Понеделник
Сутринта беше напрегната.
За днес имах две задачи, да подготвя апаратурата за една от задачите в фирмата, и да оправя конспекта за изпита.
С пристигането ми в фирмата се хвърлих в купона с главата напред. Издействах разходка с механика за да подберем едни радиатори. Той взе че блъсна дясна предна гума в един бордюр и тя се спука. Поседяхме си ей така – без работа към 30 минути, докато друг колега ни намери ( на 200 метра от офиса! ).
Върнахме се с радиаторите, механика ще има работа, има донагаждане и бая работа за фреза.
На ексел подготвих спецификацията за стендовете и я оставих на колегите да се оправят, хукнах към ВУЗ-а.
Там, мир и спокойствие – не си готов, няма проблем – ще го приемем както е, после ще го оправим, няма проблем това е формалност… От там юруш да видя ония сладури в “западни езици” дали имат желание да ми направят изпит по английски – трябва и такова чудо да държа според учебния ми план.
Попаднах на една лелка дето много ми се зарадва – седи, горката и се чуди какво да прави. Чакала някави идиоти за изпит от 9 сутринта – а то никой не дошъл.
И като ме хвана за слушател…
Изслушах съкратен вариант на ” моите преподавателски техники ” том 1 до 4 , ” ранните ми ученически години “- автобиографични съчинения и “избрани моменти от личния ми живот”.
По едно време си погледнах часовника и почти демонстративно подскочих, подейства.
Чудесен човек – хареса ми, но да не си беше изляла цялото сладкодумие върху мен. То и аз съм приказлив ама чак толкоз. Поприказвахме на английски – виж това беше полезно и приятно.
Като се изнесох от “езиците” се върнах в катедрата и там сред игри и закачки откарах докато стана време да си ходим…
Сега съм си у нас – стабилно хапнал и леко сънлив.
Пак е време за сън 
