Kamen's blog

Вчера не съм писал тук, не е имало повод.
Ежедневието извадено на показ винаги бледнее с времето, защо да го вадя на показ, да изпъква с пастелни тониве.

Ден като ден – посещение във ВУЗ-а после на фирмено бачкане. Вечер с пица и приятели. Няколко лева сметка. И усещане от липса на съдържание.

Повърхността на бавнотечаща река е нещо много интересно, малки завихряния, зони на спокойствие, възходящи и низходящи течения. Всичко се движи, изменя се и сякаш си е същото, без промяна. Само молекулите се сменят, функционално всичко е замръзнало и реката просто се носи надолу.
Реката умира ли като стигне морето? Или това е метаморфоза и като пеперуда тя се превръща в нещо друго.
Как да накараш река да живее, къде са енергията, свежестта и, всичко ли е забравено някъде далеч нагоре около извора?

Начало на седмицата с кинтите. Иначе доволно празен ден.

Има нещо гнило в цялата работа, имам странното усещане, че съм сбъркал изцяло предмета си на дейност. Преди време баща ми разправяше за някакъв образ който бил “набеден инженер”. Тоя термин иде да каже че оня явно е изкарал тапия ама главата му явно не е за тая работа. Та и аз от време на време се чудя какво точно правя със себе си. На инженер ли се правя, голям разбирач на компютърните науки ли, що ли. Кого будалкам? Кой ще е избудалкания?

Очертава се доста гъст период за края на годината и дори още по-гъст за началото на следващата. За сега обаче из кратуната ми се въртят два бръмбара и им е доста скучно и самотно.

Абе пука ли ми?!

Два Епизода изгледах тази вечер (до тази ранна утрин).
Зяпахме у Фил, гепил беше от нейде един проектор и с долбито и всичко както си трябва… Не бях глдеал епизод 2. Трябва да седна да си ги изгледам всичките последователно за да запепя кой кого. Така – с приятели, върви и лаф докато се гледа.
Много яко.

Малко почивка за HL2, утре пак.

Утре – университет, фирма, HL2. Може би пица вместо HL2… ще видим

Half Life 2
Снощи си инсталирах тази игрица и спрях компа в 6:00 СУТРИНТА. Амии не е лоша, май… Смятам да я пробвам сега пак. Поста ще е кратък…

Който ви каже че тая игра е дракон за ресурси или че и трябва много рам много процесор или много видео карта да ми яде ушите Съвсем поносимо си играх на 800х600 без много графични екстри, а знате какво имам – Р3@1133 384МВ 9100Radeon … Не че се оплаквам ама е далеч от “геймърски” компютър.
За нещастие тук-там се усеща задиряне, където товари текстури или се подготвя за нов тип обекти… ъпгрейд за 150 лева ще ме оправи много добре. Дали да ги дам? Ако имате мнение коментирайте

Вчера ходих на работа, после за кратко видях едни приятелчета взех дисковете и отидох да пробвам.

Ми да, това е.
Me go play

Днес си клатих краката. Само в самия край на деня имаше работа с добро темпо, ако не придизвикателна.
Ходихме командировка за да оправдаваме качествата на един правен от фирмата стенд. Стенда си работи ок и днес доказахме качествата му. Сега никой нищо не може да каже. Преди време ходихме и се борихме с един колега да докараме същата скорост на рабта както останалите.

Писна ми да ходя там. Тая фабрика се търкаля от безволеви шеф, устати работници и счетоводители. Експертите – инженери по поддръжката и технолози са прекалено заети да си гледат работата и останалте идиоти им се качват на главата. Така поне изглежда за страничен наблюдател.

Вечерта беше приятна, тихо и кротко хапнах пица с Фил Боби и Лили. Сега ми се спи и до 15 минути съм се хоризонтирал…

Нищо не мога да се сетя друго, в същност съм доста скапан…

Днес сутринта беше ГОЛЕМИЯ СПЕК.

За запознатите ще кажа, че аз лично се бях притеснил здраво. Тоест както винаги.
За незапознатите ще кажа че трябва да се запознаят лично със случая…

Резултата, пак както винаги бе значително по-мижав от очакваното. С други думи, дори началото на екшъна не беше положено… Всичко се отложи за март. Не обичам недомлъвки, но ситуацията си е деликатна.

Деня продължи със задачки из офиса. Иде ми на ум словосъчетанието “организиран хаос”. Много бе забавно. Като се увлече човек може и да се скара на шефа си… после му се извиних де
Голям кеф е тая фирма, не съм се забавлявал така през целия си живот. Не че до сега не съм се забавлявал, но това което правя в тая фирма си е жив кеф на моменти.

Днес един друг образ май си отнесе неприятен пакет емоции, но над моята полянка грееше слънце и аз събирах топлина.

Вечерта дойде в Дон Домат, не поканих всички, само част дойдоха, но си изкарах много приятно. Качеството достойно замести количеството. Количеството обаче го донесоха сервитьрките та си останах щастлив.

“…
мене ми е леко като никой път,
чувствам се без сили,
чувствам се бз плът.
…”

Деня наистина започна доста тежко, но продължи и завърши с приятни емоции.

Светла дата. На този ден (по някое време) всички се сещат за “онова” изкарване или за “оня” купон и всички са малко или повече по-така…

Днес ходих при ония с кондомите. Там ме посреща една хубавица, направо да се чудиш как са я сложили quality assurance мениджър. То всъщност защо ли се чудя… Тя се кичи с титлата инженер-химик, та може да е много компетентна, ама как изглежда само! А цялото време си говорих с нея за презервативи и кондоми и за тестове на издържливост и всякакви такива работи… Седя си после в офиса и си се подхилквам.

После работа в офиса, без много изненади.

Май петък ще ме разходят до Перущица. Хубав град, хубави хора ама ми писна да се разкарвам до там.

Утре е Голямата Нерва. Хайде късмет и добра воля за добрите хора.

Не бих отличил с нещо днешния ден. Малко бачкане за ВУЗ-а, повечко за фирмата. Къси ускорения, моменти на затишие и обяд около 12:30.

Напоследък се зарибих на http://www.bulfleet.com/, приятно нещо. Мисля че може и по-добро да е. Чувал съм за игри които са хибрид между пуцалка, стратегия и mud подобните игри. Виж на такова бих се зарибил така, че няма да се отлепям. Сървър на който върви вселена и където имаш ранг, отговорности, партньори – изкуствени и хора. Стратези, тактици, пилоти… Чувал съм само легенди, не съм търсил организирано. Май имат нещо общо с Wing Commander. Не съм гледал скоро 13-тия етаж, всъщност.

Вчера като се прибирах от бачкане, забелязах много красиви хора около себе си. Просто се возя в автобуса а около мен всичките като от конкурс. Приятно беше.

Днес сутринта правих НИЩО! Как става ли?
Трудно си е, и е много отегчително. Ако обаче ти е писнало онова което правиш, изведнъж започва да ти се отдава много добре. И изведнъж – о разнообразие, о чудо – имам задачка да правя управление на стенд за тестване на Презервативи! БАСИ КЕФА!!! Ще се пукна от смях.
Шефа приказва нещо по телефона и обяснява някакви работи за това каво правим и след малко цъфти при мен и ми връчва задачката, и следват яко бъзици и майтапи. Ха подбирай контролер и терминал за такава задачка, ако можеш. А то само приказки за “доброволки” и разнообразни методи за тестване се зачуват отвсякъде. Колегите се кефят, а аз направо се гърча от удоволствие.
Това беше като незаслужен подарък, като букетче на излизане от тоалетната… Супер изненада. И това след като 2 седмици си блъсках главата в стени дето накрая така и не помръднаха.

Прибирам се у нас и заварвам баща ми който пържи шаран. Днес бидейки Никулден се хапва риба. Взимам парче печена тиква и го хапвам набързо. По някое време той ми сервира две шайби шаран. Позната картинка – дебели парчета, по два сантиметра, добре изпържени, ароматни и топли. Вилица, малко хляб и ги ометох. После среща в Дон Домат. Там за компания малка пица. Проклета лакомия – ще се докарам до 200 кила. Тежко ми е та чак стомаха ме наболява. То той че си е здрав, здрав е, ама чак толкова зор. Проклети да са и чудесния шаран, и сладката печена тиква, и малката пастичка на излизане от бачкане, и класическата малка Печурко.

Домашната щайга е много яка, обаче новите системи със свестни процесри са направо за “без пари”. Може скоро да се замисля по-сериозно за ъпгрейд. Може би лятото, като поспаднат цените на хардуера – тогава е доброто време за пазар. А се очертават някои игрици които си струват инвестицията, HL2 например.

Днес стоплих, че онова заради което ходих и събота и неделя на работа последните 2-3 седмици, няма да се ползва – синщина!
Абе изобщо “…каква е тая бира…”?!

В Халите има един щанд сладоледи с много приятни неща… Складоледовия сандвич ( 0.75лв ) е много як )

Време ми е да се хоризонтирам. толкоз за днес