Блогът на Фил

Хората, с които общувам често ме смятат за “краен” или прекалено песимистичен/притеснен/whatever. И в крайна сметка те представляват добре разбиранията на широката общественост. Затова съм приятно изненадан, че ACTA, за която чета от много време, но не намирам смисъл да говоря с почти никой, е предизвикала дискусия в милата ни татковина. За съжаление то е някак малко след дъжд – качулка, защото нашите далновидни управници вече подписаха споразумението без обществен дебат и без много шум, който се появи в последствие. Но по-добре късно, отколкото никога.
И все пак, за какво става въпрос?
Официално ACTA(Anti-Counterfeiting Trade Agreement) е търговско споразумение за борба с фалшиви стоки. Нали се сещате – iFone, Nikke, Adibas, Moka Mola, т.н.
Споразумението включва 39 държави, включително 27 от ЕС, както и страната на свободните и смелите – САЩ, Япония и др.
ACTA заобикаля демократичния процес (парламент и международни организации) и иска да наложи репресивни мерки, ощастливяващи развлекателната индустрия. Най-”хубавото” в нея е, че споразумението се обсъжда от три години, но в тайна.
Накратко, тя налага идеите на SOPA и PIPA в световен мащаб, като изисква криминални санкции, принуждаващи участващите в Интернет да следят и цензурират онлайн комуникациите. Защо такава дума “участващи”? Ами защото става въпрос наистина за всички, които правят възможно като отворите лаптопа вкъщи да видите фацебуцето и снимки на бебето на съученичката и видео в youtube с нещо друго си. Това включва ISP, така и сайтове и въобще услуги в нета.
ACTA представлява заплаха за свободата на словото онлайн и създава правна несигурност за Интернет компаниите. И за да се спазват търговски марки и патенти, ще повлия отрицателно и върху достъпността на лекарства в бедните държави.

Още не сте убедени, че това има нещо общо с вас?
Добре тогава, ето по-подробно:

Q. Кво ме ебе това?
A. Нищо няма да пречи и тук да се предложат мерки, каквито вече има във Франция например – три удара и си вън. Тоест ако три пъти те хванат или си мислят че са те хванали (което не изисква усилия, прави се автоматично от някой компютър) да споделяш нещо нета, ти изключват интернета. Ако пък имаш wireless и ползваш примерно WEP или WPA-1 на рутера ти, всяко съседско дете ще може да натопи теб, като сваля от замундата.

Q. Кво ме ебе това?
A. Ще могат както и в САЩ да изнудват крайни клиенти и компании-участници да платят компенсации извън съда или да ходят на скъпи дела. Няма да може да копи-пействаш никакви неща в фейсбука, туитъра и т.н., защото както и сега в youtube автоматично ще бъдат изтривани. Няма да можеш да качваш клипче с happy birthday за рождения ти ден или тоя на гаджето ти или на когото и да било, щото ще бъде изтривано автоматично – песничката happy birthday е създадена преди 120 години, но още има авторски права върху нея.

Q. Кво ме ебе това?
A. Нямаш на кого да се оплачеш, ако смяташ, че си несправедливо обвинен. Ще трябва да доказваш на твоя сметка, че си невинен. Досега те гърбеха само ако имаш бизнес и пречиш на някой с връзки. Пращат качулките, изземват компютри, убиват ти бизнеса. Сега ще е толкова лесно и евтино, че ще могат да ти режат услуги, трият съдържание, без да трябва да те съдат, без да трябва да си достатъчно голям, че да пращат качулките.

Q. Добре, и кво да направя?
A. В събота има протест, в тъпия фейсбук се организира група за това, бъди там, кажи на приятели.

Забележка 1: Тъй като третирам фейсбук като заразен нано-вирус, не го отварям на моя компютър, не съм проверявал къде води линка, ако води към goatse порно, не съм виновен аз.
Забележка 2: Ако не можете да разпознаете робота от флаера, това е защото не сте гледали скоро Робокоп, един много хубав филм за алчността на корпорациите. Можете да си го преговорите. А, за робота – това е ED-209

Преди две седмици бяхме на театър, но чак сега сядам да пиша за това (не че е толкова рядко събитието, макар че всъщност напоследък рядко ходя на театър, просто сега намирам време).
А всъщност много искам да разкажа за постановката, защото:

Постановката се нарича “Гарфънкъл търси Саймън” и е поставена на малката сцена на сатиричния театър. Няма да спойлвам потенциалните зрители, пък и всеки възприема изкуството по различен начин и не мисля, че има “правилен” начин за разбирането му, за идентифициране на посланието, дали изобщо има такова и т.н. Само ще кажа, че става въпрос за самотата и за приятелството. Въпреки че съм бил много близко интимен със самотата, не мисля че това е единствената причина да ми хареса, защото бяхме десет човека и всички харесаха постановката, а някак не ми се вярва, че всичките са имали такива мрачни моменти в живота си.
За тези като мен, на които имената от заглавието не им говорят нищо, – Саймън и Гарфънкъл са много талантлив дует от 60-те и имат тази прекрасна песен The sound of silence (и с която завършва постановката), с която ви поздравявам.

The Logical Song

When I was young, it seemed that life was so wonderful,
a miracle, oh it was beautiful, magical.
And all the birds in the trees, well they’d be singing so happily,
joyfully, playfully watching me.
But then they send me away to teach me how to be sensible,
logical, responsible, practical.
And they showed me a world where I could be so dependable,
clinical, intellectual, cynical.

There are times when all the world’s asleep,
the questions run too deep
for such a simple man.
Won’t you please, please tell me what we’ve learned
I know it sounds absurd
but please tell me who I am.

Now watch what you say or they’ll be calling you a radical,
liberal, fanatical, criminal.
Won’t you sign up your name, we’d like to feel you’re
acceptable, respecable, presentable, a vegtable!

At night, when all the world’s asleep,
the questions run so deep
for such a simple man.
Won’t you please, please tell me what we’ve learned
I know it sounds absurd
but please tell me who I am.