Kamen's blog

И така, Изпита премина, следва офанзива на тема Отчет.

В тая връзка: Писна ми от шибани технологии!
Оня ден на два пъти чисто нов флаш се скапва, вчера пратих писмо през smtp.bol.bg и все едно че съм се почесал – нищо не пристигна отсреща! Какви са тия глупости!? Флаш паметите сякаж са дискета, а e-mail да се затрие безследно – абсурд! Язък за “техническия напредък”.

Вчера бях на РД ознаменуване на шефа ми. Човека беше ангажирал едно барче за банкети тип “соц” и ни прати с Асен да асистираме за организацията. Постепенно се събрахме по-младичките от катедрата и отпочнахме без да дочакаме “Големия” народ. Като пристигнали първи, имахме добрия шенс да седнем на най-добрите места Винцето, мезетата ни чакаха та се почерпихме за здравето на шефа…
Остатъка от катедрата се изсипа на един път и се получи конфузия. Ние – младото, седнали на готините места а шефа катедра и маститите даскали откъм вратата с гръб към нея…
По едно време Асен даде зор да кареме велосипеди (той се почерпи с бая винце – от де тоя зор да кара?!) и се изнесохме около 6. Ректора още не се беше появил. Имаше доста народ от ръководството на ВУЗа може би после са дошли още.

Както и да е…
Задават се почивни дни. Върви подготовка за разходка на язовир с преспиване, но нищо не е сигурно. Иска ми се да се разкарам до такова място…

Днес Лили има имен ден, та ще го отбележим у Фил.

Тази събота и неделя бяха странен период за мен – все още усещам силно изпита и ученето за него. Точно както да си блъскаш паве в главата и изведнъж павето се счупва и няма с какво да си блъскаш тиквата вече.. Същата празнота. Принудата я няма.
Материята обаче е интересна и като ми мине настоящото отвращение ще си дочета материала.
Тези два дни се видях с Тони и Фил, те доста ми помогнаха да си нормализирам настроението, Динко мина да ме види, с него си полафихме, обади ми се и Елка. Елка в момнета е в малко особен статус спрямо нашата компания. Хем ни е приятелче, хем не я събираме с нас…
Да видим седмицата как ще започне.

Отидох в ВУЗа преди всички доценти, почаках малко да се натрупа достатъчно доцентска маса и отпочнахме изпита. Писах каквото писах, не беше много. Тъкмо реших, че ще е полезно да пооправя първия въпрос и ме привикаха.
Изпита беше ограничен от два доцента – на единия не му се ставаше твърде рано, а другия можеше да дойде около обяд за кратко.
Когато дойде втория аз бях обявен за готов и предадох. Изчаках за да успеят да ми разчетат йероглифите и влзох на събеседването

(Четири доцента по информатика сричат моите мъдрости – priceless!
Просто си го представям – ” Е, не може да пише, много.. Но пък е добро момче!.. “  )

Само ще спомена че бяха леко раздразнени когато влязох при тях. Закъснелия доцент ме изпитваше, останалите бяха по-малко подготвени по тематиката. Зададоха ми два бъзи въпроса на които не се държах твърде геройски. На втория “авторитетно разправях глупости” (цитирам Асен по повод мои способности) и състезанието приключи.
Разкарах се до Ехнатон да видя дали не мога да съм им полезен, помотах се малко там и се изнесох.
Сега съм си сам у нас и обмислям какво да правя – филм ли да си дръпна или игра да играя. Не ми се прави нито едно от двете.
Трябва да си намеря смисъла.

Гледах неотдавна RevolutionOS, Там видях един от онези мъдри вдъхновяващи хора които имат светли идеи, ясни идеали и блясък в очите.

Това са хора които придизвикват “нормалния” човек да започне да си задава въпроси. Придизвиква те да слушаш с широко отворени очи… Задава въпроси, който притесняват морала и етиката на общестото. Изведнъж започваш да се оглеждаш и да виждаш неща които иначе ти се струват нормални и приемливи, сега са неправилни, престъпни дори.

Мисля си, като човек кълвал твърде много Тери Пратчет, дали той не е бъдещо знаме зад което ще се строяват легиони на нова империя. Дали няма да стане искрата която ще бъде раздухвана с користни цели.

А Революциите взимат жертви… Какви ще са новите жертви?

Египет, Атина, Рим, Християните, Ренесанса, Империите на съвремието – всяка стъпка, всеки камък по пътя на цивилизацията ни лежи върху потъпкани свободи, всеки революционер се е застъпвал за някаква свобода, защитавал е няакво право в което вярва. Къде ще ни заведете господин Столман? Четиредесет години са много време за съвремието ни, нямаме толкова за разходки из пустинята.

Ще живеем в интересни времена, къде ще ходим. Дано мъдрите подпомогнати от прозрялите накарат силните да променят света към по-добро.

Е това е, остана утрешния ден и в петък съм на изпит.
5 минути срам и после съм нов човек…
Надали ще е за пет минути, но сравнено с времето за подготовка направо ще се губи.

Остават Вторник, Сряда и Четвъртък.

Както може да се предположи, Светът е Изпит, и всичко ми се върти около него.
Когато бях зелен студент се спуквах да уча… Тоест и за четирите изпита от първата сесия, после нещата се “окараха”. Имаше спек и по-нататък, но винаги знаеш, че има следваща сесия. Спуквах се да уча и за кандидат-студентския и за к-докторантския. Сега спека е по-ското тип “първа сесия”, но си е все пак спек. И странно, въобще не ме интересува какво ще ми пишат – само ме е страх да не се изложа много.

Има едно място където се оттеглям когато ме подгони сдухването. Затварям си очите и отново се понасям към ваканцията след кандидат-гимназиалния по литература.
Спомена е ярък – сякаж вчера. Изпита завършва аз предавам, излизам, прибирам се у нас, мятам чантата с литературата и с баща ми се яхваме на москвето. Пътуваме пет-шест часа и сме на море. Тоя път няма никога да забравя.
Лък който изстерлва стрела не се чувства по-освободен от напрежението. Медуза на плажа е по-малко отпусната. Спечелил шестица от тотото не е толкова щастлив колкото бях аз тогава.
Вечерта бяхме на Камчия. Не успях да вляза в морето още първия ден, но не беше нужно, аз бях блаженство и ярко щастие от плът и кръв.
Почти нищо друго не помня от това море. Пътя обаче ще остане в главата ми.

Скандализиран съм, ле-еко съм шокиран дори…

Вечерта започна както очаквах – закъснях с 40-50 минути и бяхме трима в апартамента. Постепенно народа се домъкна и нараснахме до очакваната брока.
От самото начало Балконите бяха основна позиция на интерес…
Балконите бяха готини… Мдам…

Та! На балкона на хола се локализира компанията около Фил, а на бакона на кухнята се разположиха приятелите на Асен от блока му. Те си останаха там цялата вечер… Сега като се замислям май са се забавлявали с броевете на Playboy които Деси беше донесла от някъде. Хъм, може би са си изкарали добре все пак. Факт е, че по едно време вече ги нямаше а холната група така и не разбра кога са се изнесли. За тях в настоящото повествование няма да пиша поради липса на информация.

Допълненията които не очаквах внесоха приятен пикантен елемент в купона. Дойдоха Ирина (приятелка на Деси, познавам я и от другаде, май) Даниела и Ива (колежка на Даниела и Иван от следването)

Купончето започна с “просташки” диск на Филип. Репертоара е понятен – мангали, Крали Марковци, Мариана (за която пее лирическия герой – пролетар автомонтьор) и други. След DJ Фил  слушахме DJ Асен. Той зарадва публиката с по-западна музиака от типове Рок, Пънк, Техно и все пак малко Нашенско.

Сега е момента да обрисувам компанията до тук, защото събитията оттук нататък са в известен смисъл шокиращи и могат да травмират неподготвената психика на читателя…

Антон (приятелчето на Боби) и неговата девойка съвсем непринудено си бяха “заедно” цялото време. Тоест млящеха си се на общо основание. Боби и Лили също. Нищо лошо. В същност много хубаво! Приятно разлигавени се включиха в танцуването и придадоха на купона иизвестен импулс на сексуален нагон.
В танците дейно участие взе Ирина и останалите господа. Даниела остана пасивна с дребни изключения до края на вечерта.
Вашият скромен разказвач се поклащаше умерено на някои класически техно-денс-рок мелодии.

И тогава дойде Динко

Динко дойде леко наквасен от купона на kaldata.com и пусна авторска компилация mp3-ци за купони. Там имаше всякакви стилове музика Чухме както Scooter така и Лепа Брена. Чухме и всичко по между им.
Сякаж се скъса бент на язовир.

Лили ме смая – чупки в “ханша” и разюздено поведение в ръцете на Боби и очевидно удоволствие от това. Ирина къде соло, къде в тандем с най-близките им пригласяше. Иван се качи на стола да танцува (или “играе”) още в началото на вихъра. Всички останали също се кълчеха и викаха “оп”  в подходящи моменти.
Имаше и странни сценки – Асен “играе” хоро, и чалгоподобна музика. Не ми се беше случвало.
Фил се оцапа. Нямам идея, отвътре ли му иде или е решил, че така ще е по-забавно и се пробва, но сега “играеше” в типичен провинциално-битов стил и на най-дивната чалга която чуехме. Очевидно бе че се забавлява добре.

Напуснах социално-битовото събитие не по собствено желание. Даниела ме помоли да и викна такси защото тя иска да си ходи. Ива не се възпротиви, а аз реших че все пак ще спася каквото мога от нощта за сън и почивка необходими ми за подготовката за изпита на който предстои да се явя. Така прекъсва моето пряко наблюдение върху развитието на купона.

Картината която оставих крие много интересни потенциални завръзки, но за съжаление мога да тъна в догатки какво е последвало.

Ваш скромен докладчик К.Ч.

ПС
Купончето си го биваше. Всикчи бяха готини и се забавляваха искренно. Бравос! Криво ми е че трябваше да си ходя, но така (надявам се) е по-добре.

Тридесет и два градуса на сянка. Само ветреца от морето успява да успокои жегата. Всички са на плаж.
Следобед е. Най-тежката жега.
Мокра кърпа на лицето. Чадъра пази сянка и всико е добре.
Като гнездо от преносима зима някой е донесъл студено пиене. Няколко глътки и си нов човек. След секунда сякаж цялата влага в тялото се опитва да се излее навън. Въздишка на плажно удоволстие.

Морето е тъмносиньо. Мами с мокър и хладен дъх. След секунда съм сред плитките вълни, скок и съживяващ шок от срещата с водата. Няколко метра под вода, бързо поемане на въздух и няколко енергични загребвания. След това вече може да се огледам. Другите са там. Всикчко е с една октава по-свежо, по-синьо, по-зелено.

Поемам си дъх и отивам да разгледам рачетата по дъното, не нося маска, нищо не виждам, но се забавлявам чудесно и така. Тук и сега водата е мой приятел. Горния топъл слой отново ме посреща и слънцето леко парва кожата.

Скоро ще се свечери, плажа ще опустее. И ние ще се понесем към вечерта. Стъмва се – сякаж похлупак е вдигнат, температурата бавно започва да пада. Жегата на деня се усеща до късно, но с вечерята и смеха на масата, наоколо се спуска прохлада. Отново съм прекалил със слънцето, сърби и леко боли. Няма значение – сега е прохладно и бриза помага.
Купона върви. Тук на морето.

Днес пак направихме купончето у Фил.

Набързо, позакъсняло (Фил ми се обади в 8:45), кротко и приятно.
Музичката не беше по вкуса на всички, но не беше много голям проблем.

Отново измъкнах Тони от тях – много се радвам…

Утре ме очаква разходка до фирмата. Ще трябва да се разходя в последствие до Илиенци, но си мисля, че ще имам основание да се дърпам яко. Остават ми около десет дни за подготовка за изпита и вече нямам никакво време за разтакаване. Чудя се дали да поставя нещата ултимативно или просто твърдо.

Ще видим каквото ще видим.

Днес бе ден обикновен.

Имам още малко (надявам се) работа за фирмата по задачата за Автоклава. Днес писах малко за големия и целия софтуер за малкия терминал. Надявам се да им хареса. Aко не им хареса – здраве да е, aз нямам какво да направя повече. След време ще се наложи да се допълни софтуера там, но аз ще изклинча лесно. Така или иначе Калин (другия колега) ще има работа там – ще може да качи и моите доработки.

Компа – звяр, това е друг основен мотив в моето житие-битие напоследък. Странно но нямам време да се накефя максимално, тоест едно яко заседяване за 10-15 часа с всички екстри. Вчера ходихме на кръчма, днес също. Само за няколко часа – въобще не е същото.

Някъде там – на фона на цялата олелия стои резидентен ВУЗ-а и ниския му приоритет го кара смирено да чака по-добри времена. Успокоявам си съвестта с мощни дози: “Скоро сядам сериозно”, “Ще довърша писанието за шефа”, “Дай да си дочетем главата в Дебелата книга” и други…
Ще му се види дебелия край от някоя посока, само да не е късно…

Утре – разходка с ремонтна цел.