Kamen's blog

Така ми се пада – не съм писал тук от близо седмица – сега ще трябва да наваксам :-/

Петъка имаше нещо… какво ли беше… а, да! Взех си прословутия изпит по Английси!

Е такъв изпит не съм имал от времето когато взимах Културологията – Нема такъв смешен изпит…
От месец опитвам да намеря даскалката и когато окончателно ми писна минах в обсадна война. Това  даде ефект – когато най-после заковахме дата и час бях щастлив.
За изпита с мен дойде и другия зелен докторант – Андрей. С него трябваше да се видим в десет без десет и да идем заедно до кабинета и – той няма идея кое как е в даскалото…
Купона започна с това че в осем и половина ми светна че съм забравил тъпото есе в офиса и не съм си го изпратил по пощата – ИДИОТ!
Следва спринт до офиса,  проверка за грешки, бърза текстообработка и печат, спринт до даскалото. По едно време ми се обажда Андрей и пита къде съм… Е закъснях  с 2-3 минути…  Качихме се пред кабинета – нея я нямаше. Появи се след 10-15 минути и заедно с двама студенти я обсадихме. Те се уговориха нещо и почна Изпита!
Какво правихме – лафихме си на английски – 50% тя 50%  ние. Може и повече тя да е говорила, доста приказлива даскалка. Английския и обаче беше на високо ниво според мен, поне красив, със сигурност – беше много приятно. Аз също се поразприказвах… мдам… Готино стана – хареса ми.

Събота вечерта имаше купон у София по случай рожденния и ден.
Сутринта ходих на бачкане, но по пътя минах да и купя една свещ. Попаднах на някакъв ароматен кюнец който се нанизва на една малка свещичка и  овонява въздуха с някаква есенция… Кюнеца е от ароматен восък и не изгаря. полу-прозрачен е и свети интересно на тъмно с свещта вътре. Не е лошо.
Да, обаче – проблем. Де да знам какъв аромат да и купя?! Ми обадих и се и я питах, уговорихме се да се изненада като и го поднеса. София ме кефи, но е голям дракон…  Като  силен огън – топли, свети, но и пари силно.
Бачках каквото бачках и отидох на купона и. Много пъти съм се чудил на това каква заспала компания се получава  на нейните купони. Този път беше много приятно – някои даже танцуваха! Баси!
Не видях някои хора които очаквах да видя, чух клюки, накефих се на разните страхотни играчки с които Софито се е сдобила и в игри и закачки времето мина. По едно време се заизпращахме и понеже една девойка ми беше хванала окото, пък и ми беше в посоката (щяха с Даниелчето и още един момък да ходят на диско някъде около нас) се спретнах за излизане с тях. Дамата ме подхвана подръка и се понесохме. Лафихме страхотно – оказа се психоложка-докторант и откарахме много теми докато ги доставя на Ел Корасон (май). Е такава дама ми допада! Оставих ги на входа и се върнах у нас. Заспах си като къпан и на сутринта анализирах случката.
Усетих се, че май съм и досадил доста с моите приказки, позамислих се още и се оказа че си спомних подвеждащи, подхлъзващи реплики които са ме карали да приказвам. Тя също доста разказа за себе си, но вече погледнах на всичко много по-внимателно…
Реших че пак искам да ме подхлъзват така – беше си приятно
По едно време разумях, че нямам идея как се казва, питах Софи и тя ми светна. Тя спомена, че дамата била заета. Имах някакъв спомен, че предния път у София като съм я виждал беше с някакъв момък та не се изненадах като се оказа че връзката си е там. Ами кво пък, искам пак да ме хлъзнат с разговор от който спя като усмихнат пън

Напоследък доста бачкам за Фирмата. Зарязал съм ученето за Даскалото, като се успокоявам че ще отделя специално време за учене по-нататък. Днес изпратихме единия стенд, който подготвяхме и тия дни ще довършим втория. Остава ми една задача с един принтер и терминал и  излизам в учебна отпуска.
Да, говорих с шефа и той изказа Съгласие. Къде ще ходи? Не съм ефективен ниото на едното нито на другото място сега – надявам се че като поразкарам задачките от Даскалото ще мога да бъда по-продуктивен през времето до лятото… А имам интерес към това което съм си измислил като тематика за докторската, май съм си намерил ниша в която не се докосвам нито до хардуера нито до приложния мрежов софтуер. който не харесвам… Трябва да прочета и разбера две енциклопедии за да вляза в час, но ми е интересно и може и да го направя

Даниела заминава за Германско. Обади ми се преди 10 минути да ми каже “чао”… Нямам идея дали и на много други се е обадила – няма значение. Дано се оправи там. Дано е по-щастлива там, отколкото е тук. Дано липсата на  родителите и повлияе поне толкова добре,  колкото се надявам… Дано се прибере по-твърда,  по-очукана един вид… мдам….

Плана е преизпълнен, дано се сетя да пиша по-навреме следващия път.

Така ми се пада – не съм писал тук от близо седмица – сега ще трябва да наваксам :-/

Петъка имаше нещо… какво ли беше… а, да! Взех си прословутия изпит по Английси!

Е такъв изпит не съм имал от времето когато взимах Културологията – Нема такъв смешен изпит…
От месец опитвам да намеря даскалката и когато окончателно ми писна минах в обсадна война. Това  даде ефект – когато най-после заковахме дата и час бях щастлив.
За изпита с мен дойде и другия зелен докторант – Андрей. С него трябваше да се видим в десет без десет и да идем заедно до кабинета и – той няма идея кое как е в даскалото…
Купона започна с това че в осем и половина ми светна че съм забравил тъпото есе в офиса и не съм си го изпратил по пощата – ИДИОТ!
Следва спринт до офиса,  проверка за грешки, бърза текстообработка и печат, спринт до даскалото. По едно време ми се обажда Андрей и пита къде съм… Е закъснях  с 2-3 минути…  Качихме се пред кабинета – нея я нямаше. Появи се след 10-15 минути и заедно с двама студенти я обсадихме. Те се уговориха нещо и почна Изпита!
Какво правихме – лафихме си на английски – 50% тя 50%  ние. Може и повече тя да е говорила, доста приказлива даскалка. Английския и обаче беше на високо ниво според мен, поне красив, със сигурност – беше много приятно. Аз също се поразприказвах… мдам… Готино стана – хареса ми.

Събота вечерта имаше купон у София по случай рожденния и ден.
Сутринта ходих на бачкане, но по пътя минах да и купя една свещ. Попаднах на някакъв ароматен кюнец който се нанизва на една малка свещичка и  овонява въздуха с някаква есенция… Кюнеца е от ароматен восък и не изгаря. полу-прозрачен е и свети интересно на тъмно с свещта вътре. Не е лошо.
Да, обаче – проблем. Де да знам какъв аромат да и купя?! Ми обадих и се и я питах, уговорихме се да се изненада като и го поднеса. София ме кефи, но е голям дракон…  Като  силен огън – топли, свети, но и пари силно.
Бачках каквото бачках и отидох на купона и. Много пъти съм се чудил на това каква заспала компания се получава  на нейните купони. Този път беше много приятно – някои даже танцуваха! Баси!
Не видях някои хора които очаквах да видя, чух клюки, накефих се на разните страхотни играчки с които Софито се е сдобила и в игри и закачки времето мина. По едно време се заизпращахме и понеже една девойка ми беше хванала окото, пък и ми беше в посоката (щяха с Даниелчето и още един момък да ходят на диско някъде около нас) се спретнах за излизане с тях. Дамата ме подхвана подръка и се понесохме. Лафихме страхотно – оказа се психоложка-докторант и откарахме много теми докато ги доставя на Ел Корасон (май). Е такава дама ми допада! Оставих ги на входа и се върнах у нас. Заспах си като къпан и на сутринта анализирах случката.
Усетих се, че май съм и досадил доста с моите приказки, позамислих се още и се оказа че си спомних подвеждащи, подхлъзващи реплики които са ме карали да приказвам. Тя също доста разказа за себе си, но вече погледнах на всичко много по-внимателно…
Реших че пак искам да ме подхлъзват така – беше си приятно
По едно време разумях, че нямам идея как се казва, питах Софи и тя ми светна. Тя спомена, че дамата била заета. Имах някакъв спомен, че предния път у София като съм я виждал беше с някакъв момък та не се изненадах като се оказа че връзката си е там. Ами кво пък, искам пак да ме хлъзнат с разговор от който спя като усмихнат пън

Напоследък доста бачкам за Фирмата. Зарязал съм ученето за Даскалото, като се успокоявам че ще отделя специално време за учене по-нататък. Днес изпратихме единия стенд, който подготвяхме и тия дни ще довършим втория. Остава ми една задача с един принтер и терминал и  излизам в учебна отпуска.
Да, говорих с шефа и той изказа Съгласие. Къде ще ходи? Не съм ефективен ниото на едното нито на другото място сега – надявам се че като поразкарам задачките от Даскалото ще мога да бъда по-продуктивен през времето до лятото… А имам интерес към това което съм си измислил като тематика за докторската, май съм си намерил ниша в която не се докосвам нито до хардуера нито до приложния мрежов софтуер. който не харесвам… Трябва да прочета и разбера две енциклопедии за да вляза в час, но ми е интересно и може и да го направя

Даниела заминава за Германско. Обади ми се преди 10 минути да ми каже “чао”… Нямам идея дали и на много други се е обадила – няма значение. Дано се оправи там. Дано е по-щастлива там, отколкото е тук. Дано липсата на  родителите и повлияе поне толкова добре,  колкото се надявам… Дано се прибере по-твърда,  по-очукана един вид… мдам….

Плана е преизпълнен, дано се сетя да пиша по-навреме следващия път.

Напоследък си позволявм лукса да се появявам доста късно на работа . Идеята е да се занимавам с подготовка за изпита и други дейности за ВУЗ-а. Днешния ден не се отличи  от това правило.
Надявам се че ще успея да отложа изпита за март. Ако не ми се получи ми се очертават нептиятни мигове свързани с недостатъчно учене.

И днес бях един от онези които последни си тръгват от работа. Пак се изнесохме заедно с Иво. Днес, обаче, шефа и Краси (колежка) седяха да се доработват. Имам усещането че шефа готви Краси за отговорности които тя не може да понесе. Тя е чудесен изпълнител и никакъв организатор… :-/

След работа с Иво се изнесохме на пица – Дон Домат. Там се видяхме с Даниела. Тя искаше да ползва мрежа и след хапването мина през нас. Полафихме си. Даниела се е променила до неузнаваемост – няма и следа от нервност, спокойствие и сякаж задоволство се излъчват от нея… Много любопитна картинка. Трябва по-често да напуска работа

Вечер не мога да се накарам да уча – много бързо ми се доспива – значително по-бързо от скоростта с която ми става достатъчно интересно, че да не ми се спи. Резултата е че учебник мога да ползвам за приспивателно с отличен  успех.

Днес до 10 бях в офиса. Трябва да престана да правя такива работи… Утре се очертава дори по-гаден и натоварен ден. трябва да се боря с зъби и нокти да ми отложат изпита за март – сега нямам никакво време за подготовка… А Март… мисля си някои работи за март…. Ще я видим тая работа ние…

Днес се занимах с организиране на изпта по английски. Оказа се, че в Плана ми наистина пише Събеседване а не Изпит… Аз бях останал с впечатление, че с шефа променихме това за да има повечеко изпити в докторанурата ми… Както и да е… Ако е изпит ще има комисия от трима даскали от ВУЗ-а ако е събеседване – все едно изпит с даскал – нищо особено и в двата случая.
Успях да забравя да говоря за един колега дето иска да се яви с мен, ще се обадя утре пак. Дано не е фатално…

Подготовката ми за оня изпит се мъкне по корем… днес имахме посещения и не можах да пипна. Вие ми се свят като се сетя каква излагация се очертава.

Днес идваха едни образи от един Фармацевтичен БГ мастодонт. Тия сладури се бяха подготвили ама почти. Идват с посъбрани материали и като ги помолихме да ни дадат това за което ги викаме (и за което те знаят че идват) те седнаха да синтезират инфото. Абе какво са правили последните 2 седмици бе! Леле мамо! И се пипкат като охлюви. В един момент не издържах и хукнах да си гоня моите други задължения – зарязах ги на един друг колега който е поел основната тежест на проекта. И така до 18:30.
Сега съм си у нас и май с Фил ще пуснем Q3 да видим как върви на нашата мрежа. Само да го додърпа и се пускаме. А може би ще се хоризонтирам щото съм уморен. Дилема!

Днешния ден ще завърши отново безславно.

Днес ходих nа работа – работа за фирмата не свърших, но написах глупаво есе за изпта по английски.
На работа се изсипах доста късно, чак на обяд – опитах се да чета сутринта малко, не бе особено ползотворно… Горе се чете по-добре – монитора е доста добър там. Мисля дали да не си взема и за у нас един такъв, бая парици, но си е много добре монитора. Да не говорим, че този монитор дето е у нас нещо примигва, Дава заявка за нов, май…
Утре ще имам схватка свободен стил в ВУЗ-а. Ще трябва да си изкарам протокол за английския изпит. Може би и още два (за двама други докторанти)…
Дано поотложа изпита за Март, щото около мен нещо почнаха да се спичат нещата… 
Ще взема да си пусна една отпуска за 2 месеца от март. Дано Радо (колегата от фирмата) се прибере по-скоро от Мексико…

Днес сутринта минах през ВУЗ-а да нагледам за изпита по Английски.
Там попаднах на една дама, която се оказа че е новата секретарка на дпартамента “Чужди езици”. Ние департаменти по принцип нямаме, имаме катедри, но тя така ми се представи. Както и да е. Обясних и кой съм и какво търся – тя с леко удивление ми обясни че не е чувала за преподавател от катедрата с името което цитирам. Аз и казвам че говорих с даскалката, тя ми казва че такава няма… Гледа в едно листче и толкоз…

Иначе не беше лош човек – нави се да ми помогне. Сега съм щастлив да заявя че вторник ми се очертава изпит по английски… Дано се закваси, че ми писна да ми виси на главата тая глупост…

После се изсипах в фирмата. Там светъл празник – Св. Паралей. Минал пощальона и раздал пликчета. Имало за всички, ама аз нали се бях чупил до ВУЗ-а та кинтите ми ги сервираха след обяд… Пак си беше приятно…
Иначе в фирмата се наблюдава обтегнатост и доста нервация… Колежките нещо се дърпат и се гледат накриво. В тази обстановка Миленчето (обикновено доста нервна и вечено уморена) показва завидно добро настроение – цъфти като жълтурче на торище (около нея необработен тор, а тя свети).
Моите задачи там набират скорост – Първия стенд трябваше да е предаден на петнадесети Февруари, а още не е досглобен. За момента става яко грозен, обаче аз нищичко не мога да направя. Втория стенд, е на същия хал – всичко е готово ама до някъде и сега и двата бавно придобиват очертания изпод ръцете на колегите от цеха.
Иво днес ми оправи стола… Малко предистория – имам хубав стол с пневматичен цилиндър и регулиращи се облегалка и височина. До тук добре. Проблема идва от една планка която се предполага че трябва да ми подпира гърба – тя се гънеше като свещ на слнце. Облегна се, протегна се и облегалката мазно ме доведе до полегнало положение. Проблема е че не се връща нагоре.. а иначе планката има СЕРИОЗЕН вид. Иво монтира две парчета стомана които драстично вкоравиха нещата… Веско (малкия шеф) се подмихваше на картинката… Добре че го има Дафин (200см – 120 кг) че иначе щях да съм прасето на групата…
У нас няма никой, пробвах  да си уредя някакво изкарване за вечерта, но ударих накриво… Следва малко телевизия и компютър. Сега ще се хоризонтирам. Дано утрешния ден ми предложи по-добър завършек.

За шести път изтривам това което пиша за този пост…
Имам какво да кажа, не съм сигурен в това на кого трябва да го кажа.
Дали отново да напиша че съм ходил на пица, видял съм се с приятелчета, изкарал съм приятно и пак се чудя какво не ми достига.
За кой път ще повторя тези думи?
Раздразнението ми е като въглен, който тлее с години. Недостатъчен да запали пламък но пре-достатъчен да поддържа дискомфорта.
Усещам че пак ще изтрия това което написах. НЕ – нека стои така, думи на неизказан упрек към мене си.

Днес мислех да разпратя поздрави по повод празника с SMS. Обаче се размислих  (опасна дейност, както и да го погледнеш)

Вариант А – човека ще празнува
А.1. с гадже. Размислите му ще са насочени към вечерта, към мястото към настроението на обекта, аз ще съм точно осемнайста дупка на кавала…
А.2. с прятели и вино. Аз не пия, не съм фен на пиенето и не ме влече. Хайде без мен.

Вариант Б – човека няма да прзнува
Б.1. Иска, но не може. За какво аджеба да му напомням, а?!
Б.2. Няма повод и не иска да празнува. За какво да го занимавам с глупости?

Като прибавим и известната апатия която ме е обзела и извода е ясен – поздрави от мен – евентуално догодина.

Толкоз по темата…

Тия дни около мен всичко живо боледува от грип.  Кашлици, кихавици, подсмърчане, главоболия, кървясали очи, сомнамбулна походка, това може да се види из моето обкръжение. Дано се размина.

Загледах се какво поствам – пълна гадост!

Манджа, плюскане, преяждане, освинване, натъпкване, гушене, и  други такива. Нищо друго. Отвратително.
Е публиката да ме извини, ще се  ограничавам вече.

Днес изкарах цял ден в фирмата. Измислят ми работа там и много се дразня. На всички съм обяснил че се опитвам да уча. Края на месеца идва, а аз не съм докарал нещата до никъде. Ще ми кипнат кафяваите, ще зарежа всичко и да ме търсят по телефон…
Написал съм си як конспект и ми се иска да го изуча, нещата са много интересни. Има яка технология зад всели един въпрос, интересни решения, всичко.

Колегите ми в фирмата капят като круши – Иво, Мишо, Шефа, Малкия Шеф – всички са болни повече или по-малко.

Имам идея за една разработка, дано успея в някой момент да седна да я формулирам като хората…