Блогът на Фил

Хората, с които общувам често ме смятат за “краен” или прекалено песимистичен/притеснен/whatever. И в крайна сметка те представляват добре разбиранията на широката общественост. Затова съм приятно изненадан, че ACTA, за която чета от много време, но не намирам смисъл да говоря с почти никой, е предизвикала дискусия в милата ни татковина. За съжаление то е някак малко след дъжд – качулка, защото нашите далновидни управници вече подписаха споразумението без обществен дебат и без много шум, който се появи в последствие. Но по-добре късно, отколкото никога.
И все пак, за какво става въпрос?
Официално ACTA(Anti-Counterfeiting Trade Agreement) е търговско споразумение за борба с фалшиви стоки. Нали се сещате – iFone, Nikke, Adibas, Moka Mola, т.н.
Споразумението включва 39 държави, включително 27 от ЕС, както и страната на свободните и смелите – САЩ, Япония и др.
ACTA заобикаля демократичния процес (парламент и международни организации) и иска да наложи репресивни мерки, ощастливяващи развлекателната индустрия. Най-”хубавото” в нея е, че споразумението се обсъжда от три години, но в тайна.
Накратко, тя налага идеите на SOPA и PIPA в световен мащаб, като изисква криминални санкции, принуждаващи участващите в Интернет да следят и цензурират онлайн комуникациите. Защо такава дума “участващи”? Ами защото става въпрос наистина за всички, които правят възможно като отворите лаптопа вкъщи да видите фацебуцето и снимки на бебето на съученичката и видео в youtube с нещо друго си. Това включва ISP, така и сайтове и въобще услуги в нета.
ACTA представлява заплаха за свободата на словото онлайн и създава правна несигурност за Интернет компаниите. И за да се спазват търговски марки и патенти, ще повлия отрицателно и върху достъпността на лекарства в бедните държави.

Още не сте убедени, че това има нещо общо с вас?
Добре тогава, ето по-подробно:

Q. Кво ме ебе това?
A. Нищо няма да пречи и тук да се предложат мерки, каквито вече има във Франция например – три удара и си вън. Тоест ако три пъти те хванат или си мислят че са те хванали (което не изисква усилия, прави се автоматично от някой компютър) да споделяш нещо нета, ти изключват интернета. Ако пък имаш wireless и ползваш примерно WEP или WPA-1 на рутера ти, всяко съседско дете ще може да натопи теб, като сваля от замундата.

Q. Кво ме ебе това?
A. Ще могат както и в САЩ да изнудват крайни клиенти и компании-участници да платят компенсации извън съда или да ходят на скъпи дела. Няма да може да копи-пействаш никакви неща в фейсбука, туитъра и т.н., защото както и сега в youtube автоматично ще бъдат изтривани. Няма да можеш да качваш клипче с happy birthday за рождения ти ден или тоя на гаджето ти или на когото и да било, щото ще бъде изтривано автоматично – песничката happy birthday е създадена преди 120 години, но още има авторски права върху нея.

Q. Кво ме ебе това?
A. Нямаш на кого да се оплачеш, ако смяташ, че си несправедливо обвинен. Ще трябва да доказваш на твоя сметка, че си невинен. Досега те гърбеха само ако имаш бизнес и пречиш на някой с връзки. Пращат качулките, изземват компютри, убиват ти бизнеса. Сега ще е толкова лесно и евтино, че ще могат да ти режат услуги, трият съдържание, без да трябва да те съдат, без да трябва да си достатъчно голям, че да пращат качулките.

Q. Добре, и кво да направя?
A. В събота има протест, в тъпия фейсбук се организира група за това, бъди там, кажи на приятели.

Забележка 1: Тъй като третирам фейсбук като заразен нано-вирус, не го отварям на моя компютър, не съм проверявал къде води линка, ако води към goatse порно, не съм виновен аз.
Забележка 2: Ако не можете да разпознаете робота от флаера, това е защото не сте гледали скоро Робокоп, един много хубав филм за алчността на корпорациите. Можете да си го преговорите. А, за робота – това е ED-209

Ето и връзка към доста по-хубаво обяснение за ACTA.

Опасенията, които се появиха преди време, че от Microsoft могат да злоупотребят с UEFI Secure Boot се оправдаха.

MS съветва производителите на ARM софтуер да забранят изключването на UEFI Secure Boot за Windows 8.

Миналата година от MS разкриха, че Windows 8 ще изисква ’Secure boot’ за да стартира. UEFI стандартатът съществува от няколко години. Той работи чрез държане на тайни ключове в самата система. Те се използват, за да подписват всичко, което иска да се изпълни на системата – например ОС. Ако дадена ОС не е подписана със съответния ключ, няма да й бъде разрешено да се изпълни.

Линукс общонстта се опасяваше, че ще е трудно хардуерните производители да бъдат убедени да предоставят ключове за Линукс, което на практика означава, че хардуерът, предназначен за Windows 8 на практика ще е недостъпен за Линукс. Освен ако не jailbreak-ваме компютрите както правим с телефони и игрови конзоли.

Тогава много хора се присмиваха, че страховете са неоправдани, а от MS обясняваха, че няма да има никакъв проблем и няма да изискват от производителите на хардуер да забранята изключването на Secure Boot.

Но сега се оказва, че това важало само за традиционните PC-та, а не за устройствата с ARM.

“Изключването на сигурно стартиране НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи”
От ComputerWorldUK са разгледали документацията на Microsoft и в ръководството й към производителите на хардуер, които искат да получат сертификат за Windows 8 открили много интересно нещо.

Задължително: Включване/Изключване на Secure Boot.

На не-ARM системи е задължително да се реализира възможността да изключване на Secure Boot чрез настройка на фърмуера. Потребител с физически достъп до устройството трябва да е в състояние да изключи Secure Boot чрез настройка на фърмуера без да притежава Pkpriv. Софтуерното изключване на Secure Boot по време на boot-а и след това НЕ ТРЯБВА да е възможно.

Изключването на Secure boot НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи.

Опааа?!
Обещавахте нали?
Извод за всички: когато някой ви казва – дайте ми власт да мога да правя много неща, някои от които лоши, обещавам, че няма да злоупотребявам – не му вярвайте и не му давайте тази власт.

Преди две седмици бяхме на театър, но чак сега сядам да пиша за това (не че е толкова рядко събитието, макар че всъщност напоследък рядко ходя на театър, просто сега намирам време).
А всъщност много искам да разкажа за постановката, защото:

Постановката се нарича “Гарфънкъл търси Саймън” и е поставена на малката сцена на сатиричния театър. Няма да спойлвам потенциалните зрители, пък и всеки възприема изкуството по различен начин и не мисля, че има “правилен” начин за разбирането му, за идентифициране на посланието, дали изобщо има такова и т.н. Само ще кажа, че става въпрос за самотата и за приятелството. Въпреки че съм бил много близко интимен със самотата, не мисля че това е единствената причина да ми хареса, защото бяхме десет човека и всички харесаха постановката, а някак не ми се вярва, че всичките са имали такива мрачни моменти в живота си.
За тези като мен, на които имената от заглавието не им говорят нищо, – Саймън и Гарфънкъл са много талантлив дует от 60-те и имат тази прекрасна песен The sound of silence (и с която завършва постановката), с която ви поздравявам.

Циганската истерия продължава. Прав беше колегата Ласко, че единственото нещо, което може да обедини и закара хората до изборните урни е етническия конфликт. Във фейсбука днес се копира някакъв призив, в който на 10 места с главни букви пише “ЦИГАНИ” и задава уж въпроси от типа защо търпим, как правели това и онова. Пардон, всъщност започва с “по телевизията непрекъснато дават циганите това, циганите онова”. Изводът, който е направен от този факт – циганите правят каквото си искат, ние сме “опресирани” . Изводът който трябваше да се направи – щом се отделя толкова внимание на едната страна на някакъв конфликт и се измества фокуса му (както вече писаха някои прозорливи хора в блогосферата конфликтът по начало не е етнически, а само Цар Киро и всички политици, които искат да яхнат етническата омраза като експресно возило до власста го представят като такъв), то очевидно някой има изгода от това. И понеже този филм сме го гледали вече и преди, както ни напомня Комитата, трябваше да сме се осъзнали, че някои хора просто ни побутват в посока, изгодна за тях. Трябваше, ама не сме. Някакви скинари пребили чистачите на ВИАС, защото са цигани. Днес те не са на работа. За кого мислите ще гласуват тези хора на предстоящите избори? Било им е доказано, че те не са желани и няма кой да ги защити. Резултатът? Ще гласуват за Доган, въпреки, че може би не го харесват. И ние пак ще вием за триглави лами, фесове и ала-бала като ДПС отново вземе много места в парламента след две години или кметове по места по тези избори или се доближи до това техен кандидат да стане президент. Защото вместо да зададем правилните въпроси и да търсим отговорност на правилните хора, ние се поддаваме на първосигналните зъб за чене, око за две. Противоконституционно, както ни напомня Еленко. (Ако успявате да надмогнете първосигналната си реакция, моля докладвайте противоконституционните Facebook групи). Но ние ще кликаме на “харесвам това”, ще пишем разгневени с caps lock за ЦИГАНИТЕ това и ЦИГАНИТЕ онова и пак няма да попитаме къде са сега нашата полиция и защо не преследва подбудителите към саморазправа, нарушаване на обществения ред, насилие, омраза на етническа основа и т.н. Борбата с организираната престъпност няма да да изисква IP-тата на всичките идиоти, които са подкрепили тази глупост, а ще гонят “пиратите”, които качват торенти. А ние ще продължим да си живуркаме в една циганска държава, но не защото има цигани, а защото мнозинството, което се разграничава от тях и ги заклеймява се копира най-лошите им черти и оставя собствените си политици да ги поддържат в това маргинализирано състояние, за да имат евтини гласове на всеки две години.

Напоследък се повече се ужасявам как хората по света и у нас са с толкова промити мозъци и повтарят като безмозъчни папагали нещата, които представителите на тяхната идеология им бутат с лъжичка в устата, че губя надежда за човечеството. Тъжното е, че това понякога са хора, от които се очаква да са интелигенция, с престижни и трудни професии, учени с титли и т.н.
Бобслей пистата, по която ни пускат преди всеки избори и по която всички българи с бурен ентусиазъм се засилват е етническия конфликт. И преди съм писал, че разделението на наши и ваши е много силно мотивиращ фактор който сериозно се експлоатира от българските “политици”. В общи линии макар и не изказано с тези думи става въпрос за прастарото разбиране на етноцентризма, че най-лошия наш е по-добър от най-добрия чужд. И дихотомичното разделиение може да бъде всякакво граждани/селяни, “чисти българи” (каквото и да означава това) срещу цигани, турци, гейове, бездомни кучета, арменци, негри, европейци, американци, “мангали” като събирателно за всички, които отенък на кожата една гама по-тъмен от червендалест изгорял на потник селяндур. Наближават избори и аз очаквах поредната вълна от Радини вълнения по темата етнически малцинства, прогнозата за изчезването на българите и другите подобни от репертоара. И не щеш ли около откриването на предизборната кампания се появи нещото, което сигурно заедно с други трябва да накара омерзения от политиката български гласоподавател да отиде до урните. И забележете, под български гласоподавател тук включвам и въпросните представители на малцинствата. Защото хубавото на етническия конфликт е това, че кара хората и от двете страни на етническата барикада да гласуват за “техните”. Няма значение колко опетнени, корумпирани, некадърни и глупави са представителите, запътили се към управленческите постове на държавата. Стига да са “наши”, ще ги подкрепим, за да не ни направят нещо лошо “чуждите”.
Сулата е писал по темата и учудващо за мен съм съгласен с казаното (добре де, написаното), с изключение на последния параграф: “Събитията в Катуница показват, че хората все още имат разума и доблестта да вземат нещата в свои ръце, когато разберат, че са изоставени от своите „демократично” излъчени представители във властта.”
Проблемът е, че хората взимат нещата в свои ръце (някак сърце не ми дава да сложа разум и доблест като характеристики на футболни лумпени) само когато става въпрос за друг етнос. Защото когато някаква мутра размаза с бронирания си джип на околовръстното някакви нещастници, отиващи рано на работа имаше много форумни герои, но никой не отиде да пали къщата на мутрата. Както и във всеки един подобен случай, в който злодея е от “нашия” етнос. Теглим по една майна, но с това се изчерпва всичко. Или стигаме до абсурдни твърдения, които правят стокхолмския синдром най-очевидното и логично нещо в поведението на човека в неговата хилядолетна история. Например твърденията на гадната пушачка в коментарите на Сула, че “Само че не съм чула някой от ТИМ или фамилия Златеви да газят деца и полицаи с колите си, вероятно имат по-рафинирани методи.“. За гадната пушачка не зная, но аз лично предпочитам да не бъда убиван от човек от никакъв етнос, независимо дали е рафинирано или нерафинирано. Но ето това е пореден пример за моето разбиране на модела на мислене на подобен род хора за най-лошия наш и най-лошия техен. Нашите мутри могат да убиват, те поне го правят рафинирано. Нека убиват, все пак такова е статуквото, ама са наши и го правят рафинирано. А пък чуждите, те хем не са наши, хем някак нерафинирано го правят…
Сега надявам се читателите ме разбират като казвам, че губя надежда за човечеството. Имам предвид единствения читател, който вече не е заплюл екрана на компютъра си четейки писаното от мен и незаклеймил ме като почитател на мангалите, който иска да се ожени за циганка
За щастие или ужас има и други хора, които не реагират първосигнално на подобни новини – вижте например написаното от Мирослав Джоканов.
Още по-абсурдно ми се струва полицията да стои настрана докато лумпените, снимани безмълвно от национални телевизии разрушават и палят частно имущество. Което първо демонстрира пълното беззаконие в страната и второ дава повод на хората от другата страна на барикадата да се чувстват ужасно уязвими и да реагират първосигнално, подклаждайки етническия конфликт, докато разни лица като Боленчо и Доган се хилят и доволно потриват ръце, гледайки растящия си рейтинг от уплашените и разгневени идиоти, които ще ги сложат за още 4 години във властта, за пореден път пускайки се по същата бобслей писта, без да разберат кой и защо ги засилва надолу.

Преди няколко дни в Япония се случи голямо земетресение, едно от най-големите от последните сто години. В резултат на него възникнаха проблеми с ядрената електроцентрала във Фукушима. Основниият извод, който аз лично и субективно си извадих от случката е, че независимо какво е правителството (уж демократично или тоталитарно) всъщност в такива случаи винаги лъже, спестява истината. Винаги с добри намерения. Да не всява паника разбира се, не да потуши неудобни въпроси. Реакцията в българската блогосфера обаче е много интересна. Макар че би трябвало да съм свикнал със зомбитата-защитници на всичко корпоративно и глобално, които сигурно всеки ден се кланят на свети Форд, голяма част от мненията са че едва ли не трагедията е потвърждение, че ядрената енергия е безопасна.
В обобщение:
Светла Енчева коментира ролята на Туитър като информационна медия, както и Иван Бедров.
Градинко, озаглавил коментара си “Без паника” приема случилото се точно така – аварията, която още не е овладяна и е взела човешки жертви (много по-малко от цунамито в следствие на земетресението, добре) според него е потвърждение за безопасността на технологията. Същото се чете и в коментара в коментара на някой си Ангел в сайта greentech. Умрели са само няколко човека! Какво по-голямо доказателство за безвредност от това? Умрели хора… Наистина е смешно как тия зелени фанатици моля ти се смятали че ако нещо причинява смъртта на хора то е видиш ли опасно! Сула също се е присъединил към иронизирането на всяко притеснение, разбира се от перспективата на медиите, което му е работа и интерес.
Михаил Кенанов също е побързал да обясни колко е образован и как в България не може да има такова земетресение.
Коментарите под тези публикации са в същия дух.
И всичко това на фона на международни новини от рода на:
Pool of spent nuclear rods ‘exposed to open air’ at Fukushima reactor
Reuters: Fire at Japan nuclear reactor heightens radiation threat
CNN: Radiation levels spike at Japanese nuclear plant
Reuters: Radiation poses only slight risk to nervous Tokyo: U.S. experts
Reuters: Airlines, travelers avoid Tokyo, fearing radiation
BBC: Fukushima Workers Withdraw After Radiation Spikes
Reuters: France says Japan lost control, French should leave
CNN: Japan quake live blog: ‘Extremely high’ radiation at Japan plant, U.S. agency says
Reuters: Japan scrambles to avert nuclear disaster, global fears mount

Associated Press: NRC: No water in spent fuel pool of Japan plant

Reuters: Australia again urges citizens to consider leaving Japan

Associated Press: US starts evacuating some Americans out of Japan

Associated Press: US starts evacuating some Americans out of Japan

BBC: China suspends nuclear building plans

А какво липсва във всички коментари на българските блогъри? По-обхващаща всички аспекти на този никак не елементарен проблем (за и против ядрената енергетика) и изводи. Като всеки спор в българското обществено пространство това отново прилича на спор за “Левски” и ЦСКА. Едните пламенно защитават едното, другите другото, а пък то че футбол няма не е от значение. Важното е почти религиозно да нападаме, обиждаме и осмиваме “другите”. Вашистите, които естествено се тъпи, грозни, за разлика от “нашистите”.
Аз бих искал да видя обективна информация дали наистина може да стигне радиация до България, а не надсмиване над майките в Бургас, които изкупували йода.
Бих искал да видя анализ на типовете електроцентрали, с количеството и цената на произвеждания ток и цената, която обществото плаща в дългоросрочен аспект за използването на конкретната технология – замърсяване на околната среда, заболявания, риск от екологични катастрофи, съхранение на отработеното гориво (при АЕЦ) и т.н.
И като спорим глобално има ли нужда от още АЕЦ в България и по света да се сравнят отново алтернативите, а не да се говори на изуст от типа “ама другия вариант са въглищата”, “фотоволтаиците са скъпи”, “вятърът е напостоянен”, “няма да имаме ток като спрат АЕЦ Козлодуй” и т.н. Правилните въпроси според мен са:

Така виждам аз истинска дискусия. Всички данни на масата и обсъждаме за кого какво е по-важно и с колко.
Всичко останало е популизъм за правене на хитове в блог-агрегорите, туитър и фейсбук, точно както и медиите, които осмиваме че са евтини популисти.

Чета в блогосферата за станалото популярно желание на поповете да се изучава релегия в училищата. Делян Делчев е писал доста смислено, а и Комитата е изказал мнение. Ето какво писах като коментар, но понеже е достатъчно дълго, с някои разширения го публикувам и тук:
Първо от малкото – мечтите за някакъв предмет религии, който да ги разказва исторически всичките основни вярвания и митове, е чиста утопия. Като започнах докторантурата си преподавах една година в училище, където имаше такъв предмет и учителката казваше – завършила съм богословие и имам две възможности – или да преподавам религия или да се оженя за поп. Ревностна християнка, водеше на децата предимно християнство, при това като исторически факти. Тоест библията се приемаше за буквален учебник по история.
Та господинът Радунчев(от коментарите в блога на Делян) и неговия свободен избор отиват малко на кино от гореописаната картинка, която както се досещате не е изолиран случай. Нещо повече, както се вижда от поповете искат да се преподават само две възможни религии, което означава, че това няма да е енциклопедичното: деца, по света има или е имало хора, които вярват в Х, а вместо това: деца, ето ви един факт – Х. Това, че еволюцията не е доказана и е просто някаква теория като религията освен да напомня за дебата за интелигентния дизайн и за хората, които цитират библията, ама явно не четат или отказват да разберат научната литература, друго не прави. Да се сравняват като еднакво достоверни библията и научната работа на поколения биолози е смехотворна. Едното може да бъде проверено с необходимите инструменти и познания, а другото по дефиниция е непознаваемо.
Дайте да се разберем – религията и науката се изключват като гледни точки. Ако съществуват добри учени, които са религиозни, то е с константното усилие да помиряват крещящите противоречия в главите си. Религията казва: не мисли, не се съмнявай, ако се съмняваш вечно ще бъдеш измъчван най-жестоко в ада, а науката казва – подлагай всичко на съмнение, искай доказателства, на нищо не “вярвай” сляпо. И как се съчетават тези неща? В единия час се опитваме да научим децата какво е наука, а в следващия ги учим да не мислят, защото иначе ще бъдат наказани.
Колкото до морала – това е проблем на семейството и на обществото като цяло, и някой нещастник с мижава заплата в училище няма да промени ценностната система на децата. Те я копират от вкъщи и от едни-други. Няма да престанат да почитат парите като бог и силата да се наложиш над останалите насилствено като качество затова, че някой ще им дрънка някакви митове за горящи храсти. Няма да успее, дори да го прави академично, от историческа гледна точка, сравнително и обхващащо всички основни религии, камо ли с едностранното представяне, което е единствения възможен начин да се случат нещата в България в момента.
Честно казано не разбирам и опитите на разделение на църквата от религията. Да, ако си вярващ в бог, но не и в педофилите, може да смяташ, че църквата отдалечава човек от бог. Но според църквата те са медиатор, посредник между човека и бога, а и са тези, които разпространяват някакви твърдения за бог. Ако си вярващ, но не и религиозен в смисъл на признаващ църквата, то в какво вярваш? В твърдението, че “има някакво същество всесилно там някъде горе”? Църквата поне се опитва да вади някакви недоказуеми случки като доказателства или проявления на съществуването на бог – горящи хора, възкръснали храсти, изцерени болни… А без църквата и библията какво остава – ами аз пък си мисля, че не може ей така от нищото да е станало нещо. Това е вярата без църквата. А с църквата пък идват педофилите, борещите се за власт, прането на пари от Ватикана, горенето на клада на учени и всякакви по-прогресивни хора, измъчването на хора, съчиняването на истории и публикуването им в света книга като факт – само да припомня за вековете, които делят времето на съществуване на Исус от писането на библията, приемането на версията не на този “светец”, който лично го е познавал, а на онзи, който никога не го е срещал и т.н. Тоест освен жестокост и жажда за власт и пари и забяване на развитието на цивилизацията с векове, църквата друга голяма работа не е свършила през последните две хиляди години. И ние трябва да поддържаме съществуването й като даваме децата си да им бъдат пълнени главите с “факти от ранга на еволюционната теория” за да не измрат поповете от глад? За да ги научим да не мислят, да се подчиняват, да признават класовото разделение и да навеждат глава пред хората, които ги тъпчат, защото те така или иначе не са оттук и са за малко? И да маскираме това като свободен избор? Покажете ми в кой друг предмет или група предмети от средното образование се представят противоречащи си факти и се очаква децата да направят свой избор? Те правят някаква форма на избор само в часовете по история, където “фактите” от учебниците може би противоречат на това, което се казва вкъщи или от другите деца. Но не и в учебния материал. В него трябва да присъстват само широко приети неща, за които към момента няма основание да се считат за грешни или неработещи. И би трябвало да им се казва, че това е просто следващото приближение към “истината”, до която може никога да не стигнем. Ние разбира се не правим това. Хората дори в университетите не придобиват дори бледа представа за принципите на науката. Дори преподавателите не я разбират. Но вместо нея, ще им даваме да избират между Исус и Аллах.
Не, благодаря. Пълненето на главите на децата със суеверия – вън от училищата, те и без това са ужасно далеч от науката, нека не ги прогонваме още по-далеч!
Допълнение:
Днес се появиха двама пламенни защитници на изучаването на религия в училищата: Сулата и Радан Кънев. Тезите са им доста абсурдни, пълни фалшиви дихотомии и манипулативни, неверни неща. Но тук ще допиша само за произтичащото от техните думи твърдение, че моралът е възможен само при вярващи християни. Ако това беше така, защо например банка на Ватикана е разследвана за пране на пари и защо християнските свещеници навсякъде по света са педофили? Ако християнството е синоним и единствен предпоставка за човешки права и спазване на закона, защо точно най-отдадените на християнството ги нарушават? А да не се връщаме към светата инквизиция, свещените войни, кръстоносните походи, горенето на “вещици” и т.н.

Последните седмици и дни ужасните новини, оплакванията на приятелите ми, които ги бях заклеймил като непоправими оптимисти и ударите отвсякъде ме навеждат на мисълта, че нарастването на аканите неща, в които сме затънали нарастват все по-бързо. Държавата изглежда е пред фалит. В момента, в който трябваше да са събрани парите от данъците, ние сме 600 млн. назад. ДДС-то се чудели дали да не го направят 27,5%, инвалидите са лишени от безплатен транспорт, хронично и тежко болните са лишени от асистент, за БАН очевидно плана е да бъде унищожен (и последните остатъци от хора под пенсионна възраст, които могат изобщо да правят нещо го напускат или обмислят да го напуснат), безработицата расте, инвестиции няма, стагнацията става все по-очевидна, а управляващите ще борят пиратите, мъдруват дали да забравят пушенето и изпадат в някаква циклофренична истерия, в която едновременно обвиняват предишните, оправдават предишните, обвиняват партньорите си, хвалят се, заканват се за още един мандат, за предсрочни избори, за президентски избори, протестират срещу себе си и изобщо си противоречат по три пъти на ден.
Мисля, че има реална опасност държавата да умре. В състоянието, доведено от предходните, по-предходните и още по-предходните управници можеше да се съществува почти вечно – никой нищо не прави, но се разиграва един театър, едни са в ролята на архитекти, други на лекари, трети на учители, четвърти на работници и се въртят едни(недостатъчно) пари. Сега мисля положението не само че не е стабилно, ами е такова, при което е сигурно, че ще настъпи промяна (метастабилно). И тя ще в посока надолу. Дали ще е революция от някакъв тип (имайки предвид типа хора в този сектор на галактиката, очевидно няма да е буквална/истинска), дали ще е кротко разпродаване на части, дали ще преминем просто на следващото по-ниско ниво, превръщайки се в някакъв перверзен резерват за идиоти – това не зная. Но вече зная, че летим надолу с главата към паважа с пределна скорост, която на английски се нарича terminal velocity. И не, terminal не означава “терминален”, както бяха превели заглавието на книгата “Terminal experiment”.
А на родолюбците ще им остане последната гордост – отне им 1300 години, за да ни заличат.
Over and out.

Прочетох в блога на Мирослав Джоканов този цитат на Георги Марков, убит с прословутия чадър от ДС:
„В държава без правораздавателна система хората губят критерия си за добро и зло, губят координатната си система. А когато човек няма изградена координатна система, то той няма как да притежава перспективни цели. Тогава той не вижда смисъл в това да работи, да учи, да отглежда деца, да се стреми към нещо значително и възвишено. Просто живее ден за ден.”
“Задочните репортажи за България”, Георги Марков
Това усещане за безцелност имам и аз, и подозирам и много от приятелите и познатите си в него. Превърнахме се в роботи, които не искат да променят нищо, просто да издържат до следващата порция почивно време и развлечения – разходки, пътувания, кино в мола, кръчми и филми. Страхувам се, че продължавайки така и ние като нашите родители ще се обърнем назад един ден и ще осъзнаем, че “И стало безпощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла!”