Блогът на Фил

Напоследък с навлизането на смартфоните и съответно наличните на тях камери станаха популярни двумерните баркодове, които могат да съдържат доста повече информация от тези, които сме свикнали да виждаме на стоките. Една от интересните употреби на тези баркодове е възможността да се кодира информация за контакт и да се разпечата на визитна картичка, така че когато се снима от смартфон със съответно приложение да се въведе в списъка с контакти автоматично. Информацията е кодирана във vcard формат.
Благодарение на свободния софтуер можете да генерирате сами такъв баркод, който после да добавите към вашите визитни картички. За целта ви трябва Линукс, qrencode и текстов редактор.
Vcard форматът е следния:
BEGIN:VCARD
N:Име
ORG:Организация
TITLE: директор на водопада
URL:www.abc.bg
EMAIL:me@abc.bg
TEL:+359 02 123456
END:VCARD

След това използвайте команда подобна на тази, където vcardtest.txt е текстов файл, със съдържанието на текста във vcard формат. Qrencode е програмата, която генерира баркода, а address.png е файлът-изображение, в който ще се запише.

cat vcardtest.txt | qrencode -o address.png

Резултатът ще изглежда подобно на този:

Отакто открих възможността да ползвам ускорението на видео-картата под Линукс, за да мога да гледам HD видео не ми се налага да рестартирам под Vista. След обновяването до последната версия на Ubuntu обаче пускането на gnome-mplayer, който ми предоставяше тази възможност спря да я предлага, а вместо това ми даваше грешка: gnome-mplayer Failed to open VDPAU backend libvdpau_nvidia.so: cannot open shared object file: No such file or directory
След кратко ровене открих решение на проблема тук: http://bugs.debian.org/cgi-bin/bugreport.cgi?bug=581570. За целта трябва просто да създадете връзка към библиотеката:
sudo ln -s /usr/lib/vdpau/libvdpau_nvidia.so.1 /usr/lib/libvdpau_nvidia.so

Миналият уикенд имах много работа и поради това оставих обновяването до последната версия на Ubuntu-то ми за този. Бях се настроил за безгрижен ъпдейт, може би заради магическите числа на дати и версии – ubuntu 10.10 беше пуснато на 10.10.10, което пък ако се гледа като двоично число се конвертира до 42 в десетичната бройна система, което пък както знаем е ОТГОВОРЪТ на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Самото изтегляне и инсталиране на пакетите отне около час и след рестартирането бях доволен да видя, че стигнах до графична среда (GDM логин екрана), защото използвам затворените Nvidia драйвери и при смяна на ядрото обикновено трябва да ги инсталирам отново. След автентикацията и малко чегъртане поради първо стартиране на средата след обновяването работната среда изгря, но нямаше рамки на прозорците – пуснах compiz ръчно и се оправи. За кратко време установих, че не ми работи безжичната карта и звука. Тъй като картата е broadcom и съм се борил и преди с нея започнах да ровя по отметките за да си припомня какво трябваше да се прави, стига да е валидно и за новата версия на дистрибуцията. В крайна сметка се оказа, че деинсталирането и инсталирането на bcmwl-kernel-source пакета. За звукът се оказа даже още по-просто – в домашната директория трябваше да махна скритата директория .pulse.
Тъй като ползвам nautilus-elementary въпреки че repository-то беше разрешено nautilus-а стоеше намазан, тъй че трябваше да мина през enforce-ване на версията, която уж се твърдеше, че е инсталирана, ама всъщност беше инсталирана официалната и сега вече имам работеща машина с най-новото магическо ubuntu.

Инсталирах си последния RC преди окончателната версия. В общи линии всичко тръгна – имах проблеми със звука, но то е бъг за моя лаптоп и си седи от няколко версии. Малко се постресна и Avant Window Navigator-а, но и него бързо оправих – така или иначе, той е допълнителен пакет, извън хранилищата на Убунту даже.
Другото тъпо нещо е, че ми се скапа написания от мен dynamic-wallpaper за генериране на тапети. Явно ще трябва да премина към друга библиотека за SVG и Python.
Мениджърът на комерсиални драйвери ми каза, че не може да ми пусне Nvidia драйвера, който препоръчва, защото бил скапар xorg.cong файлът. Но на Nexuiz правя 80 кадъра в секунда, тъй че тая чудесия от Dell с динамичното изтегляне и зареждане на драйвери явно работи.
Новият Rhythmbox се справя чудесно с iPod – супер лесно стана да се качват песни на iPod-а (преди ми отне 2 дни, за да успея да кача нещо на него под Линукс).
“Аплет за бързо превключване на потребители” – вече показва и състоянието в IM на текущо включения потребител.
Nautilus поддържа tab-ове. Най-после!
Новият network-manager е доста по-добър, само не иска да ми запомни паролата за рутера, не зная защо.
Очаквания, които не се изпълниха:
OpenOffice 3 – ама друг път. Ще го оставят за следващата версия или ще пускат backport. Трябваше да си го качвам сам.
Epiphany-webkit – ами по подразбиране е gecko и от коментарите, които четох така май е по-добре.
Ekiga 3 – излязла е, но в Убунтуто я няма никаква.
Empathy – макар и в GNOME 2.24, не е клиентът по подразбиране в Убунту. Браво за което! Пробвах го и е ужасно бедно на функции.

Бях писал за OCR и Линукс, но сега ми се наложи да разпозная pdf, който съдържа картинки на текст. Тъй като tesseract разпознава отделни tif-ове, как да направим магията?
Отговорът намерих след 5 секунди в Google –

http://www.linuxforums.org/forum/art-imaging-linux/58248-pdf-tiff-any-other-image-type.html

Където четем следното:
try using gs. I do this quite a bit and on a large scale. the command I use is:
gs -SDEVICE=tiffg4 -r600x600 -sPAPERSIZE=letter -sOutputFile={output folder}/{basename}_%04d.tif -dNOPAUSE -dBATCH — {pdf filename}

you can change the -SDEVICE to jpeg if you are dealing with color, the -r is resolution ( I think default is 72dpi) the %04d.tiff appends the tifs with a 4 digit sequence starting with 0001. the -dNOPAUSE -dBATCH are the options that you use for multipage pdf to a batch of tiffs. (i.e. a 100 page pdf will get you 100 tif files)
За мен сработи. Гениално!