Блогът на Фил

Тази вечер разглеждах филми от тази година, които не съм гледал и попаднах на “Knowing”. Замислих се дали да го гледам, но прочетох български коментари от типа “аз по принцип съм атеист, но филмА ме накара да се замисля”. Преглеждайки коментарите в IMDB, и прочитайки 40 страници коментари на въпроса “вярвате ли в Бог и защо”, няколко часа по-късно видях и темата за 2012, както и за това, че филмът е сциентоложка пропаганда, и осъзнах, че всъщност въобще не искам да го гледам. Колко тъпи филми ще пуснат тази година?
А, и култов цитат от коментарите:Atheism is a religion like not collecting stamps is a hobby

Когато гледам екшън филм, обикновено се дразня на супер-героите и на съдбата, която винаги се гаври с вероятностите и прави така, че неща с вероятност 1 на милион се случват едно след друго на главния супер-герой. Филми, в които куршумите никога не свършват, героите спринтират километри, реагират свръх адекватно на всяка ситуация, сякаш това е е компютърна игра и вече са превъртали нивото много пъти, знаят кой кога къде какво ще направи и без да губят дори частица от секундата реагират по най-добрия и зрелищен начин. Филми, в които добрите стрелят назад докато гледат напред и убиват двама с един куршум, докато лошите стрелят с автоматични пистолети от 2 метра и не могат да улучат с първите 100 патрона.
Когато в тези екшън филми има някаква конспирация, то тя винаги е локална, никога глобална. Системата е добра, но някой луд се опитва да злоупотреби с нея. И задникът му бива яко сритан от супер-героя.
Ако и на вас ви се струва, че правенето на филми по този начин е скучно, зрелищно, но обидно за интелигентността ви и проява на малодушие в признанието, че проблемът е в системата, а не в единични “врагове с партиен билет”, то ви препоръчвам да гледате “Интернешънъл”. За мен той е най-реалистичният филм с подобна тематика, който някога съм гледал. За съжаление реализмът води до това, че няма по 6 убийства в минута в продължение на два часа без нито едно раняване на “добрия” и закоравелите зрители на йекшъни (с барети) им се струва, че е муден. Той също така няма ясен хепи-енд, няма невероятни “врътки” и надхитряния и е оставя този горчив вкус в устата, че истината е гадна, не е зрелищна и е неизбежна.
Любим цитат от филма:
“Sometimes the hardest thing in life is to choose which bridge to cross and which to burn. I am the one you burn”.

Въпреки негативните коментари от приятели реших да го гледам. Само за да се съглася с мнението на приятелите ми.
Филмът е зле направен, личи си, че някъде отдолу има идея, но реализацията е ужасна.
Тъй като след като го изгледах го коментирах в кюто, тук слагам леко преправен текста от диалога, защото не ми се пише пак. Затова и качеството на текста не е много високо.
ВНИМАНИЕ! Оттук нататък ще разкрия сюжета. Ако се каните да го гледате, не четете по-долу!
Дори първите 10 минути нещо фалшиви ми бяха
Да, хлапето е отвратително

Единственият реалистичен що-годе образ беше дебелата гнусна министърка
Главната героиня само гледаше нещо фалшиво ми беше и ме дразнеше
Те там в Америка са така , всите билоожки и физички са супер манекенки
Тя само едно мелодраматично така гледаше с големи напълнени със сълзи очи от началото до края
Не разбрах защо трябваше роботът -пазител да е хуманоиден
Причината е може би всеизвестният факт че всички в галактиката са хуманоиди
Библейщината направо ме вбеси
Тоя робот беше изграден от нанороботи, които обаче като се деактивират и се превръщат в скакалци – за да е като в Библията
След определен момент не работят предпазните механизми на нанороботите
-като се развилняха киану не можеше да ги спрес команда, щото бяха станали много
Култовата глупост беше в началото да заведат учените до сферата. Хем не знаят какво е и смятат че е опасно и пращат войска, хем много ценните им учени ги пращат на първа линия
А пък с възрастния учен, дето решаваха диференциали и харесваха Бах заедно с извънземия? Явно интелекта има универсални вкусове. Ние не понасяме музиката на другите култури от нашия вид, обаче идва некъв от галактическия еквивалент на Пичковци и вика – йеее, Бах рулзззз. И “нашия” мисли еднакво с мега извънземния – единия почва уравнението, другия го довършва
А извънземните щом са на Земята трябва да са родени с човешки тела
Но много по-същественото е: любов рулз, което най-много дразни
Извънземните искаха да ни почистят щото насираме планетата, но щом се обичаме, значи можем да заринем всичко в боклуци
Аз очаквах нещо по-логично, по-драматично, а то всъщност какво му промени решението? Че малкия пикльо ревеше за тъпия са баща, дето щеше да избие извънземните ако беше жив? ЛЮБОВТА ще спаси Вселената! Това е нещо което извънземните нямат.
И в общи линии моралът какъв е? Че въпреки че като общества осираме всичко, не трябва да се променяме, важното е, че имаме семейни ценности. Демек войни, затвори, екология нЕмат значение, щом обичаш сина си. Добрите стари християнски ценности. А то по-скоро заради тая нагласа трябваше да ни изрине.

А сферите, които пазеха видовете за след апокалипсиса и се оказа после че наноботовете само хора трепят? Май се разминава сценария?
В началото пък нашата като се обади от GSM в тоалетната – щом не я виждат , начи те си нямат контрол върху GSM клетката. Такова нещо като слушане на трафик и т.н. няма. Само визуален контрол върху GSM. И никви заглушители в уж секретната база. А като разпитваха Клоото с полиграфа никой не ги гледаше с камера, щото то един глупак с куфарче с екранчета нема проблем да се оправи с извънземния, за който не знаем нищо
И там дето уж беше може би метеор, пък те ги изпратиха в импакт зоната с хеликоптер
Да гледат на живо явно

Снощи гледахме с приятели “Подмяната”. Лично аз отидох, защото е на Ийстуд, участва Анджелина Джоли (тези устни, тези очи) и защото алтернативата беше нещо с Джим Кери (когото не понасям). Останахме приятно изнедани, че това е един от ужасно малкото филми, които наистина са реалистични и като сюжет и като поведение на героите. Никакви забележки и към двете. Още повече, че ни напомня за корупцията и бруталността на полицията не само сега и у нас. Изводите оставям на вас…

Преди няколко дни отидохме с Деси на кино с намерението да гледаме “Денят, в който Земята спря”, но тъй като прожекцията беше много късна вместо това отидохме на “женския” филм “Австралия”. От коментари очаквах, че ще бъде любовна сага, но няма да има нищо приключенско в него. Оказа се не точно така. Това, което пропускат в рекламата е всъщност водещото повествованието малко момче, наполовина абориген, приключенията с провинциалния манталитет на белите австралийци, добитък, забогатявания, ферми, етническа омраза и други подобни. Като добавим безумно красивите пейзажи (CGI, трябвало да напомнят на “Отнесени от вихъра”) и войната се получава увлекателен и красив (във всяко отношение) филм, който гледах с огромно удоволствие.

Филмът “Изгори след прочит” (Burn after reading) е кошмарна глупост с претенции. Давам му 2 от 10, само защото “Изгубени в превода” трябва да се отличава като единствен в категорията си, макар вече да си има конкуренция по безмисленост.

Игрите Max Payne са ми много любими. И затова отидох да гледам филма с плаха надежда, че той ще бъде поне съизмеримо добър с играта. Обаче останах силно разочарован. Не защото сюжета не е като в играта. А защото сюжета не е толкова добър, колкото играта. Тоест е направо зле в сравнение с този в играта. И освен това начинът на разказване е трагичен. Основната развръзка е в средата на филма. Оттам нататък просто чакаш добрия да избие всичките лоши. Защото няма какво повече да се разкрива. Изборът на актьори също е слаб. Мона Сакс е рускиня? Като запазихте името, поне да бяхте останали верни на оригиналната история. Олга Кириленко я изгубихме в началото на филма, а тя е доста по-подходяща за ролята на Мона Сакс.
Джим Бравура е млад черен вместо възрастен бял. Нямам проблем с това само по себе си. Но Джим Бравура от играта беше образа на традиционното старо ченге с много опит, твърдоглавие и праволинейност, който преследваше кървавата диря, оставена от Макс Пейн. А не натегач от Вътрешни афери, както е във филма. ББ? Боже, това беше плоско. И въпреки че въобще не е по играта стана съвсем ясно още в началото какъв е случая. Вътрешния кръг? Хехе, в кой американски филм ще видите тайно общество, управляващо всичко зад кулисите и седящи над всичко?
Местата също бяха ужасно избрани. Рагнарок трябваше да е готик клуб, а не индустриална сграда. Имението естествено го няма, щом го няма вътрешния кръг. А сградата на компанията? Там трябваше да има влизане в стил Матрицата, добиране до централния компютър, управляващ асансьорите, проникване в сектора на висшите мениджъри…
Освен това липсваха Вини Когнито, Влад и доста други.
Единственото общо с играта беше визията. Това, признавам, беше направено добре.
Но това и имената на героите е единствената връзка между играта и филма. Ако ви се убива време с някакво екшънче – гледайте филма. Ако искате добра история – играйте играта. Колкото и да е безумно за екшън-игра, то фактът е, че тя има далеч по добре измислена и разказана история от филма.

Много отдавна не съм чел Тери Пратчет и не съм чел Дядо Прас, но изгледахме филмчето онзи ден и много ми хареса. Добре е направено, ефектите са чудесни, актьорите-добри, историята е много хубава, тъй че останах доволен. Чудесно коледно филмче.

Любима откъс от диалог:
That’s life, master, isn’t it?
BUT I’M NOT.

По темата с доктор Стрейнджлав тази вечер изгледахме Fail Safe (2000). Много, много добър филм. И по-тежък от комедията на Кубрик. И ако ви се струва, че темата вече не е актуална, обърнете внимание, че конкретно този филм е създаден през 2000-та година и то доста основателно, струва ми се.

Ето няколко любими цитати от тази версия на Fail Safe (оригиналът е от 1964):
-I think I know what you're worried about.
Somebody goes nuts in here,
the bombs go off and the world blows up.
No way. We have checks upon checks.
Fail Safe procedures–

-That don't depend on humans.

-That's the scariest thing I've heard since I came in here.

- We make them as foolproof as we can.
- Maybe you ought to have a ''fool safe'' procedure. Protect us from the fools in the world.

-After Blue, we still have to go to
Condition Yellow, Condition Green…
…and then Condition Red.

-And Condition Red is?

-War.

или как и аз спрях да се притеснявам и заобичах бомбата…
Филмът на Кубрик от 1964 е истински шедьовър, макар че да си призная на мен въобще не ми беше смешно, прекалено реалистично ми беше всичко. Ако искате да знаете за какво става въпрос, мислете за него като за първообраза на Fail safe, само че с по-гротескни образи.
Ако си падате по Кубрик, черно-белите филми и сте се замисляли или искате да се замислите за един възможен край на света – гледайте го.

Също така, ако смятате да гледате филма може би е по-добре да прочетете част от любимите ми цитати от филма в последствие.
“Goldie, how many times have I told you guys that I don't want no horsing around on the airplane? ”
“Gentlemen, you can't fight in here! This is the War Room. ”
“Gee, I wish we had one of them doomsday machines. ”
“I can no longer sit back and allow Communist infiltration, Communist indoctrination, Communist subversion and the international Communist conspiracy to sap and impurify all of our precious bodily fluids. ”
“- There's nothing to figure out, General Turgidson. This man is obviously a psychotic.
- We-he-ell, uh, I'd like to hold off judgement on a thing like that, sir, until all the facts are in. “