Блогът на Фил

Алиса 3D – отидох, видях, посекох

felipe — Thu, 11 Mar 2010 15:04:41 +0000

Голям фен съм на Алиса след като за пръв път изиграх American McGee Alice. Чак след това прочетох книгата и й се наслаждавах. Преди известно време се появи новина, че ще се прави филм по играта, но режисьорът ще е някакъв, който въобще не изглежда подходящ, а пък в ролята на Алиса ще е някаква от Сексът и градът. И тогава всички фенове заявиха, че ако някой може да направи мрачен, интелигентен филм за Алиса, то това е Тим Бъртън. Така че очакванията ми за филма бяха доста високи. Очевидно беше продължение на историята на Луис Карол, беше на Тим Бъртън, така че всичко трябваше да е наред.
Трябваше.
Разбира се, това което се очаква на първо/нулево ниво е визуалното впечатление. Което наистина е Уау! CGI и 3D, много пари и въображението на Бъртън са перфектната рецепта за един красив Wonderland, ъъъъ, Underland. Така че, за да бъда честен и систематичен, ще започна с хубавите неща на филма, които са:
Визията
Тоест, тъй като вече ги споменах по-горе, всичко хубаво, което мога да кажа за филма вече съм го казал.
Какво не беше както трябва?
Историята
Историята на оригиналната Алиса е доста увлекателна и въобще не линейна, макар на пръв поглед/прочит да не го забележите. Историята на играта е около, амиии, 10000 пъти по-увлекателна, сложна и интересна. Филмът може да се разкаже достатъчно изчерпателно така:
Трябваше да се жени за някакъв пън. На предложението не каза нищо и избяга. Падна в заешката дупка, срещна старите герои, някои нови, чудеха се дали тя е Дъ Алис, казаха й, че ще трябва да посече Джабъруокито на някаква дата, тя първо каза, че не иска, после, че и да иска не може, увери се, че Червената кралица е кучка, докато се туткаше стана оная дата, тя си повервА, че е дъ Алис, посече Джабъруокито, добрите победиха. Тя се върна в горната Земя, постави всички на мястото им, отказа на пъна и се фръцнА. И туй то.
Репликите:
Оригиналната книга е пълна с изумителни диалози, провокиращи всичко, което смятаме за дадено, провокиращо и предизвикващо въобще представата, че трябва да следваме някакви правила без да мислим, тоест ни казва да мислим аут ъф да бокс. Както книгата, така и играта са пълни с шеговити, интелигентно шеговити, британско шеговити, трудни за разбиране реплики и диалози. Реплики от играта дори съм използвал за новогодишни късмети – беше гадно от моя страна, защото хората очакваха коли, къщи и щъркели с бебета, а получаваха “късмет”, че “Only a few find the way, some don’t recognize it when they do, some don’t ever want to”. Или например в началото, когато Алиса казва на Чешърския котарак, че има повече от един начин да постигнеш нещо (There is more than one way to skin a cat), котаракът отговаря: Most unpleasant metaphor. Please avoid it in the future. Мога да продължа още доста (ако ви се чете, ето тук във wikiquote можете да видите пълен списък), и то само от играта, въобще без да се доближавам до книгата, но мисля схванахте идеята. А сега запомнящите се реплики от филма: Мишката казва на котарака Yoo Dawg. Бащата казва на Алиса – всички готини хора са тотално откачени. Това е. Никаква игра на думи, никакви тънки майтапи, намеци, шеги, алегории, нищо.
Главоблъсканици:
Чарлз Доджсън, който написва Алиса под псевдонима Луис Карол е бил учител по математика. Логическите закачки в книгата му са безчет. Но не само главоблъсканиците, всяко нещо в книгата му е алегория за нещо от реалния свят. Някои неща са толкова тънки и толкова зависими от историческия контекст, че днес са невъзможни за долавяне, ако не се ползват жокери. Например както е обяснено в тази статия в /. някои неща са сатира на нови по онова време непопулярни математически теории. Така че книгата има различни нива на абстракция, за да могат да я четат и да й се радват и деца, и възрастни и хора които разбират от математика, и такиво, които не разбират. Истинската Алиса от книгата е постоянно объркана от провокациите на обитателите на Страната на Чудесата, които тя възпитано и със здрав разум се опитва да разбере. Какво има от това във филма? Абсолютно нищо. Niente. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.

Крайно обобщение (final summation):
Книгата (книгите) на Карол са храна за ума, лютива при това. Играта също, макар да се води екшън от трето лице. А филмът е храна за очите. Визуално пленителен, той няма никакво съдържание, а е лесно смилаема храна за затъпели консуматори, които да кажат – Look, Ma! This new 3D and CGI makes Alice look Da Shit!

Допълнения или колко тъпи могат да са хората
Четейки коментарите в IMDB за филма, попаднах на следните бисери:
1. Филмът бил гениален, защото правел много препратки. Например животните говорели както във Лъвът, Вещицата и Дрешникът. ъъъ, сигурно прави препратка и към Шоуто на Слави, защото също като в него хората носят обувки?
2. Филмът не бил хубав, защото бил подреден, докато книгата нямала абсолютно никакъв смисъл и затова била забавна – без коментар…
3. Futterwacken танцът бил супер смешен, цялата зала се смеела. Ъъъ, изглежда става въпрос за прожекция в дом за умствено изостанали?
4. Политиката във филма не била добра. Политика? Ами да, доброто и лошото. Американците обичали да вземат страна, ама в тоя филм не разбрали кои са добрите и кои лошите и се объркали. Буахахахахахахахахахахаха, наплюх си монитора от смях

Конспирация за неконспиративни

felipe — Tue, 02 Mar 2010 09:35:45 +0000

Средно-статистическият човек подминава с усмивка теориите на конспирацията. False flag операции? Глупости, просто лошите са нападнали добрите. 9/11 е вътрешна работа? Глупости! Правителството/военните/мегакорпорациите не биха убили собствени граждани. Това е нечувано. Фармацевтичните компании крият лекарства които наистина лекуват и подправят изследвания, показващи странични ефекти в новите им продукти? Това пък къде го прочете? То просто не е лесно да се измислят такива лекарства. Финансовата криза е изкуствено предизвикана, за да направят някои хора ужасно много пари и да нанижат хомота на работническата класа (всички на заплата, независимо с колко дипломи и с колко висока заплата) – пълни глупости, просто някои алчни отделни брокери не са помислили достатъчно като са си играли финансовите игри. В общи линии клъстерите се оформят така – едните са либерали/социални/антиглобалисти, които вярват, че системата е сбъркана и в ущърб на мнозинството за сметка на отбрания елит/малцинство, другите са десни, глобалисти, поддръжници на американския вид несоциален/див/истински капитализъм, които не вярват в никакви заговори на малцинство срещу масата от обикновени хора.
Имайки предвид тази картина, човек ще реши, че втората група е имунизирана срещу всякакви идеи за някакъв вид глобална конспирация. В крайна сметка конспиративните теории са за пушещи трева, прегръщащи дървета безработни хипита, гадни социалисти и либерали, нали?
Грешка! Втората група също има своя теория на конспирацията. Една единствена, което прави картината странна и малко смешна. Защото когато отричат теориите на конспирацията, те отричат въобще възможността нещо такова да бъде измислено от хора с власт, да бъде реализирано и да бъде запазено в тайна. Тоест атакуват самите устои на конспирацията. И в същото време самите те също вярват в една, не по-малка. Даже напротив. Грандиозна. Конспирацията според тази втора група е, че всички учени от всички страни са се обединили – забележете, зад гърба на държавите и корпорациите, които ги финансират, за да си измислят един несъществуващ проблем, върху който ужким да работят, за да си получават грантовете. Абсолютно несъществуващият проблем е глобалното затопляне. Идеята изглежда за пръв път придобива популярност от книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на страх”, в която се описва точно това. Че учените насаждат изкуствено и напълно необосновано страх у хората за някакви съвсем нереалистични екологични катастрофи, с единствена цел да получават финансиране за проектите си. Изключително странното в тази ситуация е наличието на хората (не толкова малка част все пак), които не вярват в това, че държавите са замесени в конспирацията, а че някак учените искат да излъжат и политиците и обикновените хора. Разбира се тук веднага се намесва политиката и тези крайно десни глобалисти и фенове на корпоративните ни господари казват, че всъщност това е вина на тези гадни социалистически либерали, които искат да стъпчат изконните американски права на носене на оръжие и каране на харчещи 30 на 100 коли. Но далеч не само в САЩ има такава група хора.
И ето, конспирацията е навсякъде, дори в главата на хората, които като чуят думата конспирация се представят напушен растафар, който разказва как Линкълн е извънземно и има трето око и затова носи цилиндър (за да го скрие). Даже тяхната в известен смисъл е по-дръзка от класическите конспирации, понеже не обяснява как може всички(добре де, огромния процент) учени от всички страни, които имат коренно различна политика, обществен, социален и икономически строй, да се обединят и да съставят този дяволски план в стил СПЕКТЪР, за да излъжат абсолютно всички хора във всички страни. Поне юдео-масонската конспиративна теория обяснява глобалния контрол с хипотезата за решаващите всичко триста човека. А каква ли е тайната организация, на която принедлежат всички тези учени? Може би илюминатите, те нали са почитатели на науката. Не се знае нищо със сигурност, както във всяка конспирация. И пак си остава силно учудващо. Това, което разузнавателните агенции не успяха да направят след падането на желязната завеса – да намерят нов враг и да поддържат огромния военно-промишлен комплекс (защото ако бяха успели, това би означавало да повярваме в тези либерални, комунистически теории, че те имат нещо общо с финансирането и въоръжаването на терористите и/или организирането на терористичните актове), успяха очилатковците в бели престилки – да си намерят измислен враг, срещу който да харчат нашите пари. Явно са съвсем лишени от въображение или подобно на френското патентно ведомоство в 19 век са решили, че всичко е открито и ако не си измислят това глобално затопляне просто няма да имат оправдание за заплатите си, защото просто няма какво повече да се открива.
Ах, тези гадни учени…

Свети Валентин

felipe — Sun, 14 Feb 2010 17:14:32 +0000

По повод днешния (не посветен на алкохола) празник:
Аз обичам свободния софтуер!

Deus Ex

felipe — Sun, 14 Feb 2010 12:21:34 +0000

Любимата ми игра, която не може да се обясни с малко думи, е Deus Ex. Като всяко любимо нещо, човек се опитва да намери подобни нему неща. Затова след продължително и изтощително търсене, ето един изчерпателен списък на правени след 2000-та година игри, които са от класата на Deus Ex:

(Не, не ми е спрял тока по средата на писането, нито ми е забил браузерът.)

Recepie for disaster

felipe — Sat, 13 Feb 2010 08:50:17 +0000

Роланд Емерих (Денят на независимостта, След утрешния ден, 2012) щял да прави 3D филм за Фондацията.
Като си помисля класическа фантастика, направена на филм и в ума ми изникват заглавия като I robot и Starship troopers, които според мен бяха абсолютна гавра с прекрасните книги, с които споделят заглавието. Най-дълбоката книга за войната изобщо беше превърната в треторазряден космически екшън, където някаква бъдеща версия на американската морска пехота стреля с абсурдно големи автомати по извънземни червеи тип Дюн, които плюят някаква отрова и свалят космически кораби от орбита. А за “Аз роботът” – макар и не толкова лоша, историята нямаше абсолютно нищо общо с книгата на Азимов и до колкото разбирам след измислянето на сценария просто са сложили заглавието и трите закона, за да привлекат повече публика (Прекрасен анализ, макар и ужасно циничен за филма “Аз роботът” можете да намерите тук).
А тези филми дори не са правени от Емерих. Денят на независимостта за мен е филм, който взима понятието фантастика, сдъвква го, изплюва го на земята в кална локва и после му бие здрав шут в посока купчина с фекалии (което честно казано мисля за почти всички холивудски продукции във фантастичния жанр). Проблемът за мен не е това, че филмите съдържат повече екшън и до болка предъвквани клишета. Проблемът е, че историята е оголена от всякакви интересни, провокативни идеи и е останало един американски военен екшън с късо подстригани глупаци с големи пушкала, които ритат задници на шибаните майкоебачи и просто са сложени във фантастичен декор – годината е в бъдещето, има космически кораби, пушкалата стрелят понякога с лъчи, има роботи. Толкова. Обществото, хората, вижданията им са на настоящето. Просто декорите са от бъдещето. Много по-успешно можете да вземете “Под игото” и да го направите с роботи и на планетата Х, отколкото да вземете бозавата картина на настоящето, която Холивуд се опитва да рисува и да я запокитите в бъдещето.
Та за Емерих искам да споделя ужаса си от Денят на независимостта (то самото заглавие някак ти подсказва, че ако не изпадаш в умиление от датата 4-и юли и не ти се привиждат звезди на червено-син фон, то филмът не е предназначен за теб) – филма, в който Уил Смит кара извънземен кораб сякаш се качва в колата на жена си и крещи “Oh! Elvis has left the building!”, в който хакват извънземен компютър с Apple? Щото те и извънземните участват в стандартите за CD-ROM, USB, и т.н. и гениалните хакери в САЩ, разбира се вербувани от военните разбиват всеки код за 10 секунди, ако им правят свирка или когато е заложен на карта живота на всички американци – за същото време, ама и без свирка – този същият човек ще прави Фондацията на Азимов на филм?
Ооооо, неееее!

Обитаемият остров

felipe — Sun, 07 Feb 2010 13:58:52 +0000

Прочетох Обитаемият остров на братя Стругацки.
Странно как е допусната тази книга в СССР. На мен цялостното усещане за мрачни, сиви, оскотели хора, които живеят мрачен, безсмислен, окаян живот, заливани с гнусна пропагандна помия ужасно ми прилича на онова време. Абсурдността на казармата също е някак сладко болезнено позната. Историята ми се струва много реалистична, макар жанрът официално да е фантастика. Най-основното достойнство е липсата на просто решение. Главният герой, макар и с много, почти фантастични качества, е наивен и неориентиран, въпреки духовното му израстване и съзравяне той няма ясен план как да поправи неправдата. А врагове са му и жертвите на неправдата. Подобно на Матрицата – докато не ги освободиш, въпреки че се бориш за тяхната свобода, те са твои врагове. Ужасно тъжна беше сцената с мутантите, които въпреки ужасното си нещастие не искаха нищо да се променя, беше ги страх от промяната и смятаха за най-добър вариант да доживеят още 10-ина години. Магьосникът беше повече подмамващият глас на управляващите от самите отци според мен, нещо като ролята на Архитекта в Матрицата – който обяснява някак съвсем логично колко е безсмислено Максим да се бори със системата, че хората са намерили място в нея, че ако я срине, друга, не по-хубава ще заеме мястото й. Не зная как е във вашия свят, но в нашия нито една сила не остава дълго без господар. Винаги се намира някой, който ще се опита да я опитоми – незабелязано или под благовиден предлог. А най-страшната сила на онзи свят са кулите – оръжието за оглупяване на народа, което ги кара да не мислят, да се подчиняват, а неподатливите му – да страдат. Което за съжаление макар и много вярно за комунистическия режим, не е много по-различно западните, “бели” страни. Просто там дрънкулките за оглупелите са по-шарени, което всъщност им е и целта. И макар да звучи крайно, аз наистина мисля, че механизмът е същият – доволни да се подчиняват, щастливи да са отдолу глупаци, които изпитват удоволствие да са малки винтчета в голямата машина, която всъщност не работи за тях, а ги използва и в известен смисъл работи срещу тях. Ако преди имаше (не че сега ги няма, но все пак не са толкова очевидни, когато не са държавно поощравяни) леви фанатици, готови да умрат за Ленин и плачещи със сълзи за “бащицата” Сталин, то сега точно такива са върлите защитници на крайното дясно – хора, които смятат мега-корпорациите за най-прекрасното нещо на света, поклонници в църквите на Майкрософт и МакДоналдс, хора, които смятат забраната на прекрасното ДДТ за ужасно глупава постъпка на зелени еко-фанатици, които са оставили нещастните хора от третия свят да умрат от глад заради техните глупави идеи да се забрани този чудесен химикал. Същите приветстват Монсанто и Шел, както преди приветстваха съветския държавен глава. А това е най-чудовищното в картината. Хората, които са щастливи да бъдат нещастни, яростно защитават враговете си и яростно нападат противниците на оковите им. Това остави горчив вкус в устата ми книгата и я прави толкова непреходна, макар написана в един определен режим, нейната валидност няма да изтече скоро, за голямо съжаление. Но браво на авторите, които ограничени от ужасната цензура са успели да стигнат до същината за хората, независимо от века, държавата, в която живеят и дори планетата, на която се намират.

За координатните системи

felipe — Sat, 06 Feb 2010 15:19:22 +0000

Прочетох в блога на Мирослав Джоканов този цитат на Георги Марков, убит с прословутия чадър от ДС:
„В държава без правораздавателна система хората губят критерия си за добро и зло, губят координатната си система. А когато човек няма изградена координатна система, то той няма как да притежава перспективни цели. Тогава той не вижда смисъл в това да работи, да учи, да отглежда деца, да се стреми към нещо значително и възвишено. Просто живее ден за ден.”
“Задочните репортажи за България”, Георги Марков
Това усещане за безцелност имам и аз, и подозирам и много от приятелите и познатите си в него. Превърнахме се в роботи, които не искат да променят нищо, просто да издържат до следващата порция почивно време и развлечения – разходки, пътувания, кино в мола, кръчми и филми. Страхувам се, че продължавайки така и ние като нашите родители ще се обърнем назад един ден и ще осъзнаем, че “И стало безпощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла!”

Телевизор с Линукс

felipe — Sun, 31 Jan 2010 18:03:32 +0000

Открих още едно потвърждение на съмнението ми, че телевизорът ми има Линукс в него:
sudo nmap -O 192.168.1.3 Starting Nmap 5.00 ( http://nmap.org ) at 2010-01-31 19:59 EET Interesting ports on 192.168.1.3: Not shown: 999 closed ports PORT STATE SERVICE 80/tcp open http MAC Address: 00:XX:XX:XX:XX:XX (N.V. Philips Industrial Activities) Device type: general purpose Running: Linux 2.6.X OS details: Linux 2.6.9 - 2.6.28 Network Distance: 1 hop OS detection performed. Please report any incorrect results at http://nmap.org/submit/ . Nmap done: 1 IP address (1 host up) scanned in 3.39 seconds

Питам се защо на сайта на Philips не пише за това и от никъде не мога да си сваля кода.
Допълнение
Изглежда не съм само аз: http://www.neophob.com/serendipity/index.php?/archives/182-Root-my-TV-Hack-Philips-PFL9703.html

Идентификация в уеб без бисквитки

felipe — Fri, 29 Jan 2010 21:44:03 +0000

Обикновено се счита, че идентифицирането на потребители в уеб пространството става или с cookie, или със super-cookie (флаш бисквитките, за които вече съм писал). От EFF обаче са установили, че дори без въобще да се използват бисквитки, потребителите могат доста добре да бъдат идентифицирани благодарение на идентификацията на браузера, която включва версията му, версията на операционната система, инсталираните плъгини, шрифтове, времева зона и резолюция на екрана. Вие можете да тествате браузера си на сайта Panopticlick.

Рокади

felipe — Sat, 23 Jan 2010 12:57:24 +0000

След като опитите да се обфускира скандалът с Румяна Желева се провалиха, в крайна сметка премиерът реши да оттегли кандидатурата й (нали е ясно, че го е направила защото й е казано, не защото тя внезапно е придобила мозък да разбере, че няма как да е комисар) от дъъъългата резервна скамейка на ГЕРБ (Граждани за Еврейско Разграбване на България) бяха извадени няколко нови зайчета и бяха разменени местата на няколко стари и много или малко познати.
Министърът на отбраната се оказа свръх подходящ за външен министър (хмм?). Въпреки тройното отричане на въпросната рокада. Така и не разбрах дали е вярно, че е роднина на господин “По-добре да дойдат танковете”, но без съмнение е от силно червено семейство. Също не разбрах вярно ли е това, което беше пуснато като коментар по доста новинарски сайтове, че е обучаван в израелската армия. Но работата в Световната банка и председателството на Отворено общество ни водят в тази посока.
Овакантеното кандидат-комисарско място на Желева пък беше заето от Кристалина Георгиева, която
всички обичат. Бе то лошо няма, но фактът, че както и да го усукваме тя е издигната от ГЕРБ и че е завършила ВИИ ”Карл Маркс”, както се наричаше по соц-време, учейки ”Политикономия” и ”Социология” и преподавала в Утре Носете Следващата Сума (както стана известен след 10-и ноември), както и че работата й в Световната Банка е тръгнала от московския клон пак ни оцветява картинката в червено. Пък и много така за пет минути форсмажорно решила да приеме. На въпрос дали очаква атака от БСП и ДПС отговорила лаконично
Паживьом, уивидим. Ами увидехме, че те подкрепиха кандидатурата й. Какво ли значи това? Че са решили за благото на България да не правят повече проблеми с нашите кандидати? Или че просто и тя е техен човек?
И за капак, била издигната от едни кръгове, които пак ни водят до…е, сещате се. Ако не се сещате, и да ви го напиша черно на бяло, пак няма да повярвате, тъй че го оставяме така.
Е, а Меглена Плугчиева помните ли? Щото се оказа, че уж силно червен кадър на БСП и СерГей(както обичат да го кръщават), пък сега много подкрепена от ГЕРБ. Отново “хммм”.

И съвсем накрая, ето ви малко стари новини:
http://dnes.dir.bg/2009/12/01/news5468481.html (01 декември 2009)