Kamen's blog

Тази вечер се видях с Краси, Пламен, Павката, Катето и Васко в новия клон на “Кривото”. Не съм уверен от колко време работи това заведение с този си етикет, все още го дострояват, сега е добре, като пуснат и “градината” ще стане и по-добре.
Пламен не праи впечатление на тежък сардоничен субект, или пролетта го е подобрила или Краси го полива с нещо подходящо
Лафа се получи доста приятен… Закачки, шегички, интересни теми – готино.
Пих и едно ромче което май доста ми повлия, това чудо ми действа благотворно май. Харесвам си слънчевото настроение след ромче с чай…

ПС Динко, мерси за лекцията по Perl, беше ми откровено интересно. Както конкретно за езика, така и за стила и скоростта с която показваш и обясняваш. Кефих се.

Тази вечер се видях с Краси, Пламен, Павката, Катето и Васко в новия клон на “Кривото”. Не съм уверен от колко време работи това заведение с този си етикет, все още го дострояват, сега е добре, като пуснат и “градината” ще стане и по-добре.
Пламен не праи впечатление на тежък сардоничен субект, или пролетта го е подобрила или Краси го полива с нещо подходящо
Лафа се получи доста приятен… Закачки, шегички, интересни теми – готино.
Пих и едно ромче което май доста ми повлия, това чудо ми действа благотворно май. Харесвам си слънчевото настроение след ромче с чай…

ПС Динко, мерси за лекцията по Perl, беше ми откровено интересно. Както конкретно за езика, така и за стила и скоростта с която показваш и обясняваш. Кефих се.

И манията се разгаря. Всички признаци са в наличност.

Четох до 2:30 бенчове, спецификации на дъна и процесори. Чипсети ми се гонят из главата. Ядра, хипернишкови технологии, контролери за паметта, и новаторски инструкции енергоспестяващи технологии и бога ми – дъна с вграден RAID за Serial ATA и IDE дискове – осем диска от раз!
Ръцете ми са влажни и студени, не мога да си намеря място за краката…
Цената набъбва, процесор само за малко отгоре и дъно за малко отгоре позвояват огромен потенциал за последващ ъпгрейд… Двуядрен Атлон на 939-пинов сокет… уаахаууу

И след дова ще дойде загробващто:”Честито имате си ъпгрейднат компютър способен да подкара всички игри”. Това ще е катарзиса – болезнен гърч и манията ще остави след себе си само празното място в портфейла и отзвука на силни емоции…

Сега търся антидот – технологична слабост на подбраното от мен решение, това е осъзната мания. Тежък пристъп, но вярвам ще отмине. Дано отмине от самосебеси. Иначе ще ми се наложи да дам много пари за да отмине със сигурност.

След затихналата мания по PocketPC и периодичните импулси да се оглеждам по сайтовете за коли за собствено возило, сега ме е налегнала идея за ъпгрейд.
Метнах око на Атлонски процесор с AMD64 ядро и яко ме дърпа да си го купя. Не че ползвам компютъра си за много игра или нещо смислено – просто така, заради тръпката.
Преди време паднах жертва на импулса да си купя велосипед – купих нещо което беше твърде скъпо и доста боклучиво всъщност. Е, става за каране все пак, но можеше и доста по-добър да беше велосипеда.

Днес се престраших и връчих на Кънчо едно писание което искам да докарам до вид на Обзор. Виждам доста глупости, но все в някой момент трябва да покажа какво правя – може да се окаже, че дълбая в изцяло погрешна посока.

Напоследък всичкото познат народ се оплаква от пролетна успаност. И аз страдам доста от това явление, дано скоро ме пусне, че имам работа.

Е не можах да се отскубна – днес пак се раходих до Илиенци.
Не беше толкова противно този път – наложи се двамата с Иво да ходим та той везеше. Все пак почупих още един ден за глупости.
За разнообразие, днес камъка не беше в моята градина – Иво се оправи сравнително доста бързо и се изнесохме към друга негова задача където отиде още един час.

Днес валя. Тих и напоителен дъждец се ръсеше цял ден. Противно, гадно, унило… сещам се и за някои други думички подходящи за случая. Като се прибирах от Илиенци взех че си сглобих маршрута така, че да се прибера от Лъвов мост пеша. Минах през Халите – хапнах там и се понесох към вкъщи. Дъждецът се позасили и когато пристигнах всички  дрехи по мен бяха подгизнали. Дано не прихвана някой пролетен грип, че само това ми трябва сега…

Ако приемем неделя вечерта като своеобразна подготовка за новата седмица, мога смело да заявя че съм добре подготвен за тази седмица. Слънчев старт, един вид.
С Асен и Елена ходихме на пица – беше много приятно…
Понеже и двамата не проявиха инициатива аз ги поведох към една младостска пицария.
С Асен открихме че Елена не е запозната с много класически филми и някои книги които ние мислим за класически…
Елена е харесала Дъглас Адамс, много се издигна в очите ми )
Беше много странно – аз и Асен и завидяхме гласно, че има да чете за пръв път толкова страхотни книги.
Вечерта беше оптимална за мен – приятели, готин разговор и нещо за хапване.

Самия понеделник беше кофти:
Разходка до ВУЗ-а, там няма мрежа, тоест работата която исках да се опитам да свърша бе недестъпна.
Разходка до фирмата, там спек и кофти атмосфера, не ми е приятно да ходя там вече.
Опитах се да посвърша нещо след като се върнах оттам до ВУЗ-а.
Следобеда – изненада от автоклавната задача… утре (тоест, вече днес) може би ще ми се наложи разходка до Илиенци.
Очертава се поне половин ден загубен… ще опитам сутринта да се отърва разходката, но знае ли човек…

Ето за това не обичам да ходя там.

Чувствам си тялото като разтеглена и разбита кошница. Толкова движение не е полезно за мен – ще взема да отслабна и да развия мускулатура…
На вилата ходихме да за да свършим четири задачи. Всяка от тях сериозна и свързана с доста физически усиля.
Не се сетих за компютър толкова пъти колкото си мислех…

Вчера докато вървеше мача седнах на стъпалата пред терасата и послушах фона.
Свечерява се, небето е все още светло синьо, но тъмно зелените планини попиват светлината и само близките обекти са достатъчно осветени. Ранна пролет е – птиците се скъсват да пеят, земята е пропита с влага и всичко джвака, а дърветата още не са се раззеленили. Слънцето не напича силно и само през деня е по-топло. Камъка на който съм седнал през лятото остава топъл до полунощ, но сега е студен и не след дълго се надигам за да се стопля вътре. Дано по-скоро дойде лятото.

Вчера – късния следобяд ми се обади Митко – измъкнал се от работа по-рано и мина през нас. От много отдавна не се бяхме заседявали да си поприказваме. Стана ми драго. Все едно, че до преди две седмици сме били на училище заедно…
Вечерта очаквах да се чуя с компанията за нещо у Фил, ама нищо… Е както и да е – явно пак ще се боря с лошите от Freelancer. Да ама не.
Обади ми се Васил – да сме ходили на пица. Чудесно
Не след дълго цъфна пред нас и ходихме до Мис Каприз. Там забравиха да ми донесат поръчката за хапването, но не беше проблем… Около 9 часа стана 9 часа (да не повярва човек) и се сетих че по това време вторник и петък или четвъртък и петък или сряда и понеделник … абе там някъде – Тони свършва работа в Френския Културен Център Наблизо. Да, обаче тя не си вдигна телефона. Е, живи-здрави

Опита да подкарам драйверите на ATI за сега е без успех:
Изтеглих rpm-то, конвертирах го до tgz, дръпнах ядрото, пуснах го да се компилира с настройките на VS Live (хедърите се изгенерираха… тук ми е малко тъмно дали можеше по-добре да стане) и пуснах скрипта за компилиране да се прояви. Той се докара до третия файл и четвъртия отказа. За сега го гледам тъпо, но може и да успея да се усетя какво иска.

Днес се вдигаме с бащата и отиваме да копаме на вилата. Копането на практика ще се извършва от мотокултиватор, а аз ще гледам с ръцете в джобовете, но целта на заниманието е това. Всъщност ще ходя там защото на бащата са му зле ставите и трябва някой да му помага за тежките действия. Много кофти… Дано не получа абстинентен пристъп от липсата на PC и Internet.

Вчера и днес пак ме занимаха с Фирмени простотии.

Обадиха ми се за консултация по машина за която съм правил програма и с вест че последния автоклав пак е опрял до мен.
Та вчера се разкарвах пак до фирмата и изкарах три-четири часа там.

Заради Автоклава днес пак затрих четири часа за разходка и 15 минути бачкане.

Иначе днес сутринта беше интересно:
Бях на представяне на AMD64 – от AMD са си намерили представител за БГ и те сега се представят на партньорите. Имаше интересен лектор – германец който говореше не лош английски, и после една кака от дистрибутора за една бройка да ни успи с петте си слайда…
Имаше викторина с въпросчета и на позналите германеца даваше процесорче Atlon64… не успях да взема. Още ми иде да се гръмна.

Гаден ден…

Ударил съм го на “през просото” повече отколкото е полезно.

Вчера ЦЯЛ ДЕН играх na Freelancer. Който ме познава и си е пълнил главата с глупости знае, че си падам по симулаторите на космическа тематика. Този е един от добрите и много ме кефи.
Вчера взех че си го дръпнах и като го инсталирах се оказа, че между последния път когато съм го пускал (тогава го превъртях, така да се каже) и сега не съм преинсталирал Бозата. Всички сейвове си бяха на лице – голям кеф Смятам, като се поошлайфам да се пусна да покарам в Интернет с другите ентусиасти…

Днес ще започна да работя по нещата за ВУЗа. Имам някои идеи за писанието което съм захванал и ще трябва да го довърша. После ще трябва да го рзчастя на по-смилаеми парчета и да го запека на силен огън, че де се стегне…

С интерес научих че тази събота и неделя ще ходя на вилата. Там има работа за мен и ще трябва да се включа. Бащата нещо скърца по ставите та със сигурност ще се ходи. Нищо, малко разнообразие.

Ентусиазма на седялите около мен на лекцията в понеделник бавно се просмуква и съм решил да видя дали мога да подкарам драйверите на ATI за линукс. Това е нещо което моите приятелчета май не са правили, не че е нещо супер. Вчера е имало интересен лектор в кино Люмиер, но аз не отидох. Срам ме е да си призная, но просто забравих. Ако се бях сетил щях да отида… Хем Динко ми припомни предния ден. Тиквеник.