Отидох в ВУЗа преди всички доценти, почаках малко да се натрупа достатъчно доцентска маса и отпочнахме изпита. Писах каквото писах, не беше много. Тъкмо реших, че ще е полезно да пооправя първия въпрос и ме привикаха.
Изпита беше ограничен от два доцента – на единия не му се ставаше твърде рано, а другия можеше да дойде около обяд за кратко.
Когато дойде втория аз бях обявен за готов и предадох. Изчаках за да успеят да ми разчетат йероглифите и влзох на събеседването

(Четири доцента по информатика сричат моите мъдрости – priceless!
Просто си го представям – ” Е, не може да пише, много.. Но пък е добро момче!.. “  )

Само ще спомена че бяха леко раздразнени когато влязох при тях. Закъснелия доцент ме изпитваше, останалите бяха по-малко подготвени по тематиката. Зададоха ми два бъзи въпроса на които не се държах твърде геройски. На втория “авторитетно разправях глупости” (цитирам Асен по повод мои способности) и състезанието приключи.
Разкарах се до Ехнатон да видя дали не мога да съм им полезен, помотах се малко там и се изнесох.
Сега съм си сам у нас и обмислям какво да правя – филм ли да си дръпна или игра да играя. Не ми се прави нито едно от двете.
Трябва да си намеря смисъла.

Share