Блогът на Фил

Отакто открих възможността да ползвам ускорението на видео-картата под Линукс, за да мога да гледам HD видео не ми се налага да рестартирам под Vista. След обновяването до последната версия на Ubuntu обаче пускането на gnome-mplayer, който ми предоставяше тази възможност спря да я предлага, а вместо това ми даваше грешка: gnome-mplayer Failed to open VDPAU backend libvdpau_nvidia.so: cannot open shared object file: No such file or directory
След кратко ровене открих решение на проблема тук: http://bugs.debian.org/cgi-bin/bugreport.cgi?bug=581570. За целта трябва просто да създадете връзка към библиотеката:
sudo ln -s /usr/lib/vdpau/libvdpau_nvidia.so.1 /usr/lib/libvdpau_nvidia.so

Миналият уикенд имах много работа и поради това оставих обновяването до последната версия на Ubuntu-то ми за този. Бях се настроил за безгрижен ъпдейт, може би заради магическите числа на дати и версии – ubuntu 10.10 беше пуснато на 10.10.10, което пък ако се гледа като двоично число се конвертира до 42 в десетичната бройна система, което пък както знаем е ОТГОВОРЪТ на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Самото изтегляне и инсталиране на пакетите отне около час и след рестартирането бях доволен да видя, че стигнах до графична среда (GDM логин екрана), защото използвам затворените Nvidia драйвери и при смяна на ядрото обикновено трябва да ги инсталирам отново. След автентикацията и малко чегъртане поради първо стартиране на средата след обновяването работната среда изгря, но нямаше рамки на прозорците – пуснах compiz ръчно и се оправи. За кратко време установих, че не ми работи безжичната карта и звука. Тъй като картата е broadcom и съм се борил и преди с нея започнах да ровя по отметките за да си припомня какво трябваше да се прави, стига да е валидно и за новата версия на дистрибуцията. В крайна сметка се оказа, че деинсталирането и инсталирането на bcmwl-kernel-source пакета. За звукът се оказа даже още по-просто – в домашната директория трябваше да махна скритата директория .pulse.
Тъй като ползвам nautilus-elementary въпреки че repository-то беше разрешено nautilus-а стоеше намазан, тъй че трябваше да мина през enforce-ване на версията, която уж се твърдеше, че е инсталирана, ама всъщност беше инсталирана официалната и сега вече имам работеща машина с най-новото магическо ubuntu.

Инсталирах си последния RC преди окончателната версия. В общи линии всичко тръгна – имах проблеми със звука, но то е бъг за моя лаптоп и си седи от няколко версии. Малко се постресна и Avant Window Navigator-а, но и него бързо оправих – така или иначе, той е допълнителен пакет, извън хранилищата на Убунту даже.
Другото тъпо нещо е, че ми се скапа написания от мен dynamic-wallpaper за генериране на тапети. Явно ще трябва да премина към друга библиотека за SVG и Python.
Мениджърът на комерсиални драйвери ми каза, че не може да ми пусне Nvidia драйвера, който препоръчва, защото бил скапар xorg.cong файлът. Но на Nexuiz правя 80 кадъра в секунда, тъй че тая чудесия от Dell с динамичното изтегляне и зареждане на драйвери явно работи.
Новият Rhythmbox се справя чудесно с iPod – супер лесно стана да се качват песни на iPod-а (преди ми отне 2 дни, за да успея да кача нещо на него под Линукс).
“Аплет за бързо превключване на потребители” – вече показва и състоянието в IM на текущо включения потребител.
Nautilus поддържа tab-ове. Най-после!
Новият network-manager е доста по-добър, само не иска да ми запомни паролата за рутера, не зная защо.
Очаквания, които не се изпълниха:
OpenOffice 3 – ама друг път. Ще го оставят за следващата версия или ще пускат backport. Трябваше да си го качвам сам.
Epiphany-webkit – ами по подразбиране е gecko и от коментарите, които четох така май е по-добре.
Ekiga 3 – излязла е, но в Убунтуто я няма никаква.
Empathy – макар и в GNOME 2.24, не е клиентът по подразбиране в Убунту. Браво за което! Пробвах го и е ужасно бедно на функции.