Делник в края на седмицата
Днес бе ден обикновен.
Имам още малко (надявам се) работа за фирмата по задачата за Автоклава. Днес писах малко за големия и целия софтуер за малкия терминал. Надявам се да им хареса. Aко не им хареса – здраве да е, aз нямам какво да направя повече. След време ще се наложи да се допълни софтуера там, но аз ще изклинча лесно. Така или иначе Калин (другия колега) ще има работа там – ще може да качи и моите доработки.
Компа – звяр, това е друг основен мотив в моето житие-битие напоследък. Странно но нямам време да се накефя максимално, тоест едно яко заседяване за 10-15 часа с всички екстри. Вчера ходихме на кръчма, днес също. Само за няколко часа – въобще не е същото.
Някъде там – на фона на цялата олелия стои резидентен ВУЗ-а и ниския му приоритет го кара смирено да чака по-добри времена. Успокоявам си съвестта с мощни дози: “Скоро сядам сериозно”, “Ще довърша писанието за шефа”, “Дай да си дочетем главата в Дебелата книга” и други…
Ще му се види дебелия край от някоя посока, само да не е късно…
Утре – разходка с ремонтна цел.
