Kamen's blog

Здраве, късмет, и добри приятели за всички

Приключи и тази празнична офанзива. Жертви нямаше. Противно на личните ми страхове купончето беше приятно. Добре че не дойдоха всички, че щяхме да си седим на пода. Хората които се събраха бяха много приятна комбинация.
Най-приятния елемент беше чудесната изненада, че с Пламен и Павел е нелошо за дълъг купон. Малко се притеснявах че ще се получи тежка компания, но всичко се разви чудесно.
Краси е голяма бомбаджийка – кефи ме това момиче, донесоха с Пламен римски свещи и пиратки и ракета и си отпукаха на балкона… по едно време се страхувах за хората от околните сгради…
Нови запознанства – Даниела доведе двама, останали сами за празника. Много готина находака. Младежа съм го засичал някъде ама пуста памет, никога не ми е била в полза като ми трябва. Какичката – приятна мацка, звучеше готино.
За двамата белгийци които доведе Тони – ей бога ми, като погледна някое българче от компанията мога да предположа – тоя се е сдухал, тоя се кефи, тоя му е много/малко пиенето. С тия двамата, проблем, през цялото време си седяха един до друг и си лафеха кротко с който седне при тях. Нямаше го шумното “хахо-хихи”, което всички околни излъчваха, просто си седяха един до друг и нищо…
Иначе готини, той движи някакво програмиране, тя преподава френски. Комуникацията с тях вървеше на френски и английски. Той пердашеше много звучен английски, нейния английски беше с лек френски анцент. Красота!
И двамата високи, тя красива мулатка, той сини очи правилни черти рус. Красива двойка.
Няколко пъти ми изказаха задоволството си че са с нас, и че им е гот. Ще взема да го повярвам.

Аз се изкефих. С Асен ( благодарско човек! ) направихме купона – ходихме в Метро, понаместихме къщата и сготвихме. Асен прави чудесна скара – връчих му свинското и той се захласна, бой с чука, после печене, всичко. Аз заложих карофи и подготвих гъбите и лука за манджата с пържолите и също бях доста зает. Доста тъпанарски успях да забравя картофите и ги препекох, мама им. Но от тях също не остана. Май са ги харесали Иначе манжата беше пре-достатъчно. Остана толкова, че да съм сигурен в това.
Всички носеха по бутилка като идваха, някои и по повече.
С Асен подпукахме едно Мартии Битер, с водка със спрайт, със сокче. Става! Ако не беше Битер щеше да става повече. Май доста си пийнах… не обичам да правя така, омеква ми мозъка, разкисвам се.

Всичко бяхме 15-ина човека, Радвах се на Тони че дойде, Лилито и Бобсъна че са готини като Пижо и Пенда, Даниела-татататата прилепчива като гъст шоколоад,  Асенчо свестен и стабилен, Павката и Пламен – Господата, Катето и Краси – нямат идея предните двама, колко са напред всъщност,  Елчето и Калин – с благодарност че дойдоха, Ники – тихата стъпка и не на последно място четиримата новички – обичам готини нови приятелчета.

Догодина пак! Толкоз за сега!