MS съветва производителите на ARM софтуер да забранят изключването на UEFI Secure Boot за Windows 8.

Миналата година от MS разкриха, че Windows 8 ще изисква ’Secure boot’ за да стартира. UEFI стандартатът съществува от няколко години. Той работи чрез държане на тайни ключове в самата система. Те се използват, за да подписват всичко, което иска да се изпълни на системата – например ОС. Ако дадена ОС не е подписана със съответния ключ, няма да й бъде разрешено да се изпълни.

Линукс общонстта се опасяваше, че ще е трудно хардуерните производители да бъдат убедени да предоставят ключове за Линукс, което на практика означава, че хардуерът, предназначен за Windows 8 на практика ще е недостъпен за Линукс. Освен ако не jailbreak-ваме компютрите както правим с телефони и игрови конзоли.

Тогава много хора се присмиваха, че страховете са неоправдани, а от MS обясняваха, че няма да има никакъв проблем и няма да изискват от производителите на хардуер да забранята изключването на Secure Boot.

Но сега се оказва, че това важало само за традиционните PC-та, а не за устройствата с ARM.

“Изключването на сигурно стартиране НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи”
От ComputerWorldUK са разгледали документацията на Microsoft и в ръководството й към производителите на хардуер, които искат да получат сертификат за Windows 8 открили много интересно нещо.

Задължително: Включване/Изключване на Secure Boot.

На не-ARM системи е задължително да се реализира възможността да изключване на Secure Boot чрез настройка на фърмуера. Потребител с физически достъп до устройството трябва да е в състояние да изключи Secure Boot чрез настройка на фърмуера без да притежава Pkpriv. Софтуерното изключване на Secure Boot по време на boot-а и след това НЕ ТРЯБВА да е възможно.

Изключването на Secure boot НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи.

Опааа?!
Обещавахте нали?
Извод за всички: когато някой ви казва – дайте ми власт да мога да правя много неща, някои от които лоши, обещавам, че няма да злоупотребявам – не му вярвайте и не му давайте тази власт.

Постановката се нарича “Гарфънкъл търси Саймън” и е поставена на малката сцена на сатиричния театър. Няма да спойлвам потенциалните зрители, пък и всеки възприема изкуството по различен начин и не мисля, че има “правилен” начин за разбирането му, за идентифициране на посланието, дали изобщо има такова и т.н. Само ще кажа, че става въпрос за самотата и за приятелството. Въпреки че съм бил много близко интимен със самотата, не мисля че това е единствената причина да ми хареса, защото бяхме десет човека и всички харесаха постановката, а някак не ми се вярва, че всичките са имали такива мрачни моменти в живота си.
За тези като мен, на които имената от заглавието не им говорят нищо, – Саймън и Гарфънкъл са много талантлив дует от 60-те и имат тази прекрасна песен The sound of silence (и с която завършва постановката), с която ви поздравявам.

Обхожда XML файла и генерира файл с име poi.gpx, в който има се съдържат всички статии като точки с техните координати, с име името на статията и с описание хипервръзката към статията в уикипедия.

Файлът poi.gpx директно се внася в mappero.
Кодът е даден по-долу:
from lxml import etree
from os.path import basename
from urlparse import urlsplit
import urllib2
import sys

Забележка:
Трябва ви потребитеско име, за да използвате API-тата на geonames. В кода трабва да смените XXXXXXXXXX с вашето потребителско име.