Kamen's blog

Днес с трима колеги и шефа се разходихме до завод за питеен спирт.

Спирт се прави за да се прави ракия (водка  джин и т.н.) Колкото е по добра химията и технологията толкова са по-доволни клиентите, щото не ги цепи глава.
Мислех че задачката е за осъвременяване управлението на някаква инсталация. Оказа се, че наличната апаратура е много скъп боклук, който работа не върши. Самата инсталация е светая – светих в всяко ракиепроизводство – казана! Тоест четирите казана или ректификационни кули, които вършат тая работа. Инсталацията заема цяла сграда и е с обем: 25 метра височина 10 ширина и 20 дълбочина. всичко това има доста аптечен вид – усеща се че става дума за нещо което хора ще го пият все пак. носят се пАри, които почти не усещаш, но които ме докараха до олюляване за нула време.

Задачката е благодарна – наличната апаратура ще я докараме до използваемост, ще вкараме нещата които трябват на технолозите и SCADA-та ще даде добо лице на цялата работа.

Идващите 30.12 и 31.12 ще посветя на подготовката за посрещането, очертава се голяма олелия. Скромно очаквам лично аз да си изкарам чудесно, имам известно основание да мисля така. Съществуват фактори които ме карат да се грея на вътрешно слънце, да се грея на собствен огън.

Вчера беше Коледния Банкет на Фирмата!
Стилен ресторант и селска компания – не че колегите са прости или нещо такова – просто обстановката и обслужването бяха на ниво което не виждам всеки ден. В същото време вървяха Белите манастири и тям подобни парчета, измешано с латино и стари рокчета… Нема Лошо!

Интересно беше снощи… ама беше снощи.

Утре съм командировка до Карнобат. На шефа му се иска да се върнем до вечерта обратно. Трябра да летим по пътя, не ми е много комфортна тая мисъл, но явно шефа си е намислил така да стане…

След “купончето” до 1:30 заранта, днес бях на работа до 21:00, а утре трябва да цъфна в фирмата в 7:30… Лесно му е на шефа – нали е шеф !

Уф, смачкан  съм, отивам да спя…

Тежка форма на Мързел. Това било! От това съм болен – инфектирал се и се подул ужасно!
Нищо не мога да върша, зациклил съм между Bulfleet и форума към сайта.
Ужас!

Вчера бе интересн ден. Сутринта бе спокойно, последва не-лош  обяд с роднини. След обяд се видяхме с Фил – зарибихме се на  8052-basic контролера , ей голям кеф….

В началото не искаше да бачка тая щуротия, ама аз разумях, че  приложението записано в епрома завзема ЦПУ-то и за това ние не можем са върза. Грубо  изскубнах  епрома (Фил ме гледаше с лек уплах, щото издавах гърлени звуци)  и всичко заспа.

И сатна време за срещата с Тони… Мдам вчера се видяхме с Тони и Фил в Джими'с.
Лафчето се получи интересно.
Това описание, е крайно неточно, но за по-точно трябва да разкажа цялата вечер за периода от 5:30 до 7.
Сега като се замисля, това време ми се стори изпълнено с много съдържание, а като часове – ужасно късо. Динамично беше… Повечето събирания в Джими'с, Дон Домат, и т.н. се преливат до такава степен, че като изляза от там  не помня какво сме си приказвали. Неизменно е приятно, тихо, кротко и без нкакво значение. Консумация на устойчиви приятелства – чудесно само по себе си, но малко скучно.

С Фил се прибрахме у нас и откарахме до 12 с контролера баси якото
Най-после някакво нещо дето да става

Вчера бе един добър ден. Ще гледам да има още такива .

Болен съм като куче! Всъщност би трябвало да кажа, че съм зверски болен и че се чуватвам, като бито куче, но предполагам, че и горното става.
Днес мислех да си уплътня деня с работа по чипове и интерфейсни кабели – да ама не. Тегли ме ту към кенефа ту към леглото. малко ме боли глава, леко ми се вие свят, не съм гладен.

Наложи ми се да се разходя на вън за час, Навън е като манифестация – народа купува подаръци  като за последно. Баща ми разправя че базара в НДК тая година е много силен – предните години е имало много празни места по етажите, сега всичко е пълно.

Bulfleet-a има  много хляб да изяде докато остане интересен за  дълъг период време за играча. На моменти е муден – за сега само един път се опитаха да ме изнесат (или два пъти) и нищо. Навестих няколко планети, събрах доста ресурс и никой не се оплака. Изхарчих  ресурса и пак се разшетах – пак нищо. Скоро пак ще се  огледам за жертви. А пък малко ме е страх да се набутам при големите риби – да не се окажат мечки стръвници

За сега е това, очертава се еднообразно изкарване. Може да се опитам да повърна по някое време, ще видим.

Снощи с Доктора ( майка ми ) ходихме да слушаме много добър концерт.  Концертът беше напълнил зала 1 на НДК до мах. Сара Чнаг  е едно нисичко китайче с симпатична физиономия и не много стройна физика, хубавичка може да се каже. Само не разбрах защо трябваше да е с червена рокля с гол гръб и  деколте ала “леле мамо”. Изпъкваше пред оркестъра като хлебарка в брашно.
Иначе, гениална цигулка, не разбирам много-много ама звучеше страхотно.. Изкараха я на бис. Пак свири страхотно.

Като започна концерта анонсираха, че първата цигулка – един възрастен чичо, престава да прави концертни прояви. Викам си аз “ей, пенсия…. сигурно  забравя до къде е стигнал и досвирва от където се сети” . Да ама не – човека бил се ориентирал към преподавателската работа – горкинкия в Сингапур преподава от 1 година. Ашконсул аркадаш.

Концерта завърши с Болеро от Равел – много го харесвам това.
Болерото завърши с това че на единия чинел на чинелиста му се скъса дръжката та досвирваха моно на чинела. Залата великодушно му поръкопляска, когато диригента го посочи индивидуално да се поклони…  Осакати се самия финал на Болеро-то. Оня образ ще си направи дръжките от стоманено въже следващия път.

Вчера и днес си бачках до 10. Не че е много натоварено, просто като отида там и помагам на много народ обикалям по разни малки задачки и не ми остава време да си подготвя добре основни и дългосрочни задачки.

Налага ми се да си седна на стола и да свърша малко работа за моето следване. За сега се почесвам и доста неща ми изостават здраво.

Днес направихме палх опит с Ники да се видим с един шемет от виза – не само че го нямаше, но и иникой няма идея кога ще се появи. Преподавател който много уважавам и харесвам като човек, днес заяви, че ще гледа да се появи на работа след 6.01.05. Тия факти ме карат да се замисля за това какво правя аз.

Забавлявам се с Bulfleet-а. Споменах на Фил че играта е българска – той не беше чул, и изглежда го заинтригувах. Кога ли да го очаквам да се присъедини?

Изрових едни по-сериозни обувки за снежния период. Гадост – тежки, неудобни, още веднъж оцених адидас.
Ако съм на планина и наоколо има ски под наем бих се пробвал – да видя как ставаше тоя номер със ските. Да ама съм много по-близо до възглавницата )

А сега спанак!

Днес имах малка разходка в снеговалеж и вятър. Не беше приятно…
Наложи ми се да ходя пеша от Пулсатор (западния край на Студ град) до бачкането (източния край на Студ град).
Баси приключението! киснах на спирката на 280 доста време и реших да ида до УНСС – да не стов на 1 място. Походих доста и като пристигнах там, гледам тълпа – никакъв автобус. Теглих му една двойна и се доразходих до офиса. Тази отсечка е най-ветровита, ходил съм със затворени очи, как не се пребих нямам идея.

После съхнах в офиса до 8:30, пък и работа посвърших…

Утре се очертава просто още един работен ден, трябва да нагледам задълженията към Университета.

Напоследък съм се запалил по един контролер реализиран на базата на 8052-BASIC. Голям кеф – има си платка, памет часовник, всичко. Може би утре ще успея да го вържа с PC-то

Толкоз за сега

Всяка вечер, напоследък, прекарвам по пицариите из центъра. Наред с негативния ефект от подобно поведение върху спестяванията ми, усещам известен упрек в гласа на родителското тяло когато чувам “пак ли излизаш” или “няма ли да си останеш тази вечер” или винаги свежото “чао” на излизане… Те хорицата не ползват ICQ и идея си нямат какво става с мен, а живеем под един покрив.

Пицариите които посещавам се отличават с еднообразие. Какво имам предвид – винаги ходим на едни и същи:
Дон Домат, Дивака, о!Шипка, Мис Каприз, по-рядко Уго. Печуркото, ребрата на скара, половинката картофи с яйчена салата и т.н. са станали основна част от менюто ми. Напоследък стомаха ми май се оплаква, макар и умерено.

Днес се видях с Елка, Калин, Васко и Славето готино беше, макар и малко странно – мянюто на тая компания бе доста вегетарианско. Властваха зеленчуците, сервирани под форма на салати, антрета и основни ястия. Алкохоли нямаше и дори едни кебашенса не освежиха “зеления” купон на масата. То няма лошо де, ама ако не бях вече хапвал щях да си викна аз ребърцата и да разкрася десена…

Задават се тежки празници – коледи с обилни и разнообразни вечери, нови години с фирмени празненства и банкети (колегите ще се насмучат пак, аз пак ще се наплюскам здраво) може утре да опитам с една по-лека вечеря.

Обмислям идеята да почна да ходя да плувам преди да започна с деня. Сега е доста студено за подобни идеи, но се усещам неприятно “неповратлив” ( да речем ). Килцата са почнали да ми тежат, дали пък да не взема да заслабна малко?

Е стига толкоз за днес, да видим Bulfleet-а до къде е стигнал

Навън е типична зимна картинка за София.

Не е твърде студено. Няма облаци а едно гъсто и ниско небе с усещане за мляко. Въздуха е наситен с влага, носи се миризма на нещо запалено. Асфалта е хлъзгав от лекия дъждец който се ръси. Мъглицата сякаш е продължение на небето.
Никъде не е тъмно – небето над града свети с онзи странен червеникав блясък на живачните лампи от уличното осветление. Дори в центъра на Борисовата Градина няма истинска тъмнина.

Знам, че скоро ще стане по-студено, въздуха ще изсъхне, небето ще се изцъкли и цялата топлина събрала се под облаците ще се разпръсне в кристала на арктическия студ, довят кой знае от колко на север. Тогава черното е наистина черно, звездите и луната само подсилват сенките. Вятъра ще хапе и боде всеки милиметър кожа оставена непокрита. Студа ще се просмуче отвътре.

Но днес е топло, зимата събира сила. Още не е минала Коледа.
Чай и Супа… и Люто Свинско със Зеле на Фурна.
Да живее парното и огъня в котлите на топлофикация.

Края на седмицата с кинтите. Кинти взехме, няма недоволни, нещо повече – доволен съм.

Седмица без особени сътресения. В началото бях абсолютно залепнал за Bulfleet днес почвам бавно да осъзнавам че е готин, но че няма да задържи вниманието ми още много.

Днес висях с Иво 2 часа в Дон Домат, чакайки останалата част от компанията (Боби и две дами) да се появят. Почти веднага след като се появиха изчезнах – шумничко е в “домата”, вече бях здраво уморен.
И сега ми се спи но се крепя чрез нещата които обикновено правя – пиша тук, минавам през Bulfleet-а, такива неща. Така или иначе до 10-15 минути ще съм заспал.

Утре е нормален работен ден за фирмата, за да не сме на бачкане на 31.12.04 чудя се дали шефа няма да юрне колежките да “броят” (ревизия) за края на годината.

Е хайде, стига за днес – следва спане.

А някои ходят на дискотеки и клубове – луди хора, те компютри нямат ли си?