вселената и всичко останало


На прага на етнически конфликт

Чета новините и коментарите под тях и се чудя колко по-малко мисъл можем да ползваме. Отвратителната политическа обстановка от последната година унищожи последните надежди и представи и на най-наивните българи, че политиците ни ползват властта за нещо друго освен за собствена облага и че имат изобщо някаква представа и разбиране на управленските лостове, с които си играят като малко дете в кабината на багер. Напрежението се покачва от чудовищния цинизъм на настоящото и предходното правителство и сателитните лапачи, които ги държат. Глухи за народа, показващи среден пръст и говорещи и обещаващи абсурдни глупости. Реториката и действията се разбягват от равновесната точка с бясна скорост. Все повече и повече наглост, повече и по-абсурдни действия, повече абсурдни обещания и заплахи всеки ден чуваме от трибуната на властта (и опозицията). Все повече хора повтарят, че всички политици са компрометирани и трябват по-сериозни промени. Трябват нови политически субекти, но не на същите кукловоди. И въпреки че огромният, ОГРОМНИЯТ процент от българите все още се дрънкат за левия и десния ъгъл в пясъчника, на който си играят, явно процентът на отвратените от системата е надвишил някаква критична маса, поне в очите на същите тези кукловоди, защото се извади тежката артилерия във войната между властта и суверена. Етническата карта. В най-мрачните за един управник времена, в които държавата е пред фалит, народът е на крачка от грабването на сопите и вилите, единственото, което може да направи този управник е да посочи външен враг. Този номер е толкова изтъркан, че е полиран до нано размери. Но върши работа, защото бърка дълбоко в човешката душа, прескача човешкото и вади крокодилското от него. Чуждите срещу нашите. Последният шанс за обединение. Около корумпираните изроди, които ни сочат среден пръст. Но както винаги, корумпирани или не, нагли или не, некадърни или не, те са НАШИТЕ. И попадаме отново в реториката на селянките, които гордо казват на разведената си колежка от фабриката – “Може да си ме бие, но МОЯТ мъж си ме бие”. Няма значение че НАШИТЕ крадат и се гаврят с нас. ПОНЕ СА БЪЛГАРИ. Няма да оставяме “чалмарите”, “резняците” и “терористите”, “туземците” да ни крадат и убиват. ИСКАМЕ СИ НАШИТЕ ДА НИ КРАДАТ И УБИВАТ. ПОНЕ СА НАШИ.
Екстра абсурдно е, че “събудилите се”, политически осъзнати според собствените им думи, “умните”, изобщо не коментират и не виждат какво се случва. Те са слепи за назряващия конфликт, който политиците ни щедро обещават да потушат с цистерни с бензин, и повтарят изтърканата мантра “ОСТАВКА, бе” и хитроумните хештагове, измисляни от мозъчните тръстове, побутващи протестите в безопасна за статуквото посока. Докато “умните” (и красивите) се наумуват, лудите ще се налудуват. Ако настоящата власт може да прати само шепа изпаднали същества на супер хилав контрапротест, етническата карта може да изведе на улицата милиони. Основават се нови националистически партии. В Дир-а вече пишат хора с никове “националист, за кратко нацист”. Реториката зове за земята на Левски и Ботев, за въстания, кръв, куршуми, калашници, бесила и т.н. И крокодилското в Бай ви Ганя (98% от населението, центъра на камбаната на нормалното разпределение) кара кръвта му да кипва от справедлив гняв срещу ВАШИТЕ и да бие и убива, за да защитава святата земя на своите прадеди. Защото Бай ви Ганя не чете туитър и хештагове. Той пие люта ракия както само ние можем да направим и има половин метър яка метална тръба в колата, която го пази от “утрепки” и “пумияри” и с която иска да раздава правосъдие над “животните”, които ни нападат милата, прекрасна, цъфнала и вързала татковина. Журналистиката и медиите удобно подклаждат огъня с новини за араби пребили българи и българи пребили араби, българи протестиращи срещу “турци” и “турци” протестиращи срещу българи. Разлюляваме махалото все по-далеч от равновесната точка и омагьосани от ужасяващата красота на вече (почти) неизбежната катастрофа гледаме в някакъв безумен транс го засилваме все повече и повече, чакайки го да се счупи. И тогава, внезапно извадени от транса ще си кажем “ей, какво стана тука? Как можа за толкова кратко време така да трагично да се разруши всичко?”. Но разбира се, ще бъде твърде късно за всичко, дори и за поука.

Приложение 1.

Когато нацистите дойдоха за комунистите
си замълчах,
аз не бях комунист.

След това заключиха социалните демократи,
но аз си замълчах;
аз не бях социален демократ.

След това дойдоха за синдикалистите,
аз не протестирах;
не бях синдикалист.

След това дойдоха за евреите,
аз не казах нищо;
не съм евреин.

Когато дойдоха за мен,
не беше останал никой, който да ме защити.

Martin Niemöller

Преведно в наши термини предполагам някой български Ниймюлер на 21 век, след етническата война ще казва:
първо дойдоха за бездомните кучета,
после дойдоха за гейовете,
после за мюсюлманите,
после за бедните и старите,
и когато дойдоха и за мен
бяха останали само чисти “бългАрийци” 🙂


Млади меринджеи

Disclaimer: Тук е изложено лично моето мнение, като описаната дискусия беше повод, а не причина да напиша тези неща, които си ги мисля отдавна за ИТ(а и не само) бизнеса в България
Вчера бях поканен на кръгла маса, на която се дискутираха кадрите в един конкретен IT сектор. За съжаление аз бях единственият представител на образователна институция, имаше двама от бизнеса, един от общината и един от пазара на труда. Казаха се някои много интересни и верни неща, което ме изненада приятно – очаквах такова официално нещо да е на доста по-политически език – много говорене и не казване на нищо. Любопитно беше изказаното твърдение, че високото заплащане е резултат на огромната дупка в предлагането на пазара на IT труд и че ако се насити пазара заплатите в сектора ще паднат до тези на другите професии. Хубаво беше, че се каза и за това, колко неподготвени, а със самочувствие и без желание “да копат” са някои млади хора. И там стигнахме до това какво е обучение. И как бизнесът с огромно, ама ОГРОМНО нежелание инвестира в обучение на персонала и как “в идеалният случай новите кадри при постъпване ще имат нужда от нула обучение.” Сядат и почват да кодят. Аз се опитах да вметна, че това е краткосрочно, че трябват И фундаментални знания, за да може да са гъвкави тези хора и при промяна на технологиите тези хора да могат да се преквалифицират бързо. Дадох пример от дотКом(как се пише това на български?) бума, как американските университети са подготвяли тясно специализирани кадри без много фундаментални знания и след пукането на балона хиляди хора са останали без работа и шанс за работа, защото техните знания са безполезни, а те нямат фундамента за да се преквалифицират. И че тогава самият американски IT бизнес отишъл при университетите и казал – абе я обучавайте с по-широка основа, за да са ни по-универсални и гъвкави специалистите. Казах тези неща и видях бърчене на устни и неварбилизирано неодобрение. Защо според мен тази позиция на бизнеса не е правилна?
Въпросът, както изобщо с бизнеса, е дали се гледа краткосрочно или дългосрочно. Американският модел всяка година ни доказва, че е на принципа “максимизирай печалбите в края на тази година, дори с цената на фалит догодина”. Ако IT бизнесът гони бързата печалба и не се интересува да направи своя дял от работата за подобряване на климата в тази сфера, то тогава в цитирания по-горе идеален за бизнеса вариант университетите ще подготвят кадри, които са супер тясно специализирани в най-модерни към даден момент технологии и фирмите няма да влагат стотинка в обучение при назначаване на нов човек. Но разбира се безплатен обяд няма, както обича да казва бизнеса, но винаги в контекст, че той трябва да получи пари, а не да даде. Защото когато тези умения остареят, наетите хора с много конкретни умения ще бъдат излишни. Бизнесът просто ще получи следващата порция млади IT специалисти от университетите, а тези ще изхвърли. За бизнеса изглежда няма нищо лошо. Но бизнесът не е единствената страна тук. Защото уволнените ще имат сериозни проблеми да си намерят работа. Заради високите заплати вече ще са се увътрили с някой кредит за 100 000 и седейки без работа ще затъват много много бързо. Държавата ще отчита безработица, ще плаща някакви пари, макар и минимални. Университетите на разни акредитации ще им се пише, че от тяхната продукция от висшисти еди колко си процента са безработни или не работят по специалността. Тези които си намерят някаква по-ниско квалифицирана работа ще подбиват парите в сектора. Което в още по-дългосрочен аспект ще означава че по-малко млади хора ще намират IT индустрията за привлекателна. А на врата на държавата ще висят хиляди хора с много претенции и малък шанс за реализация, които имат още половин век до пенсия. Това за мен не е добър бизнес климат. Но максимизира непосредствената печалба, защото те няма да обучават.
Какво според мен е по-правилна стратегия?
Да се мисли стратегически, а не тактически. Важно е бизнесът да оцелее догодина, но всъщност не е важно шефът да си купи новото ламборджини в края на годината. В обучението е по-добре да има баланс между фундаментални предмети и конкретни занаятчийски предмети. Тук баланс е ключовата дума.
Прекалено много от първото и се получава програмата на държавен университет от преди 15 години -супер много математика, асемблери, фортрани, бейсици и нищо модерно. Успешно завършилите са умни и гледат на програмирането като на логическа задача, но или не знаят нищо за използваните от бизнеса технологии или са си го учили сами.
Прекалено много от второто и получаваме хора, които знаят новите технологии, но не и как работят. Образно казано са като секретарките, които са научили Word 2013 и знаят, че за да “сейвнат” файла трябва да щракнат на червеното дискче. Когато в Word 2014 save е изнесен на лентата с бутони с икона на синьо блу-рей дискче те не могат вече да го ползват. Имат нужда от преквалификация. Тоест хора, които от първия ден на работа дърпат клавиатурата и почват да тракат, при първата по-голяма промяна отиват на опашката за помощи.
Балансът за мен означава на студентите да се даде фундамента от знания, който наистина ги прави специалисти плюс няколко основни технологии, които се ползват в момента. Но именно в IT сферата нещата са супер динамични. Нещо, което днес е върха на сладоледа след 5 години е остаряло и мухлясало. Ако искаме специалисти, които да работят в избраната от тях област през целия си живот, а не само първите пет години след завършване, трябва бизнесът да поеме своя дял и периодично да обучава хората си на новите технологии. Пари са, да, но това се нарича инвестиция. За да вземеш, трябва и да дадеш.
За да обобщим (малко цинично), от предишни срещи съм забелязал, че бизнесът разбира demand and supply така: I demand and you supply. Те буквално казват – дайте ни кадри, които могат да пишат на български, да знаят английски, да имат “меки умения”, да имат фундамент и да знаят всички най-нови технологии. И ако сте ги научили и да не ядат и да не искат пари ще е супер. Това в краткосрочен аспект е изгодно, но бизнес средата няма да е много хубава, защото ще й липсва човешкия капитал. А по меринджейските книги пише, че той бил най-важният. 😉 Циничният бизнес може да казва – не искам да давам стотинка за обучение на персонала ако университетите могат да ги обучат на всичко. Но един частен университет може цинично да каже – да, но нашите клиенти са студентите. Ако ги наемате обучени и така, донякъде, без да знаят всички най-нови технолгии, защо да даваме повече пари за да ги учим и на още неща. Докато ги обучаваме достатъчно добре, за да могат да си намерят някаква работа и да мотивират следващия випуск да запише пак при нас, другото не ни интересува. И затова трябва да има “някаква” регулация (току-що описаната картинка всъщност прилича много на tragedy of the commons). Защото краткосрочните цели и на университетите и на бизнеса и на самите студенти-след-това-работещи всъщност са в противоречие с дългосрочните. И ако искаме IT бизнес и експертни кадри в него и след 20, 30, 50 години, трябва да си сложим и очилата за “дълго гледане”.

P.S. Допълнителен въпрос за домашна работа: Ако в IT сферата младите технически кадри са с неоснователно високо самочувствие, което няма покритие със знания и умения, какви са младите HR и меринджейски кадри в IT сферата?

P.P.S. Разбира се не успях да кажа всичко това, трябваше да приключваме и всички избягаха на следващия event – някакво представяне на две от много големите фирми в този сектор. Остана един студент. Заприказвахме се и той ми разказа как точно тези две големи фирми са го прецакали. На едната им напуснал някакъв специалист в критичен момент. Отворили позиция, на интервюта минали над сто човека, не наели никого а в крайния продукт се появили проектите, които са правили за интервюто…


Android rant

Вчера за един ден успях да се натъкна на три бъга в Андроид, от които два са супер сериозни и неоправени, третият е просто демонстрация за мърлявщината на създателите на Андроид.
Бъг 1
Най-най-най елементарният компонент във всяка библиотека и среда за визуални компоненти е етикетът (label). Това е статичен текст, който не се редактира от потребителя и единствената му функция е да бъде текст на екрана. Тези етикети във всички езици, които съм виждал са обекти, каквито са и всички останали компоненти. Обектите имат свойства като размер, цвят, позиция и т.н. и напълно очаквано едно от свойствата на етикетите да бъде шрифтът на текста. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че в Андроид създаването на интерфейса става по един от два начина. Единият е от програмният текст, другият е чрез описание в XML файл. Това също е проблем, защото двата метода за създаване на интерфейса не са напълно заменяеми. Има неща които могат да бъдат направени само от кода. И се получава много неприятно, когато си започнал с XML и на 25 компонент разбираш, че нещо можеш да го направиш, само ако го създаваш този компонент в кода. Та един такъв статичен компонент като етикета, който не връща обратна връзка от потребителя, е напълно логично да се създава от XML и там да са описани всички свойства, нали? Е да, ама не. Шрифтът на етикета може да се определи само програмно, с няколко реда малоумен текст от типа на:
Typeface font = Typeface.createFromAsset(getAssets(), "robotolight.ttf");
txt.setTypeface(font);

Но това не е причината за възмущението ми, неее. Това, че ако имаш 20 етикета трябва 20 пъти да настройваш шрифта на всеки от тях програмно е горчив, но преглъщаем хап. Това, което ми дойде в повече е когато създадох ListView от 25 елемента, установявайки шрифта на елементите в списъка на определения от дизайнерката и забелязах, че като го скролирам нагоре-надолу (пак повтарям, списъкът е от 25 статични елемента), при всяко превъртане на списъка заеманата памет се увеличава с 50 MB! След кратко четене установих, че това е известен бъг, който Гугъл очевидно не са си направили труда да поправят. Всеки път като установявате шрифта с горния текст се заделя отново памет за Typeface-а или там нещо друго и така ако имаш 8 бутона и 25 етикета в списък ще заделиш тая памет 33 пъти. И приложението ти почва да заема памет като че ще изстрелва ракети в космоса. (N.B. Това всъщност е невярно сравнение. Хората са изстрелвали ракети в космоса с изчислителна мощ колкото електронен ръчен часовник. Не смартфон. Не тъп телефон. Не калкулатор. Електронен часовник!!!) Всъщност имало някакъв много завъртян начин да установяваш шрифта на компонентите и от XML, но той не е препоръчителен, тъй като тогава със сигурност за всеки компонент ще се заделя тази памет и програмистът няма контрол върху процеса. Известен бъг, за който от Гугъл са си го преместили от левия в десния…
Вторият МЕГА БРУТАЛЕН бъг, който е СУПЕР известен, е свързан с изображенията. Сега тук забавното започва с това, че в Java приложението казва на виртуалната машина предварително колко памет максимално ще заеме. Но в Андроид тези стойности (на heap-а) са установени от Гугъл и/или от разработчиците на съответното устройство и не може да бъде променян без да си прекомпилираш андроид-а или да си root-неш телефона (Cyanogen позволявал потребителя да задава отделна стойност на heap-а на всяко приложение, уау, бахти гъзарията!). И размерите на heap-а не са никак големи, меко казано. Стойностите са определяни предимно на база размера на екрана (което най-вероятно е свързано със самия бъг, за който става въпрос), като на най-малките устройства тази памет е само 16 MB! При условие, че не съм чувал за устройство с Андроид с по-малко от 256 MB RAM и повечето са с 512, 768, 1024 и вече има и с 2048. Максималната стойност, установявана е 64 MB, което е предимно на таблети. (Samsung Galaxy Tab 2 e с heap 48 MB). Защо са такива малки размерите на heap-а ли? Ами обясненията са, че:
А. Като ти дадат повече памет, използваш повече памет! А като използваш повече памет, Garbage collector-а работи повече по освобождаването й. И тъй като garbage collector-ът не е най-ефективното нещо на света, то по-добре малко памет. Така де, по-добре да се гърчат милионите разработчици на андроид, отколкото петимата капута, които работят в Гугъл и пишат GC-то на андроид, нали? (Не твърдя, че това е официалната позиция на Гугъл за размерите на heap-а, но е аргумент, използван из форумите)
Б. Защото гениалният Андроид по принцип е направен така, че спирането на приложението е трудно. Андроид не иска да спираш приложения. Той иска само да ги пращаш назад в стека, във фонов режим, дори когато нямаш намерение да ги ползваш следващата година. И защото това пълни паметта с много работещи едновременно приложения, нека им дадем малко количество максимално допустима памет. Така де, вместо да имаме три активни приложения, които могат да работят като хората, нека имаме 30, от които 29 всъщност не се използват в момента, но заради лукса да ги имаме някъде там отдолу в стека, 30-тото приложение, което е на фокус и потребителят ползва в момента ще се гърчи, защото трябва да се ограничава от използването на RAM! Не е ли гениално?
И сега идва интересната част. Във вашето приложение искате да сложите картинки? Чудесно, поставяте ги като ресурси в проекта и си ги четете от там. Но независимо какъв тип са (jpg, png, и т.н.) веднъж заредени, андроид ги обръща в bitmap, и ги зарежда в паметта. В heap-а. Некомпресирани. И така, ако имате изображение 300×300, с 24 бита за цвят, то от паметта за приложението ви са изядени малко повече от 2 MB. А, и тъй като не вие заделяте паметта (все пак java е автоматично управление на паметта), то не можете да я освободите. Поне не директно. Тоест всяко изображение, заредено на което е да е място във вашето приложение седи в ограничената heap памет, независимо дали ползвате това изображение или не. И ако имате много изображения, много бързо изяждате тази силно ограничена памет, отредена на вашето приложение. А като се препълни паметта, приложението гърми с out of memory error. Ако не ми вярвате колко сериозен е проблемът, просто напишете out of memory error android в Гугъл и ще видите, че на първата страница почти всички сайтове коментират именно изображенията. Дефинитивно решение на проблема няма. Препоръчва се да се използват по-малки като размер изображения (компресията на jpg или png няма значение, само размерът), както и ако има възможност след използването на изображение да се извиква .recycle() , или .recycle() да се допълни с
BitmapFactory.Options options = new BitmapFactory.Options();
options.inTempStorage = new byte[16*1024];
options.inPurgeable = true;

или някакви други врътки.

Можете да направите и като мен – да разберете колко е наличната памет със следния код:
ActivityManager activityManager = (ActivityManager) this.getSystemService( ACTIVITY_SERVICE );
mem=activityManager.getMemoryClass();

и после на разни места да зареждате различни изображения или различни layout-и в зависимост от размера на heap-а:

if (heap>20){
resourceId = res.getIdentifier(recipePicsBig[position], "drawable", "com.xxxxxxx");
holder.recipeImage.setImageResource(resourceId);

или
super.onCreate(savedInstanceState);
extras = getIntent().getExtras();
int heap=extras.getInt("heapSize");
if (heap>20)
this.setContentView(R.layout.single_list_item_view);
else
this.setContentView(R.layout.simple_single_list_item_view);

В обобщение Андроид заема памет за изображенията колкото е некомпресираният им размер и не я освобождава, а програмистът трябва да прави някакви фокуси, за да го излъже да освободи тази памет. Или за по-просто да не ползва изображения, очевидно в 21 век и 8 ядрените телефони според Гугъл те са скъп лукс.
Третият бъг (вече оправен), открих докато четях за управлението на паметта в Андроид и техниките за дебъгване на използваната памет. Един пич е открил, че в gmail приложението се създават няколко стотин!!! празни правоъгълника, които са с нулеви размери. Не заемат много памет, но все пак са стотици. И очевидно не се ползват за нищо, няма и как, защото са с нулеви размери. След публикуването на откритието си, около два часа след това, от Гугъл оправят нещата, но все пак това е седяло (най-вероятно) с години. В андроидско приложение, написано от хората, които притежават и разработват андроид!
И така, в обобщение, за да направя нещо толкова елементарно като скролируем списък с 25 елемента с малка картинка и текст до нея трябва да създам нов клас и да разширявам стандартния скролируем списък, тъй като той не поддържа изображения, този списък не може да има custom шрифт, защото това ще яде паметта като тасманийски дявол, и на всичкото отгоре изображенията в него ще изяждат още повече памет, като няма достъпен начин за освобождаване на паметта от непоказаните в даден момент изображения или нещо такова.


Прекрасният нов свят на Олимпийските игри 1

13 500 войника ще бъдат разгърнати – повече от тези, които в момента са в Афганистан. Силите за сигурност ще бъдат между 24 000 и 49 000.
Ще бъде закотвен наблизо самолетоносач. Ракети земя-въздух ще следят небето. Еврофайтъри ще летят от близка база. Ще патрулират хиляди агенти на ФБР и 55 екипа с кучета около дългата 11 мили електрифицирана ограда на стойност 80 милиона лири.
Това в добавка към нови закони, биометрични карти, камери, разпознаващи номера на коли и лица, полицейски пропусквателни пунктове.
Какво според вас е това? Подготовка за гражданска война? Най-високата бойна готовност на армията, защото се очаква нападение до 48 часа? Извънземните са пратили съобщение, че идват и ще ни ебат майката? Всеки арабин по света редактирана версия на корана, лиценз за пилот, самолет и 2 тона силен експлозив?
Не, нищо подобно.
Това е подготовката за Олимпийските игри, глупита!
Това прекрасно събитие, изпълнено с приятелска конкуренция, което се очаква да накара хората да се забавляват и харчат пари – честито!


Борбата е безмилостно жестока 1

Хората, с които общувам често ме смятат за “краен” или прекалено песимистичен/притеснен/whatever. И в крайна сметка те представляват добре разбиранията на широката общественост. Затова съм приятно изненадан, че ACTA, за която чета от много време, но не намирам смисъл да говоря с почти никой, е предизвикала дискусия в милата ни татковина. За съжаление то е някак малко след дъжд – качулка, защото нашите далновидни управници вече подписаха споразумението без обществен дебат и без много шум, който се появи в последствие. Но по-добре късно, отколкото никога.
И все пак, за какво става въпрос?
Официално ACTA(Anti-Counterfeiting Trade Agreement) е търговско споразумение за борба с фалшиви стоки. Нали се сещате – iFone, Nikke, Adibas, Moka Mola, т.н.
Споразумението включва 39 държави, включително 27 от ЕС, както и страната на свободните и смелите – САЩ, Япония и др.
ACTA заобикаля демократичния процес (парламент и международни организации) и иска да наложи репресивни мерки, ощастливяващи развлекателната индустрия. Най-“хубавото” в нея е, че споразумението се обсъжда от три години, но в тайна.
Накратко, тя налага идеите на SOPA и PIPA в световен мащаб, като изисква криминални санкции, принуждаващи участващите в Интернет да следят и цензурират онлайн комуникациите. Защо такава дума “участващи”? Ами защото става въпрос наистина за всички, които правят възможно като отворите лаптопа вкъщи да видите фацебуцето и снимки на бебето на съученичката и видео в youtube с нещо друго си. Това включва ISP, така и сайтове и въобще услуги в нета.
ACTA представлява заплаха за свободата на словото онлайн и създава правна несигурност за Интернет компаниите. И за да се спазват търговски марки и патенти, ще повлия отрицателно и върху достъпността на лекарства в бедните държави.

Още не сте убедени, че това има нещо общо с вас?
Добре тогава, ето по-подробно:

  • ACTA ще предотврати ЕС и държавите-членки, както и всички останали подписали, да променят техните закони свързани с патентите и правото на копиране и евентуално да оправят бруталните мерки, които прилагат срещу всички, които споделят.
  • Q. Кво ме ебе това?
    A. Нищо няма да пречи и тук да се предложат мерки, каквито вече има във Франция например – три удара и си вън. Тоест ако три пъти те хванат или си мислят че са те хванали (което не изисква усилия, прави се автоматично от някой компютър) да споделяш нещо нета, ти изключват интернета. Ако пък имаш wireless и ползваш примерно WEP или WPA-1 на рутера ти, всяко съседско дете ще може да натопи теб, като сваля от замундата.

  • ACTA позволява на развлекателната индустрия да упражнява натиск върху всеки участник в Интернет чрез заплаха за криминални санкции. Посредниците ще са задължени за тяхна сметка да използват автоматично блокирани и филтриране на комуникациите и изтриване на съдържание.
  • Q. Кво ме ебе това?
    A. Ще могат както и в САЩ да изнудват крайни клиенти и компании-участници да платят компенсации извън съда или да ходят на скъпи дела. Няма да може да копи-пействаш никакви неща в фейсбука, туитъра и т.н., защото както и сега в youtube автоматично ще бъдат изтривани. Няма да можеш да качваш клипче с happy birthday за рождения ти ден или тоя на гаджето ти или на когото и да било, щото ще бъде изтривано автоматично – песничката happy birthday е създадена преди 120 години, но още има авторски права върху нея.

  • ACTA призивова за “коопериране” между притежателите на права и доставчиците, което европейската комисия кръщава “алтернатива на съда”. Това означава, че работата на полицията (разследване и събиране на доказателства) и на съда (наказания) ще бъде прехвърлена в частния сектор, заобикаляйки извоюваните последните три хиляди години права за честен съд, презумпция за невинност и прочие.
  • Q. Кво ме ебе това?
    A. Нямаш на кого да се оплачеш, ако смяташ, че си несправедливо обвинен. Ще трябва да доказваш на твоя сметка, че си невинен. Досега те гърбеха само ако имаш бизнес и пречиш на някой с връзки. Пращат качулките, изземват компютри, убиват ти бизнеса. Сега ще е толкова лесно и евтино, че ще могат да ти режат услуги, трият съдържание, без да трябва да те съдат, без да трябва да си достатъчно голям, че да пращат качулките.

    Q. Добре, и кво да направя?
    A. В събота има протест, в тъпия фейсбук се организира група за това, бъди там, кажи на приятели.

    Забележка 1: Тъй като третирам фейсбук като заразен нано-вирус, не го отварям на моя компютър, не съм проверявал къде води линка, ако води към goatse порно, не съм виновен аз.
    Забележка 2: Ако не можете да разпознаете робота от флаера, това е защото не сте гледали скоро Робокоп, един много хубав филм за алчността на корпорациите. Можете да си го преговорите. А, за робота – това е ED-209

    Ето и връзка към доста по-хубаво обяснение за ACTA.


    MS постъпват като скапани боклуци (отново)

    Опасенията, които се появиха преди време, че от Microsoft могат да злоупотребят с UEFI Secure Boot се оправдаха.

    MS съветва производителите на ARM софтуер да забранят изключването на UEFI Secure Boot за Windows 8.

    Миналата година от MS разкриха, че Windows 8 ще изисква ’Secure boot’ за да стартира. UEFI стандартатът съществува от няколко години. Той работи чрез държане на тайни ключове в самата система. Те се използват, за да подписват всичко, което иска да се изпълни на системата – например ОС. Ако дадена ОС не е подписана със съответния ключ, няма да й бъде разрешено да се изпълни.

    Линукс общонстта се опасяваше, че ще е трудно хардуерните производители да бъдат убедени да предоставят ключове за Линукс, което на практика означава, че хардуерът, предназначен за Windows 8 на практика ще е недостъпен за Линукс. Освен ако не jailbreak-ваме компютрите както правим с телефони и игрови конзоли.

    Тогава много хора се присмиваха, че страховете са неоправдани, а от MS обясняваха, че няма да има никакъв проблем и няма да изискват от производителите на хардуер да забранята изключването на Secure Boot.

    Но сега се оказва, че това важало само за традиционните PC-та, а не за устройствата с ARM.

    “Изключването на сигурно стартиране НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи”
    От ComputerWorldUK са разгледали документацията на Microsoft и в ръководството й към производителите на хардуер, които искат да получат сертификат за Windows 8 открили много интересно нещо.

    Задължително: Включване/Изключване на Secure Boot.

    На не-ARM системи е задължително да се реализира възможността да изключване на Secure Boot чрез настройка на фърмуера. Потребител с физически достъп до устройството трябва да е в състояние да изключи Secure Boot чрез настройка на фърмуера без да притежава Pkpriv. Софтуерното изключване на Secure Boot по време на boot-а и след това НЕ ТРЯБВА да е възможно.

    Изключването на Secure boot НЕ ТРЯБВА да е възможно на ARM системи.

    Опааа?!
    Обещавахте нали?
    Извод за всички: когато някой ви казва – дайте ми власт да мога да правя много неща, някои от които лоши, обещавам, че няма да злоупотребявам – не му вярвайте и не му давайте тази власт.


    Гарфънкъл търси Саймън

    Преди две седмици бяхме на театър, но чак сега сядам да пиша за това (не че е толкова рядко събитието, макар че всъщност напоследък рядко ходя на театър, просто сега намирам време).
    А всъщност много искам да разкажа за постановката, защото:

  • е наистина много хубава (спечелила е награда)
  • режисьор е наш приятел
  • българското изкуство заслужава да бъде подкрепено, когато е добро
  • Постановката се нарича “Гарфънкъл търси Саймън” и е поставена на малката сцена на сатиричния театър. Няма да спойлвам потенциалните зрители, пък и всеки възприема изкуството по различен начин и не мисля, че има “правилен” начин за разбирането му, за идентифициране на посланието, дали изобщо има такова и т.н. Само ще кажа, че става въпрос за самотата и за приятелството. Въпреки че съм бил много близко интимен със самотата, не мисля че това е единствената причина да ми хареса, защото бяхме десет човека и всички харесаха постановката, а някак не ми се вярва, че всичките са имали такива мрачни моменти в живота си.
    За тези като мен, на които имената от заглавието не им говорят нищо, – Саймън и Гарфънкъл са много талантлив дует от 60-те и имат тази прекрасна песен The sound of silence (и с която завършва постановката), с която ви поздравявам.
    [youtube sqGP6p0mNc8]


    Глупостта тържествува 3

    Циганската истерия продължава. Прав беше колегата Ласко, че единственото нещо, което може да обедини и закара хората до изборните урни е етническия конфликт. Във фейсбука днес се копира някакъв призив, в който на 10 места с главни букви пише “ЦИГАНИ” и задава уж въпроси от типа защо търпим, как правели това и онова. Пардон, всъщност започва с “по телевизията непрекъснато дават циганите това, циганите онова”. Изводът, който е направен от този факт – циганите правят каквото си искат, ние сме “опресирани” :). Изводът който трябваше да се направи – щом се отделя толкова внимание на едната страна на някакъв конфликт и се измества фокуса му (както вече писаха някои прозорливи хора в блогосферата конфликтът по начало не е етнически, а само Цар Киро и всички политици, които искат да яхнат етническата омраза като експресно возило до власста го представят като такъв), то очевидно някой има изгода от това. И понеже този филм сме го гледали вече и преди, както ни напомня Комитата, трябваше да сме се осъзнали, че някои хора просто ни побутват в посока, изгодна за тях. Трябваше, ама не сме. Някакви скинари пребили чистачите на ВИАС, защото са цигани. Днес те не са на работа. За кого мислите ще гласуват тези хора на предстоящите избори? Било им е доказано, че те не са желани и няма кой да ги защити. Резултатът? Ще гласуват за Доган, въпреки, че може би не го харесват. И ние пак ще вием за триглави лами, фесове и ала-бала като ДПС отново вземе много места в парламента след две години или кметове по места по тези избори или се доближи до това техен кандидат да стане президент. Защото вместо да зададем правилните въпроси и да търсим отговорност на правилните хора, ние се поддаваме на първосигналните зъб за чене, око за две. Противоконституционно, както ни напомня Еленко. (Ако успявате да надмогнете първосигналната си реакция, моля докладвайте противоконституционните Facebook групи). Но ние ще кликаме на “харесвам това”, ще пишем разгневени с caps lock за ЦИГАНИТЕ това и ЦИГАНИТЕ онова и пак няма да попитаме къде са сега нашата полиция и защо не преследва подбудителите към саморазправа, нарушаване на обществения ред, насилие, омраза на етническа основа и т.н. Борбата с организираната престъпност няма да да изисква IP-тата на всичките идиоти, които са подкрепили тази глупост, а ще гонят “пиратите”, които качват торенти. А ние ще продължим да си живуркаме в една циганска държава, но не защото има цигани, а защото мнозинството, което се разграничава от тях и ги заклеймява се копира най-лошите им черти и оставя собствените си политици да ги поддържат в това маргинализирано състояние, за да имат евтини гласове на всеки две години.


    Катуница

    Напоследък се повече се ужасявам как хората по света и у нас са с толкова промити мозъци и повтарят като безмозъчни папагали нещата, които представителите на тяхната идеология им бутат с лъжичка в устата, че губя надежда за човечеството. Тъжното е, че това понякога са хора, от които се очаква да са интелигенция, с престижни и трудни професии, учени с титли и т.н.
    Бобслей пистата, по която ни пускат преди всеки избори и по която всички българи с бурен ентусиазъм се засилват е етническия конфликт. И преди съм писал, че разделението на наши и ваши е много силно мотивиращ фактор който сериозно се експлоатира от българските “политици”. В общи линии макар и не изказано с тези думи става въпрос за прастарото разбиране на етноцентризма, че най-лошия наш е по-добър от най-добрия чужд. И дихотомичното разделиение може да бъде всякакво граждани/селяни, “чисти българи” (каквото и да означава това) срещу цигани, турци, гейове, бездомни кучета, арменци, негри, европейци, американци, “мангали” като събирателно за всички, които отенък на кожата една гама по-тъмен от червендалест изгорял на потник селяндур. Наближават избори и аз очаквах поредната вълна от Радини вълнения по темата етнически малцинства, прогнозата за изчезването на българите и другите подобни от репертоара. И не щеш ли около откриването на предизборната кампания се появи нещото, което сигурно заедно с други трябва да накара омерзения от политиката български гласоподавател да отиде до урните. И забележете, под български гласоподавател тук включвам и въпросните представители на малцинствата. Защото хубавото на етническия конфликт е това, че кара хората и от двете страни на етническата барикада да гласуват за “техните”. Няма значение колко опетнени, корумпирани, некадърни и глупави са представителите, запътили се към управленческите постове на държавата. Стига да са “наши”, ще ги подкрепим, за да не ни направят нещо лошо “чуждите”.
    Сулата е писал по темата и учудващо за мен съм съгласен с казаното (добре де, написаното), с изключение на последния параграф: “Събитията в Катуница показват, че хората все още имат разума и доблестта да вземат нещата в свои ръце, когато разберат, че са изоставени от своите „демократично” излъчени представители във властта.”
    Проблемът е, че хората взимат нещата в свои ръце (някак сърце не ми дава да сложа разум и доблест като характеристики на футболни лумпени) само когато става въпрос за друг етнос. Защото когато някаква мутра размаза с бронирания си джип на околовръстното някакви нещастници, отиващи рано на работа имаше много форумни герои, но никой не отиде да пали къщата на мутрата. Както и във всеки един подобен случай, в който злодея е от “нашия” етнос. Теглим по една майна, но с това се изчерпва всичко. Или стигаме до абсурдни твърдения, които правят стокхолмския синдром най-очевидното и логично нещо в поведението на човека в неговата хилядолетна история. Например твърденията на гадната пушачка в коментарите на Сула, че “Само че не съм чула някой от ТИМ или фамилия Златеви да газят деца и полицаи с колите си, вероятно имат по-рафинирани методи.“. За гадната пушачка не зная, но аз лично предпочитам да не бъда убиван от човек от никакъв етнос, независимо дали е рафинирано или нерафинирано. Но ето това е пореден пример за моето разбиране на модела на мислене на подобен род хора за най-лошия наш и най-лошия техен. Нашите мутри могат да убиват, те поне го правят рафинирано. Нека убиват, все пак такова е статуквото, ама са наши и го правят рафинирано. А пък чуждите, те хем не са наши, хем някак нерафинирано го правят…
    Сега надявам се читателите ме разбират като казвам, че губя надежда за човечеството. Имам предвид единствения читател, който вече не е заплюл екрана на компютъра си четейки писаното от мен и незаклеймил ме като почитател на мангалите, който иска да се ожени за циганка 🙂
    За щастие или ужас има и други хора, които не реагират първосигнално на подобни новини – вижте например написаното от Мирослав Джоканов.
    Още по-абсурдно ми се струва полицията да стои настрана докато лумпените, снимани безмълвно от национални телевизии разрушават и палят частно имущество. Което първо демонстрира пълното беззаконие в страната и второ дава повод на хората от другата страна на барикадата да се чувстват ужасно уязвими и да реагират първосигнално, подклаждайки етническия конфликт, докато разни лица като Боленчо и Доган се хилят и доволно потриват ръце, гледайки растящия си рейтинг от уплашените и разгневени идиоти, които ще ги сложат за още 4 години във властта, за пореден път пускайки се по същата бобслей писта, без да разберат кой и защо ги засилва надолу.