Блогът на Фил

Последните седмици и дни ужасните новини, оплакванията на приятелите ми, които ги бях заклеймил като непоправими оптимисти и ударите отвсякъде ме навеждат на мисълта, че нарастването на аканите неща, в които сме затънали нарастват все по-бързо. Държавата изглежда е пред фалит. В момента, в който трябваше да са събрани парите от данъците, ние сме 600 млн. назад. ДДС-то се чудели дали да не го направят 27,5%, инвалидите са лишени от безплатен транспорт, хронично и тежко болните са лишени от асистент, за БАН очевидно плана е да бъде унищожен (и последните остатъци от хора под пенсионна възраст, които могат изобщо да правят нещо го напускат или обмислят да го напуснат), безработицата расте, инвестиции няма, стагнацията става все по-очевидна, а управляващите ще борят пиратите, мъдруват дали да забравят пушенето и изпадат в някаква циклофренична истерия, в която едновременно обвиняват предишните, оправдават предишните, обвиняват партньорите си, хвалят се, заканват се за още един мандат, за предсрочни избори, за президентски избори, протестират срещу себе си и изобщо си противоречат по три пъти на ден.
Мисля, че има реална опасност държавата да умре. В състоянието, доведено от предходните, по-предходните и още по-предходните управници можеше да се съществува почти вечно – никой нищо не прави, но се разиграва един театър, едни са в ролята на архитекти, други на лекари, трети на учители, четвърти на работници и се въртят едни(недостатъчно) пари. Сега мисля положението не само че не е стабилно, ами е такова, при което е сигурно, че ще настъпи промяна (метастабилно). И тя ще в посока надолу. Дали ще е революция от някакъв тип (имайки предвид типа хора в този сектор на галактиката, очевидно няма да е буквална/истинска), дали ще е кротко разпродаване на части, дали ще преминем просто на следващото по-ниско ниво, превръщайки се в някакъв перверзен резерват за идиоти – това не зная. Но вече зная, че летим надолу с главата към паважа с пределна скорост, която на английски се нарича terminal velocity. И не, terminal не означава “терминален”, както бяха превели заглавието на книгата “Terminal experiment”.
А на родолюбците ще им остане последната гордост – отне им 1300 години, за да ни заличат.
Over and out.

Обикновено се счита, че идентифицирането на потребители в уеб пространството става или с cookie, или със super-cookie (флаш бисквитките, за които вече съм писал). От EFF обаче са установили, че дори без въобще да се използват бисквитки, потребителите могат доста добре да бъдат идентифицирани благодарение на идентификацията на браузера, която включва версията му, версията на операционната система, инсталираните плъгини, шрифтове, времева зона и резолюция на екрана. Вие можете да тествате браузера си на сайта Panopticlick.

Чета напоследък новини, които ми навяват мисли за Гестапо, ЩАЗИ, ДС, КГБ и т.н.
Предложеният от Обама да оглави някакъв офис за регулиране на иформацията бил предложил да се разследват и затварят сайтове с конспиративни теории (макар че признавал че някои такива теории са се оказали верни), CENTCOM ще противодействат на блогърите, които разпространяват непълна, неточна или невярна информация, ВВС на САЩ публикавали мерки за противодействие на блогъри, които публикуват негативна информация за тях, RIAA иска да ограничи неутралността на мрежата за да можела да “адресира” незаконното споделяне на информация, а в Италия всеки, който качва видео в Интернет трябва да иска разрешение от правителството.
И всичко това в рамките на няколко дни. Обезпокоително.

Изтече информация за тайно международно споразумение за copyright-а. Според Кори Доктороу, ситуацията е лоша. Много лоша.
Частта, посветена на Интернет, която администрацията но Обама отказва да публикува поради опасения за националната сигурност, е изтекла. Какво на практика пише там:
Доставчиците на Интернет трябва активно да контролират дали са спазени copyright правата на материалите, публикувани от потребителите. Според статията това означава услуги като Flickr, YouTube и Blogger да умрат поради разходите за проверка на всеки качен материал, но пък от друга страна youTube вече имат автоматични филтри, които се справят чудесно.

Доставчиците трябва да спират достъпа до Интернет на обвинените в нарушаване на copyright-а или да бъдат подведени под отговорност. Това разбира се означава че ако член от семейството ви бъде обвинен в такова провинение, цялото ви семейство ще остане без достъп до Интернет и в резултат до здравна информация, образование, комуникации и възможности за изкарване на прехраната. И всичко това без да е имало съдебно дело.

Че целият свят трябва да адаптира щатския похват за “уведомяване и премахване”, който изисква доставчиците да премахнат всеки материал, за който бъдат уведомени че нарушава copyright-а – отново, без никакво дело.

Пълна забрана на заобикалянето на DRM, дори ако е със законна цел – за да направите достъпна творбата за хора с увреждания, за архивни цели

Оригинално новината се появява в блога на Майкъл Гайст.
Коментар от Електронна граница можете да прочетете тук.
Подобен подход за тайно и неразгласено решение е World Intellectual Property Organization Copyright Treaty

Не твърдя да имам житейския опит на Иво Инджев или на някой друг по-голям от мен човек, който е бил в интересни среди и с достъп до много информация. Не се опитвам да кажа – о, това аз отдавна го казвам. Просто с времето си изградих една мисловна картина на ситуацията и се радвам, че тя не е лишена от смисъл и се споделя точно от по-опитни от мен хора. Става въпрос за статията Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите? на Иво Инджев, която затвърди впечатленията ми, че:
1. В България действаща журналистика на практика не съществува, защото медиите са цензурирани и контролирани от политиците, службите и големите бизнесмени. Да даваме пари за да гледаме телевизия или четем вестници, или да търпим безкрайните реклами по радиото за да чуем новини е хранене на звяра. Наливане на пари в машината за масово лъгане.
2. Бизнесът, ех този български бизнес. Хора още ми разказват митовете за успелите бизнесмени, които са успели, защото имали нюх, били смели, решителни, умни, знаели езици, продавали подводници за скраб и т.н. А пък хората от поколението на моите родители като стане въпрос за бизнес ми говорят за митичните куфарчета. На кого вярвам ли? Ето ви извадка от цитираната статия на Мерим Тенев, публикувана в блога на Инджев.
…в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг… В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.

На този адрес има прекрасен мини-комикс за това кой от двамата титани – Олдъс Хъксли или Джордж Оруел са си представили мрачното бъдеще (наше настояще) по-добре съответно в книгите “Прекрасният нов свят” и “1984“.
Оруел се е страхувал от тези, които ще забранят книгите.
Хъксли се е страхувал, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото никой няма да иска да чете.
Оруел се е страхувал от тез, които ще ни лишават от информация.
Хъксли се е страхувал от тези, които ще ни дадат толкова много информация, че ние ще се ограничим до пасивност и егоизъм.
Оруел се е страхувал, че истината ще бъде скрита от нас.
Хъксли се е страхувал, че ще бъдем удавени в море от незначителна информация.
Оруел се е страхувал от това, че ще се превърнем в затворническа култура.
Хъксли се е страхувал, че ще станем тривиална култура, заета с еквивалента на измислените игри от романа му.
Както Хъксли отбелязва в “Прекрасният нов свят 20 години по-късно”, рационалистите, които са се стремили да се противопоставят на тиранията са пропуснали да вземат предвид почти безкрайния апетит на човека към разсейване.
В романа “1984″ хората се контролират като им се причинява болка.
В “Прекрасният нов свят” хората са контролирани чрез причиняване на удоволствие.
Накратко, Оруел се е страхувал, че това, което мразим ще ни провали.
Хъксли се е страхувал, че това, което обичаме ще се провали.

Струва ми се, че и двамата са били прави. Нашето общество е чудесна смесица от техните реализирани страхове. Но наистина повечето хора са контролирани по метода на Хъксли.

Добре дошли в държавата на проститутките (и мутрите)! Въпрос за “това го знае всяко дете”:
В държавата на проститутките и мутрите управляващите са:
А. образовани, некорумпирани, честни люде
Б. извънземни
В. Зелени
Г. проститутки и мутри

Да се смята, че “човек от службите”, охранявал първо нашия всеобичан едноличен управник от тоталитарния режим, после т.н. цар, който не се прежалил три години да си изхвърли партийната книжка, известен с участието си в бандитските кръгове човек може да се разправи с корупцията (по начин различен от “няма да давам на другите да крадат в моята държава”) ми се струва ясен индикатор, че населението ни е оперирано от мозък. Този същият човек в нощта на изборите тръгна да обяснява за дядо си, дето са го убили комунистите. Ама пропусна да каже, че е охранявал лидера на тоталитарния режим, който е убил въпросния дядо. И че е работил в структурите, които убиха много други дядовци.
Защо този супергерой спечели?
Част от гласоподавателите гласуваха, защото го смятат за по-малкото зло от БСП. Други, защото го смятат за по-малкото зло от ДПС. Трети, защото като се знае, че така или иначе ще спечели, е много готино да си с победителите. Четвърти, защото смятат, че като човек от тъмните среди “той им знае схемите”. Пети, защото виждат в него единствената работеща дясна алтернатива. Шести, щото в държавата на мутрите…
Снощи срещнах разни хора – гласоподаватели като мен. И беше много забавно:
Любим цитат от един от тях: “Той е образован, все пак не си е получил образовението сега, когато всеки може да вземе диплома, а в стария режим, когато се е учело истински. ”
Друг: “БСП са единствените, които знаят как се управлява”.
Трети: “НДСВ имат няколко много силни министри”.
Е, кажете ми, че не си заслужаваме политиците!
И така, с бодри стъпки дойде новият спасител, този път с истинското лице на българина – “използващ всички мускули, освен онзи, който има значение”. (Черпя една бира който пръв познае откъде е този цитат). Той дойде ходейки в стъпките на предишния спасител – царя на републиката. И като нея ще изчезне след два мандата. За да дойде следващия, който ще ни оправи. Вие само си сменете бельото, преди да ви оправят.

Метрото, новата отсечка на което беше пусната наскоро, вчера спря поради повреда. Тъй като съм един от “щастливците”, които ги “огрява” новата отсечка ми се ще да напиша малко мисли по темата.
Е честно да ви кажа – нищо не е направено като хората. Спирките са ужасни, абсолютно нелогични, грамадни отвън с малко площ за пътници – явно основната идея е било да има МНОГО търговска площ, свързващите подлези са толкова гениално измислени, че трябва да слезнеш, да се качиш и пак да слезнеш, за да стигнеш от някой ъгъл на пресечка с метростанция до перона долу, асансьорите, които са само за инвалиди (а защо не за възрастни, бременни, с багаж и т.н.) работеха само първия ден, апаратите за билети не работеха първите дни, електронните карти за метрото изглежда са различни от тези за останалия градски транспорт, на спирка “Г.М. Димитров” изборът ако се идва от посока центъра към спирката е или да правиш долу, горе, долу или да вървиш по една алейка до “тръбата” на метрото широка 60 см. , на която трудно се разминават двама души, има капаци на шахти, които са доста по-високи от плочките и там по никакъв начин не може да мине човек в инвалидна количка или дете в количка. Мотрисите са ужасно старите руски и едни “нови”, които са шумни и най-вероятно задвижвани точно по същия начин, по който и старите, просто имат малко по-нов дизайн. В смисъл не началото на 70-те ами началото на 90-те. Пероните не се изравняват с нивото на мотрисите, едните са по-високи, другите по-ниски. Самият маршрут на метрото е направен да минава откъдето ще е най-евтино, а не откъдето ще обслужва най-много хора. На крайната спирка пише кога ще дойде следващия влак, на другите – не.
А хората – те са щастливи. В коментарите на новината за вчерашната повреда хората се възмущават от тези, които се възмущават от проблемите с метрото. То и лондонското закъснявало, то ние сме били все недоволни (вярно, но не е като да нямаме основание, проблемът по-скоро е, че не правим нищо, за да променим статуквото), какво като тая отсечка води до никъде, бла-бла-бла. Тъй като познавам инженер, който работеше на метрото и съм чувал коментари на архитекти мога да ви кажа, че горните ми оплаквания не са само мои и не са лишени от основание. Качеството на строежа е отвратително. Но “софиянци” са щастливи, че батко им Бойко им пусна метрото, или както най-сериозно ми каза един таксиметров шофьор – “Не зная какво им пречи, че бил мутра, той им знае комбинациите. Важното е, че при него София цъфна, цъфна”.
Скоро и цяла България ще цъфне, че и ще върже под вещото му ръководство.

За рождения си ден получих от един от най-добрите ми приятели голям дървен кур. В момента го възприех като неподходяща шега, но май това е много точен и емблематичен подарък, защото от толкова много набиване на големи, четвъртити и с контрагайка за да не излизат бедния ми задник…нали…
Та днес научих нещо много хубаво – фазите, през които минава човек, когато се пробват да му го набият изотзадзе да свърши нещо, което него не го грее, но ще подпомогне нечия друга кариера. Ето ги ти тях:
1. Само аз ли?
2. Защо аз?
3. А защо въобще го правим?
4. А къде е моето?
Разбира се с напредването на фазите се увеличава и неудобството, което питащият представлява за адресатите.
А аз си мълча и като оня половин човек от “Улицата” викам – “Ти си голям!!!”