Блогът на Фил

Хората, с които общувам често ме смятат за “краен” или прекалено песимистичен/притеснен/whatever. И в крайна сметка те представляват добре разбиранията на широката общественост. Затова съм приятно изненадан, че ACTA, за която чета от много време, но не намирам смисъл да говоря с почти никой, е предизвикала дискусия в милата ни татковина. За съжаление то е някак малко след дъжд – качулка, защото нашите далновидни управници вече подписаха споразумението без обществен дебат и без много шум, който се появи в последствие. Но по-добре късно, отколкото никога.
И все пак, за какво става въпрос?
Официално ACTA(Anti-Counterfeiting Trade Agreement) е търговско споразумение за борба с фалшиви стоки. Нали се сещате – iFone, Nikke, Adibas, Moka Mola, т.н.
Споразумението включва 39 държави, включително 27 от ЕС, както и страната на свободните и смелите – САЩ, Япония и др.
ACTA заобикаля демократичния процес (парламент и международни организации) и иска да наложи репресивни мерки, ощастливяващи развлекателната индустрия. Най-”хубавото” в нея е, че споразумението се обсъжда от три години, но в тайна.
Накратко, тя налага идеите на SOPA и PIPA в световен мащаб, като изисква криминални санкции, принуждаващи участващите в Интернет да следят и цензурират онлайн комуникациите. Защо такава дума “участващи”? Ами защото става въпрос наистина за всички, които правят възможно като отворите лаптопа вкъщи да видите фацебуцето и снимки на бебето на съученичката и видео в youtube с нещо друго си. Това включва ISP, така и сайтове и въобще услуги в нета.
ACTA представлява заплаха за свободата на словото онлайн и създава правна несигурност за Интернет компаниите. И за да се спазват търговски марки и патенти, ще повлия отрицателно и върху достъпността на лекарства в бедните държави.

Още не сте убедени, че това има нещо общо с вас?
Добре тогава, ето по-подробно:

Q. Кво ме ебе това?
A. Нищо няма да пречи и тук да се предложат мерки, каквито вече има във Франция например – три удара и си вън. Тоест ако три пъти те хванат или си мислят че са те хванали (което не изисква усилия, прави се автоматично от някой компютър) да споделяш нещо нета, ти изключват интернета. Ако пък имаш wireless и ползваш примерно WEP или WPA-1 на рутера ти, всяко съседско дете ще може да натопи теб, като сваля от замундата.

Q. Кво ме ебе това?
A. Ще могат както и в САЩ да изнудват крайни клиенти и компании-участници да платят компенсации извън съда или да ходят на скъпи дела. Няма да може да копи-пействаш никакви неща в фейсбука, туитъра и т.н., защото както и сега в youtube автоматично ще бъдат изтривани. Няма да можеш да качваш клипче с happy birthday за рождения ти ден или тоя на гаджето ти или на когото и да било, щото ще бъде изтривано автоматично – песничката happy birthday е създадена преди 120 години, но още има авторски права върху нея.

Q. Кво ме ебе това?
A. Нямаш на кого да се оплачеш, ако смяташ, че си несправедливо обвинен. Ще трябва да доказваш на твоя сметка, че си невинен. Досега те гърбеха само ако имаш бизнес и пречиш на някой с връзки. Пращат качулките, изземват компютри, убиват ти бизнеса. Сега ще е толкова лесно и евтино, че ще могат да ти режат услуги, трият съдържание, без да трябва да те съдат, без да трябва да си достатъчно голям, че да пращат качулките.

Q. Добре, и кво да направя?
A. В събота има протест, в тъпия фейсбук се организира група за това, бъди там, кажи на приятели.

Забележка 1: Тъй като третирам фейсбук като заразен нано-вирус, не го отварям на моя компютър, не съм проверявал къде води линка, ако води към goatse порно, не съм виновен аз.
Забележка 2: Ако не можете да разпознаете робота от флаера, това е защото не сте гледали скоро Робокоп, един много хубав филм за алчността на корпорациите. Можете да си го преговорите. А, за робота – това е ED-209

Ето и връзка към доста по-хубаво обяснение за ACTA.

Обикновено като гледам някой филм и после се вбесявам като прочета коментарите в IMDB, че е скучен или либерална комунистическа пропаганда. Е, днес се оказах от другата страна, гледайки The American. Харесвам Джордж Клуни и въпреки че предпочитам динамични екшъни има ужасно бавни филми, които ми харесват също (Himmel ueber Berlin). Но в този нямаше никакъв смисъл. В смисъл имаше смисъл , но беше толкова клиширан и муден, че въобще не можа да ме грабне. Нямам нищо против да няма хепи-енд с добрия пич, прегърнал мадамата и препускащ/каращ към залеза, и обожавам тъжните филми, които не са мелодраматични сърцераздирателни. Но за целта трябва да те грабнат, да те разчустват, да те накарат изпиташ съчувствие, съжаление, тъга. Трябва филмът да е достатъчно убедителен и интересен, за да се пренесеш в света, който ти рисува и да се почувстваш там, тогава можеш да си съпричастен. А Американецът беше толкова скучен, безинтересен, муден и някак далечен, че усещането беше сякаш влизам в китайски ресторант и по средата на хапването на ориз с три вида месо и зеленчуци келнерът пуска новини на китайската телевизия с намален звук. Ако това ще ви грабне, ще се разчувствате и от Американецът.
Филмът беше бъкан с клишета, нямаше нищо изненадващо, нищо повратно, просто Клуни, който изглежда тъжен и далечен, което му отива, но за Соларис, а не за корав килър, който внезапно получава пристъп на съвест. Това, което го събаря, е че жена, която харесва и прави секс с нея е убита. Хладнокръвно. В гръб. От него. WTF?
Отчето и малкото италианско градче на фона на професионалния килър ужасно ми напомнят на Хитман – играта, филма не можах да се прежаля да го гледам. Последната задача на килъра, след която се пенсионира и не иска повече да убива никого? В колко трилиона филма сме го гледали? Влюбен в проститутка? Още няколко трилиона филма. И това на фона на ужасно мудно действие със сцени тип Загубени в превода, Клуни кара 5 минути кола по пуст път, Клуни гледа сякаш светът ще свърши утре и любимата му жена няма да я има в оня свят, псевдо-дълбоки безмислени бавни диалози, които не водят до никакъв извод. В крайна сметка нищо. Филмът свърши и надписите ми бяха по-интересни от повечето от сцените. Поне да видя дали мацката наистина е дъщеря на Микеле Плачидо. И затова съм бесен на коментарите в IMDB, че филмът е шедьовър и тези, които смятат, че е скучен не са го разбрали и трябва да гледат Трансформърс и Здрач. А, и матрицата, щото той също бил тъп и безсмислен, за разлика от шедьовъра на сънчото за възрастни! АРГХ!

Снощи на практика обърквайки се отидох да гледам Ченгета в резерв (The other guys), бъркайки го с БСП. Началото беше толкова слабо, че съвсем сериозно се замислих дали да не си тръгна първите пет минути. Макар и да имаше някои смешни моменти основната слабост според мен беше неясната цел на филма – чиста комедия ли беше, трябваше ли да има някаква сериозност, някакво послание? Като комедия беше малко пресилена, преекспонирана – не като “Гориво в кръвта 2″ или работите на Тарантино, но все пак неестествена. Имаше обаче опит за послание в смисъл на малкия човек, който работи от 9 до 6 както в самия сюжет, така и експлицитно изказано в края. Но неразвито, неясно дали трябва да е смешно, сериозно или нещо друго. Фактите за мега-корпорациите, прекалено големи, за да се сгромолясат, изнесени накрая при надписите също хвърлят в недоумение как по дяволите трябва създателите очакват филма им да бъде приет от публиката. Като резултат – не малко смях, макар и с горчив привкус на перхидролена глупост, малко пародиране на мачовщината, една яка сцена и в общи линии това е всичко.

От известно време чета реакциите на зрителите на популярните филми, които гледам, в IMDB. Набива ми се на очи шаблонното поведение на една голяма група коментиращи, че щом нещо може да се тълкува като критика към САЩ, корпорациите, капитализЪма и армията, то той бива дискредитиран с две думи – либерална пропаганда.
Във филма има алчен собственик на мегакорпорация, който би убил, за да направи повече пари – либерална, лява пропаганда!
Във филма има военни от не-социалистическа република, които правят нещо неморално, нехуманно или въобще някъде има сцена, в която те не смазват и прегазват лошия враг – либерална антивоенна, антиамериканска пропаганда!
Във филма е показано в негативна светлина унищожаването/замърсяването на природата – либерална дървопрегръщаща хипи пропаганда!
И с това темата се изчерпва. В съзнанието на тези хора щом нещо съдържа и намек за критика към САЩ, военните, корпорациите и едрия капитал, то това е скапана комунистическа антиамериканска хипи пропаганда и въобще няма абсолютно никакъв смисъл да се плаща за него, да се разсъждава върху него, да се търси въобще нещо стойностно в него. Това са леви, либерални глупости на търкалета. Точка. Ако не го мразиш, значи си глупав хипи ляв либерал и фен на Обама и си ходи при арабите терористи самоубийци.
Интересното е, че никой не се опитва да зададе въпроса – а има ли въобще някакво основание критиката към нещо толкова голямо – най-голямата армия, най-могъщите компании, въобще малкото собственици на огромна власт и инструменти за терор (войска, разузнаване, полиция) дали пък случайно не е по-малко от перфектна? Няма значение. Щом си задаваш този въпрос, ти си мразещ свободната инициатива хипи-растафар-чалмар-чегеварист-комунист-терорист-джихадист. Какво смислено може въобще да дойде от твоята уста?
Разбира се филмите, които не са никак малко, в които американската армия е представена в положителна светлина, като смели, непобедими воини, борещи се за свободата на някакви изостанали братя, които милите са толкова изостанали, че дори не разбират колко трябва да са благодарни на американския солдат, както ние трябваше и трябва да сме благодарни на съветския, та тези филми въобще не се броят за дясна пропаганда. Те просто показват, при това не достатъчно убедително едничката истина – САЩ са велики, и прекрасни, и свободни, въобще едно място, на което биха завидели всички пишещи утопии, ако не беше иронията със значението на думата утопия. Но както и да е.
Писал съм и друг път за черно-бялата картина в главата на хората. Опознаването свой-чужд работи така – ако аз въобще заподозра, че ти не си от моя край на политическия спектър, значи си тъп, смотан, грозен, мързелив идиот и аз просто няма ама наистина никакъв смисъл да си губя времето с това, което имаш да кажеш. То не може да бъде вярно. Дори ако кажеш, че водата е мокра.
По подобен начин един мой приятел като му пратя някоя блог публикация той отговаря с – това ми изглежда като анархистична или комунистическа пропаганда. И това е. Няма значение какво пише там. Може би половината от текста съдържа неща, които той би казал. Но другата половина показва, че идват от човек, който не споделя неговите убеждения. И значи няма как да са верни. Няма смисъл да се коментират. Просто им слагаме етикета “неприятел” и изчерпваме темата.
А иначе конкретно за филмите и “десните” американци – те изглежда толкова са прекалили с гледането на про-американска пропаганда – как те са велики (това great толкова често си го повтарят и толкова им харесва, че всичко, което намеква за less than great трябва да бъде яростно атакувано), работливи, постигащи чудеса заради тяхната свобода, че просто всички останали хора, държави и религии се пукат от завист и злоба и само кроят планове как да ги лишат от тези техни така трудно, но заслужено постигнати върхове. И започват да виждат враговете на народа (американския, всяка прилика с други държави и режими е плод на гадното ви либерално-комунистическо въображение) зад всяка саксия и под всеки килим.
Това, което ме вдъхнови да напиша нещо по темата е тази публикация от януари, в която се твърди, че филмът Avatar е такава антиамериканска пропаганда, че всъщност бил отговорен за терористични атаки срещу американския народ! Защото бил яростен изблик на омраза срещу смелите мъже и жени в американската морска пехота (WTF?) и покана към всички терористи по света да унищожат Америка на всяка цена!
Авторката се пита сама дали не реагира прекалено остро не взима прекалено насериозно филма и сама си отговаря, че “от самото начало командирът е стереотип на безмилостен морски пехотинец, който ще изяде баба си на закуска. На него не му пука за местното население и дали те ще бъдат избити и земята им унищожена.” Тя намирала за обезпокоителна така създадената атмосфера, че местното население е жертва на бруталните американци и че в крайна сметка Камерън рисувал американците толкова жестоки и зли, че другите нации трябва да се изправят с оръжия срещу тях.
Което ми прилича по нещо на скандала с афганистанските документи, публикувани от wikileaks. Никой не коментира дали е вярно или не, а само дали случайно не би навредило на американската армия. Това затваряне на очите ми се струва ужасно абсурдно, въпросът за основанието да виси във въздуха като един Демоклев меч, който всеки се преструва, че не забелязва, защото е боядисан в розово и осветен с прожектори на НЧП поле.
Ало, стереотипите като цяло не са много добра идея, защото което важи за цялото не е задължително да важи за произволно избран индивид, но това не променя факта, че един стереотип може да бъде е, ако верен ви се струва силно, то поне основателен, а може да бъде и неоснователен.
Та военните командири жестоки и безмилостни хора ли са, които могат да извършат ужасни неща просто защото им е заповядано или не? Или военната пропаганда върши толкова добре работата си да дехуманизира врага, че и най-големите жестокости автоматично приемаме за оправдани, щом се извършват от хората, които сме овластили да използват насилие над други хора от наше име и за наше благоденствие (армия, полиция).
И също така напреднала в техническо, военно и финансово положение държава никога ли не е нападала по-малко развита такава с ужасни за местното население последици? Или се е случвало, но никога на тези смели мъже и жени от американската армия, защото те винаги носят мир и просперитет, ама просто получателите понякога са толкова тъпи, че се опъват на благоденствието.
Е, имам цитат от филма Аватар за вас:
I was a warrior who dreamed he could bring peace. Sooner or later though, you always have to wake up.
Та този тип мислене ми се струва също трябва да се класифицира в онази група на логически заблуди, които ни изглеждат толкова самодоказващи се на пръв поглед и толкова абсурдни след кратко, логично и не предубедено замисляне.
А иначе всичко от публикацията на Carol Gould може да се обобщи със следното нейно изречение:
“Evidently Canadian Cameron is a liberal who does not wish to take into account the good the United States does in the world.” Системата свой-чужд казва, че той не е американец, а канадец, веднага му е залепен етикета либерал и като такъв той атакува доброто, което САЩ прави. Всичко е ясно.
Ако не сте съгласни с нещо от този текст, вие сте продаващи баба си и ядящи бебета фашисти!!!

P.S. Щатите (за авторката и другите като нея, които наричат САЩ с името Америка ми се ще да спомена, че в Америка се включва и Канада, последния път като гледах карта) са ми много интересни заради следните културни феномени:
1. За тях да си либерал е обидно. Тук либерален означава освободен, разкрепостен, а за тях – ляво-ориентирано, безполезно, прегръщащо-дървета хипи.
2. За тях да си посредствен (average) е върховно качество. Който не е посредствен, е някак си загубеняк. Не вписващ се в обществото. И това от държавата, която се приема като антипод на комунизма и социализма. Анекдотичен пример е за 30 годишен американец от ирлански произход, който има Phd от втория най-добър технически университет, милионер с два стартъпа зад гърба си, който бил силно възмутен от факта, че му било казано че не е average. Average съм, average съм, защо да не съм съпротивлявал се той, което ми напомня за разкървавения слон, всячески опитващ се да убеди всички, че е камила.
3. Смятат, че другите религии някак автоматично водят до фанатизъм (ислям, терористи, джихад), но смятат тяхното отношение за религията като напълно нормално. Защо се съмнявам ли? Ами защото в същата публикация за “Аватар” като призив към всички терористи по света да нападат Америка се съобщава как двама образовани млади американци след гледане на филма “Аватар” паднали на колене и почнали да се молят на Бога, защото почувствали че току-що са видели работа на Дявола и посланието за омраза към Америка е толкова силно, че те трябва да се помолят за здравето и дългия живот на Съединетите Щати.

Голям фен съм на Алиса след като за пръв път изиграх American McGee Alice. Чак след това прочетох книгата и й се наслаждавах. Преди известно време се появи новина, че ще се прави филм по играта, но режисьорът ще е някакъв, който въобще не изглежда подходящ, а пък в ролята на Алиса ще е някаква от Сексът и градът. И тогава всички фенове заявиха, че ако някой може да направи мрачен, интелигентен филм за Алиса, то това е Тим Бъртън. Така че очакванията ми за филма бяха доста високи. Очевидно беше продължение на историята на Луис Карол, беше на Тим Бъртън, така че всичко трябваше да е наред.
Трябваше.
Разбира се, това което се очаква на първо/нулево ниво е визуалното впечатление. Което наистина е Уау! CGI и 3D, много пари и въображението на Бъртън са перфектната рецепта за един красив Wonderland, ъъъъ, Underland. Така че, за да бъда честен и систематичен, ще започна с хубавите неща на филма, които са:
Визията
Тоест, тъй като вече ги споменах по-горе, всичко хубаво, което мога да кажа за филма вече съм го казал.
Какво не беше както трябва?
Историята
Историята на оригиналната Алиса е доста увлекателна и въобще не линейна, макар на пръв поглед/прочит да не го забележите. Историята на играта е около, амиии, 10000 пъти по-увлекателна, сложна и интересна. Филмът може да се разкаже достатъчно изчерпателно така:
Трябваше да се жени за някакъв пън. На предложението не каза нищо и избяга. Падна в заешката дупка, срещна старите герои, някои нови, чудеха се дали тя е Дъ Алис, казаха й, че ще трябва да посече Джабъруокито на някаква дата, тя първо каза, че не иска, после, че и да иска не може, увери се, че Червената кралица е кучка, докато се туткаше стана оная дата, тя си повервА, че е дъ Алис, посече Джабъруокито, добрите победиха. Тя се върна в горната Земя, постави всички на мястото им, отказа на пъна и се фръцнА. И туй то.
Репликите:
Оригиналната книга е пълна с изумителни диалози, провокиращи всичко, което смятаме за дадено, провокиращо и предизвикващо въобще представата, че трябва да следваме някакви правила без да мислим, тоест ни казва да мислим аут ъф да бокс. Както книгата, така и играта са пълни с шеговити, интелигентно шеговити, британско шеговити, трудни за разбиране реплики и диалози. Реплики от играта дори съм използвал за новогодишни късмети – беше гадно от моя страна, защото хората очакваха коли, къщи и щъркели с бебета, а получаваха “късмет”, че “Only a few find the way, some don’t recognize it when they do, some don’t ever want to”. Или например в началото, когато Алиса казва на Чешърския котарак, че има повече от един начин да постигнеш нещо (There is more than one way to skin a cat), котаракът отговаря: Most unpleasant metaphor. Please avoid it in the future. Мога да продължа още доста (ако ви се чете, ето тук във wikiquote можете да видите пълен списък), и то само от играта, въобще без да се доближавам до книгата, но мисля схванахте идеята. А сега запомнящите се реплики от филма: Мишката казва на котарака Yoo Dawg. Бащата казва на Алиса – всички готини хора са тотално откачени. Това е. Никаква игра на думи, никакви тънки майтапи, намеци, шеги, алегории, нищо.
Главоблъсканици:
Чарлз Доджсън, който написва Алиса под псевдонима Луис Карол е бил учител по математика. Логическите закачки в книгата му са безчет. Но не само главоблъсканиците, всяко нещо в книгата му е алегория за нещо от реалния свят. Някои неща са толкова тънки и толкова зависими от историческия контекст, че днес са невъзможни за долавяне, ако не се ползват жокери. Например както е обяснено в тази статия в /. някои неща са сатира на нови по онова време непопулярни математически теории. Така че книгата има различни нива на абстракция, за да могат да я четат и да й се радват и деца, и възрастни и хора които разбират от математика, и такиво, които не разбират. Истинската Алиса от книгата е постоянно объркана от провокациите на обитателите на Страната на Чудесата, които тя възпитано и със здрав разум се опитва да разбере. Какво има от това във филма? Абсолютно нищо. Niente. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.

Крайно обобщение (final summation):
Книгата (книгите) на Карол са храна за ума, лютива при това. Играта също, макар да се води екшън от трето лице. А филмът е храна за очите. Визуално пленителен, той няма никакво съдържание, а е лесно смилаема храна за затъпели консуматори, които да кажат – Look, Ma! This new 3D and CGI makes Alice look Da Shit!

Допълнения или колко тъпи могат да са хората
Четейки коментарите в IMDB за филма, попаднах на следните бисери:
1. Филмът бил гениален, защото правел много препратки. Например животните говорели както във Лъвът, Вещицата и Дрешникът. ъъъ, сигурно прави препратка и към Шоуто на Слави, защото също като в него хората носят обувки?
2. Филмът не бил хубав, защото бил подреден, докато книгата нямала абсолютно никакъв смисъл и затова била забавна – без коментар…
3. Futterwacken танцът бил супер смешен, цялата зала се смеела. Ъъъ, изглежда става въпрос за прожекция в дом за умствено изостанали?
4. Политиката във филма не била добра. Политика? Ами да, доброто и лошото. Американците обичали да вземат страна, ама в тоя филм не разбрали кои са добрите и кои лошите и се объркали. Буахахахахахахахахахахаха, наплюх си монитора от смях

Роланд Емерих (Денят на независимостта, След утрешния ден, 2012) щял да прави 3D филм за Фондацията.
Като си помисля класическа фантастика, направена на филм и в ума ми изникват заглавия като I robot и Starship troopers, които според мен бяха абсолютна гавра с прекрасните книги, с които споделят заглавието. Най-дълбоката книга за войната изобщо беше превърната в треторазряден космически екшън, където някаква бъдеща версия на американската морска пехота стреля с абсурдно големи автомати по извънземни червеи тип Дюн, които плюят някаква отрова и свалят космически кораби от орбита. А за “Аз роботът” – макар и не толкова лоша, историята нямаше абсолютно нищо общо с книгата на Азимов и до колкото разбирам след измислянето на сценария просто са сложили заглавието и трите закона, за да привлекат повече публика (Прекрасен анализ, макар и ужасно циничен за филма “Аз роботът” можете да намерите тук).
А тези филми дори не са правени от Емерих. Денят на независимостта за мен е филм, който взима понятието фантастика, сдъвква го, изплюва го на земята в кална локва и после му бие здрав шут в посока купчина с фекалии (което честно казано мисля за почти всички холивудски продукции във фантастичния жанр). Проблемът за мен не е това, че филмите съдържат повече екшън и до болка предъвквани клишета. Проблемът е, че историята е оголена от всякакви интересни, провокативни идеи и е останало един американски военен екшън с късо подстригани глупаци с големи пушкала, които ритат задници на шибаните майкоебачи и просто са сложени във фантастичен декор – годината е в бъдещето, има космически кораби, пушкалата стрелят понякога с лъчи, има роботи. Толкова. Обществото, хората, вижданията им са на настоящето. Просто декорите са от бъдещето. Много по-успешно можете да вземете “Под игото” и да го направите с роботи и на планетата Х, отколкото да вземете бозавата картина на настоящето, която Холивуд се опитва да рисува и да я запокитите в бъдещето.
Та за Емерих искам да споделя ужаса си от Денят на независимостта (то самото заглавие някак ти подсказва, че ако не изпадаш в умиление от датата 4-и юли и не ти се привиждат звезди на червено-син фон, то филмът не е предназначен за теб) – филма, в който Уил Смит кара извънземен кораб сякаш се качва в колата на жена си и крещи “Oh! Elvis has left the building!”, в който хакват извънземен компютър с Apple? Щото те и извънземните участват в стандартите за CD-ROM, USB, и т.н. и гениалните хакери в САЩ, разбира се вербувани от военните разбиват всеки код за 10 секунди, ако им правят свирка или когато е заложен на карта живота на всички американци – за същото време, ама и без свирка – този същият човек ще прави Фондацията на Азимов на филм?
Ооооо, неееее!

Въпреки необозримо големия брой изпълнени с жестокост и насилие екшъни и трилъри, които съм изгледал, от време на време някой простичък на пръв поглед и/или нискобюджетен или “детски” филм ме разчувства и ме кара да се замислям за живота (вселената и всичко останало), но в конкретния случай по-скоро за живота, за детството, старостта, смъртта и равносметката. Най-трогателните филми според мен са детските, които не са съвсем детски всъщност. Като “Приказка без край” например.
Та цялото това въведение е за да кажа, че Up е точно такъв филм. Много бебешки на пръв поглед. Анимация на Дисни/Пиксар. Къща, летяща посредством огромен сноп балони. Но не се заблуждавайте. Филмът изобщо не е детски. Нямате ли чувството, че вашият живот е точно като този Карл. Ако помним само интересните моменти, животът ни май е точно като неговия. Богато детство, мечти, приключения, гребане с пълни шепи от пъстротата наоколо. После ускоряващата се въртележка на женитбата, остаравянето и смъртта. И ако имаме късмет, остаряваме много и ни е даден шанса да погледнем света отново с широко отворени очи. Но той вече не е нашият свят. Ние не принадлежим на него, изглеждаме смешни и жалки. И ако имаме смелостта да осъзнаем положението си, като Карл се опитваме да изкупим греховете към нас самите. Да се опитаме един последен път да сбъднем мечтите, които предадохме когато порастнахме. Всички онези неща, които отлагахме да кажем и направим, докато един ден не се събудихме с ясното съзнание, че моментът е безвъзвратно изгубен.
Сещам се за две фрази, на които им е тук мястото:
Докато се усмихнеш и се озъбиш. (Зловещо, но вярно. Благодаря, Боби)
И стало безпощадно ясно:Жизнь прошумела и ушла!(О, бабо)
Може да се цитират и много други, но не е нужно. Идеята е ясна. Хубаво е понякога да отстъпваме крачка назад и да поглеждаме цялата картина, за да не ни пречат дърветата да видим гората. Да си направим равносметка. Отрезвяващо преживяване е, опитайте ако не сте. Да си отговорите на тези основни въпроси: От къде тръгнах? Какъв път изминах? Къде съм? А сега на къде? Кой съм аз?
Филмът наистина ми въздейства. Удивително е как една анимация може да е по-реалистична от игралните филми. Като “семейство Флинтстоун”, кратки, но ярки моменти казват много с малко. Бръмчащото момче по улицата, теглещо балон, впечатлено от току-що изгледания филм.
Спестяванията за реализирането на една мечта, разбивани (буквално) от суровата действителност.
Главоломната скорост на въртележката на живота.
Растежът на града.
Усещането на порастналите, че светът не принадлежи на тях, нито те на него.
Срещането лице в лице с кумирите, които далеч не са това, което ние сме рисували щедро в съзнанието си.
Та дори кучетата, които са добри хора, за разлика от хората, които са дръгливи кучета.
Невероятно важните в очите на детето събития, които родителите убиват в сивота. (Имам предвид бащата на Ръсел, който пропуска получаването му на почетната значка, сещайки се за причините за появата на Нищото във Фантазия)
Ако записваме всички празни разговори, ходения до Била, до Мола и до Арената дали няма да установим, че всъщност не сме се преборили с ентропията? Коя част от живота ни се компресира най-малко? А коя най-много?

Филмът Луна (Moon) от тази година се оказа страхотен. Наистина има нещо от Филип Дик в него, нещо от Соларис…
Значи можело да се направи хубав филм за 5 милиона, а не за 300. Не че мнозинството ще се съгласи с мен де…
А и tagline-а “The last place you’d ever expect to find yourself ” е страхотна игра на думи, за който го е гледал де

Още в гимназията един съученик ми беше препоръчал много сладко филмче – Sneakers с Робърт Редфорд и Бен Кингсли. Наскоро нещо ме подсети за него и снощи го изгледах отново. Още в началото видях това, което всъщност ме беше подсетило за филма – един велик диалог, който срещнах цитиран в коментарите на /.
Ето го и него:
Bishop: [Walks away] I’m sorry, but I don’t work for the government.
Dick Gordon: We do. [Shows a card] National Security Agency.
Bishop: Ah. You’re the guys I hear breathing on the other end of my phone.
Dick Gordon: No, that’s the FBI. We’re not chartered for domestic surveillance.
Bishop: Oh, I see. You just overthrow governments. Set up friendly dictators.
Dick Gordon: No, that’s the CIA. We protect our government’s communications, we try to break the other fella’s codes. We’re the good guys, Marty.
Bishop: Gee, I can’t tell you what a relief that is, Dick.

С тънко чувство за хумор така съвсем междру другото има и друг велик момент:
Bernard Abbott: Are we done here?
Bishop: Not yet. Whistler?
Whistler: I want peace on earth and good will toward man.
Bernard Abbott: Oh, this is ridiculous.
Bishop: He’s serious.
Whistler: I want peace on earth and goodwill toward men.
Bernard Abbott: We’re the United States Government! We don’t do that sort of thing.

Намерено в уикицитати.

Не можах да се въздържа и изгледах District 9. Моята оценка за него е 10 от 10, но подозирам, че повечето хора в моя сектор на галактиката няма да го оценят.
Филмът има някои логически/технологични несъответствия. Но това няма значение. Филмът можеше да разкаже абсолютно същата история без да има никакъв фантастичен елемент в него. Защото той е една метафора. И посланието му е, че ние хората сме ксенофоби, но и жестоки не само към тези, които не принадлежат на нашето племе/прайд/село/раса, а и включително към такива, които принадлежат. Така че ако смятате, че циганите, турците, негрите и т.н. са по-малко хора от вас и не заслужават същото отношение, което и вие, филмът няма да ви хареса.