животът


Референдум “Искате ли безплатен секс” 2

На вече отминалите избори четири в едно се проведе и референдум за електронно гласуване. Всякакви хора от категорията заможни, западно-ориентирани, високо образовани, абе умните и красивите се нахвърлиха с патос, подходящ повече за един отминал период да възхваляват брилиантното предложение и да тръпнат в очакване да го подкрепят. За целта се изтъкват всякакви причини какво ще може да се прави, какво ще бъде по-удобно, кое няма да бъде възможно, кое ще бъде по-евтино и т.н. Разни “инициативни комитети” раздаваха брошурки, в които обясняваха как програмният код на системата ще е отворен, и още 20 bullet-а на свойства и качества на електронното гласуване.
Моето чудене е откъде всички тези застъпници за електронното гласуване знаят какво ще бъде направено. И как.
Факт 1. България е държава, в която сайта за записване в детска градина се срина в деня на пускането си. С дни хората не можеха да си запишат децата.
Факт 2. България е държава, в която на същите тези избори системата за обработка на данните! от броене на бюлетини на ръка се срина и хората от избирателните комисии седяха с дни, за да се оправи батака.
Факт 3. Никой не е казвал КАК ще се осъществява електронното гласуване, на какви критерии трябва да отговаря за да се реализира, кои са потенциалните изпълнители
Факт 4. В България съществуват от край време грандиозно количество изборни измами.
Факт 5. Следващите минимум 20 години двата вида гласуване ще вървят паралелно.
Факт 6. Коментираната система е да се отива ЛИЧНО да се получава token, с който може еднократно да се гласува.
Факт 7. Понястоящем, ако има съмнения за честността на изборите, може да се поиска повторно броене на бюлетините. В районните секции присъстват наблюдатели и застъпници. При електронно гласуване съмненията за манипулации е невъзможно да бъдат доказани и на практика не могат да стигнат до съд.

Хайде сега да помислим малко. Факти 1 и 2 ни казват, че дори намеренията да са добри, резултатите най-вероятно ще са плачевни. Това е действителността. Утопични възторжени лозунги няма да я променят. Така стигаме да факт 3. Подкрепящите референдума нямат думата за това КАК и от КОГО и за КОЛКО пари да се реализира електронното гласуване. За да бъде реализирано наистина, се изисква експертизата на хора, които в България се броят на пръстите на едната си ръка. Те са хора и си имат своите политически пристрастия, някои от тях са ангажирани с конкретни партии. Освен това са старомодни в разбиранията си.
Отворен код
За да бъде една система, реализираща криптографски алгоритми надеждна, тя трябва да е с отворен код. Идеята е, че ако това, което я прави сигурна е тайната на реализацията, то тя на практика не е сигурна. Такава система трябва да работи, дори “врагът” да знае точно как работи.
Отворен код ли? Колега, който е създал на практика всички известни информатици в България иска ТОЙ и група експерти като него да имат достъп до кода. Security through obscurity. Криптографските принципи да ходят на майната си. Това е човек, на когото ще бъде възложено да я разработи или одитира в ИДЕАЛНИЯ случай.

Гарантиране на правилното броене на вота
За да има изобщо смисъл от такава система, тя трябва да предоставя възможност на всеки гласувал да провери със сигурност, че неговия вот е броен по правилния начин. Такива алгоритми съществуват. Но колко хора разбират от математиката зад тях? И колко могат да ги програмират коректно? И тези, които ще възлагат знаят ли изобщо, че такава възможност съществува. А тези, които подкрепят електронното гласуване?

Тайна на вота
Имайки предвид хилядите начини за следене в Интернет, кой и как ще гарантира че вотът остава тайна? Тези, които бяха принуждавани да снимат бюлетината, за да им дадат пари, дали просто няма някой да им виси на главата, докато гласуват на нечии компютър? Как се гарантира тайна на вота в неконтролирана среда?

Гарантиране на липсата на манипулации
За да има смисъл от електронно гласуване, трябва да има гаранции, че някой “наш човек” с достъп до някой компютър не може да натисне един магически бутон и да добави 10 000 гласа в нечия полза. Ама ще има еди-какви си хешове и еди кви си защити. На компютър. Написан от същите хора. Този аспект е обаче ключов за защитниците на електронното гласуване. Видиш ли ще се пресекат автобусите от Турция и тук само чисти български арийци ще си избират управниците. Ако погледнем обаче факт 5 разбираме, че всъщност едновременното наличие на опция за електронно и “физическо” гласуване не пресича възможността за нито една от манипулациите, които се правят понастоящем. Нещо повече, гледайки факт 7 разбираме, че при електронното гласуване нямаме инструмент за проверка на честността на избора.

Гласуването от чужбина
Няма да задълбавам в дискусията дали хората, живеещи в чужбина трябва да избират народни представители, камо ли кметове и общински съветници за градове, в които не живеят. Въпросът тук е, че предлаганата система с token-и напълно премахва всякакви потенциални улеснения, произтичащи от електронното гласуване. Няма да се разкарвам за да гласувам, ще се разкарвам за да получа token, така че да няма нужда да се разкарвам да гласулам. WTF?

В настоящия вариант с хартиени бюлетини гореизброените неща се гарантират повече или по-малко от системата. Защото тя е механична и нямаш нужда от PhD по математика, за да разбереш дали човекът до теб лъже или не. Хора от всички партии гарантират за правилното броене на бюлетините, тайната на вота е осигурена от това, че хората присъстват лично и отиват в тъмна стаичка, около която има представители на всички партии. Правилното броене на вота пак се случва в присъствието на представители на всички партии. Има ли манипулации в настоящата схема – има разбира се. Всички знаем за гореспоменатите селфита с бюлетини, услужливи хора носещи чували с бюлетини, автобусите от чужбина и стотиците хиляди според някои изчисления мъртви души. Въпросът е, че нито един от тези проблеми не се решава със система за електронно гласуване, още по-малко такава която не е дефинирана.

Вместо да се задават такива въпроси, хора явно определящи се като технократи пламенно убеждават наживо и онлайн как електронното гласуване е едва ли не “изборът на новото поколение” и е някаква панацея, така че всичко в изборите ще бъде прекрасно и ни чака един такъв живот, че само си викам дано. На всички въпроси за техническото, софтуерното, социалното, и всякакво осигуряване те отговарят, че да, проблеми може би ще има, и да, неясноти има, но ние трябва да подкрепим референдума за безплатен секс, защото безплатният секс е чудесно нещо, но кой, как и къде ще уточняваме по-нататък. Сега само трябва да кажем ДА!
Но аз си спомням как неотдавна при протестите срещу едногодишно правителство аз бях от малка група хора, които питаха дали ако следващите и по-следващите правят същите свинщини протестиращите пред парламента ще бъдат пак там. И моите познати и някои непознати по форумите с огромен патос обещаваха, че те ще са там, на амбразурата, с изпъчени гърди ще се хвърлят върху щиковете на всяка неправда. Сега и до края на света. Но когато следващите естествено направиха абсолютно еквивалентни свинщини, никой не се мярна пред парламента. От кумова срама след няколко дни се организира онлайн фейсбук протест срещу номинацията на Слави Бинев за нещо си на културата например.
В обобщение цялото това допитване е купуване на котка в торба. Не е ясно какво ще получите, но обещавате да го приемете каквото и да е. Никакви настоящи проблеми не се решават, но се добавят нови. Никакви средства за манипулации не се премахват, но се добавят нови. Просто едни хора си осигуряват начин да се задържат във властта за много време напред. Мен това не ме устройва, независимо кои са тези хора. А вас?


Катарзиси

Из делниците на един луд (http://reduta.bg/v2/article/%D0%B8%D0%B7-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D1%83%D0%B4-10-%E2%80%93-14-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8):
Пък министърът на правосъдието Христо Иванов лани писал във Фейсбук: „Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е и срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ… Ако говорим за “операция чисти ръце”, това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката… Или сме срещу цялата мафия, или нищо не правим! След появяването днес на площада на тези две мутри…” и т.н.

Никой не е толкова бърз, за да избяга от собствените си думи. И сега този мафиот и мутра ще му е началник… Политиката е място за компромиси. Но докъде може да стигне в компромисите, всеки си решава сам.

А Радан Кънев направо е преживял катарзис: „Днес ние ще дадем властта на втория кабинет “Борисов”, аз ще гласувам за него. Бих благодарил на г-н Борисов за променения стил на ГЕРБ. Надявам се да остане такъв…”


Опит за обобщение на политическата картинка в страната

Преди вече доста години бях казал, че у нас има само различни видове комунисти – червени комунисти, сини комунисти, жълти, лилави, кафяви, турски и т.н. Тогава това беше интуитивна представа, но колкото повече парчета от мозайката събирам, толкова повече се уверявам колко прав съм бил. Не че е повод за гордост, изводът е достатъчно тъжен за да помрачи и най-гениалния начин за достигането му. И като казвам комунисти нямам предвид естествено хора с леви убеждения, такива в политиката всъщност няма, а по-скоро хора, които не са били случайни в предишния режим и във вездесъщите тогава (и сега! служби). Като чета сега как защитават Бойко – че едно време всеки бил обвързан с партията по принуда и затова той видиш ли едва ли не по принуда е бил вкаран в структурите на Симеоново и в охраната та другаря Живков побеснявам. Бидейки от семейство на репресирани – да, скапани боклуци, имаше репресирани хора и те не бяха задължително „фабриканти-подтисници-експлоататори-фашисти“, наистина се чудя как може някой да го вярва (а за съжаление не всички са платени). По онова време не даваха награда флумастерчета на ученическо състезание по рисуване без бележка от ОФ, в партията посмъртно не се е влизало ако не си с „чисто минало“, тоест никакви врагове на народа до девето коляно, средно и висше образование се е кандидатствало пак с бележки от районните организации. И изведнъж дисидентите видиш ли, репресираните били някак насила въвлечени в партийните структури. Но да се опитаме да обрисуваме политическата картина.
БСП – маша на руските интереси в страната. Деца на хората от бившото ЦК на БКП и подобни висши партийни постове от миналото.
ДПС – маша на руските (не турските! интереси) – „Турци“, които са предавали своите по време на възродителния процес, а сега го използват като плашило за да ги сплотяват около себе си.
НДСВ – Така нареченият „цар“ (е няма такъв ташак – бивш цар да стане премиер) бе доведен от комунистите (БСП), т.е. пак от същите кукловоди. Хората около него пак бяха някакъв пореден номер ешалон от Партията.
СДС/Светло, тъмно сини и всичките производни– внедрените в опозицията от Партията хора. Може би е по-точно да се каже – хората, на които беше възложено да създадат фалшивата опозиция. Всичката тази енергия и жажда за промяна се вгорчава от пророческата реч на другаря Живков „Сега идва ред на митинговата демокрация“. Казано в момент, в който митинг нямаше смисъл, а единствените манифестации бяха по повод 1-ви май и 9-и септември и подобни. Очевидната неприязън между тях и останалите изглежда е в следствие на това, че са продукт на друга фракция на Партията/службите.
ГЕРБ – друга фракция на Партията. Хората, които са били слугите на онези – шофьори на някой голям (бащата на Цв. Цв.), Бойко – телохранителят и т.н. (има и за другите, който иска ще намери). Създадена от същите кукловоди от същите служби както и останалите. Повярвали си, че може да са независими, както един чичко с мустачки преди време.
АТАКА – поредният проект на службите, пак с хора, които са имали вземане-даване с властта едно време. Но не са директни представители на властта, по-скоро техни агенти. Също защитават руските интереси, което напоследък стана съвсем очевидно. Националистите в България се оказаха много запалени…руски националисти.

Извод – антагонистичните двойки са театрални врагове, за пред публиката, защото зад конците им седят едни и същи хора. Напоследък обаче борбата взе да става по-реална. Куклите забравиха конците и си помислиха, че имат собствена воля. Поне две политически сили напуснаха отбранителните постове на руските интереси – ДПС, което се отдръпна за Южен Поток и ГЕРБ, които бяха подкрепени от американците (Бжежински обясни наскоро какъв велик политик е Бойко). Обръщането против руските интереси на ДПС обяснява и разривът им с БСП. И грубата игра. И решението на кукловодите да разрешат пренареждането на картите, като разрешат свалянето на правителството. Така че в някакъв смисъл ни чакат интересни времена. Лошото е, че са от оня тип интересни времена, които се споменават в едно китайско проклятие. Та се чудя дали това противопоставяне е от някаква полза за нас. Клатенето на лодката на политическото статукво дали ще я обърне и ще даде шанс за управление от страна на хора, които милеят за България? Мисля само абсурдно наивен човек може да си мисли, че това е възможно. Следователно всъщност клатенето на лодката е още по-неизгодно за нас, хората отдолу. Защото в борбата за власт жертвите които падат са от нас, не от борещите се за кокала. В някакъв смисъл БСП са „най-малкото зло“ от тези, които биха били допуснати да управляват. Те си живеят с мисълта, че държавата е тяхна и макар да ни загробват със заеми и крадене смятат да ни държат живи, защото те искат да са тук още дълги години. Новите субекти от типа на НДСВ и ГЕРБ са точната противоположност. Те не очакваха всъщност да довършат мандата си и крадат като за последно, буквално. Те не искат да е останало нещо и за следващия мандат, тъй като не вярват да имат нещо общо с него. Разбира се, „по-малкото зло“ е голяма глупост. По-малкото зло пак е зло. Колко сантиметра да е навряното ти отзад и как да се казва собственикът му не е избор. Но избор ние никога не сме имали. Защото изборът между червени, зелени, сини, жълти и турски комунисти всъщност не е никакъв избор. До властта се допускат само хора, които гонят чужди интереси и за отплата своите лични. Нашите общи интереси никому не са интересни. Но все пак ние сме демократична държава. Наближават избори. И вие имате пълното демократично право да изберете какъв цвят комунисти да ви управляват и на коя чужда суперсила да гонят интересите. Дали да гоним руските интереси с АЕЦ Белене и Южен Поток или американските с реакторите на Уестингхаус и с fracking-а. В кукления театър „Парламент“ можете да гледате всякакви цветове кукли с всякакви забавни недъзи – дебели, фъфлещи, луди, говорещи като Живков, заекващи, мънкащи, говорещи с някакъв абсурдно литературен български. Всякакви. Изборът е голям. Но той разбира се всъщност не е никакъв избор.


На прага на етнически конфликт

Чета новините и коментарите под тях и се чудя колко по-малко мисъл можем да ползваме. Отвратителната политическа обстановка от последната година унищожи последните надежди и представи и на най-наивните българи, че политиците ни ползват властта за нещо друго освен за собствена облага и че имат изобщо някаква представа и разбиране на управленските лостове, с които си играят като малко дете в кабината на багер. Напрежението се покачва от чудовищния цинизъм на настоящото и предходното правителство и сателитните лапачи, които ги държат. Глухи за народа, показващи среден пръст и говорещи и обещаващи абсурдни глупости. Реториката и действията се разбягват от равновесната точка с бясна скорост. Все повече и повече наглост, повече и по-абсурдни действия, повече абсурдни обещания и заплахи всеки ден чуваме от трибуната на властта (и опозицията). Все повече хора повтарят, че всички политици са компрометирани и трябват по-сериозни промени. Трябват нови политически субекти, но не на същите кукловоди. И въпреки че огромният, ОГРОМНИЯТ процент от българите все още се дрънкат за левия и десния ъгъл в пясъчника, на който си играят, явно процентът на отвратените от системата е надвишил някаква критична маса, поне в очите на същите тези кукловоди, защото се извади тежката артилерия във войната между властта и суверена. Етническата карта. В най-мрачните за един управник времена, в които държавата е пред фалит, народът е на крачка от грабването на сопите и вилите, единственото, което може да направи този управник е да посочи външен враг. Този номер е толкова изтъркан, че е полиран до нано размери. Но върши работа, защото бърка дълбоко в човешката душа, прескача човешкото и вади крокодилското от него. Чуждите срещу нашите. Последният шанс за обединение. Около корумпираните изроди, които ни сочат среден пръст. Но както винаги, корумпирани или не, нагли или не, некадърни или не, те са НАШИТЕ. И попадаме отново в реториката на селянките, които гордо казват на разведената си колежка от фабриката – “Може да си ме бие, но МОЯТ мъж си ме бие”. Няма значение че НАШИТЕ крадат и се гаврят с нас. ПОНЕ СА БЪЛГАРИ. Няма да оставяме “чалмарите”, “резняците” и “терористите”, “туземците” да ни крадат и убиват. ИСКАМЕ СИ НАШИТЕ ДА НИ КРАДАТ И УБИВАТ. ПОНЕ СА НАШИ.
Екстра абсурдно е, че “събудилите се”, политически осъзнати според собствените им думи, “умните”, изобщо не коментират и не виждат какво се случва. Те са слепи за назряващия конфликт, който политиците ни щедро обещават да потушат с цистерни с бензин, и повтарят изтърканата мантра “ОСТАВКА, бе” и хитроумните хештагове, измисляни от мозъчните тръстове, побутващи протестите в безопасна за статуквото посока. Докато “умните” (и красивите) се наумуват, лудите ще се налудуват. Ако настоящата власт може да прати само шепа изпаднали същества на супер хилав контрапротест, етническата карта може да изведе на улицата милиони. Основават се нови националистически партии. В Дир-а вече пишат хора с никове “националист, за кратко нацист”. Реториката зове за земята на Левски и Ботев, за въстания, кръв, куршуми, калашници, бесила и т.н. И крокодилското в Бай ви Ганя (98% от населението, центъра на камбаната на нормалното разпределение) кара кръвта му да кипва от справедлив гняв срещу ВАШИТЕ и да бие и убива, за да защитава святата земя на своите прадеди. Защото Бай ви Ганя не чете туитър и хештагове. Той пие люта ракия както само ние можем да направим и има половин метър яка метална тръба в колата, която го пази от “утрепки” и “пумияри” и с която иска да раздава правосъдие над “животните”, които ни нападат милата, прекрасна, цъфнала и вързала татковина. Журналистиката и медиите удобно подклаждат огъня с новини за араби пребили българи и българи пребили араби, българи протестиращи срещу “турци” и “турци” протестиращи срещу българи. Разлюляваме махалото все по-далеч от равновесната точка и омагьосани от ужасяващата красота на вече (почти) неизбежната катастрофа гледаме в някакъв безумен транс го засилваме все повече и повече, чакайки го да се счупи. И тогава, внезапно извадени от транса ще си кажем “ей, какво стана тука? Как можа за толкова кратко време така да трагично да се разруши всичко?”. Но разбира се, ще бъде твърде късно за всичко, дори и за поука.

Приложение 1.

Когато нацистите дойдоха за комунистите
си замълчах,
аз не бях комунист.

След това заключиха социалните демократи,
но аз си замълчах;
аз не бях социален демократ.

След това дойдоха за синдикалистите,
аз не протестирах;
не бях синдикалист.

След това дойдоха за евреите,
аз не казах нищо;
не съм евреин.

Когато дойдоха за мен,
не беше останал никой, който да ме защити.

Martin Niemöller

Преведно в наши термини предполагам някой български Ниймюлер на 21 век, след етническата война ще казва:
първо дойдоха за бездомните кучета,
после дойдоха за гейовете,
после за мюсюлманите,
после за бедните и старите,
и когато дойдоха и за мен
бяха останали само чисти “бългАрийци” 🙂


Млади меринджеи

Disclaimer: Тук е изложено лично моето мнение, като описаната дискусия беше повод, а не причина да напиша тези неща, които си ги мисля отдавна за ИТ(а и не само) бизнеса в България
Вчера бях поканен на кръгла маса, на която се дискутираха кадрите в един конкретен IT сектор. За съжаление аз бях единственият представител на образователна институция, имаше двама от бизнеса, един от общината и един от пазара на труда. Казаха се някои много интересни и верни неща, което ме изненада приятно – очаквах такова официално нещо да е на доста по-политически език – много говорене и не казване на нищо. Любопитно беше изказаното твърдение, че високото заплащане е резултат на огромната дупка в предлагането на пазара на IT труд и че ако се насити пазара заплатите в сектора ще паднат до тези на другите професии. Хубаво беше, че се каза и за това, колко неподготвени, а със самочувствие и без желание “да копат” са някои млади хора. И там стигнахме до това какво е обучение. И как бизнесът с огромно, ама ОГРОМНО нежелание инвестира в обучение на персонала и как “в идеалният случай новите кадри при постъпване ще имат нужда от нула обучение.” Сядат и почват да кодят. Аз се опитах да вметна, че това е краткосрочно, че трябват И фундаментални знания, за да може да са гъвкави тези хора и при промяна на технологиите тези хора да могат да се преквалифицират бързо. Дадох пример от дотКом(как се пише това на български?) бума, как американските университети са подготвяли тясно специализирани кадри без много фундаментални знания и след пукането на балона хиляди хора са останали без работа и шанс за работа, защото техните знания са безполезни, а те нямат фундамента за да се преквалифицират. И че тогава самият американски IT бизнес отишъл при университетите и казал – абе я обучавайте с по-широка основа, за да са ни по-универсални и гъвкави специалистите. Казах тези неща и видях бърчене на устни и неварбилизирано неодобрение. Защо според мен тази позиция на бизнеса не е правилна?
Въпросът, както изобщо с бизнеса, е дали се гледа краткосрочно или дългосрочно. Американският модел всяка година ни доказва, че е на принципа “максимизирай печалбите в края на тази година, дори с цената на фалит догодина”. Ако IT бизнесът гони бързата печалба и не се интересува да направи своя дял от работата за подобряване на климата в тази сфера, то тогава в цитирания по-горе идеален за бизнеса вариант университетите ще подготвят кадри, които са супер тясно специализирани в най-модерни към даден момент технологии и фирмите няма да влагат стотинка в обучение при назначаване на нов човек. Но разбира се безплатен обяд няма, както обича да казва бизнеса, но винаги в контекст, че той трябва да получи пари, а не да даде. Защото когато тези умения остареят, наетите хора с много конкретни умения ще бъдат излишни. Бизнесът просто ще получи следващата порция млади IT специалисти от университетите, а тези ще изхвърли. За бизнеса изглежда няма нищо лошо. Но бизнесът не е единствената страна тук. Защото уволнените ще имат сериозни проблеми да си намерят работа. Заради високите заплати вече ще са се увътрили с някой кредит за 100 000 и седейки без работа ще затъват много много бързо. Държавата ще отчита безработица, ще плаща някакви пари, макар и минимални. Университетите на разни акредитации ще им се пише, че от тяхната продукция от висшисти еди колко си процента са безработни или не работят по специалността. Тези които си намерят някаква по-ниско квалифицирана работа ще подбиват парите в сектора. Което в още по-дългосрочен аспект ще означава че по-малко млади хора ще намират IT индустрията за привлекателна. А на врата на държавата ще висят хиляди хора с много претенции и малък шанс за реализация, които имат още половин век до пенсия. Това за мен не е добър бизнес климат. Но максимизира непосредствената печалба, защото те няма да обучават.
Какво според мен е по-правилна стратегия?
Да се мисли стратегически, а не тактически. Важно е бизнесът да оцелее догодина, но всъщност не е важно шефът да си купи новото ламборджини в края на годината. В обучението е по-добре да има баланс между фундаментални предмети и конкретни занаятчийски предмети. Тук баланс е ключовата дума.
Прекалено много от първото и се получава програмата на държавен университет от преди 15 години -супер много математика, асемблери, фортрани, бейсици и нищо модерно. Успешно завършилите са умни и гледат на програмирането като на логическа задача, но или не знаят нищо за използваните от бизнеса технологии или са си го учили сами.
Прекалено много от второто и получаваме хора, които знаят новите технологии, но не и как работят. Образно казано са като секретарките, които са научили Word 2013 и знаят, че за да “сейвнат” файла трябва да щракнат на червеното дискче. Когато в Word 2014 save е изнесен на лентата с бутони с икона на синьо блу-рей дискче те не могат вече да го ползват. Имат нужда от преквалификация. Тоест хора, които от първия ден на работа дърпат клавиатурата и почват да тракат, при първата по-голяма промяна отиват на опашката за помощи.
Балансът за мен означава на студентите да се даде фундамента от знания, който наистина ги прави специалисти плюс няколко основни технологии, които се ползват в момента. Но именно в IT сферата нещата са супер динамични. Нещо, което днес е върха на сладоледа след 5 години е остаряло и мухлясало. Ако искаме специалисти, които да работят в избраната от тях област през целия си живот, а не само първите пет години след завършване, трябва бизнесът да поеме своя дял и периодично да обучава хората си на новите технологии. Пари са, да, но това се нарича инвестиция. За да вземеш, трябва и да дадеш.
За да обобщим (малко цинично), от предишни срещи съм забелязал, че бизнесът разбира demand and supply така: I demand and you supply. Те буквално казват – дайте ни кадри, които могат да пишат на български, да знаят английски, да имат “меки умения”, да имат фундамент и да знаят всички най-нови технологии. И ако сте ги научили и да не ядат и да не искат пари ще е супер. Това в краткосрочен аспект е изгодно, но бизнес средата няма да е много хубава, защото ще й липсва човешкия капитал. А по меринджейските книги пише, че той бил най-важният. 😉 Циничният бизнес може да казва – не искам да давам стотинка за обучение на персонала ако университетите могат да ги обучат на всичко. Но един частен университет може цинично да каже – да, но нашите клиенти са студентите. Ако ги наемате обучени и така, донякъде, без да знаят всички най-нови технолгии, защо да даваме повече пари за да ги учим и на още неща. Докато ги обучаваме достатъчно добре, за да могат да си намерят някаква работа и да мотивират следващия випуск да запише пак при нас, другото не ни интересува. И затова трябва да има “някаква” регулация (току-що описаната картинка всъщност прилича много на tragedy of the commons). Защото краткосрочните цели и на университетите и на бизнеса и на самите студенти-след-това-работещи всъщност са в противоречие с дългосрочните. И ако искаме IT бизнес и експертни кадри в него и след 20, 30, 50 години, трябва да си сложим и очилата за “дълго гледане”.

P.S. Допълнителен въпрос за домашна работа: Ако в IT сферата младите технически кадри са с неоснователно високо самочувствие, което няма покритие със знания и умения, какви са младите HR и меринджейски кадри в IT сферата?

P.P.S. Разбира се не успях да кажа всичко това, трябваше да приключваме и всички избягаха на следващия event – някакво представяне на две от много големите фирми в този сектор. Остана един студент. Заприказвахме се и той ми разказа как точно тези две големи фирми са го прецакали. На едната им напуснал някакъв специалист в критичен момент. Отворили позиция, на интервюта минали над сто човека, не наели никого а в крайния продукт се появили проектите, които са правили за интервюто…


Олигофрени, моля не се възпроизвеждайте!

Новина за това, че 18 от младите искали да живеят по времето на Живков.
Коментар от млад меринджей:

Аз съм от тези млади хора. Все повече се коментира защо е паднал този строй и все повече става ясно, че е било нагласено купено и с помоща на една голяма сила към която сме били. Какво се получи падна комунизма и живеем в хаус. Нищо не ти е уредено насякъде срещаш проблеми и пречки. Напрежение престъпност и пак напрежение. Доктори – преди бяха специалисти с добро държане, а сега нека пише някой сблъсквал се с тях. Полицай – като, че ли повече си вършеха работата. Децки градини имаше в големите заводи( оставаш си детето когато отиваш на работа и си го взимаш като свршиш). Естествено, че има и лоши неща ама като, че ли обикновенния човек по не го бъркаше. Това БСП днешно време не е БСП.

Не можах да се въздържа и му написах:
Човек, ти не можеш да пишеш на родния си език, тръгнал си да оценяваш политически режим, който не си преживял (щом твърдиш че си млад човек), пък говориш сякаш си го видял с очите си (“имаше лекари, имаше градини в заводите”). ПомощТа, хаОс, държанИе, деТСКи… Как като си млад човек изобщо ще мислиш за детски градини, пък и ще знаеш, че е имало по заводите, че пък си ги и виждал…

И ето как ме обори:

Малоумник си и без да ме познаваш си правиш изводи. Раборил съм в завод в който децката градина беше изоставена и беше станала змиарник. Сега имам дете и виждам колко е трудно и неуредено с децките градини. ПРОСТОТИЯТА НЕ Е ПОРОК. ЖАЛКО, ЧЕ НЯМА ДА ПРОЧЕТЕШ ТОВА.

Да обяснявам как и колко не е прав е излишно. За който има глава на раменете е очевидно, за който е предубеден, че сега Америка ни е отровила с рекламите си и тогава всичко е било прекрасно и повече текст от томовете на Живков да напиша няма да ги убедя. Но е тъжно, че има такива хора. И те явно не са малко. Да отричат репресиите разбирам – много не са ги видели и чули и им се струва преувеличено. Както впрочем и на западняците когато някой е успявал да избяга навън и им е разказвал как е тук. Но да милеят за отвратителен режим, който си беше класическа диктатура и дори видни партийци не го отричат – ето това не мога да разбера. Явно е че наистина сме сведени до матрЯл. Милеем за правешки селяни и смятаме охранителите им за умели политици. Искаме да ни лъжат че ни плащат, но да лъжем че работим. Искаме да крадем навсякъде и повсеместно и да отричаме. Като американски парвенюта от по-миналия век да мълчим за селския си бандитски произход и да се правим на много високо морални. Да сме нищожества, които гледат да не хъркат на партийни събрания, но да разправяме гръмки лъжи за това колко сме велики. Да сме велики по асоциация (аз познавам един от БАН/лекар/физик, който е най-добрият в …) Да произвеждаме боклуци, които никоя западна държава не иска да купи, а ние да отчитаме небивали успехи от задължените да ги купуват по СИВ държави от източния блок. Да се пазим да не купим кола, правена в понеделники или петък, но да величаем съветските машини. Да влизаме в магазини, в които има кал по пода и продавачки, които ти демонстрират колко са ядосани че им прекъсваш приказката за да те обслужат, но да гледаме пропагандни филми с щастливи труженички весело отиващи на работа в завода. Във всяко предприятие да работят само не-партийците, но партийците да получават премиите и наградите. Искаме на опашката за зеленчуци да идват да ни изпреварват партийците и активните борци. И децата им да влизат да учат в университети “с предимство”. Или с “връзки”. “Той е наше момче. Много добро момче. Шофьорче.” Да трябва бележка от ОФ, за да получиш награда флумастели от училищен конкурс. Искаме яйцата да идват в 7 и в девет вече да са свършили в магазина, а продавачката ехидно да ни се усмихва и да казва – “много късно идвате, до късно спите. Елате утре.” Да няма нито един неонов надпис в цяла София, който да няма изгорели букви. Да чакаме някой познат, някой с връзки да ни донесе нещо за износ, или нещо вносно, или пък недай Боже нещо западно. Да имаш касетофон Хитачи, донесен от тираджия. Да чакаш 20 години, за да получиш панелка в Люлин 12. И да пътуваш с други селяци като теб във влака и да се хвалиш, че панелката е много хубава и си има и стенички, и таванче, и балконче.
Колко още мога да пиша…а съм хванал малко от оня режим.
Та който му е толкова мило за оня режим що не замине за Куба или Северна Корея? Китай вече си е жив (прогнил) капитализъм, но другарят Ким Чен Ир мисля отговаря на високите ви стандарти. В Куба също много са напреднали. По-миналата година разрешиха тостерите. Олабиха го и там, но още е много хубав комунизъм.
А пък ако решите все пак да остенете тук, моля не се възпроизвеждайте. ПРОСТОТИЯТА Е ПОРОК. Наистина! Ако се съмнявате, нямам как да ви убедя, но вие го приемете на доверие. Не се възпроизвеждайте, за да има шанс поне след стотина години милата ни родина евентуално да заприлича на нормална държава.


За протестите

But you won’t find it because of course, you’re not really looking. You don’t really want to work it out. You want to be fooled.” – Cutter, The Prestige

Чета хубава публикация на Делян Делчев за протестите, който обаче дебънква критиките на протестите. Тъй като макар и похвални, аз намирам твърденията му по-скоро за wishful thinking, отколкото за действителност и силно се съмнявам в мотивите на протестиращите, а тези, които са достатъчно узряли съм сигурен че нямат и един процент от населението, изказвам своите възражения тук:
защо сега протестирате, по времето на ГЕРБ нямаше протести?
Ами интересно ми е наистина как българите можахме да търпим една сикаджийска мутра, издигната с парите на главорези, да бъде начело на МВР и после начело на столицата и после на държавата в продължение на 10 години, а негово копие от ДПС не изтърпяхме един ден? Бих разбрал ако авторът и/или поне част от протестиращите застъпват тезата, че просто чашата е преляла, че е трябвало и срещу Борисов да протестират и че ще протестират оттук нататък срещу абсолютно всяко назначение на ключова позиция на лице, чието място не е там. Аз обаче такова твърдение не съм видял, ако съм пропуснал моля покажете ми кой и къде го е казал. Още повече фактът, че както и авторът твърди на протеста има хора от ГЕРБ означава, че просто се прилага двоен стандарт – Борисов мутрата може, Пеевски мутрата не може. Нищо умно, възвишено и смело няма в това, а само демонстрация че малко медийно лустро, купено с няколко милиона е всичко, което трябва на най-големия идиот, за да стане номер едно в политиката и хората да му се кефят. В моя блог имаше коментар от типа “на Пеевски можеш да му видиш фирмите в търговския регистър, на Бойко милионите никой не ги е виждал”. Абсолютното доказателство според мен, че хората се поддават на най-евтините медийни манипулации.

недейте да сваляте правителството, ще дойдат други л..на
Тук авторът пита дали да яде тези л..на за да не дойдат други. Което е правилен въпрос, но контра въпросът е има ли смисъл да протестираме, ако ще ядем пак л..на? Отново, би било похвално, ако протестиращите кажат И НАИСТИНА ГО НАПРАВЯТ, оттук нататък да не търпим никакви некадърници, корумпирани, не милеещи за България политици и да протестираме срещу всеки един такъв във властта, докато накрая не дойде някой, който наистина заслужава високия пост и заплата. Но наистина ли смятате, че това ще стане? Че енергията на улицата е безкраен? Че няма да ни хвърлят прах в очите с някои юпита или някаква друга хитра форма, за да потушат пожара на недоволството и да повЕрваме, че тия не са като ония, само за да се разочароваме накрая пак? Тоест аз бих приветствал протестите, ако те символизират събуждането на народа, който оттук нататък няма да оставя най-големите л–на да изплуват най-отгоре и да управляват живота му. Но просто не вярвам, че това се е случило и ако авторът или протестиращите вярват в това, ги считам наистина за наивни. Преди месец 1 милион човека гласуваха за Бойко след всичко, което се разбра за него (и не, не са инсинуации и кал на БСП, въпреки че те естествено се възползват от тъмното минало на Борисов за да трупат политически дивиденти).
вие протестиращите не знаете какво искате.”
Ми… вярно е. Питах познати, които протестират какво искат и те отговарят само какво не искат. Това с поуката и плащането на грешките звучи красиво, но пак питам – ами последните 22 години успяхме ли като народ да научим политиците си на този урок? Този протест сега наистина ли е повратният момент, в който нещата ще си дойдат на мястото и оттук нататък който политик прави грешка ще трябва да си ходи веднага от властта? Ако е така, чудесно, подкрепям с две ръце! Но ако не е, значи просто някой ни е хързулнал, за да дръпнем въженцето на предпазния клапан и да изпуснем малко пара, за да не избухне недоволството в нещо наистина неудържимо. И кукловодите ще ни сложат мошеници с повече финес, с по-приятни физиономии, с по-малко известни биографии, с по-добър индекс на телесна маса и ние ще си поверваме, че сме постигнали нещо. До следващите избори, когато пак ще сме разочаровани, пак ще търсим следващите спасители и кукловодите ще мислят следващата формула за прах за очите ни. Смятате, че това е нихилистично твърдение, което е неоснователно безнадеждно? Играем тази игра 22 години, повтаряхме тази грешка с толкова правителства и не си научихме урока. Не вярвам, че сега, внезапно, месец след като избрахме само най-големите олигофрени да влязат в парламента, сме се отърсили от заблудите си и внезапно сме започнали да мислим. Но предизвиквам автора или някой от коментиращите, който подкрепя протестите да ми докаже, че протестиращите знаят какво искат и да ми каже КОГО искате на кормилото на властта? Ето, представете си за момент, че желанието ви за падане на правителството се сбъдва. Мандатът между другото ще се даде на същото това ДПС, от което е Пеевски 🙂 Да си представим че и парламентът падне и има нови избори. Кажете ми КОЙ искате да спечели? (Което означава да вземе над милион гласове, твърде малко вероятно, но което е вярно е вярно – това че народонаселението няма да избере някой различен не е причина да не искаме някой друг).

Дайте шанс на правителството да поработи малко за народа”.
“Аз например очаквам правителството да започне да работи единствено и само “за народа”, още от първият си ден.” казва авторът. Чудесно, похвално, но дали авторът очакваше това и от предишното, по-предишното и още по-предишното правителство? Протестираше ли авторът или някой от тези, които са на улицата сега през първата седмица от управлението на Борисов, Станишев, Сакскобурготски и т.н.? Ако да – защо не си спомням за такива протести? Ако не – е как точно сега внезапно развихте нетърпимост към идиотите във властта? Ще бъде ли тази нетърпимост перманентна, или е временна?

“Това изречение говори много лошо, за този, който го употребява. И много тъжно.” А това твърдение говори че авторът е непоправим оптимист, който наистина смята народът за поумнял overnight. Дано е прав. Дано, ама надали.

протестиращите имат дилема, как да сменят правителството без това да доведе ГЕРБ на власт.” “Дилемата не е Цветанов или Пеевски” – казва авторът. Уви, това е дилемата, казвам аз. Дразнех се и продължавам да се дразня, когато хората казваха това преди изборите, но резултатите от тях показват само, че мнозинството, повярвало в този мит, го прави реалност. Това е self-fulfilling prophecy. И питам отново, но този път малко по-различен въпрос: Кой очаквате да състави следващото правителство?

“Предпочитам да свалям правителства през 3 месеца, отколкото да се примирявам с такъв избор (или да се смирявам, заради такъв избор).” -Bingo! It is a pickle! Евалата на автора! Точно за това говорим! Ако всички на улицата са като него, щях да бъда наистина щастлив! Но от това, което видях и чух, повечето не са толкова готови за продължителни протести. И фактът, че вЕрват на този и на онзи означава, че не са помъдряли. Според мен на половината от тях няма и да им хрумне да протестират, ако следващият премиер се казва отново Борисов, сигурно на една десета от тях няма да им хрумне да протестират, ако следващият премиер се казва Първанов, и най-вероятно на три четвърти ще им се струва, че са постигнали нещо грандиозно и са променили статуквото, ако следващият премиер се казва Кристалина и т.н.
Замислете се за абсурдността на ситуацията – протестираме пред партийните централи на партиите които ние като народ като избрахме ПРЕДИ ЕДИН МЕСЕЦ! Ако толкова не ни харесват, защо ги избрахме преди месец? Не преди година, не преди четири, а преди един месец? Всъщност извинете ме, не протестираме пред централата на най-много представената в парламента партия… Което според мен е разковничето.
Според мен България ще се оправи, когато само шепа хора казват
“какво като е мутра, той им знае схемите и ще ги вкара в затвора”,
“Нищо че крадоха първия мандат, втория вече ще имат пари и ще работят и за нас”,
“Е, идиоти са, но другите са по-големи идиоти”, “изборът е да изберем по-малкото зло”,
“Идиоти са, но поне са българи”,
“Не ме интересува, че жена му и синът му си имат и те партии, той сега много по-разумно говори (спрямо преди)”,
“е какво като е прост, то като ни управляваха учени само ни крадоха научно”,
“стига с тия комунисти, каквото било-било, отдавна е било”, “е то и без това политиката е цирк, тоя поне е професионален шоумен”.
Докато това не стане, протестите ще са просто още една форма на контрол. Както беше Нео в Матрицата. Механизъм за безопасно освобождаване на напрежението, създаващо илюзията, че имаме избор и че властта е на народа. А когато узреем, следващата крачка ще е да осъзнаем, че нежна революция няма. Но дотам има много, много време.


Може би първото нещо, за което не успях да намеря критика на настоящето правителство е оповестеното решение за събаряне на шестокрилия петохуйник пред НДК. И тъкмо се зарадвах аз и то взе да се оказва, че не е толкова решено, колкото всъщност го представиха преди седмица. Но последния хит, който така ме вбесява, че ми иде да пиша в bold, size 80, грозни псувни е изказването на “художници” – тия алкохолици, които са свикнали на държавна лапачка от Татово време. Та тая банда обяснила, че “Това според нас би било грубо погазване на основни принципи на всяко демократично общество да се взимат от оторизирани за това органи, като в случая това би трябвало да бъдат Министерство на културата, СБХ и САБ” и култовото
“Вероятно не забравяте, че решението за издигането на паметниците се взима от компетентни лица и се съобразява с морални и естетически принципи, изразители, на които са хора с ерудиция и висока култура”.
Тоест драги ми граждани на София, вие сте прекалено прости, нееруридарани и неморални, за да решавате какво да гледате като вървите по улиците на града си. Трябва великите художници от СБХ да ви обяснят какво ще харесвате и какво не, вие трябва принудително да консумирате изкуство, за което е платено от вашите пари, въпреки че вие не го харесвате. Просто трябва да питате високите ерудити с високи принципи, които ще ви обяснят кое е красиво и кое не, кое е естетично и кое не. Кои сте вие, че ще имате свое мнение за красивото?
Я марш в строя!
Единственото подобно нещо за което съм чувал е след Втората Световна война в Германия разлепят някаква пропагандни плакати и задължават германците да минат от там и да ги видят, ако не се лъжа ставаше въпрос за жестокостите на нацисткия режим. Ако смятате, че има основание за паралел между двете събития, кажете…
А, и забележете – не било демократично да решават хората, а демократичното било да решават “компетентните органи”. Демокрация по комунистически. Както казваше Радой Ралин, в нашата страна се живее мирно и свободно. Мирно, свободно. Миииирно! Свободно! За тая демокрация лелеят компетентните художествени органи, а ние просто вдигаме рамене и продължаваме. Затова и ни се качват на главата. Те и всички останали, които са компетентни само в техните си глави, толкова прости, че не знаят колко много не знаят.


Прекрасният нов свят на Олимпийските игри 1

13 500 войника ще бъдат разгърнати – повече от тези, които в момента са в Афганистан. Силите за сигурност ще бъдат между 24 000 и 49 000.
Ще бъде закотвен наблизо самолетоносач. Ракети земя-въздух ще следят небето. Еврофайтъри ще летят от близка база. Ще патрулират хиляди агенти на ФБР и 55 екипа с кучета около дългата 11 мили електрифицирана ограда на стойност 80 милиона лири.
Това в добавка към нови закони, биометрични карти, камери, разпознаващи номера на коли и лица, полицейски пропусквателни пунктове.
Какво според вас е това? Подготовка за гражданска война? Най-високата бойна готовност на армията, защото се очаква нападение до 48 часа? Извънземните са пратили съобщение, че идват и ще ни ебат майката? Всеки арабин по света редактирана версия на корана, лиценз за пилот, самолет и 2 тона силен експлозив?
Не, нищо подобно.
Това е подготовката за Олимпийските игри, глупита!
Това прекрасно събитие, изпълнено с приятелска конкуренция, което се очаква да накара хората да се забавляват и харчат пари – честито!