Kamen's blog

“…Какво е неделята? Ден за почивка?
Почивка ли казвате, не и за мен…”

Днес трябва де се занимая с трупане на знания и ограмотяване. Трудна работа да знаете, все ме избива на игри и закачки. А в игри и закачки как времето минава…

Утре всички ще са свободни, а във фирмата е работен ден, на шефа някой трябва да му обясни че постоянното презорване на персонала не води до добри резултати. Това че фирмата е поечаливша не означава че всичко е ок.

Ще си сваля някоя пуцалка и ще избия няклоко гада, Doom3 и Half Life2 няма как да се затаркалят на моята машина, така че ще трябва да се задоволя с нящо друго… Видях го това чудо Half Life2 – изключително е. Не ми се дават обаче 150лв за видео карта, а сигурно и още поне 150 за дъно процесор памет и т.н., че да тръгне щуротията.

Абе мързелив ден си е Неделята.

Снощи се заблях и кога гледам станало 4ам, та днес ми е доста успано.

Дойдох на работа, но предполагам няма да свърша много.

Днес към Боровец се изнасят едни приятели, ще ходят да преспят за една-две вечери на въздух. Каниха ме, но едно че имам работа , второ че понеделник (извънреден национален празник) ще съм на работа, и трето не ми се ходи.

Деня е много красив – валяло е и възуха е чист, свети слънце, а около Витоша има яка облаци. Топло за сезона, както вчера.

Дискмена работи, май с променлив успех ама ще му намеря цаката. Имам чувството, че четирите батерии не вдигат напрежението достатъчно и устройството се отказва от тръгване.

Вчера пред някой изтърсих, че е трудно да не харесам някой. Така е – за да ми стане някой неприятен трябва да се положат услия. А когато някой ми се навре в очите като крив не ми е трудно да си го “изправя”. Мисля, че съм доста толерантен, иска ми се да е така.

Бозата на домашната щайга се беше позакрепила ама все пак дава заявка за сменяне. Джамците имат тъпото свойство да са добри докато са празни, като поостареят (натрупат пачове и инсталирани програми) се смачкват. В момента за да си пусне 2000 човек трябва да е готов с четвъртия сервизен пакет (огромен) и много надежда, че ще успее да навие операционната да работи прилично. Това е преди олелията с приложния софтуер. XP е можеби малко по-добре, а може би не. За 98 не е сериозно да се говори – за спартанска система става, но с много уговорки…

Искам да мина под Линукс. Ама такъв Линукс че да не се замислям като го ползвам, и програмите с които съм свикнал и ми трябват да си бачкат ОК.

Толоз за сега

Това е най силното впечатление от днес – вън не е 4 Декември, а 4 Септември. Е малко преувеличих но това е идеята.

Днес деня започна със скандалче с “доктора” – нищо сериозно, дори бе разтоварващо – като фитнес на емоционалните мускули, има го и гъдела от риторическия напън. Един вид – готино.

Ходих до Пулсатор в студ. град. – уж че ми е удобен – близо до работите и т.н. Докато го намеря идвайки от друга спирка, почупих бая време.

После се разходих до ВУЗ-а. Там си полафихме с майстор-мрежаря, свестен тип, скъсват го от тичане за неща които не са му работа, а и тежки товари носи сега, иска ми се да му помогна…
Хапнах нещичко в стола и хайде на другата нива. Там е доста странна ситуацията, има няколко колеги, които ме викат да им помагам, отделно са си експресните задачи от шефа и за работата която си виси не остава много време, а тя си е спешна – ония сладури са в Турция и може би приключват с присъствието там, а аз съм много назад.

Като се прибрах сглобих една кутийка с жак за захранване на MP3 дискмена и оправих мързеливото ключе на ламбето над главата ми. Оставил съм тази нощ да се зареждат батериите и утре смятам да тествам как бачка дискмена с външни батерии.

Вечерта също поднесе приятна изненада – към 8 Боби ми се обади и за 0 време се организирахме за една о!Шипка. Там нямаше места и се наместихме (доста бързо!) в друга близка пицария. Групата беше приятна, много готин микс от добре познати, малко познати и почти непозати. Лафове и забавни моменти колкото искаш.
Добра пица, ще им пробвам спагетите следващия път.
Обещах на Лили да направя запечени картофи с бекон и сосо-заливка… трябва да помисля.

Телефончето ми изкара до днес вечерта, пак на 10ия ден. Герой! Добра покупка се оказа.

Изгледах “The whole 10 yards” май е доста тъп, не че предния блестеше с острота, ама тоя не е толкова забаван. Очакваш следващия скеч с нещо като отегчение.

Обмислям закупуването на PDA. Лакомията си е бая ламя, ама да видим. Метнал съм око на 2-3 модела и за сега само се почесвам, ама да видим.

Днес, както се и очакваше от ВУЗ-а нямаше големи проблеми. “Сега се учим…” и т.н. Е какво пък – тях не ги е яд, пък мен ли? Ами яд ме е ама карай.
В фирмата попсувах ония тайвански идиоти дето продават МТ-терминалите. Ей богу не мислех че може да направят по-големи бъгове от ония в старата версия ама новата версия на средата за разработка се оказа направо зверско “лошо нещо”.
Сега ще върна старата среда и наново ще напиша всичко, щото версиите не са обратно съвместими. Ако беше само сорс – бива, ама има много графична работа, която просто ще трябва наново да изработя…
Тръгна подготовката за Новата Година, или по-скоро преговорите – кои къде ще ходят, какво се очаква да правят там, такива работи.
Май ще си спретна едно кротко прекарване у нас и толкоз… 20 човека не много повече, 5-6 кила картофи, 3 кила свинско, 2 кила руска салата, снежанки, кашкавали, луканки, салами, туршийки и т.н. Може и шише вино да купя. И няколко Снежанки ако може, и повече вино всъщност.
Ха! Каточели пия, или ходя по жени… Всъщност само ям.

Това е първия ми пост тук, поне известно време ще си трая, да видим какво ще стане
Е, да си “снесем” писанието:
Днес е тъжен ден – пак съм почупил 100 кила усилия за нещо което няма да го бъде. От 10-ина дни е лудница около мен и все по-силно ми се иска да зарежа всичко и да спя до второ пришествие…
Днес попълвах някакви уеб форми, но изглежда не ме е запомнила системата зщото още не съм получил писмо с кодове и т.н. Издънка? Пак? От вуз-а май ще го приемат леко – още вчера ми предлагаха да се откажа. Не се тупах прекалено силно в гърдите, така че отстъплението ще е приемлив позор.
Във фирмата усещам известен спек. Не съм се шашнал много обаче, ще се сборим някак.
Общо взето имам усещане за монотонност, странно – наистина имам много задължения, а се чувствам като в мъгла.

Това е първия ми пост тук, поне известно време ще си трая, да видим какво ще стане
Е, да си “снесем” писанието:
Днес е тъжен ден – пак съм почупил 100 кила усилия за нещо което няма да го бъде. От 10-ина дни е лудница около мен и все по-силно ми се иска да зарежа всичко и да спя до второ пришествие…
Днес попълвах някакви уеб форми, но изглежда не ме е запомнила системата зщото още не съм получил писмо с кодове и т.н. Издънка? Пак? От вуз-а май ще го приемат леко – още вчера ми предлагаха да се откажа. Не се тупах прекалено силно в гърдите, така че отстъплението ще е приемлив позор.
Във фирмата усещам известен спек. Не съм се шашнал много обаче, ще се сборим някак.
Общо взето имам усещане за монотонност, странно – наистина имам много задължения, а се чувствам като в мъгла.