Кратко за лицемерието

Едно от малкото неща, които мразя с цялата си душа, то това е лицемерието. Лицемерието на историята или на дадена нация, пък ми е върха на гнуса. Нищо лично против еврейте, но ако има нещо което ме настройва срещу тях, то това е непрекъснатия рев за концлагерите от 2та световна война. Не мине се година и задължително имаме оскарова номинация за поредния филм по темата. В този период са извършени толкова много безчинства и от двете страни, но Холивуд ни разказва само и единствено за Аушвиц.Така де победителите не ги съдят, пък и те пишат историята и неудобните неща се замитат под чержето. А колко хора знаят, че американските азиатци са били принудително настанявани в концлагери в САЩ(дъ ленд оф фрий, нали така?), ами за милионите поляци, откарани в Сибир и за чиято съдба никой не знае нищо (по темата има един единствен филм!). За хилядите изнасилени японки от окупационната американска армия и за милионите такива в Германия от Червената армия ?
За какво мракобесие идва на въпрос, може да прочетем от блога на Иво Инджев http://ivo.bg/2010/03/30/%D0%BD%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%82-%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B9%D1%80%D1%83%D1%82/