Блогът на Фил

От известно време чета реакциите на зрителите на популярните филми, които гледам, в IMDB. Набива ми се на очи шаблонното поведение на една голяма група коментиращи, че щом нещо може да се тълкува като критика към САЩ, корпорациите, капитализЪма и армията, то той бива дискредитиран с две думи – либерална пропаганда.
Във филма има алчен собственик на мегакорпорация, който би убил, за да направи повече пари – либерална, лява пропаганда!
Във филма има военни от не-социалистическа република, които правят нещо неморално, нехуманно или въобще някъде има сцена, в която те не смазват и прегазват лошия враг – либерална антивоенна, антиамериканска пропаганда!
Във филма е показано в негативна светлина унищожаването/замърсяването на природата – либерална дървопрегръщаща хипи пропаганда!
И с това темата се изчерпва. В съзнанието на тези хора щом нещо съдържа и намек за критика към САЩ, военните, корпорациите и едрия капитал, то това е скапана комунистическа антиамериканска хипи пропаганда и въобще няма абсолютно никакъв смисъл да се плаща за него, да се разсъждава върху него, да се търси въобще нещо стойностно в него. Това са леви, либерални глупости на търкалета. Точка. Ако не го мразиш, значи си глупав хипи ляв либерал и фен на Обама и си ходи при арабите терористи самоубийци.
Интересното е, че никой не се опитва да зададе въпроса – а има ли въобще някакво основание критиката към нещо толкова голямо – най-голямата армия, най-могъщите компании, въобще малкото собственици на огромна власт и инструменти за терор (войска, разузнаване, полиция) дали пък случайно не е по-малко от перфектна? Няма значение. Щом си задаваш този въпрос, ти си мразещ свободната инициатива хипи-растафар-чалмар-чегеварист-комунист-терорист-джихадист. Какво смислено може въобще да дойде от твоята уста?
Разбира се филмите, които не са никак малко, в които американската армия е представена в положителна светлина, като смели, непобедими воини, борещи се за свободата на някакви изостанали братя, които милите са толкова изостанали, че дори не разбират колко трябва да са благодарни на американския солдат, както ние трябваше и трябва да сме благодарни на съветския, та тези филми въобще не се броят за дясна пропаганда. Те просто показват, при това не достатъчно убедително едничката истина – САЩ са велики, и прекрасни, и свободни, въобще едно място, на което биха завидели всички пишещи утопии, ако не беше иронията със значението на думата утопия. Но както и да е.
Писал съм и друг път за черно-бялата картина в главата на хората. Опознаването свой-чужд работи така – ако аз въобще заподозра, че ти не си от моя край на политическия спектър, значи си тъп, смотан, грозен, мързелив идиот и аз просто няма ама наистина никакъв смисъл да си губя времето с това, което имаш да кажеш. То не може да бъде вярно. Дори ако кажеш, че водата е мокра.
По подобен начин един мой приятел като му пратя някоя блог публикация той отговаря с – това ми изглежда като анархистична или комунистическа пропаганда. И това е. Няма значение какво пише там. Може би половината от текста съдържа неща, които той би казал. Но другата половина показва, че идват от човек, който не споделя неговите убеждения. И значи няма как да са верни. Няма смисъл да се коментират. Просто им слагаме етикета “неприятел” и изчерпваме темата.
А иначе конкретно за филмите и “десните” американци – те изглежда толкова са прекалили с гледането на про-американска пропаганда – как те са велики (това great толкова често си го повтарят и толкова им харесва, че всичко, което намеква за less than great трябва да бъде яростно атакувано), работливи, постигащи чудеса заради тяхната свобода, че просто всички останали хора, държави и религии се пукат от завист и злоба и само кроят планове как да ги лишат от тези техни така трудно, но заслужено постигнати върхове. И започват да виждат враговете на народа (американския, всяка прилика с други държави и режими е плод на гадното ви либерално-комунистическо въображение) зад всяка саксия и под всеки килим.
Това, което ме вдъхнови да напиша нещо по темата е тази публикация от януари, в която се твърди, че филмът Avatar е такава антиамериканска пропаганда, че всъщност бил отговорен за терористични атаки срещу американския народ! Защото бил яростен изблик на омраза срещу смелите мъже и жени в американската морска пехота (WTF?) и покана към всички терористи по света да унищожат Америка на всяка цена!
Авторката се пита сама дали не реагира прекалено остро не взима прекалено насериозно филма и сама си отговаря, че “от самото начало командирът е стереотип на безмилостен морски пехотинец, който ще изяде баба си на закуска. На него не му пука за местното население и дали те ще бъдат избити и земята им унищожена.” Тя намирала за обезпокоителна така създадената атмосфера, че местното население е жертва на бруталните американци и че в крайна сметка Камерън рисувал американците толкова жестоки и зли, че другите нации трябва да се изправят с оръжия срещу тях.
Което ми прилича по нещо на скандала с афганистанските документи, публикувани от wikileaks. Никой не коментира дали е вярно или не, а само дали случайно не би навредило на американската армия. Това затваряне на очите ми се струва ужасно абсурдно, въпросът за основанието да виси във въздуха като един Демоклев меч, който всеки се преструва, че не забелязва, защото е боядисан в розово и осветен с прожектори на НЧП поле.
Ало, стереотипите като цяло не са много добра идея, защото което важи за цялото не е задължително да важи за произволно избран индивид, но това не променя факта, че един стереотип може да бъде е, ако верен ви се струва силно, то поне основателен, а може да бъде и неоснователен.
Та военните командири жестоки и безмилостни хора ли са, които могат да извършат ужасни неща просто защото им е заповядано или не? Или военната пропаганда върши толкова добре работата си да дехуманизира врага, че и най-големите жестокости автоматично приемаме за оправдани, щом се извършват от хората, които сме овластили да използват насилие над други хора от наше име и за наше благоденствие (армия, полиция).
И също така напреднала в техническо, военно и финансово положение държава никога ли не е нападала по-малко развита такава с ужасни за местното население последици? Или се е случвало, но никога на тези смели мъже и жени от американската армия, защото те винаги носят мир и просперитет, ама просто получателите понякога са толкова тъпи, че се опъват на благоденствието.
Е, имам цитат от филма Аватар за вас:
I was a warrior who dreamed he could bring peace. Sooner or later though, you always have to wake up.
Та този тип мислене ми се струва също трябва да се класифицира в онази група на логически заблуди, които ни изглеждат толкова самодоказващи се на пръв поглед и толкова абсурдни след кратко, логично и не предубедено замисляне.
А иначе всичко от публикацията на Carol Gould може да се обобщи със следното нейно изречение:
“Evidently Canadian Cameron is a liberal who does not wish to take into account the good the United States does in the world.” Системата свой-чужд казва, че той не е американец, а канадец, веднага му е залепен етикета либерал и като такъв той атакува доброто, което САЩ прави. Всичко е ясно.
Ако не сте съгласни с нещо от този текст, вие сте продаващи баба си и ядящи бебета фашисти!!!

P.S. Щатите (за авторката и другите като нея, които наричат САЩ с името Америка ми се ще да спомена, че в Америка се включва и Канада, последния път като гледах карта) са ми много интересни заради следните културни феномени:
1. За тях да си либерал е обидно. Тук либерален означава освободен, разкрепостен, а за тях – ляво-ориентирано, безполезно, прегръщащо-дървета хипи.
2. За тях да си посредствен (average) е върховно качество. Който не е посредствен, е някак си загубеняк. Не вписващ се в обществото. И това от държавата, която се приема като антипод на комунизма и социализма. Анекдотичен пример е за 30 годишен американец от ирлански произход, който има Phd от втория най-добър технически университет, милионер с два стартъпа зад гърба си, който бил силно възмутен от факта, че му било казано че не е average. Average съм, average съм, защо да не съм съпротивлявал се той, което ми напомня за разкървавения слон, всячески опитващ се да убеди всички, че е камила.
3. Смятат, че другите религии някак автоматично водят до фанатизъм (ислям, терористи, джихад), но смятат тяхното отношение за религията като напълно нормално. Защо се съмнявам ли? Ами защото в същата публикация за “Аватар” като призив към всички терористи по света да нападат Америка се съобщава как двама образовани млади американци след гледане на филма “Аватар” паднали на колене и почнали да се молят на Бога, защото почувствали че току-що са видели работа на Дявола и посланието за омраза към Америка е толкова силно, че те трябва да се помолят за здравето и дългия живот на Съединетите Щати.

…бих написал ода
на баба си на хурката.
Макар и със закъснение, не мога да не споделя с верните си читатели флагмана на мерките срещу остеопорозата, струващо само скромните 20 000 евро – Млечна песничка, която новата министърка на здравеопазването е осъществила.

Млечна песничка

Здрави ръчички
и здрави крачета,
здрави и силни сърца.
Здрави момичета,
здрави момчета,
здрави и силни деца!

Който пие всяка сутрин
8 литра мляко
с 15 портокала,
20 кисели млека.
А на обед и вечеря -
100 банана, 200 круши,
300 чушки и домати -
ще порасне ей така!
Аууу!

Той дете ще бъде яко,
зная аз добре,
че всяко мляко
има скрита тайна сила -
да помага да растеш!
Плодове и зеленчуци
правят мускулите буци,
затова ти препоръчвам
много ти да ги ядеш!

Тъй ще можеш
да надвиеш
Великана с боздугана,
с Пипи Дългото чорапче
ти ще се сприятелиш!
Всяка Шапчица червена,
всички палави козлета
можеш от Вълка опасен
лесно ти, бързо ти,
храбро ти
да ги спасиш!

Здрави ръчички
и здрави крачета,
здрави и силни сърца…
Здрави момичета, здрави момчета,
здрави и силни деца!
Твой приятел
става всеки -
принцът малък, Буратино,
три Снежанки, сто джуджета,
Питър Пан и Мечо Пух!

Повторете
таз рецепта,
хайде всички
да запеем…
Ама какво
ви става днес?!
Вие май не сте
закусвали, а?!
По-високо, че не чух!

Текст Недялко Йорданов
Музика Развигор Попов
Изпълняват Мими Иванова, Богдан Томов и “Пим Пам”

Четох някъде, че я сравняваха с текста по стените на тоалетните в училищата-
Сутрин вечер онанизъм
Здрав и силен организъм

И настина прилича, да ви кажа. Разбира се защитниците на всичко Бойковско не закъсняха да се хвърлят в отбрана на новата министърка с разни аргументи от типа на:
1. Ама това е детска песничка, какво й е неподходящото
2. То това е малка сума, щото включвала наема на Зала 1 на НДК, в която събрали някакви деца да им я пеят
3. Не трябвало да бързаме с критиката.

А според мен това е един безумен текст, който няма да по никакъв начин да намали костните проблеми при децата, защото
1. Децата едва ли ще разберат “поуката”, която дори не се вижда в текста, освен че с плодове и зеленчуци, стават мускулите буци, или ядене на десетки килограми плодове на ден с 8 литра мляко е “готино”, а не опасно за здравето и като минимум водещо до сериозно разстройство.
2. Публична кампания за нещо свързано със здравето едва ли трябва да се изчерпва с едни хора взеха едни пари да направят една песен, която изпяха веднъж на едни деца. Как стига това послание до родителите, до децата из различни градове и села на странат?
3. Написването на един малоумен текст, на който се появиха няколко пародии в коментари на новината из разни сайтове със същата литературна стойност е някак абсурдно да бъде остойностен на 40 000 лева. Например написването на учебник, с учебна тетрадка и книга за преподаватели за даден клас се заплаща на авторите поне два пъти по-малко.

Или както покойната ми кръстница разказваше за соц. времето, когато един доктор в някакво поделение трябвало да напише лозунг за да посрещне височайша делегация, той сътворил следното:
Човек и да умре, щом е здрав значи нищо му няма.
Макар че на днешните лекари, начело с професорката Борисова най-много им отива другият титаничен лозунг от онова време:
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ.
Като гледам, няма.

Като чета флеймове по новинарските форуми започвам да виждам някакъв шаблон в писанията на пламенните защитници на управляващите. За лично удовлетворение, макар опитът ми да показва, че тази моя любима техника на довеждане до крайност/абсурд остава неразбрана дори от близките ми приятели, предлагам следната аналогия:
Дребен, хърбав бял мошеник с очила влиза в американски затвор. Съкилийникът му е 150 килограмов негър, който се казва Буга. Още първата вечер си играят на мама и татко, като новият, както се досещате, е от страната на булката. Новият затворник се оплаква на началника на затвора и в институцията се заражда дискусия. Ето какво смятат останалите затворници:
Новият не предлага нищо по-различно, само се оплаква. Критиката му не е конструктивна. А какъв е самия критикуващ? Та той е престъпник, щом е в затвора. Няма право да се оплаква, той не е по-добър. Буга е по-добър от предишния, който бил 230 килограмов и с инструмент дълъг 35 см. Също така оплакващия се само констатира, няма никакъв анализ на ситуацията. Също така хората питат – а кой друг, ако не Буга. В крайна сметка него са сложили в килията, той ще e*e новия, логично, нали? А и какъв избор има ръководителя на затвора. Ако не е Буга, ще е някой като него. Също така не може да се отрече, че Буга пее най-силно в църковния хор към затвора и пляска зад врата всеки, който пуши в параклиса. Това може да са дребни неща, но все пак предишните и това не са правили. На всичкото отгоре някакви извън затвора изказали мнение, че такива неща не трябвало да се случват в затворите. Но те нямат право да говорят, те са навън. Като влезнат в затвора, тогава да критикуват, така отвън, вкъщи, на барбекюто зад къщата е лесно да се говори. Но те не са затворници (което е повод за гордост и чувство за превъзходство) и нямат право да говорят за неща, които не разбират. В края на краищата, те не биха оцеляли и един ден в затвора, какво се правят, че разбират?

Ключ (или лесна идентификация на шаблоните)

Голям фен съм на Алиса след като за пръв път изиграх American McGee Alice. Чак след това прочетох книгата и й се наслаждавах. Преди известно време се появи новина, че ще се прави филм по играта, но режисьорът ще е някакъв, който въобще не изглежда подходящ, а пък в ролята на Алиса ще е някаква от Сексът и градът. И тогава всички фенове заявиха, че ако някой може да направи мрачен, интелигентен филм за Алиса, то това е Тим Бъртън. Така че очакванията ми за филма бяха доста високи. Очевидно беше продължение на историята на Луис Карол, беше на Тим Бъртън, така че всичко трябваше да е наред.
Трябваше.
Разбира се, това което се очаква на първо/нулево ниво е визуалното впечатление. Което наистина е Уау! CGI и 3D, много пари и въображението на Бъртън са перфектната рецепта за един красив Wonderland, ъъъъ, Underland. Така че, за да бъда честен и систематичен, ще започна с хубавите неща на филма, които са:
Визията
Тоест, тъй като вече ги споменах по-горе, всичко хубаво, което мога да кажа за филма вече съм го казал.
Какво не беше както трябва?
Историята
Историята на оригиналната Алиса е доста увлекателна и въобще не линейна, макар на пръв поглед/прочит да не го забележите. Историята на играта е около, амиии, 10000 пъти по-увлекателна, сложна и интересна. Филмът може да се разкаже достатъчно изчерпателно така:
Трябваше да се жени за някакъв пън. На предложението не каза нищо и избяга. Падна в заешката дупка, срещна старите герои, някои нови, чудеха се дали тя е Дъ Алис, казаха й, че ще трябва да посече Джабъруокито на някаква дата, тя първо каза, че не иска, после, че и да иска не може, увери се, че Червената кралица е кучка, докато се туткаше стана оная дата, тя си повервА, че е дъ Алис, посече Джабъруокито, добрите победиха. Тя се върна в горната Земя, постави всички на мястото им, отказа на пъна и се фръцнА. И туй то.
Репликите:
Оригиналната книга е пълна с изумителни диалози, провокиращи всичко, което смятаме за дадено, провокиращо и предизвикващо въобще представата, че трябва да следваме някакви правила без да мислим, тоест ни казва да мислим аут ъф да бокс. Както книгата, така и играта са пълни с шеговити, интелигентно шеговити, британско шеговити, трудни за разбиране реплики и диалози. Реплики от играта дори съм използвал за новогодишни късмети – беше гадно от моя страна, защото хората очакваха коли, къщи и щъркели с бебета, а получаваха “късмет”, че “Only a few find the way, some don’t recognize it when they do, some don’t ever want to”. Или например в началото, когато Алиса казва на Чешърския котарак, че има повече от един начин да постигнеш нещо (There is more than one way to skin a cat), котаракът отговаря: Most unpleasant metaphor. Please avoid it in the future. Мога да продължа още доста (ако ви се чете, ето тук във wikiquote можете да видите пълен списък), и то само от играта, въобще без да се доближавам до книгата, но мисля схванахте идеята. А сега запомнящите се реплики от филма: Мишката казва на котарака Yoo Dawg. Бащата казва на Алиса – всички готини хора са тотално откачени. Това е. Никаква игра на думи, никакви тънки майтапи, намеци, шеги, алегории, нищо.
Главоблъсканици:
Чарлз Доджсън, който написва Алиса под псевдонима Луис Карол е бил учител по математика. Логическите закачки в книгата му са безчет. Но не само главоблъсканиците, всяко нещо в книгата му е алегория за нещо от реалния свят. Някои неща са толкова тънки и толкова зависими от историческия контекст, че днес са невъзможни за долавяне, ако не се ползват жокери. Например както е обяснено в тази статия в /. някои неща са сатира на нови по онова време непопулярни математически теории. Така че книгата има различни нива на абстракция, за да могат да я четат и да й се радват и деца, и възрастни и хора които разбират от математика, и такиво, които не разбират. Истинската Алиса от книгата е постоянно объркана от провокациите на обитателите на Страната на Чудесата, които тя възпитано и със здрав разум се опитва да разбере. Какво има от това във филма? Абсолютно нищо. Niente. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.

Крайно обобщение (final summation):
Книгата (книгите) на Карол са храна за ума, лютива при това. Играта също, макар да се води екшън от трето лице. А филмът е храна за очите. Визуално пленителен, той няма никакво съдържание, а е лесно смилаема храна за затъпели консуматори, които да кажат – Look, Ma! This new 3D and CGI makes Alice look Da Shit!

Допълнения или колко тъпи могат да са хората
Четейки коментарите в IMDB за филма, попаднах на следните бисери:
1. Филмът бил гениален, защото правел много препратки. Например животните говорели както във Лъвът, Вещицата и Дрешникът. ъъъ, сигурно прави препратка и към Шоуто на Слави, защото също като в него хората носят обувки?
2. Филмът не бил хубав, защото бил подреден, докато книгата нямала абсолютно никакъв смисъл и затова била забавна – без коментар…
3. Futterwacken танцът бил супер смешен, цялата зала се смеела. Ъъъ, изглежда става въпрос за прожекция в дом за умствено изостанали?
4. Политиката във филма не била добра. Политика? Ами да, доброто и лошото. Американците обичали да вземат страна, ама в тоя филм не разбрали кои са добрите и кои лошите и се объркали. Буахахахахахахахахахахаха, наплюх си монитора от смях

Средно-статистическият човек подминава с усмивка теориите на конспирацията. False flag операции? Глупости, просто лошите са нападнали добрите. 9/11 е вътрешна работа? Глупости! Правителството/военните/мегакорпорациите не биха убили собствени граждани. Това е нечувано. Фармацевтичните компании крият лекарства които наистина лекуват и подправят изследвания, показващи странични ефекти в новите им продукти? Това пък къде го прочете? То просто не е лесно да се измислят такива лекарства. Финансовата криза е изкуствено предизвикана, за да направят някои хора ужасно много пари и да нанижат хомота на работническата класа (всички на заплата, независимо с колко дипломи и с колко висока заплата) – пълни глупости, просто някои алчни отделни брокери не са помислили достатъчно като са си играли финансовите игри. В общи линии клъстерите се оформят така – едните са либерали/социални/антиглобалисти, които вярват, че системата е сбъркана и в ущърб на мнозинството за сметка на отбрания елит/малцинство, другите са десни, глобалисти, поддръжници на американския вид несоциален/див/истински капитализъм, които не вярват в никакви заговори на малцинство срещу масата от обикновени хора.
Имайки предвид тази картина, човек ще реши, че втората група е имунизирана срещу всякакви идеи за някакъв вид глобална конспирация. В крайна сметка конспиративните теории са за пушещи трева, прегръщащи дървета безработни хипита, гадни социалисти и либерали, нали?
Грешка! Втората група също има своя теория на конспирацията. Една единствена, което прави картината странна и малко смешна. Защото когато отричат теориите на конспирацията, те отричат въобще възможността нещо такова да бъде измислено от хора с власт, да бъде реализирано и да бъде запазено в тайна. Тоест атакуват самите устои на конспирацията. И в същото време самите те също вярват в една, не по-малка. Даже напротив. Грандиозна. Конспирацията според тази втора група е, че всички учени от всички страни са се обединили – забележете, зад гърба на държавите и корпорациите, които ги финансират, за да си измислят един несъществуващ проблем, върху който ужким да работят, за да си получават грантовете. Абсолютно несъществуващият проблем е глобалното затопляне. Идеята изглежда за пръв път придобива популярност от книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на страх”, в която се описва точно това. Че учените насаждат изкуствено и напълно необосновано страх у хората за някакви съвсем нереалистични екологични катастрофи, с единствена цел да получават финансиране за проектите си. Изключително странното в тази ситуация е наличието на хората (не толкова малка част все пак), които не вярват в това, че държавите са замесени в конспирацията, а че някак учените искат да излъжат и политиците и обикновените хора. Разбира се тук веднага се намесва политиката и тези крайно десни глобалисти и фенове на корпоративните ни господари казват, че всъщност това е вина на тези гадни социалистически либерали, които искат да стъпчат изконните американски права на носене на оръжие и каране на харчещи 30 на 100 коли. Но далеч не само в САЩ има такава група хора.
И ето, конспирацията е навсякъде, дори в главата на хората, които като чуят думата конспирация се представят напушен растафар, който разказва как Линкълн е извънземно и има трето око и затова носи цилиндър (за да го скрие). Даже тяхната в известен смисъл е по-дръзка от класическите конспирации, понеже не обяснява как може всички(добре де, огромния процент) учени от всички страни, които имат коренно различна политика, обществен, социален и икономически строй, да се обединят и да съставят този дяволски план в стил СПЕКТЪР, за да излъжат абсолютно всички хора във всички страни. Поне юдео-масонската конспиративна теория обяснява глобалния контрол с хипотезата за решаващите всичко триста човека. А каква ли е тайната организация, на която принедлежат всички тези учени? Може би илюминатите, те нали са почитатели на науката. Не се знае нищо със сигурност, както във всяка конспирация. И пак си остава силно учудващо. Това, което разузнавателните агенции не успяха да направят след падането на желязната завеса – да намерят нов враг и да поддържат огромния военно-промишлен комплекс (защото ако бяха успели, това би означавало да повярваме в тези либерални, комунистически теории, че те имат нещо общо с финансирането и въоръжаването на терористите и/или организирането на терористичните актове), успяха очилатковците в бели престилки – да си намерят измислен враг, срещу който да харчат нашите пари. Явно са съвсем лишени от въображение или подобно на френското патентно ведомоство в 19 век са решили, че всичко е открито и ако не си измислят това глобално затопляне просто няма да имат оправдание за заплатите си, защото просто няма какво повече да се открива.
Ах, тези гадни учени…

Като се върнах от Германия и заварих ширещия се диспут/скандал за пълния член в българския език. Събрали се някакви хора и решили, че той трябвало да се премахне. Министърът пък им казал, че то тогава да махнат и думите ли, буквите ли, не помня вече.
Четейки коментари установих очевидното:
Хората не го искат, защото огромния процент от тях не знаят как да го използват. Тези, които не го искат, включително тези, които претендират да знаят простото правило за употребата му, изтъкваха следните аргументи:
че употребата му била анхронизъм
че не носел никакъв смисъл
че тъй като много хора се бъркат в употребата му, трябва да бъде махнат за улеснение
че езикът се развивал (върви в комплект с първия аргумент) и с аргументи от немски, френски и други езици. Любимият ми такъв довод беше от човек, кръстил се “Езиковет”.
Хората, които защитават запазването на пълния член бяха очевидно наречени старомодни, надменни, че са научили едно просто правило и с него се опитват да се разграничат от останалите като по-умни и т.н.
Какво мисля аз по темата ли?
Ами като за начало, че в България всяка дискусия неизменно се изражда в гневен скандал с лични нападки, че никой не признава ничие освен своето мнение и смята всички останали за кръгли идиоти, а себе си за гений.
Иначе за анахронизма – то и ходенето пеша от стотици хиляди години и вече имаме коли и Интернет, ама още ни режем краката.
За смисъла пък ето ви перефразиран стария пример с Елен застреля ловец. Ако става въпрос за конкретни елен и ловец, то изречението според сегашните правила трябва да е така: “Елена застреля ловецът”. Ако пък се премахне пълния член, то ще е “Елена застреля ловеца”, което никой не би казал, точно заради двусмислието кой е извършителя на действието и ще каже с по-човешки словоред: “Ловеца застреля елена”. Та на многобройните примери кой къде го слага на президента си мога да отговоря само, че българският език има доста разчупени правила за словоред, за разлика от английския, поради което и те нямат нужда от пълен член. Също държа да отбележа, че The замества и пълния и непълния член в българския език.
Колкото до това, че трябвало да се премахне, за да се улеснят (неграмотните) хора – съжалявам, но обущарят не е по-голям от обувката. Да се чете: не трябва да се приравняваме към най-лошото. Защото то стана като “решихме да направим всички еднакво високи, ама откъм краката всички са равни, та рязахме откъм главите”. Затова, че някой не е научил елементарно правило и дори на 20, 30,40, 50 години не знае как да пише на собствения си език не трябва да го улесняваме в нежалението и/или неумението му да пише. Защото неграмотността не е само с поставянето на “ът” където трябва. Няма значение дали е анахронизъм или не, дали носи някакъв смисъл или не. Въпросът за мен е, че не трябва да стимулираме незнанието и да, смея да нарека неграмотността. Защото освен пълния член, хората не знаят къде да поставят пунктуационни знаци, бъркат много малкото символи в кирилицата, означаващи повече от един звук и обратно (ште и съвецки), заменят символи поради потъмняване и обеззвучаване при устната реч (спрът, *бът, пумиар) и обратно (очилище), бъркат и с й въпреки отново простото правило и пишат трамвайте, и дори бъркат който и които. На кратко – пътят е хлъзгав и води до пиктограмите от идиотокрация. Развиването на езика е едно нещо, което е неизбежно и не мисля, че някой с грам мозък въобще се съпротивлява на него, и не става въпрос за драсни-пални-клечица (което е друга тема), а за това да индикираме някаква минимална култура като поне пишем правилно. Защото никой не може да ме убеди, че ако не можеш да пишеш на родния си език с лесен правопис, то можеш да бъдеш много добър специалист в нещо трудно като архитектура, медицина, физика, математика, информатика и т.н. Защото макар математиците да извеждат всичко и да не помнят, не съм срещал човек, който решава диференциални уравнения, който да не знае таблицата за умножение.

Днес в прекрасния блог “Делниците на един луд” прочетох новината, че новото правителство въвело нови правила за учениците покрай лавките. И освен че ученичките не би трябвало да ходят като магистрални проститутки с къси поли, голи коремчета, големи деколтета, то освен това няма да ходят с грим, с лак на ноктите, с бретон над очите и момчетата вече няма да ходят с дълги коси. И седя аз и размишлявам по темата:
ако проблемът е, че подрастващите са продукт на чалга културата – необразовани, респектиращи се само от грубата сила, ценящи само кинтите, показността (скъпите коли, скъпите телефони, скъпите парцали), мислейки в категориите на балъци и тарикати и т.н., то тогава не е ли по-смислено да се търси контрол върху облъчването на децата с тази чалга култура, да се мисли как да тъпите необразовани родители да нямат по 5 деца, а образованите, интелигентни и принципни хора да не бягат “на запад” и останалите в БГ да имат по едно дете ако изобщо имат след 30 годишна възраст.
Хората по принцип, а особено българите много мразят някой да им налага нещо на сила. Нормалната реакция е да теглиш една майна и да правиш точно обратното. Мислете си за времето на комунизма, за казармата и за други ярки примери… Аз като ученик много се харесвах в сако, но след униформите в казармата вече 10 години ходя по тениска и дънки и с риза и дънки на работа
Униформите са разход, който за съжаление много родители не могат да си позволят. Още повече, че няма да е еднократен. Децата ще тичат, скачат, падат, ритат футбол с тези униформи и ще ги късат всеки месец.
Униформата има за цел да унифицира, т.е. да прави хората еднакви. Ние имаме горчив опит с “всички сме равни” и не би трябвало да го забравяме.
Прическите пък са ми особено добър пример за това какво е лошото в новата наредба. Защо пък да казваме кои прически са подходящи и кои не? Сещам се няколко места, в които се налагат прически – затворите, лудниците… И какъв е проблемът с прическите изобщо?
В коментарите на новината една ученичка пишеше, че макар подобна наредба да е в сила и в момента и да е забранено пушенето, всички ученици се обличат както искат и пушат пред охранителните камери без последствия. Тъй че изглежда пак правим новини в стил “вижте ни, работим много, дръжте ни рейгинга висок”, вместо да се адресират реалните проблеми, пък били те и дългосрочни и непопулярни.
И може би просто ще имаме нов фетиш – жени ще се обличат с дрехи, подобни на ученически униформи, за да изглеждат секси, точно както е в Япония например.

Откакто пуснаха метрото до нас си го ползвам, а пък откакто го и свързаха редовно го ползвам, даже си купих електронна карта – за да не си купувам билет при всяко пътуване, пък и ти дават 25 процента отстъпка. Последните дни забелязвам, че ми намаляват “импулсите” и по мои сметки днес трябваше да е последният ми импулс. Бързайки за работа показах картата на четеца и се изписа “последно пътуване”. Аз разбира се го разбрах като да ми е последното пътуване преди зареждането (нали забелязвате приликата със съобщението) и смело се засилих през преградата. Която не помръдна. Някаква служителка ме попита какъв е проблема и аз решавайки, че просто не съм разбрал и нямам повече импулси/пътувания отидох на касата с идеята да си купувам още импулси. Оказа се обаче, че всъщност имам наистина едно последно пътуване в картата, НО явно от опасения да не вземе някой да изхвърли скъпоценната RFID карта щом в нея няма импулси/пари, то човек трябва ИЛИ да върне картата преди последното пътуване ИЛИ да си купи още пътувания ПРЕДИ последното.
Мога да кажа само “Надежда всяка (за всякаква мисъл) тука оставете”.
А, казах ли ви за надписа на вратата на нашата спирка: Не е вход. Не е изход.
Е за какво е врата с механизъм и детектор на движение като нито се влиза нито се излиза бе??

Някъде из блоговете бях чел за начините за манипулиране и ако не ме лъже паметта и мисловните ми способности фалшиви дихотомии се наричат нещата, които ме дразнят като аргументрация в разни спорове из Интернет. Конкретното поредно напомняне за този феномен са коментарите на тази новина.
А по принцип става въпрос за такива “съждения”:
Ако критикуваш ГЕРБ си комунист
Ако критикуваш Русия си агент на евреите
Ако критикуваш САЩ си обичащ/работещ за КГБ комунист
Ако си атеист, си комунист
Ако си демократ, трябва да си християнин
Ако си религиозен и не си християнин, си сектант/терорист/сатанист
Този начин на мислене, ако въобще може да се нарече така, ме вбесява. Толкова е тъпо, ограничено и дребнаво, че просто ми се повдига. Прав беше Васко като ни се смееше, че мислим дуалистично. Така е, много ни харесва картината на света в два бита с максимална разлика в контраста. Някак си по-лесно се живее, знаеш кой да обичаш и кой да мразиш. Хората или са с теб, или са против теб. Или са тарикати или балъци. Или пичове или пръчове. Или пички или крави.

Леле, колко изтрещяли религиозни фанатици имало в България, направо не е за вярване. Който има време за убиване, да разгледа коментарите на тази статия.