Блогът на Фил

Макар че в статията пише, че се цензурира instant search-а, всъщност просто не се дописват автоматично “пиратски” търсения, но ако изпишете цялата дума тя ще се появи в instant search списъка с връзки.
Коментатори от /. са тествали търсачката и са установили, че следните термини не работят:
nine-pounder”
“pieces of eight”
“scurvy dogs”
“Arrrrrrr”
докато следните термини все още се дописват автоматично:
“pegleg”
“eyepatch”
“jolly roger”

От известно време чета реакциите на зрителите на популярните филми, които гледам, в IMDB. Набива ми се на очи шаблонното поведение на една голяма група коментиращи, че щом нещо може да се тълкува като критика към САЩ, корпорациите, капитализЪма и армията, то той бива дискредитиран с две думи – либерална пропаганда.
Във филма има алчен собственик на мегакорпорация, който би убил, за да направи повече пари – либерална, лява пропаганда!
Във филма има военни от не-социалистическа република, които правят нещо неморално, нехуманно или въобще някъде има сцена, в която те не смазват и прегазват лошия враг – либерална антивоенна, антиамериканска пропаганда!
Във филма е показано в негативна светлина унищожаването/замърсяването на природата – либерална дървопрегръщаща хипи пропаганда!
И с това темата се изчерпва. В съзнанието на тези хора щом нещо съдържа и намек за критика към САЩ, военните, корпорациите и едрия капитал, то това е скапана комунистическа антиамериканска хипи пропаганда и въобще няма абсолютно никакъв смисъл да се плаща за него, да се разсъждава върху него, да се търси въобще нещо стойностно в него. Това са леви, либерални глупости на търкалета. Точка. Ако не го мразиш, значи си глупав хипи ляв либерал и фен на Обама и си ходи при арабите терористи самоубийци.
Интересното е, че никой не се опитва да зададе въпроса – а има ли въобще някакво основание критиката към нещо толкова голямо – най-голямата армия, най-могъщите компании, въобще малкото собственици на огромна власт и инструменти за терор (войска, разузнаване, полиция) дали пък случайно не е по-малко от перфектна? Няма значение. Щом си задаваш този въпрос, ти си мразещ свободната инициатива хипи-растафар-чалмар-чегеварист-комунист-терорист-джихадист. Какво смислено може въобще да дойде от твоята уста?
Разбира се филмите, които не са никак малко, в които американската армия е представена в положителна светлина, като смели, непобедими воини, борещи се за свободата на някакви изостанали братя, които милите са толкова изостанали, че дори не разбират колко трябва да са благодарни на американския солдат, както ние трябваше и трябва да сме благодарни на съветския, та тези филми въобще не се броят за дясна пропаганда. Те просто показват, при това не достатъчно убедително едничката истина – САЩ са велики, и прекрасни, и свободни, въобще едно място, на което биха завидели всички пишещи утопии, ако не беше иронията със значението на думата утопия. Но както и да е.
Писал съм и друг път за черно-бялата картина в главата на хората. Опознаването свой-чужд работи така – ако аз въобще заподозра, че ти не си от моя край на политическия спектър, значи си тъп, смотан, грозен, мързелив идиот и аз просто няма ама наистина никакъв смисъл да си губя времето с това, което имаш да кажеш. То не може да бъде вярно. Дори ако кажеш, че водата е мокра.
По подобен начин един мой приятел като му пратя някоя блог публикация той отговаря с – това ми изглежда като анархистична или комунистическа пропаганда. И това е. Няма значение какво пише там. Може би половината от текста съдържа неща, които той би казал. Но другата половина показва, че идват от човек, който не споделя неговите убеждения. И значи няма как да са верни. Няма смисъл да се коментират. Просто им слагаме етикета “неприятел” и изчерпваме темата.
А иначе конкретно за филмите и “десните” американци – те изглежда толкова са прекалили с гледането на про-американска пропаганда – как те са велики (това great толкова често си го повтарят и толкова им харесва, че всичко, което намеква за less than great трябва да бъде яростно атакувано), работливи, постигащи чудеса заради тяхната свобода, че просто всички останали хора, държави и религии се пукат от завист и злоба и само кроят планове как да ги лишат от тези техни така трудно, но заслужено постигнати върхове. И започват да виждат враговете на народа (американския, всяка прилика с други държави и режими е плод на гадното ви либерално-комунистическо въображение) зад всяка саксия и под всеки килим.
Това, което ме вдъхнови да напиша нещо по темата е тази публикация от януари, в която се твърди, че филмът Avatar е такава антиамериканска пропаганда, че всъщност бил отговорен за терористични атаки срещу американския народ! Защото бил яростен изблик на омраза срещу смелите мъже и жени в американската морска пехота (WTF?) и покана към всички терористи по света да унищожат Америка на всяка цена!
Авторката се пита сама дали не реагира прекалено остро не взима прекалено насериозно филма и сама си отговаря, че “от самото начало командирът е стереотип на безмилостен морски пехотинец, който ще изяде баба си на закуска. На него не му пука за местното население и дали те ще бъдат избити и земята им унищожена.” Тя намирала за обезпокоителна така създадената атмосфера, че местното население е жертва на бруталните американци и че в крайна сметка Камерън рисувал американците толкова жестоки и зли, че другите нации трябва да се изправят с оръжия срещу тях.
Което ми прилича по нещо на скандала с афганистанските документи, публикувани от wikileaks. Никой не коментира дали е вярно или не, а само дали случайно не би навредило на американската армия. Това затваряне на очите ми се струва ужасно абсурдно, въпросът за основанието да виси във въздуха като един Демоклев меч, който всеки се преструва, че не забелязва, защото е боядисан в розово и осветен с прожектори на НЧП поле.
Ало, стереотипите като цяло не са много добра идея, защото което важи за цялото не е задължително да важи за произволно избран индивид, но това не променя факта, че един стереотип може да бъде е, ако верен ви се струва силно, то поне основателен, а може да бъде и неоснователен.
Та военните командири жестоки и безмилостни хора ли са, които могат да извършат ужасни неща просто защото им е заповядано или не? Или военната пропаганда върши толкова добре работата си да дехуманизира врага, че и най-големите жестокости автоматично приемаме за оправдани, щом се извършват от хората, които сме овластили да използват насилие над други хора от наше име и за наше благоденствие (армия, полиция).
И също така напреднала в техническо, военно и финансово положение държава никога ли не е нападала по-малко развита такава с ужасни за местното население последици? Или се е случвало, но никога на тези смели мъже и жени от американската армия, защото те винаги носят мир и просперитет, ама просто получателите понякога са толкова тъпи, че се опъват на благоденствието.
Е, имам цитат от филма Аватар за вас:
I was a warrior who dreamed he could bring peace. Sooner or later though, you always have to wake up.
Та този тип мислене ми се струва също трябва да се класифицира в онази група на логически заблуди, които ни изглеждат толкова самодоказващи се на пръв поглед и толкова абсурдни след кратко, логично и не предубедено замисляне.
А иначе всичко от публикацията на Carol Gould може да се обобщи със следното нейно изречение:
“Evidently Canadian Cameron is a liberal who does not wish to take into account the good the United States does in the world.” Системата свой-чужд казва, че той не е американец, а канадец, веднага му е залепен етикета либерал и като такъв той атакува доброто, което САЩ прави. Всичко е ясно.
Ако не сте съгласни с нещо от този текст, вие сте продаващи баба си и ядящи бебета фашисти!!!

P.S. Щатите (за авторката и другите като нея, които наричат САЩ с името Америка ми се ще да спомена, че в Америка се включва и Канада, последния път като гледах карта) са ми много интересни заради следните културни феномени:
1. За тях да си либерал е обидно. Тук либерален означава освободен, разкрепостен, а за тях – ляво-ориентирано, безполезно, прегръщащо-дървета хипи.
2. За тях да си посредствен (average) е върховно качество. Който не е посредствен, е някак си загубеняк. Не вписващ се в обществото. И това от държавата, която се приема като антипод на комунизма и социализма. Анекдотичен пример е за 30 годишен американец от ирлански произход, който има Phd от втория най-добър технически университет, милионер с два стартъпа зад гърба си, който бил силно възмутен от факта, че му било казано че не е average. Average съм, average съм, защо да не съм съпротивлявал се той, което ми напомня за разкървавения слон, всячески опитващ се да убеди всички, че е камила.
3. Смятат, че другите религии някак автоматично водят до фанатизъм (ислям, терористи, джихад), но смятат тяхното отношение за религията като напълно нормално. Защо се съмнявам ли? Ами защото в същата публикация за “Аватар” като призив към всички терористи по света да нападат Америка се съобщава как двама образовани млади американци след гледане на филма “Аватар” паднали на колене и почнали да се молят на Бога, защото почувствали че току-що са видели работа на Дявола и посланието за омраза към Америка е толкова силно, че те трябва да се помолят за здравето и дългия живот на Съединетите Щати.

Един интересен казус в щатите за инцидент на щатско-канадската граница с писателя Питър Уатс ми привлече вниманието и ме накара сериозно да се замисля. Разбира се, случката има голямо покритие от медиите и блоговете, с много флейм и т.н.

Случаят:

Питър Уатс напуска САЩ на някакъв граничен пункт с Канада. Колата му е спряна за проверка. Той излиза да види защо. Казано му е да се върне обратно в колата. Той се връща. Вътре влиза един от граничните полицаи и го удря няколко пъти в лицето. Другият полицай му нарежда да излезе. Той излиза. Нареждат му да легне по очи. Той не следва заповедта и пита вместо това “Защо?”. Това води до напръскването му с лютив спрей, свалянето му на земята и слагането на белезници.

Зебележка: Това е последователността, както аз съм я разбрал че е представена в съда. Детайлите едва ли ще се разберат някога, освен ако не се покаже видео-записът от охранителната камера, която се счита че е заснела случилото се.

Съдебното дело:

Отначало обвинението е било, че Питър Уатс се е държал агресивно и е нападнал единия от полицаите и се е опитал да го удуши. В последствие тези обвинения са отхвърлени заради противоречията в показанията на граничните полицаи. На практика останалото обвинение е, че не е изпълнил заповед на полицая (със сигурност след като е бил удрян в лицето, не разбрах дали преди или след напръскването му с лютив спрей).

Решението:

Съдебните заседатели решават, че Уат е нарушил закона, както им е обяснен, т.е. е признат за виновен.

Разсъждения/Възражения

Фундаменталното ми възражение е срещу приетото на много места по света задължение да се изпълняват заповедите на служителите на реда безпрекословно, безапелационно и веднага. Разбира се в много случаи това обосновано, но въпреки това води до следния парадокс – полицай може да направи с гражданин каквото си поиска и гражданинът няма право да протестира, отказва да прави или да се защитава от действията на полицая, независимо какви са те. И тъй като защитниците на правата на полицаите дават примери с хипотетични ситуации, че ако ти нареждат да стоиш в колата може би е защото са видели, че се приближава човек с пушка и се опитват да те предпазят, то има и обратните примери – полицай може да те удари (какъвто е конкретния случай) и ти не само нямаш право да се защитаваш, но дори нямаш право да попиташ защо. Или дори да ти наредят да се съблечеш гол и да им направиш свирка, ти трябва да се подчиниш, а пък после можеш да се оплакваш, съдиш, но СЛЕД КАТО СИ ИЗПЪЛНИЛ ЗАПОВЕДТА, ИНАЧЕ СИ ПРЕСТЪПНИК. Разбира се горният пример е преувеличен, но унижение от полицията, макар не и в такава степен, е напълно вероятно, имайки предвид, че

1. и те са хора, а човек за човека е вълк

2. имат голяма власт, а когато човек има власт, той злоупотребява с нея, дори по принцип да не е гадняр – станфордския затворнически експеримент

3. част от хората със значки са със значки точно заради властта, която получават с нея, т.е. са гадняри

За всички защитници, които казват – ама, ама, тези хора се срещат с престъпници всеки ден и си излагат живота на риски и т.н. държа да напомня две неща:

1. Те са там, за да служат (да, служат, затова в Щатите девизът им е Serve and Protect) на членовете на обществото

2. С цел да правят това, за което им се плаща им е дадена власт, по-голяма от тази на останалите членове на обществото, така че те трябва да отговарят на по-високи морални норми. Преведено на достъпен език – ако един обикновен човек като го напсуват не бива да ни изненада на скача на бой, то един полицай не може (в смисъл на не би трябвало и данъкоплатците не бива да го допускат) да каже – аз съм полицай, сега ще те пребия с палката и после ще те арестувам за съпротива на арест, та да те допребием и в ареста. Нормално е като човек да се ядоса, но именно защото е овластен с повече права, трябва да е способен да изпълнява професионално работата си, дори когато е провокиран.

И така, стигаме до това, което всъщност ме наведе на размисъл – част от коментиралите случая, макар и малцинство, смятат, че е абсолютно справедливо Питър Уат да бъде осъден, защото не изпълнил заповедите на полицаите (веднага). Споровете дали всичко различно от изпълняване веднага означава неизпълнение не променят същината на проблема. Хората смятат, че дори овластените от тях блюстители на реда да се държат като гъзове (цитат от единия от съдебните заседатели, който твърди, че те всички смятат въпросните двама гранични служители за държащи се като гъзове), то всеки гражданин трябва да изпълнява заповедите им, да не се противопоставя на нещо, което счита за унижение (като в случая говорим за вербално противопоставяне) и няма никакво право да пита “защо”. За мен, тези хора са овце, грижливо селектирани да бъдат щастливи роби. Същото нещо си помислих и за онзи полски нещастник, който убиха на летище в Канада, защото след като го държали заключен 7 часа между две стъклени врати, той побеснял и счупил един монитор. Фактите за мен са страшни. Властта, която трябва да се грижи за нас и да ни пази може да ни бие и убива, просто защото ние не се държим като послушни овчички, не падаме достатъчно бързо като ни ударят или имаме наглостта да питаме “защо?”.

За съдебният заседател, който е писал коментари на новината за признаването на Уат за виновен имам следните забележки:

Съдебните заседатели не са там за да определят дали е нарушен закона, ако беше само това тяхната работа, нямаше да има нужда от тях, а съдията щеше да е достатъчен. Тяхната работа започва от това да се определи дали законът трябва да бъде приложен. Тоест те са хората, които точно в качеството си на хора да определят какво е справедливо. Ако не се търсеше точно човешката гледна точка, съдебните решения могат да се взимат много ефективно от съдебен робот – просто опишете всички факти по делото и всички закони като хорнови дизюнкти и ги пуснете в един пролог и готово – няма нужда от съдии, няма нужда от заседатели.

Интересно е също така, че няколко служители на реда се застъпват в коментарите за Питър Уат и смятат за позорно поведението на техните колеги, както и малкото парченце информация, че един от местните твърди, че познава въпросния раздаващ пестници граничен полицай и още от дете е бил училищния бияч (така като размишление на какви хора се дават значки и униформи).

Много ми хареса иронията в този коментар в блога на автора:

Аз бих спал много по-добре довечера знаейки, че този опасен не-изпълняващ-заповеди ще получи наказанието, което толкова очевидно заслужава. Ако д-р Уатс пита “защо” ченге, което го удря в лицето, кой знае за кого или какво още ще задава въпроса “защо”. Този човек е способен да задава въпроси за всичко. Няма място за него в едно почтително, подчиняващо се общество, което оценява приемането на властта без да се задават въпроси. Нека се надяваме, че ще го хванат преди зарази някое възприемчиво хлапе с духа на научното любопитство или с гибелната вяра в правата на гражданите и други съмнителни идеи.

Чета напоследък новини, които ми навяват мисли за Гестапо, ЩАЗИ, ДС, КГБ и т.н.
Предложеният от Обама да оглави някакъв офис за регулиране на иформацията бил предложил да се разследват и затварят сайтове с конспиративни теории (макар че признавал че някои такива теории са се оказали верни), CENTCOM ще противодействат на блогърите, които разпространяват непълна, неточна или невярна информация, ВВС на САЩ публикавали мерки за противодействие на блогъри, които публикуват негативна информация за тях, RIAA иска да ограничи неутралността на мрежата за да можела да “адресира” незаконното споделяне на информация, а в Италия всеки, който качва видео в Интернет трябва да иска разрешение от правителството.
И всичко това в рамките на няколко дни. Обезпокоително.

Изтече информация за тайно международно споразумение за copyright-а. Според Кори Доктороу, ситуацията е лоша. Много лоша.
Частта, посветена на Интернет, която администрацията но Обама отказва да публикува поради опасения за националната сигурност, е изтекла. Какво на практика пише там:
Доставчиците на Интернет трябва активно да контролират дали са спазени copyright правата на материалите, публикувани от потребителите. Според статията това означава услуги като Flickr, YouTube и Blogger да умрат поради разходите за проверка на всеки качен материал, но пък от друга страна youTube вече имат автоматични филтри, които се справят чудесно.

Доставчиците трябва да спират достъпа до Интернет на обвинените в нарушаване на copyright-а или да бъдат подведени под отговорност. Това разбира се означава че ако член от семейството ви бъде обвинен в такова провинение, цялото ви семейство ще остане без достъп до Интернет и в резултат до здравна информация, образование, комуникации и възможности за изкарване на прехраната. И всичко това без да е имало съдебно дело.

Че целият свят трябва да адаптира щатския похват за “уведомяване и премахване”, който изисква доставчиците да премахнат всеки материал, за който бъдат уведомени че нарушава copyright-а – отново, без никакво дело.

Пълна забрана на заобикалянето на DRM, дори ако е със законна цел – за да направите достъпна творбата за хора с увреждания, за архивни цели

Оригинално новината се появява в блога на Майкъл Гайст.
Коментар от Електронна граница можете да прочетете тук.
Подобен подход за тайно и неразгласено решение е World Intellectual Property Organization Copyright Treaty

Не твърдя да имам житейския опит на Иво Инджев или на някой друг по-голям от мен човек, който е бил в интересни среди и с достъп до много информация. Не се опитвам да кажа – о, това аз отдавна го казвам. Просто с времето си изградих една мисловна картина на ситуацията и се радвам, че тя не е лишена от смисъл и се споделя точно от по-опитни от мен хора. Става въпрос за статията Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите? на Иво Инджев, която затвърди впечатленията ми, че:
1. В България действаща журналистика на практика не съществува, защото медиите са цензурирани и контролирани от политиците, службите и големите бизнесмени. Да даваме пари за да гледаме телевизия или четем вестници, или да търпим безкрайните реклами по радиото за да чуем новини е хранене на звяра. Наливане на пари в машината за масово лъгане.
2. Бизнесът, ех този български бизнес. Хора още ми разказват митовете за успелите бизнесмени, които са успели, защото имали нюх, били смели, решителни, умни, знаели езици, продавали подводници за скраб и т.н. А пък хората от поколението на моите родители като стане въпрос за бизнес ми говорят за митичните куфарчета. На кого вярвам ли? Ето ви извадка от цитираната статия на Мерим Тенев, публикувана в блога на Инджев.
…в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг… В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.

Леле, колко изтрещяли религиозни фанатици имало в България, направо не е за вярване. Който има време за убиване, да разгледа коментарите на тази статия.

От коментарите на новината за Свобода, а не страх 2009 в Дир-а:
По-добре защитена и трудна за подправяне лична карта вместо да осъмнеш длъжник или да установиш, че не притежаваш жилището си, защото някой е подправил за 200 лева сегашната ти жалка лична карта, на която и майка ти няма да те познае по снимката.

Стига сте ревали бе. Реве само престъпника. Аз съм чист пред съвестта си и си давам отпечатъците на МВР доброволно, без рев. Давам и да ми подслушват телефоните, защото знам, че там няма престъпления.

От както има интврнвт, това е практика.. Разликат е, че в единия случай знаеш!?

всички искате престъпленията да се разкриват за пет минути, но това от въздуха ли трябва да става. Естествено, че трябва да има контрол на комуникациите, които да бъдат законово уредени, както е в САЩ и Западна Европа. Може би някой е чувал за системата Ешалон – това е в отговор на тези които питат дали има в други държави подобен контрол

В опит да категоризирам реакциите на хората, които не смятат, че това е проблем откривам следните шаблони:
Робска психика: Така е, но няма какво да направим, винаги е било така, винаги и ще бъде.
Късогледство: Който няма какво да крие няма от какво да се страхува
Аз да не падам за пръв път от Луната: Така се чувствам по-сигурен, ще хващат престъпниците по лесно и престъпленията ще намалеят

На този адрес има прекрасен мини-комикс за това кой от двамата титани – Олдъс Хъксли или Джордж Оруел са си представили мрачното бъдеще (наше настояще) по-добре съответно в книгите “Прекрасният нов свят” и “1984“.
Оруел се е страхувал от тези, които ще забранят книгите.
Хъксли се е страхувал, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото никой няма да иска да чете.
Оруел се е страхувал от тез, които ще ни лишават от информация.
Хъксли се е страхувал от тези, които ще ни дадат толкова много информация, че ние ще се ограничим до пасивност и егоизъм.
Оруел се е страхувал, че истината ще бъде скрита от нас.
Хъксли се е страхувал, че ще бъдем удавени в море от незначителна информация.
Оруел се е страхувал от това, че ще се превърнем в затворническа култура.
Хъксли се е страхувал, че ще станем тривиална култура, заета с еквивалента на измислените игри от романа му.
Както Хъксли отбелязва в “Прекрасният нов свят 20 години по-късно”, рационалистите, които са се стремили да се противопоставят на тиранията са пропуснали да вземат предвид почти безкрайния апетит на човека към разсейване.
В романа “1984″ хората се контролират като им се причинява болка.
В “Прекрасният нов свят” хората са контролирани чрез причиняване на удоволствие.
Накратко, Оруел се е страхувал, че това, което мразим ще ни провали.
Хъксли се е страхувал, че това, което обичаме ще се провали.

Струва ми се, че и двамата са били прави. Нашето общество е чудесна смесица от техните реализирани страхове. Но наистина повечето хора са контролирани по метода на Хъксли.

Забавлявах се когато ми разказваха за случая на човек, живеещ в САЩ със зелена карта, който се обидил че не е average. За нас да бъдеш като всички останали е по-скоро обидно. Отвъд океана се оказва обаче, че да си като всички останали е висша ценност. За справка конкретният човек на 30 години е правел втора startup компания и има phd от един от най-престижните университети.
Но той е само пример, феноменът е съществуващ. Забавното е, че този тип унифицираност беше висша цел на социализЪма и комунизЪма. Е ето, западният свят на практика прегръща идеята. Страшното обаче е, че в бъдеще различните ще имат толкова много проблеми, че най-вероятно за едно поколение ще изчезнат напълно. Това, за което говоря е технологията, развиваща се след 9/11 за откриване на нетипично поведение. С оправдание да ни пазят от терористи се поставят камери в самолети, летища, автобуси, молове, улици, метро-станции и други за хора, които имат поведение, различно от обичайното. Значи ако не си като тълпата ще бъдеш арестуван и проверяван и разпитван и т.н.
А ако хората около теб на спирката за централен Тексас са говорещи високо простаци, които се заглеждат по задниците на жените и нагъват хамбургери с голяма кола на промоция и ти искаш да не се държиш като тях ще дойдат да те приберат като потенциален терорист. И хората наоколо ще са убедени, че нещо не е наред с тоя елитарен, ляво-ориентиран хакер с тениска “There is no place like 127.0.0.1″ така или иначе.
И всички ще сме равни, с изключение на някои по-равни.
Големият брат ще ни гледа всички
и въобще
антиутопиите са вече реалност.