Мдам…
Човек като хапне и вече е друг човек!
Проблемите на “гладния” са някакси отдалечени, бледи, чужди дори… Как да подхвана сега тема която дори не ме вълнува толкова…
Ще изчакам музата да ме навести отново. Това ще стане скоро, темата ме е вълнувала и друг път.
admin on February 8th, 2005 | File Under Разни работи | No Comments -Днес е Вторник – ден като вчера.
Тоест почти – вчера беше Понеделник.
По някое време имаше катедрен съвет, видях се с колегите там. Готини са, в известен смисъл е забавно с тях… Има една дама Щърбанова – тя с шеговит тон ни напомни (сякаш ще забрвим), че лятото ще избутваме практиките с един колега. Аз се избъзиках глупашки в отговор… може да ми е паднал рейтинга ама ми беше драго 
После още малко фирмена дейност…
Вчера се видях на пица с Даниела, Боби, Лили и Герито. Приятно. Пица с гъби и лют сос, торта с шоколад карамел и лешници, После Даниела и Гери минаха през нас да им покажа как ми върви интернета…. Буквално! Фил не се хили така! Престани да се хилиш, ей!… Тоя ще падне от стола… 
Даниела се ослушва каква жица да си купи та и показах нета ми на кой мизерен хал е.
Хахо-хихи още 5-10 минути и ме оставиха да си кибича сам.
Тия дни критична маса натрупаха следните мисли:
Моите приятелчета…
Хайде след вечеря – доктора се прибра! 
От тая манджа – по-лесно няма.
Месо, свинско си подреждам в тавичка – малко олио – да не залепне на тавата. Пече се на силна фурна по 10мин от всяка страна (пържоли) и е готово.
Картофите белени и нарязани на кубчета с олио – половин чашка и вода 2-3 пъти повече в дулбока тава. Поръсваме с червен пипер и сол на вкус – разбъркваме. След 20 минути разбъркваме картофите пак, ако водата е изчезнала добавяме малко, след още 20 – 30 минути картофите са готови.
Месото може да се метне отгоре и да се мушне на топло за кратко. Ако се прибави и кромид към месото в картофите не е грешка. Може кромида да се е допичал с месото…
Знам че става ако се метнат картофите с месото заедно – месото не изсъхва. а има и добро овкусяване на картофа…
Няма грешка общо взето…
У Фил прилагам тая манжа с голям успех… Мисля следващия път да разнообразим с нещо друго. Време му е да си купи тенджера, може и фритюрник.
Кеф си е да готвиш за приятели и те да ти харесват манджите…
А да, днес гледахме Black Hawk Down – много як филм…
Готини образи бяхме ама като се зяпне филма, лафа не върви много….
И отново е Петък вечер и отново има купон у Фил.
От много години сме си приятели с Фил – помня как коментирахме “Простаците”, безпросветните идиоти с капаци на очите и еднотипните разговори. Кой какво изклатил, кой каква селяния направил и т.н. на фона на чалга…
Каква стана тя…
Днес едно приятелче явно се бе усамотил с гадже – беше тема на лафа близо час. Като му се обадихме за втори път и най-после вдигна той, валнаха поредните остри шегички и темата замря…
После стана дума за редовните тъпотии, които са се случили с всеки от нас – кой какво нацепил къде избухал незнам какво си, как джиткал много яко, дали се е додърпала поредната тъпотия от нет-а и къде има още. Следва “ха-ха” за сметка на поредната жертва на присмеха.
Висчко това на фона на музика – разбира се…
Преди години възмутено и възпитано щеше да ми се наложи да “издържа” близо 50% от музиката която звуча тази вечер - сега “издържането” бе в рамките на 20%…
Това деградация ли е, “узряване” ли?! Нещо не ми допада.
Преди имах навика да отказвам категорично алкохол. Тази вечер за да участвам в “наздравето” собственоръчно си доливах водка в колата. А не обичам да пия – алкохола ми е гаден като идея. Добавка на вкус – може, но да се пие, щото по-малко не стои добре, е не!
Шантавото в случая е че познавам друга страна на всеки от присъстващите тази вечер – удоволствието от интелигентен, логичен, информиран събеседник съм изпитвал от личните си разговори с всеки от тях. Харесвам си приятелите. Всичките. Това са хора чиито добри черти помня и ценя, като лесно игнорирам онова което не ми допада. Иска ми се и аз да съм близо по височина в очите им, сравнено с височината им в моите. Осъзнавам, че ми липсват количества от качества които много ценя – за това опитвам да градя образ на характер който се харесва… Имаше време когато мислях че успявам, сега съм сигурен в провала си поне за няколко човека…
Какво значи тоя пост до момента:
Приятелите ми са се променили, аз съм останал същия и не искам да се променям. А нямам никакво желание и да ги губя.
Фил тоя пост не е насочен само към теб!
Това бяха, може би, твърде тъмни краски по повод една общо взето приятна вечер.