17.02.05 – 18.02.05
За шести път изтривам това което пиша за този пост…
Имам какво да кажа, не съм сигурен в това на кого трябва да го кажа.
Дали отново да напиша че съм ходил на пица, видял съм се с приятелчета, изкарал съм приятно и пак се чудя какво не ми достига.
За кой път ще повторя тези думи?
Раздразнението ми е като въглен, който тлее с години. Недостатъчен да запали пламък но пре-достатъчен да поддържа дискомфорта.
Усещам че пак ще изтрия това което написах. НЕ – нека стои така, думи на неизказан упрек към мене си.
