Така ми се пада – не съм писал тук от близо седмица – сега ще трябва да наваксам :-/

Петъка имаше нещо… какво ли беше… а, да! Взех си прословутия изпит по Английси!

Е такъв изпит не съм имал от времето когато взимах Културологията – Нема такъв смешен изпит…
От месец опитвам да намеря даскалката и когато окончателно ми писна минах в обсадна война. Това  даде ефект – когато най-после заковахме дата и час бях щастлив.
За изпита с мен дойде и другия зелен докторант – Андрей. С него трябваше да се видим в десет без десет и да идем заедно до кабинета и – той няма идея кое как е в даскалото…
Купона започна с това че в осем и половина ми светна че съм забравил тъпото есе в офиса и не съм си го изпратил по пощата – ИДИОТ!
Следва спринт до офиса,  проверка за грешки, бърза текстообработка и печат, спринт до даскалото. По едно време ми се обажда Андрей и пита къде съм… Е закъснях  с 2-3 минути…  Качихме се пред кабинета – нея я нямаше. Появи се след 10-15 минути и заедно с двама студенти я обсадихме. Те се уговориха нещо и почна Изпита!
Какво правихме – лафихме си на английски – 50% тя 50%  ние. Може и повече тя да е говорила, доста приказлива даскалка. Английския и обаче беше на високо ниво според мен, поне красив, със сигурност – беше много приятно. Аз също се поразприказвах… мдам… Готино стана – хареса ми.

Събота вечерта имаше купон у София по случай рожденния и ден.
Сутринта ходих на бачкане, но по пътя минах да и купя една свещ. Попаднах на някакъв ароматен кюнец който се нанизва на една малка свещичка и  овонява въздуха с някаква есенция… Кюнеца е от ароматен восък и не изгаря. полу-прозрачен е и свети интересно на тъмно с свещта вътре. Не е лошо.
Да, обаче – проблем. Де да знам какъв аромат да и купя?! Ми обадих и се и я питах, уговорихме се да се изненада като и го поднеса. София ме кефи, но е голям дракон…  Като  силен огън – топли, свети, но и пари силно.
Бачках каквото бачках и отидох на купона и. Много пъти съм се чудил на това каква заспала компания се получава  на нейните купони. Този път беше много приятно – някои даже танцуваха! Баси!
Не видях някои хора които очаквах да видя, чух клюки, накефих се на разните страхотни играчки с които Софито се е сдобила и в игри и закачки времето мина. По едно време се заизпращахме и понеже една девойка ми беше хванала окото, пък и ми беше в посоката (щяха с Даниелчето и още един момък да ходят на диско някъде около нас) се спретнах за излизане с тях. Дамата ме подхвана подръка и се понесохме. Лафихме страхотно – оказа се психоложка-докторант и откарахме много теми докато ги доставя на Ел Корасон (май). Е такава дама ми допада! :) Оставих ги на входа и се върнах у нас. Заспах си като къпан и на сутринта анализирах случката.
Усетих се, че май съм и досадил доста с моите приказки, позамислих се още и се оказа че си спомних подвеждащи, подхлъзващи реплики които са ме карали да приказвам. Тя също доста разказа за себе си, но вече погледнах на всичко много по-внимателно…
Реших че пак искам да ме подхлъзват така – беше си приятно :)
По едно време разумях, че нямам идея как се казва, питах Софи и тя ми светна. Тя спомена, че дамата била заета. Имах някакъв спомен, че предния път у София като съм я виждал беше с някакъв момък та не се изненадах като се оказа че връзката си е там. Ами кво пък, искам пак да ме хлъзнат с разговор от който спя като усмихнат пън :)

Напоследък доста бачкам за Фирмата. Зарязал съм ученето за Даскалото, като се успокоявам че ще отделя специално време за учене по-нататък. Днес изпратихме единия стенд, който подготвяхме и тия дни ще довършим втория. Остава ми една задача с един принтер и терминал и  излизам в учебна отпуска.
Да, говорих с шефа и той изказа Съгласие. Къде ще ходи? Не съм ефективен ниото на едното нито на другото място сега – надявам се че като поразкарам задачките от Даскалото ще мога да бъда по-продуктивен през времето до лятото… А имам интерес към това което съм си измислил като тематика за докторската, май съм си намерил ниша в която не се докосвам нито до хардуера нито до приложния мрежов софтуер. който не харесвам… Трябва да прочета и разбера две енциклопедии за да вляза в час, но ми е интересно и може и да го направя :)

Даниела заминава за Германско. Обади ми се преди 10 минути да ми каже “чао”… Нямам идея дали и на много други се е обадила – няма значение. Дано се оправи там. Дано е по-щастлива там, отколкото е тук. Дано липсата на  родителите и повлияе поне толкова добре,  колкото се надявам… Дано се прибере по-твърда,  по-очукана един вид… мдам….

Плана е преизпълнен, дано се сетя да пиша по-навреме следващия път.

Share

This entry was posted on Monday, February 28th, 2005 at 10:59 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.