Kamen's blog

Вчера бе добър ден.

Сутринта заминах към фирмата да нагледам как стоят нещата и там един колега ме изненада доста приятно. Преди няколко месеца – на Пловдивския Панаир имах участие като изложител. Още първите дни цифровото ми фотоапаратче изчезна. Нито бе скъпо нито снимаше добре, събирал бях пари известно време и си го ползвах доста.
Просто бях свикнал, бях се привързал към тая вещ…
Реших, че са ми го свили, и така до вчера. Оказа се че някой (възможно е и аз) го е прибрал в една от чантите на лаптопите и до вчера никой не е поглеждал там.
Та, пак си имам фотоапарат…

Вечерта  ходихме да “освещаваме” на Фил готварската печка.
Видях известен зор с нея но се оправихме. Бях накупил това-онова и опитах да сготвя нещо на фурна… Фурната, на тая печка е много яка – вентилатор, нагреватели отгоре, отдолу и лъчист, керамичен плот отгоре…  много яка печка като цяло…
Сготвих нещо глупаво – не се гордея  особено с манджата… не бях и много гладен та доста остана.
За манджата си бяхме повикали Тони и брат и , Даниела,  и един Владислав – познат на Фил – свестно момче…
И двамата – и Тони и  брат и са доста тихи и затворени сякаж. Комуникацията ми върви трудно. Иначе ми правят много приятно впечатление..
Още детайли за снощи към блога на Фил  в секцията ми “Приятели”.

Днес се разходих с Васко да търсим колонки за PC – поразгледахме и се поразходихме доста по магазините. Показах му и оня PDA – MIO 168 с GPS-а на тайванците Mitac…  заинтригува го … дано сподели манията ми

Хапва ми се пица, но за сега, май, само на мен. Ще видим..
За сега толкоз

Вече е Петък

Тази седмица трябваше да съм си взел изпита по Английски, да съм прехвърлил отгоре-отгоре материала за Изпита и да съм разчистил в фирмата за времето на голямото учене…

Нищо от тия работи!

Дамата по Английски не намерих, въпреки че ходих до там и дрънчах 50 пъти по телефона. След като се разбера с нея трябва  да ми издадат протокол и , да – да седна да се подготя…

Книгата/учебник на Таненбаум е мнго яка – хич не ми се “прелиства” пък и не е лесно да я чета невнимателно – не става…

Във фирмата се наблюдава натрупване на свинщина вместо разчистване, утре ще се включа по-деятелно за да откача евентуално понеделника… ще се опитам де…

Личен живот… приятелчета, пици , кръчми, тривиални пикантерии, нищо за мен. Прятно си изкарвам – не се оплаквам.

Имам едно странно усещане в стомаха, като да ми се хапва, ама  посещението до хладилника не ме оправя. Сякаш ме сърби, ама не знам къде да се почеша… Чувствам се малко странно.
Пролетта ли ми влияе предсрочно или имам газове!?  

Единственото което бих желал да запомня от днешния ден е виждането с Краси, Пламен, Павел, Катето и Васко (обратно на часовниковата стрелка от мен). Бяхме в Мис Каприз -  беше приятно, бе съм се виждал с тия хора от доста време, чак ми се сториха непознати… Това е чиста глупост, разбира се. Бяхме заедно на Нова Година.
Иначе сутринта минах през МГУ да видя дали мога да попадна на даскалката по английски но не стана. Видях се с шефа там – питах го за изпита, той общо взето ми смигна и ми каза да го давам по-спокойно и като науча да му кажа (далеч не с тези думи, разбира се).
После в фирмата – там се опитвам да чета – добър монитор и немалко свободно време. Не се получава много добре, ученето не върви, не съм доволен… Иска ми се да повиша производителността си защото с тази скорост няма да ми ситигнат и 4 месеца… На всичкото отгоре имам чувството, че преча на хората около мен да си гледат работата.
Булфлийта е доста  бъгав а хлапетата които го правят нямат зряло отношение към него. До известна степен последното е добре, но не се чистят бъговете както трябва… Готино е че са надъхани ентусиасти…

В момента доста ми се спи, ще взема да си легна рано днес

Шкембе трябва да се яде горещо, с чесън, оцет и толкова люто, че да се изпотиш на средата на първата порция. “Иначе само хабиш материала” казваше чичо ми…

Преди време попаднах на една кръчма в дерето между Младост и Дървеница, при спирката на 88. Къщичката е пристроявана толкова пъти, че и собствениците нямат идея кое къде е. Влизаш вътре, поръчваш шкембето с препечено хлебче и сядаш. По някое време един чичо ти донася пръстена купа с ароматното хубаво и продумва нещо за апетита.
На всяка маса има по една едра чаша с оцет с чесън и една с едър червен пипер тип “къде ми е главата”. Шкембето е гъсто, с много мляко, и вряло не се знае колко. Обичам бульона на шкембето, но в купата има всичко…

Бяха дни когато в обедната почивка си взимах две шкембета и две препечени питки. После едно кафе – да не ме хване “хранителната печал”, и пак на бачкане. Добри времена бяха…

Пачата е Друга Поезия!

Студената пача не трябва да може да се клати като желе – желето е измама-пача! Студената пача се прави гъста. Майсторлъка на готвача е да не остави пачата да се утаи. Като се отдели от вареното за студена пача се пребърква с чесъна, черния пипер, сол и малко оцет (тук има варианти) и се оставя да затегне.
Добрата студена пача е почти като салам, като пръжки дори. Само дето вместо мас има желиран бульон…

А аз най-обичам топла пача! Топла пача, ама Баща ми да я направи. Златни ръце има тоя човек. Чуден боб, какво свинско със зеле, а какви гюведжета въри… Добре, че не готви често – до сега да съм чукнал 250 килца, минимум.
Като се сварят крачетата – за 2-3 часа, се изваждат и по-едрите кости се отделят. Почти всичко се е разпаднало така че костите се събират лесно – тавичка и една вилица са достатъчни. Не съм фен на ушите, обаче.
После следва магията – тук е голямата тайна на пачата – подправянето. Какво се прави с бульона, как се подготвя запръжката, колко мляко се слага, какви екстри се мушкат в тенджерата – нямам идея.
Обикновено, като се мотая около баща ми, докато готви, не издържам дълго – хуквам да слагам масата, да гледам телевизия или да нагледам нещо в мрежата. Лошава работа, захапвам една диетична бисквитка за да убия звяра в мен…

Топлата Пача, между другото, е най-полезна от тия благини. Освен че поемаш доста богата и хранителна течност, вътре има и доста ценни вещества от ставите на животинката. За това я препоръчват за закъсалите с калция и ставния хрущял. Шкембе чорбата носи бая мазнини холестерол, да не говорим, че като зобят прасето с антибиотици – те се набиват първо там… за това Българско шкембе – от село!

И друго – Европейците да имат да взимат – по UK какви карантии се хапват – бедна ви е фантазията… а ако все пак се опитат да ми спрат шкембето вдигам “Шкембена стачка” пред пармамента!

Вчерашната вечер беше доста объркна. Обикновено сядам в някоя кръчма и един по един се виждам с обичайните заподозрени.
Вчера хапнахме нещо с Иво в Домата, после се намерихме с Васко и Слава на Славейков. Бях ги почакал в Домата но Иво бързаше и не ми се седеше сам. С двамата се замъкнахме в Мис Каприз.
Вече се бях обадил на всичкото народ и само Тони ми откликна. Чудесно, но тя  заета с часове до 9. Тъкмо стана това време и се изнесохме от пицарията
Криво ми стана че бях тормозил Тони и я изчаках да я изпратя след занаятията и. Добре направих.

Тази вечер отново в Мис Каприз – поканиха ме там последователно Лили, Даниела и Боби. Там се видях с Митко и Фил.
Фил и Боби май ще се хванат на един сериозен проект, може и аз да се поборя с тях. Нищо не се знае, разбира се. Като ги гледах нещата са много съмнителни, но ако се закваси ще е много, много ценно…

Има една пица в Мис Каприз – Дяволо. Чудесна е! Преди време се бях опитвал да я хапвам в размер “огромна”, но до сега не съм успявал сам.  Ако тази вечер бях повярвал в себе си щях да се справя с чест. Доста бях гладен а и пицата беше топла, ароматна, сочна…

Трети ден разнасям Кабела за Печката на Фил.
Днес пак стана дума за това чудо на техниката – Фил се е запалил, както аз по PDA…  От всеки е чул по най-малко едно мнение за свързването и всичките са различни. За щастие или нещастие, обаче, аз ще свърша за него работата по звяра. Купил съм му кабел, щепсела и само трябва да се сглобим да свършим делото.

Утре ще подготвя жичката, за да можем в петък да я сефтосаме. Май ще е с варени яйца но все ще е нещо. Следващите подаръци за Фил са комплект тенджери, и сериозни чинии.

Тази вечер се пооляхме…

Сивото ми ежедневие не заслужава пост. С това оправдание си гася компютъра всяка вечер. Тази вечер, обаче, няма как.

Деня ми започна с обещание да не се заплесвам много във фирмата. Да ида да свърша работа, по обяд да се обадя в катедра “чужди езици” да видя кога ще се изпитваме и да се спасявм към учебниците у нас.
Да ама НЕ. Цял ден висях като закачалка и свърших за 10 стотинки работа сумарно, за целия ден. Завъртях един телефон в онази катедра,  не попаднах на търсената преподавателка и толкоз.

Вечерта, както много пъти последните години, спретнахме набързо едно ходене на пица, Лили, Боби, Аз Фил, Антоанета…  присъедини се и Ванката.
До тук без изненади.

Пристигнах петнадесет минути преди срещата, и скоро след мен пристигна Тони, тъкмо приключихме с дежурните “здрасти-та” и  ” какси-та” и пристигнаха Лили и Боби.

Днес Тони има имен ден – да е жива, здрава и щастлива! Следват бонбони -  натурален шоколед и ликьор – чудесни…

Тъкмо с тези люде си полафихме малко и се присъединиха Фил и Ванката
Фил и Ванката пристигнаха черпени с биричка. Нямам идея колко се бяха черпили, не им личеше. Като пристигнаха обаче компанията отече.
Фил често си отпуска юздите на етикетние ограничения, та и тази вечер се поразвихри откъм простотиите на единица линейно изречение.
Така посятите семена на щекотливите лафове намериха благоприятен климат, тор и живителна влага в лицата и умувете на Боби и Ванката…
В неспирен поток коментари и забележки бяха обхванати всички анатомични подробности на човежкия-женски организъм. С изключителна подробност бе наблегнато на репродуктивната система. Имаше и постоянни препратки към човежкия-мъжки организъм…  Сексуални навици, лични хигиенни навици, абстрактното и приложното темата…

Коментарите звучаха звънко и цветисто, с високо темпо, гарнирано с шумни дози невъздържан смях…
Имахме и сервитьорка със забележително деколте.  (NO COMMENT)

Схващате картинката, да?

Не ме разбирайте погрешно, беше ми забавно! На моменти ми идеше да се скрия някъде, ( Тони как си? ), но все пак си стоях на масата и собствено не оставах много по-назад в ръсенето на лафове. Е, не много, много, по-назад…

По едно време стана вереме и трябваше да си ходим, а и сметката да си платим. Това е тъжен момент за всяка компания, която се е посмяла и повикала “наздраве” с цяло гърло. Да ама утре-то иде и като дойде си е кофти.

Изпращането винаги е продължение на вечерта, тази вечер бе пример-потвърждение за това правило. Наблюдаваше се известно овъртане около Тони, което намирам за нормално, макар и малко смешно – трима я изпратихме до Орлов мост като се надпреварвахме да си показваме простотията… ( Дали Тони бе очарована? )

След това простотиите секнаха, почти като отрязани. Пак си останахме аз и Фил – две хлапета, запалени по нещата които казват “бип”…

Та така, драги ми Смехурко…

Анализ:

Винаги съм харесвал когато в групата се появи някой нов субект -  тогава всеки започва да си показва “цветовете” и компанията става шарена. Иначе вечерите се преливат като сенки на дневното тичане. Видим се, хапнем пица и се разотидем.
Дали когато (ако) Тони се интегрира, цветовете все още ще изплуват – дали това че е по-различна ще ни изкарва мастилото и занапред?

Сутринта беше напрегната.
За днес имах две задачи, да подготвя апаратурата за една от задачите в фирмата, и да оправя конспекта за изпита.

С пристигането ми в фирмата се хвърлих в купона с главата напред. Издействах разходка с механика за да подберем едни радиатори. Той взе че блъсна дясна предна гума в един бордюр и тя се спука. Поседяхме си ей така – без работа към 30 минути, докато  друг колега ни намери ( на 200 метра от офиса! ).
Върнахме се с радиаторите, механика ще има работа, има донагаждане и бая работа за фреза.
На ексел  подготвих спецификацията за стендовете и  я оставих на колегите да се оправят, хукнах към ВУЗ-а.
Там, мир и спокойствие – не си готов, няма проблем – ще го приемем както е, после ще го оправим, няма проблем това е формалност… От там юруш да видя ония сладури в “западни езици” дали имат желание да ми направят изпит по английски – трябва и такова чудо да държа според учебния ми план.
Попаднах на една лелка дето много ми се зарадва – седи, горката и се чуди какво да прави. Чакала някави идиоти за изпит от 9 сутринта – а то никой не дошъл.
И като ме хвана за слушател…
Изслушах съкратен вариант на ” моите преподавателски техники ” том 1 до 4 , ” ранните ми ученически години “- автобиографични съчинения и “избрани моменти от личния ми живот”.
По едно време си погледнах часовника и почти демонстративно подскочих, подейства.
Чудесен човек – хареса ми, но да не си беше изляла цялото сладкодумие върху мен. То и аз съм приказлив  ама чак толкоз. Поприказвахме на английски – виж това беше полезно и приятно.

Като се изнесох от “езиците” се върнах в катедрата и там сред игри и закачки откарах докато стана време да си ходим…

Сега съм си у нас – стабилно хапнал и леко сънлив.
Пак е време за сън

Тази седмица няма да запомня с нещо особено.

Няколко пъти се видях с приятели. Едно от събиранията беше по повод имен ден на Даниела, ( честито на всички именници ) Имаше и Иванов ден….

Имаше доста бакане за фирмата, последните два дни правех едни глупости, дано има успех онова което съм правил. Имаше и доста елементи екшън свирзани с ВУЗ-а. Трябва да си подготвя глупавия конспект за изпита, тия дни трябва да направя това-онова и за изпита по английски…

Напоследък нощта ми завършва с час-два от bulfleet-а . Доста съм се зарибил, хлапетата там и във форнума са много приятни…

Скоро, пак.

Видях се с Динко и Асен, после малко кино у Фил. Любопитен филм “Dream catcher” май се казваше.

Видяхме Миленката която познавам от Фил. (ЧНГ < – > ЧНГ…)

Свърших работа за ВУЗа ама друг път… Утре ще превзимаме проблемите.

Познавам един мързеливец на който ще му се скъса гьона тия два месеца дето идват. Ще имам доста работа и за фирмата и за ВУЗа. Дано късметчето прихване.

Сега малко Bulfleet и спанак…

Тихо и безметежно.Вичко живо е уморено от купона и гледа да спи.

Днес приключих с разчистването, няма повече. Всичко е приведено в някакъв по-нормален вид.

За днес се очертава виждане с Динко и Асен, може би и други ще видя по-късно. Очертава се приятна вечер.
 
Ще се опитам да свърша и някоя работа за ВУЗа…

Годината започва мързеливо, дано новогодишното ми късметче да се сбъдне – “да ми стигне времето за всичко”