Остават Вторник, Сряда и Четвъртък.

Както може да се предположи, Светът е Изпит, и всичко ми се върти около него.
Когато бях зелен студент се спуквах да уча… Тоест и за четирите изпита от първата сесия, после нещата се “окараха”. Имаше спек и по-нататък, но винаги знаеш, че има следваща сесия. Спуквах се да уча и за кандидат-студентския и за к-докторантския. Сега спека е по-ското тип “първа сесия”, но си е все пак спек. И странно, въобще не ме интересува какво ще ми пишат – само ме е страх да не се изложа много.

Има едно място където се оттеглям когато ме подгони сдухването. Затварям си очите и отново се понасям към ваканцията след кандидат-гимназиалния по литература.
Спомена е ярък – сякаж вчера. Изпита завършва аз предавам, излизам, прибирам се у нас, мятам чантата с литературата и с баща ми се яхваме на москвето. Пътуваме пет-шест часа и сме на море. Тоя път няма никога да забравя.
Лък който изстерлва стрела не се чувства по-освободен от напрежението. Медуза на плажа е по-малко отпусната. Спечелил шестица от тотото не е толкова щастлив колкото бях аз тогава.
Вечерта бяхме на Камчия. Не успях да вляза в морето още първия ден, но не беше нужно, аз бях блаженство и ярко щастие от плът и кръв.
Почти нищо друго не помня от това море. Пътя обаче ще остане в главата ми.

Share