Kamen's blog

От днес почвам да си играя на Докторант.
Ще си уча, ще си пиша и ще се отдам на академично житие-битие. Имам доста да наваксвам – цяла година се водя докторант а съм на никъде…

Днес минах през фирмата за половин час – имах да си прибирам материали, опитаха се да ме хванат да им правя нещо, но имах на катедрен да ходя и не им се отвори парашута. Утре ще завъртя в тяхна чест няколко телефона и толкоз. За  момента друго не се и иска от мен… Има една задача по чиято реализация ще трябва да окажа съдействие, но не е болка за умиране нито някаква голяма сложност.

След съвета изчаках заедно с Динко и Асен лекцията по Линукс (пореден понеделник от 19:00). Залата беше добре натъпкана, но това далеч не ме учудва – много народ е чул за тия лекции. Иначе нивото на лекцията беше въвеждане, с други думи точно такова, че да знам какво кое е. По-интересен бе духа на аудиторията и лекторте. Всико беше спонтанно, леко, занимателно и с изказ, който драстично се различава от академичния стил. Хареса ми – въпреки, че тематиката беше глуповата (въвеждане в Gnome и KDE) тия образи поразнообразяваха със странични примери и проблеми – беше приятно…

След края на лекцията се видях с приятелчета – Лили ме беше търсила доста пъти, и на края пуснала SMS. В Zion намерих Фил, Деси, Тони, Боби, Лили, и Ники. Те тъкмо приключваха и аз минах само със сода и кола (пак му излезе сезона на тоя коктейл).

Ще мисля утре, сега просто ще спя

Днес установих че съм позабравил как се ходи на училище.

Слушех лекция която беше за Европейсия съюз – генезиса на съглашенията и договорите които го оредхождат и други Евро-работи…
Интересно беше… Ама само от части. Усетих силно желание да се махна оттова място – не ми влиза в работата и т. н.
Доста странно за мен – преди с огромно удоволствие слушах подобни лекции – не от тясната ми специалност…
Дано успея да си възстановя старите навици на слушане на лекции…
А може просто лектора да не е бил много добър…

Днес деня беше много хубав – топло, малко духаше но беше приятно. Сега – към вечерта се поскапа небето, но Firefox-a  казва 13 градуса…
Не е лошо…

Божественото Нищо.
Днес бе чудесен ден.

Като отидох на бачкане всики ме гледаха каточели съм им изял закуската – колегата с който бачкаме по оная идиотщина (не Иво а другия – всъщност титуляра) ме гледаше и се държеше на моменти сякаж съм пълен некадърник. Малкия шеф на моменти се държеше малко особено, прикрито грубо – не с действие, а каточели само с мисъл се беше накривил спрямо мен. Когато в крайна сметка стигнахме до автоклава, клиентите се държаха с мен като с човек който не си е свършил работата (всъщност Иво свърши важна  част от моята работа защото аз не можах). Самия Иво реагира с лека досада на моята скромна особа – това си е доста добро постижение от негова страна. Аз и той сме заедно повече време от съпрузи, от любовници (мама му стара…). Последните две седмици 2 от всеки 4 часа сме били заедно :-/

Да обаче Нищо не можа да скрие слънцето греещо над личната ми поляна. Слънчевите очила, чадъра и джапанките бяха с мен днес Топлината на Пролетта най-после проникна в моята част от вселената.

Приключвам с фирмата и излизам в консултантски статус. Тази надежда е слънцето ми. Оттук насетне – поддръжка и консултации, ако се нуждавт от мен чак пък толкоз, и това е.

Прибрах се по човешко време и се видях с приятели… Чудесни хора, интересен разговор… но аз не го чувах много много. Аз бях усмихнат и самодоволен, просто да присъствам бе чудесно. Гледах в точка и тихо се разтапях в спокона локва. Мисля че големия ром и кафето които поех помогнаха доста…

Сега ще се отдам в обятията на спокоен сън. Праведник същи – спокойствие на талпа. А утре сутринта ще видя как изгрява слънцето през прозореца на трапезарията и ще пия кафе за здравето на всички които познавам. Амин.

Днес бях на работа от сутрин до сутрин!
Така де – в 1:10 излязохме с Иво от офиса.

Най-хубавото от цялата работа е че скоро ще приключа с тия щуротии и ще се отдам на по-полезни и приятни занимания… Натовариха Иво със работата която аз не можах да свърша с Терминала. Много добре се справи. Помагах му до колкото можах, чудя се дали без мен нямаше да успее… Доста ми е криво че някой друг трябваше да ми свърши работата (За коментари по повод терминалите МТ500 виж по-долу).

Това ми е коментара за днешния ден.

ПС
Пред новата къща на Фил са се метнали в дерето някакви юнаци с кола – утре сигурно ще ги кометират по медиите… Идиоти колкото искаш…

Чух че щели да дават медали за тия дето не ползват почивка та реших да пробвам…
И днес бях на бачкане. И днес си трових живота с MT500.
С любов денонощна бих обгърнал смотания китаец дето е измислил тоя софтуер бъгав… Няма такова чудо, просто. Никога, ама никога повече няма да се наемам да пиша сериозна задача на тоя смотан Macro език. От седмица (реално към два дни се събират, единия – днес) се опитвам да подготвя малко ASCII за разпечатване. Задачата се оказа непосилна! Компилатора грешки не генерира, Дебъг няма. Документацията е колкото да се застреляш.
Например никой не ти казва колко байта има по променливите – добре че съм природно ентелегентен та експериментално установих.
mod според документацията е функция за остатък от делене (добре, познато) оказва се обаче че такова чудо няма – ползва се %, в документацията обаче си пише mod.
Байтове подаваме в паметта както си поискаме – малки и големи индианци се гонят из шатрата, правят си купон (пращам DATE излиза ADET) 
Абе доста кофти работа. Прилича на курсова работа на студент довършвана последния ден преди срока…

Днес пак ме разходиха до Илиенци… Пътя е около 3-4 часа в двете посоки. Отидох и свърших работа за 20 минути… Идеше ми да им обясня че ако ме оставят за това същото време на мира почти ще свърша задачките по тъпия терминал. Сега само ме разтакават…
А стенда ме е чакал цял ден – никой нищо не е направил. От една страна ми е готино като си мисля че без мен не става, от друга страна малко ме е яд че нкой нищо не е пипал…

Е хайде сън, че утре пак MT500. Да изсъхнат дано…

Вчера, десетина минути след като написах долния пост ми се обади Фил за събиране у тях (“у тях” вече твърдо е горе). Отидох и блестящо избегнах тъпеенето. Отново Асен беше довел Елена. Много се радвам, дано се асоциира. Деси показа как се прави вегитарианска манджа с месо
Зеленчуците май станаха добре. Може би нямаше нужда от месото в тавата, но това е мое разбиране. Тя горката май понесе тежко неразбирането на част от групата. Нищо, ще се оправи
Мисля че Фил трябва спешно да си купи тенджери и тигани (Фил, кхъ-кхъм! ).

Сметаната и синьото сирене са интересна комбинация. Сметаната е много интересна. До сега старателно съм я заобикалял – като не знам нещо, не го знам и това е, сега обаче сериозно започвам да обмислям някои неща.

Днес…
Станах по-рано сутринта, отидох до Офиса взех апаратура и отидох на обект. Там киснах до 18:30. Прибрах се у нас. Никой не съм чул днес, никой няма и да видя. Може да гледам някое филмче. Може и да поработя нещо. Най-вероятно ще спя скоро.
Уникална тъпота.

Някой да ми каже как се слиза от това чудо. Аз това возене не съм го поръчвал и нямам желание да плащам. Искам да сляза-а-а! От тая въртележка ми се вие свят и ми е лошо на стомаха…

Завършвам последните си две задачи за Фирмата за дълго време. Един автоклав, и последния стенд. На пръв поглед имам причини да бързам, на втори поглед – също. Проблема е че скоростите за които говорим се различават като комфортно возене в лимозина и летеж в формула едно. На всичкото отгоре колегите, по един или друг начин, ми правят работата трудна. Сутринта ходих до Илиенци за да се докопам до автоклава – обещаваха ми, че вече има фронт за мен. Да ама не. Тази седмица няма да стане, явно другата. Отидох си в офиса където ме посрещна работата по стенда. Почнах там да светя – добре ама там колегите допуснали грешчици и една по една трябва да се чистят – не може от един път. Тъкмо приключвах деня и колегите с автоклава ми казват, че утре имам разходка до там пак, и по възможност принтиращата функция да работи… Че аз не съм имал 5 минути за тия работи, никой не ме пита…

На всичкото отгоре нещо с колегите почнахме да си писваме и да си лазим по нервите… Това е най-кофти в цялата работа. Даже успях да си забравя няколко важни неща в офиса та утре ще трябва рано да мина оттам, на път за Илиенци (за по-наблизо)!

За “иначето” не ми се приказва… “Иначе” просто го няма никакво.

Днес ми се наложи да изляза от стаята и да се разходя из града по време на най-силния сняг.
От небето падаха големи парцали и трупаше за минути.
Погледа се премрежва от снега и вятъра, игли парят лицето а въздуха реже като нож. Леда се усеща във въздуха. Всеки се е увил и се пази от стихията, но битката е предрешена. Достигаш топъл оазис, но и там не е по-добре. Стоманата, камъка и бетона сякаж изсмукват всичката топлина. Няма спасение. Поставяш си капаци на очите и се втурваш за да свършиш това за което си тръгнал и след това бегом към следващото. Няма спиране, не се оглеждаш, емоциите са закопани дълбоко от стремежа да отхвърлиш непосредственото. Нищо друго няма значение.

Чакам лятото. От години чакам лятото. Искам всичката топлина и обещания на лятото. Искам слънце, искам топъл, не, горещ въздух, и хора, хора които са всички заедно.

Май малко ми е криво днес…