Блогът на Фил

Като чета флеймове по новинарските форуми започвам да виждам някакъв шаблон в писанията на пламенните защитници на управляващите. За лично удовлетворение, макар опитът ми да показва, че тази моя любима техника на довеждане до крайност/абсурд остава неразбрана дори от близките ми приятели, предлагам следната аналогия:
Дребен, хърбав бял мошеник с очила влиза в американски затвор. Съкилийникът му е 150 килограмов негър, който се казва Буга. Още първата вечер си играят на мама и татко, като новият, както се досещате, е от страната на булката. Новият затворник се оплаква на началника на затвора и в институцията се заражда дискусия. Ето какво смятат останалите затворници:
Новият не предлага нищо по-различно, само се оплаква. Критиката му не е конструктивна. А какъв е самия критикуващ? Та той е престъпник, щом е в затвора. Няма право да се оплаква, той не е по-добър. Буга е по-добър от предишния, който бил 230 килограмов и с инструмент дълъг 35 см. Също така оплакващия се само констатира, няма никакъв анализ на ситуацията. Също така хората питат – а кой друг, ако не Буга. В крайна сметка него са сложили в килията, той ще e*e новия, логично, нали? А и какъв избор има ръководителя на затвора. Ако не е Буга, ще е някой като него. Също така не може да се отрече, че Буга пее най-силно в църковния хор към затвора и пляска зад врата всеки, който пуши в параклиса. Това може да са дребни неща, но все пак предишните и това не са правили. На всичкото отгоре някакви извън затвора изказали мнение, че такива неща не трябвало да се случват в затворите. Но те нямат право да говорят, те са навън. Като влезнат в затвора, тогава да критикуват, така отвън, вкъщи, на барбекюто зад къщата е лесно да се говори. Но те не са затворници (което е повод за гордост и чувство за превъзходство) и нямат право да говорят за неща, които не разбират. В края на краищата, те не биха оцеляли и един ден в затвора, какво се правят, че разбират?

Ключ (или лесна идентификация на шаблоните)

След като опитите да се обфускира скандалът с Румяна Желева се провалиха, в крайна сметка премиерът реши да оттегли кандидатурата й (нали е ясно, че го е направила защото й е казано, не защото тя внезапно е придобила мозък да разбере, че няма как да е комисар) от дъъъългата резервна скамейка на ГЕРБ (Граждани за Еврейско Разграбване на България) бяха извадени няколко нови зайчета и бяха разменени местата на няколко стари и много или малко познати.
Министърът на отбраната се оказа свръх подходящ за външен министър (хмм?). Въпреки тройното отричане на въпросната рокада. Така и не разбрах дали е вярно, че е роднина на господин “По-добре да дойдат танковете”, но без съмнение е от силно червено семейство. Също не разбрах вярно ли е това, което беше пуснато като коментар по доста новинарски сайтове, че е обучаван в израелската армия. Но работата в Световната банка и председателството на Отворено общество ни водят в тази посока.
Овакантеното кандидат-комисарско място на Желева пък беше заето от Кристалина Георгиева, която
всички обичат. Бе то лошо няма, но фактът, че както и да го усукваме тя е издигната от ГЕРБ и че е завършила ВИИ ”Карл Маркс”, както се наричаше по соц-време, учейки ”Политикономия” и ”Социология” и преподавала в Утре Носете Следващата Сума (както стана известен след 10-и ноември), както и че работата й в Световната Банка е тръгнала от московския клон пак ни оцветява картинката в червено. Пък и много така за пет минути форсмажорно решила да приеме. На въпрос дали очаква атака от БСП и ДПС отговорила лаконично
Паживьом, уивидим. Ами увидехме, че те подкрепиха кандидатурата й. Какво ли значи това? Че са решили за благото на България да не правят повече проблеми с нашите кандидати? Или че просто и тя е техен човек?
И за капак, била издигната от едни кръгове, които пак ни водят до…е, сещате се. Ако не се сещате, и да ви го напиша черно на бяло, пак няма да повярвате, тъй че го оставяме така.
Е, а Меглена Плугчиева помните ли? Щото се оказа, че уж силно червен кадър на БСП и СерГей(както обичат да го кръщават), пък сега много подкрепена от ГЕРБ. Отново “хммм”.

И съвсем накрая, ето ви малко стари новини:
http://dnes.dir.bg/2009/12/01/news5468481.html (01 декември 2009)

Чета че бъдещата ни еврокомисарка е била не много ласкателно описана в германското издание Die Welt. Наречена била злобна и некомпетентна и било казано в прав текст за връзките на мъжа й с мафията – шеф в банка на ТИМ.
Само че коментилите новината атакуват новината и нейното отразяване в българското пространство по няколко вектора:
че не било доказано нищо за мъжа й – е то и за ТИМ никой никога не е доказал, ама всички знаем кои са и какви са
че каквато и да е, щом е българка трябва да я защитаваме – е тук глупостта на твърдението ми се вижда очевадна, но ако все пак не успявате да я видите, представете си някой българин, за когото знаете че е ужасен човек с много отрицателни качества – ще го подкрепяте ли безрезервно пред света само защото е от вашата националност? То вярно че и руснаците не казват лошо за Сталин, ама това е защото 60-ина процента от настоящото население на Русия подкрепя политиката му и лелее за комунизма
че Die Welt не е реномирано издание – по една случайност имаме германец на гости, та го питах за въпросното издание – та той каза следните неща. Първо – не е жълто, не е и много класно, доста масово издание е. Второ – това, че го пише там съвсем не означава, че не е вярно. Трето, че читателите му надвишават в пъти населението на България. И четвърто, тъй като български читатели бяха го сравнявали с по-сериозни немски издания – че те не биха си занимавали с България освен ако не е някой много скучен четвъртък и няма абсолютно никакви новини, че ако все пак решат да пишат за България статията ще е поне 20 страници свръх подробен анализ и ще изчерпва темата за корупцията в България (което ме навежда на мисълта, че ще бъде много сбита статия, предвид мащабите на корупцията в България и че съдържанието едва ли ще се различава много от написаното в Die Welt).
че който говори против Желева говори против Бойко, което означава, че е (български) комунист – това изглежда работи само за хора, които старателно се опитват да забравят кое лице се беше отказало да се деполитизира след 10 ноември и е било член на въпросната БКП.

Не твърдя да имам житейския опит на Иво Инджев или на някой друг по-голям от мен човек, който е бил в интересни среди и с достъп до много информация. Не се опитвам да кажа – о, това аз отдавна го казвам. Просто с времето си изградих една мисловна картина на ситуацията и се радвам, че тя не е лишена от смисъл и се споделя точно от по-опитни от мен хора. Става въпрос за статията Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите? на Иво Инджев, която затвърди впечатленията ми, че:
1. В България действаща журналистика на практика не съществува, защото медиите са цензурирани и контролирани от политиците, службите и големите бизнесмени. Да даваме пари за да гледаме телевизия или четем вестници, или да търпим безкрайните реклами по радиото за да чуем новини е хранене на звяра. Наливане на пари в машината за масово лъгане.
2. Бизнесът, ех този български бизнес. Хора още ми разказват митовете за успелите бизнесмени, които са успели, защото имали нюх, били смели, решителни, умни, знаели езици, продавали подводници за скраб и т.н. А пък хората от поколението на моите родители като стане въпрос за бизнес ми говорят за митичните куфарчета. На кого вярвам ли? Ето ви извадка от цитираната статия на Мерим Тенев, публикувана в блога на Инджев.
…в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг… В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.

Пак ще започна отзад напред.
Твърдя, че българите сме комплексари.
Комплексари в смисъл, че реагираме като ужилени когато дочуем дори и лек намек за критика по наш адрес. Което ми напомня за съпругата на един епископ, който бил най-големия враг на Дарвин и неговата идея за еволюцията. Та същата беше казала, че идеята да сме произлезли от маймуни е ужасна, но дори и да е вярна се надява да не се разчуе.
Спомням си как показвах на приятели статия във Vagabond за некачественото българско кафе и те бяха силно възмутени как смеят някакви чужденци да пишат лошо за България като живеят тук. И как във Франция например никога нямало да разрешат някакви чужденци да пишат лошо за Франция.
Та същата история се повтаря и със “скандалния” чешки творец Давид Черни, който е изобразил България като кенеф.
Ма как смеел да сравнява България с кенеф?
Ма как имал наглостта да дойде в България?
Ма да бил изобразил Чехия по някакъв унизителен начин.
Еми съжалявам драги възмутени и огорчени бугари, ама го е направил. В Мала Страна в Прага има паметник на двама души, които пикаят върху Чехия и си го мърдат наляво-надясно. И чехите нито са покрили паметника, нито са линчували автора. Същият е направил склуптурата на умрелия кон(отново гавра с известен чешки паметник), бебетата, които се катерят по кулата “Жижков”, висящият човек ей там дето живее Камен в момента, трабантът с крака, както и други провокативни творби.
Изкуството му е красиво, провокативно и с послание – точно каквото трябва да бъде всяко произведение на изкуството.
А ние можем да бъдем ощипани моми колкото си искаме – да му теглим една майна, да го изгоним от България, да му кажем как българските шофьори на тирове чукат с големи балкански ***ове чешките магистрални прoститyтки и да забраняваме всякаква критика. Но от това няма да станем по-хубав кенеф. Защото когато не позволяваме на другите да ни се смеят означава, че ние не можем да смеем на себе си, а това е сигурен признак, че имаме да извървим много, много дълъг път, докато стигнем както чехите, така и другите народи, които са надживяли този етап от развитието си.

Днес в прекрасния блог “Делниците на един луд” прочетох новината, че новото правителство въвело нови правила за учениците покрай лавките. И освен че ученичките не би трябвало да ходят като магистрални проститутки с къси поли, голи коремчета, големи деколтета, то освен това няма да ходят с грим, с лак на ноктите, с бретон над очите и момчетата вече няма да ходят с дълги коси. И седя аз и размишлявам по темата:
ако проблемът е, че подрастващите са продукт на чалга културата – необразовани, респектиращи се само от грубата сила, ценящи само кинтите, показността (скъпите коли, скъпите телефони, скъпите парцали), мислейки в категориите на балъци и тарикати и т.н., то тогава не е ли по-смислено да се търси контрол върху облъчването на децата с тази чалга култура, да се мисли как да тъпите необразовани родители да нямат по 5 деца, а образованите, интелигентни и принципни хора да не бягат “на запад” и останалите в БГ да имат по едно дете ако изобщо имат след 30 годишна възраст.
Хората по принцип, а особено българите много мразят някой да им налага нещо на сила. Нормалната реакция е да теглиш една майна и да правиш точно обратното. Мислете си за времето на комунизма, за казармата и за други ярки примери… Аз като ученик много се харесвах в сако, но след униформите в казармата вече 10 години ходя по тениска и дънки и с риза и дънки на работа
Униформите са разход, който за съжаление много родители не могат да си позволят. Още повече, че няма да е еднократен. Децата ще тичат, скачат, падат, ритат футбол с тези униформи и ще ги късат всеки месец.
Униформата има за цел да унифицира, т.е. да прави хората еднакви. Ние имаме горчив опит с “всички сме равни” и не би трябвало да го забравяме.
Прическите пък са ми особено добър пример за това какво е лошото в новата наредба. Защо пък да казваме кои прически са подходящи и кои не? Сещам се няколко места, в които се налагат прически – затворите, лудниците… И какъв е проблемът с прическите изобщо?
В коментарите на новината една ученичка пишеше, че макар подобна наредба да е в сила и в момента и да е забранено пушенето, всички ученици се обличат както искат и пушат пред охранителните камери без последствия. Тъй че изглежда пак правим новини в стил “вижте ни, работим много, дръжте ни рейгинга висок”, вместо да се адресират реалните проблеми, пък били те и дългосрочни и непопулярни.
И може би просто ще имаме нов фетиш – жени ще се обличат с дрехи, подобни на ученически униформи, за да изглеждат секси, точно както е в Япония например.

Напоследък всяка втора новина в България е свързана с мюсюлмани, ислям и т.н.
Мнозинството граждани полудяват – виждат чудовищни заговори срещу България, християнския свят въобще, провокации… Пък аз се чудя каква е целта на това мероприятие – изборите минаха, сега какво? Да мразим “турците” и да си харесваме управлението, щото е българско ли е целта на занятието?
Съгласен съм, че някой иска да разклати етническия мир, но не мисля, че това идва от българо-мохамеданите или от Турция.
Ето ви примери за какво говоря:
Географска карта включи български земи към Турция
Шахматисти бойкотират турнир, спосориран от братя Юзеирови
Държавата се направи на хайдутин в село Славяново
Волен Сидеров: ДПС има отношение към създаването на “Мюсюлман – демократичен съюз“
Заплаха от радикален ислям според Първанов
Вендета в Рибново
Пак ще строят паметник в Славяново
Велчев: Събарянето на паметника е законно!
Разследват братя Юзеирови за незаконен софтуер
Янев сезира ДАНС заради нова мюсюлманска партия
Някой си Юзеир създаде Български червен полумесец
Събориха паметника на ”незнайния турски воин”
Местан: И незаконните строежи трябва да се събарят законно
ДАНС проверява имот, купен от братя Юзеирови
ДПС: В Славяново говорят езика на омразата
Учредиха мюсюлманска партия
Събарят паметник на незнайния турски воин
Политици ислямисти се развихрят и у нас
ДПС: В Славяново говорят езика на омразата
Заговори се за българско Косово
Полиция окупира Рибново
Мюсюлманският съюз готви генерали и прокурори
Учредиха мюсюлманска партия

Леле, колко изтрещяли религиозни фанатици имало в България, направо не е за вярване. Който има време за убиване, да разгледа коментарите на тази статия.

От коментарите на новината за Свобода, а не страх 2009 в Дир-а:
По-добре защитена и трудна за подправяне лична карта вместо да осъмнеш длъжник или да установиш, че не притежаваш жилището си, защото някой е подправил за 200 лева сегашната ти жалка лична карта, на която и майка ти няма да те познае по снимката.

Стига сте ревали бе. Реве само престъпника. Аз съм чист пред съвестта си и си давам отпечатъците на МВР доброволно, без рев. Давам и да ми подслушват телефоните, защото знам, че там няма престъпления.

От както има интврнвт, това е практика.. Разликат е, че в единия случай знаеш!?

всички искате престъпленията да се разкриват за пет минути, но това от въздуха ли трябва да става. Естествено, че трябва да има контрол на комуникациите, които да бъдат законово уредени, както е в САЩ и Западна Европа. Може би някой е чувал за системата Ешалон – това е в отговор на тези които питат дали има в други държави подобен контрол

В опит да категоризирам реакциите на хората, които не смятат, че това е проблем откривам следните шаблони:
Робска психика: Така е, но няма какво да направим, винаги е било така, винаги и ще бъде.
Късогледство: Който няма какво да крие няма от какво да се страхува
Аз да не падам за пръв път от Луната: Така се чувствам по-сигурен, ще хващат престъпниците по лесно и престъпленията ще намалеят

Тази година отново имаше протест срещу възобновеното лобиране за неконтролирано следене на българските граждани от страна на службите. За съжаление броя хора, които решиха да подкрепят инициативата беше приблизително колкото хора чакат метрото на станция “Стадион Васил Левски”, т.е. малко повече от журналистите, които бяха малко повече от полицаите. Коментирах с приятели, че ми е странно как групи, които би трябвало да са заинтересовани за личната си свобода изглежда не присъстваха – например хомосексуалистите, които в нашата не много толерантна татковина със сигурност има за какво да се притесняват, ако държавата, полицията, работодателите и др. знаят за тяхната сексуална ориентация. В този ред на мисли хората, притежаващи малък бизнес също трябва да се притесняват, особено ако са в сектор, в който големите играчи имат апетити. Както и журналистите – все пак очаквам да не обръщат и другата страна когато дойдат хората с чуковете да ги посъветват да не пишат “неудобни” неща. Но за зла ирония, един журналист, разпитващ протестиращите изказа твърдението, че като службите следят повече се чувствал по-сигурен. На въпроса защо след като е съгласен (съгласен е), че се знае кои са престъпниците те не са в затвора не успя да отговори.
Странно е, че имаше няколко късо подстригани момчета с черни “бомбъри”, които говореха нещо ехидно за еколозите (Бого Шопов е от Зелените) и нещо за “мангали”. Честно казано ми се струва възможна версията да са пратени на протеста по някаква причина, най-малкото за да бъдат те показани по телевизията – ако протестът въобще е отразен де.
Разбира се, грешната логика, че като няма какво да криеш няма от какво да се страхуваш сработва и този път и хората не намират смисъл в подобни начинания.
Единственото изцяло положително нещо за мен беше, че се събираха подписи за учредяване на пиратска партия.
Редакция:
Изглежда или аз съм подценил броя на хората (присъединих се към шествието, не в градинката между СУ и Народното събрание) или част от хората не са тръгнали със шествието, тъй като от част снимките е видно, че хората са повече, отколкото аз ги описвам.