Събота и неделя на вилата
Ето за това не обичам да ходя там.
Чувствам си тялото като разтеглена и разбита кошница. Толкова движение не е полезно за мен – ще взема да отслабна и да развия мускулатура…
На вилата ходихме да за да свършим четири задачи. Всяка от тях сериозна и свързана с доста физически усиля.
Не се сетих за компютър толкова пъти колкото си мислех…
Вчера докато вървеше мача седнах на стъпалата пред терасата и послушах фона.
Свечерява се, небето е все още светло синьо, но тъмно зелените планини попиват светлината и само близките обекти са достатъчно осветени. Ранна пролет е – птиците се скъсват да пеят, земята е пропита с влага и всичко джвака, а дърветата още не са се раззеленили. Слънцето не напича силно и само през деня е по-топло. Камъка на който съм седнал през лятото остава топъл до полунощ, но сега е студен и не след дълго се надигам за да се стопля вътре. Дано по-скоро дойде лятото.
