Бонбони с ликьор
Тази вечер се пооляхме…
Сивото ми ежедневие не заслужава пост. С това оправдание си гася компютъра всяка вечер. Тази вечер, обаче, няма как.
Деня ми започна с обещание да не се заплесвам много във фирмата. Да ида да свърша работа, по обяд да се обадя в катедра “чужди езици” да видя кога ще се изпитваме и да се спасявм към учебниците у нас.
Да ама НЕ. Цял ден висях като закачалка и свърших за 10 стотинки работа сумарно, за целия ден. Завъртях един телефон в онази катедра, не попаднах на търсената преподавателка и толкоз.
Вечерта, както много пъти последните години, спретнахме набързо едно ходене на пица, Лили, Боби, Аз Фил, Антоанета… присъедини се и Ванката.
До тук без изненади.
Пристигнах петнадесет минути преди срещата, и скоро след мен пристигна Тони, тъкмо приключихме с дежурните “здрасти-та” и ” какси-та” и пристигнаха Лили и Боби.
Днес Тони има имен ден – да е жива, здрава и щастлива! Следват бонбони - натурален шоколед и ликьор – чудесни…
Тъкмо с тези люде си полафихме малко и се присъединиха Фил и Ванката
Фил и Ванката пристигнаха черпени с биричка. Нямам идея колко се бяха черпили, не им личеше. Като пристигнаха обаче компанията отече.
Фил често си отпуска юздите на етикетние ограничения, та и тази вечер се поразвихри откъм простотиите на единица линейно изречение.
Така посятите семена на щекотливите лафове намериха благоприятен климат, тор и живителна влага в лицата и умувете на Боби и Ванката…
В неспирен поток коментари и забележки бяха обхванати всички анатомични подробности на човежкия-женски организъм. С изключителна подробност бе наблегнато на репродуктивната система. Имаше и постоянни препратки към човежкия-мъжки организъм… Сексуални навици, лични хигиенни навици, абстрактното и приложното темата…
Коментарите звучаха звънко и цветисто, с високо темпо, гарнирано с шумни дози невъздържан смях…
Имахме и сервитьорка със забележително деколте. (NO COMMENT)
Схващате картинката, да?
Не ме разбирайте погрешно, беше ми забавно! На моменти ми идеше да се скрия някъде, ( Тони как си? ), но все пак си стоях на масата и собствено не оставах много по-назад в ръсенето на лафове. Е, не много, много, по-назад…
По едно време стана вереме и трябваше да си ходим, а и сметката да си платим. Това е тъжен момент за всяка компания, която се е посмяла и повикала “наздраве” с цяло гърло. Да ама утре-то иде и като дойде си е кофти.
Изпращането винаги е продължение на вечерта, тази вечер бе пример-потвърждение за това правило. Наблюдаваше се известно овъртане около Тони, което намирам за нормално, макар и малко смешно – трима я изпратихме до Орлов мост като се надпреварвахме да си показваме простотията… ( Дали Тони бе очарована? )
След това простотиите секнаха, почти като отрязани. Пак си останахме аз и Фил – две хлапета, запалени по нещата които казват “бип”…
Та така, драги ми Смехурко…
Анализ:
Винаги съм харесвал когато в групата се появи някой нов субект - тогава всеки започва да си показва “цветовете” и компанията става шарена. Иначе вечерите се преливат като сенки на дневното тичане. Видим се, хапнем пица и се разотидем.
Дали когато (ако) Тони се интегрира, цветовете все още ще изплуват – дали това че е по-различна ще ни изкарва мастилото и занапред?
