Блогът на Фил

Романът на Станислав Лем, който вдъхновява (според мен, но не може да е съвпадение) сцената с червеното и синьото хапче от “Матрицата” ще бъде филмиран.
Супер!

Тази вечер изгледах новия Терминатор на кино. На първично възприятие филмът не беше лош, макар и да не блестеше с нищо. Усещането от външните сцени беше като от “Заразно зло – Изтребление”, но ставаше. Обаче колкото повече се опитвах да осмисля видяното и да го наместя във времевата линия на останалите части, толкова повече не успявах.
Е, нали е филм, ще кажете, при това фантастика.
Да, но все пак трябва да има логическа свързаност и във въображаемата вселена нещата да са консисентни.
Та какво ми се струва като дупки в сценария.
Откъде Скайнет знаеше за Кайл Рийвс?
Откъде знаеше, че трябва да убива Джон Конър?
С какво Джон Конър вече беше заслужил почти митичния си образ?
Как така централата на Скайнет не беше достатъчно защитена и пичовете от съпротивата си кацнаха като у дома си? Маркус със сигурност не беше деактивирал цялата защита, а дори и да е, със сигурност не беше изключил всички терминатори. За сметка на това вътре в затвора имаше около два.
Въпреки че Скайнет е изкуствен интелект, той си има готина конферентна зала с огромен екран и място за хора.
Защо Джон разправяше, че ако убият Кайл ще бъде края на човечеството?
Има и още, ама тия дупки са достатъчни, за да ме разберете защо не бях впечатлен от филма.

Хубав, тежък филм. Почти статичен, всичко, което се случва се знае в първите 5 минути и въпреки това много добър. Препоръчва се само за хора, които харесват филми като Небето над Берлин, Ноември, Новият протокол или Интернешънъл, за който съм писал.