечатление, че измервам деня си с това колко хора съм “видял”, не колко работа съм свършил или нещо друго. Детаилите които си спомням за един ден са ми от срещите с хората.   Така, си мисля, че трябва и да бъде.

Днес беше доста натоварен със събития ден, тоест като за почивна събота.

Станах рано – 7:20 и се изнесох за лекцията по Евро интеграция. Изкарах интеграцията и понеже е последната лекция ни се полага Тапия. На – Мерси!

Изнесох се към центъра, и пристигнах у нас точно за обяд (ха!).

Даниела се обади и си полафихме – тя е доста уморена, но май депресията ни друса всички, нея включително. Дядо и починал и тя научила като цъфнала в София…

Седнах на компа да чета нещо и откарах доста време. По едно време ми се обади Тони да сме се били видяли на Дон Домата на Дондуков. Навих се преди да ми обясни за какво става дума – очите ми бяха заприличали на понички вече.
Даниела пак ми се обади, за някакъв USB диск ми приказваше, обаче така и не се сглоби да дойде преди да изляза за срещата.
Заварих Тони и Деси на срещата (бях точен до секундата ) и заедно се оправихме към пицата.
Там ми се обади Елка – ех… Пак се изложих – да ме завари на маса, при положение че ми се обади да организирам виждане… Тъпа работа.

Откарах с двете дами доста време, доведох ги и у нас да пробваме розова фанта и си лафихме до 21h Кеф на бучки.

Вчера вечерта след събиране у Фил (филмче без ядене) се зазяпах по някакви бенчове и сега съм скапан… ще съм заспал до 5 минути…