Гледах много приятен концерт
Снощи с Доктора ( майка ми ) ходихме да слушаме много добър концерт. Концертът беше напълнил зала 1 на НДК до мах. Сара Чнаг е едно нисичко китайче с симпатична физиономия и не много стройна физика, хубавичка може да се каже. Само не разбрах защо трябваше да е с червена рокля с гол гръб и деколте ала “леле мамо”. Изпъкваше пред оркестъра като хлебарка в брашно.
Иначе, гениална цигулка, не разбирам много-много ама звучеше страхотно.. Изкараха я на бис. Пак свири страхотно.
Като започна концерта анонсираха, че първата цигулка – един възрастен чичо, престава да прави концертни прояви. Викам си аз “ей, пенсия…. сигурно забравя до къде е стигнал и досвирва от където се сети” . Да ама не – човека бил се ориентирал към преподавателската работа – горкинкия в Сингапур преподава от 1 година. Ашконсул аркадаш.
Концерта завърши с Болеро от Равел – много го харесвам това.
Болерото завърши с това че на единия чинел на чинелиста му се скъса дръжката та досвирваха моно на чинела. Залата великодушно му поръкопляска, когато диригента го посочи индивидуално да се поклони… Осакати се самия финал на Болеро-то. Оня образ ще си направи дръжките от стоманено въже следващия път.
