абсурдистан


Българите отново най-нещастни в Европа

В новия Happiness report за 2015 България е на 134 място от 158 държави.
След нас са:
Egypt
Yemen
Angola
Mali
Congo
Comoros
Uganda
Senegal
Gabon
Niger
Cambodia
Tanzania
Madagascar
Central African Republic
Chad
Guinea
Ivory Coast
Burkina Faso
Afghanistan
Rwanda
Benin
Syria
Burundi
Togo
Все държави от третия свят, забравени от Бога места и държави с война.


Референдум “Искате ли безплатен секс” 2

На вече отминалите избори четири в едно се проведе и референдум за електронно гласуване. Всякакви хора от категорията заможни, западно-ориентирани, високо образовани, абе умните и красивите се нахвърлиха с патос, подходящ повече за един отминал период да възхваляват брилиантното предложение и да тръпнат в очакване да го подкрепят. За целта се изтъкват всякакви причини какво ще може да се прави, какво ще бъде по-удобно, кое няма да бъде възможно, кое ще бъде по-евтино и т.н. Разни “инициативни комитети” раздаваха брошурки, в които обясняваха как програмният код на системата ще е отворен, и още 20 bullet-а на свойства и качества на електронното гласуване.
Моето чудене е откъде всички тези застъпници за електронното гласуване знаят какво ще бъде направено. И как.
Факт 1. България е държава, в която сайта за записване в детска градина се срина в деня на пускането си. С дни хората не можеха да си запишат децата.
Факт 2. България е държава, в която на същите тези избори системата за обработка на данните! от броене на бюлетини на ръка се срина и хората от избирателните комисии седяха с дни, за да се оправи батака.
Факт 3. Никой не е казвал КАК ще се осъществява електронното гласуване, на какви критерии трябва да отговаря за да се реализира, кои са потенциалните изпълнители
Факт 4. В България съществуват от край време грандиозно количество изборни измами.
Факт 5. Следващите минимум 20 години двата вида гласуване ще вървят паралелно.
Факт 6. Коментираната система е да се отива ЛИЧНО да се получава token, с който може еднократно да се гласува.
Факт 7. Понястоящем, ако има съмнения за честността на изборите, може да се поиска повторно броене на бюлетините. В районните секции присъстват наблюдатели и застъпници. При електронно гласуване съмненията за манипулации е невъзможно да бъдат доказани и на практика не могат да стигнат до съд.

Хайде сега да помислим малко. Факти 1 и 2 ни казват, че дори намеренията да са добри, резултатите най-вероятно ще са плачевни. Това е действителността. Утопични възторжени лозунги няма да я променят. Така стигаме да факт 3. Подкрепящите референдума нямат думата за това КАК и от КОГО и за КОЛКО пари да се реализира електронното гласуване. За да бъде реализирано наистина, се изисква експертизата на хора, които в България се броят на пръстите на едната си ръка. Те са хора и си имат своите политически пристрастия, някои от тях са ангажирани с конкретни партии. Освен това са старомодни в разбиранията си.
Отворен код
За да бъде една система, реализираща криптографски алгоритми надеждна, тя трябва да е с отворен код. Идеята е, че ако това, което я прави сигурна е тайната на реализацията, то тя на практика не е сигурна. Такава система трябва да работи, дори “врагът” да знае точно как работи.
Отворен код ли? Колега, който е създал на практика всички известни информатици в България иска ТОЙ и група експерти като него да имат достъп до кода. Security through obscurity. Криптографските принципи да ходят на майната си. Това е човек, на когото ще бъде възложено да я разработи или одитира в ИДЕАЛНИЯ случай.

Гарантиране на правилното броене на вота
За да има изобщо смисъл от такава система, тя трябва да предоставя възможност на всеки гласувал да провери със сигурност, че неговия вот е броен по правилния начин. Такива алгоритми съществуват. Но колко хора разбират от математиката зад тях? И колко могат да ги програмират коректно? И тези, които ще възлагат знаят ли изобщо, че такава възможност съществува. А тези, които подкрепят електронното гласуване?

Тайна на вота
Имайки предвид хилядите начини за следене в Интернет, кой и как ще гарантира че вотът остава тайна? Тези, които бяха принуждавани да снимат бюлетината, за да им дадат пари, дали просто няма някой да им виси на главата, докато гласуват на нечии компютър? Как се гарантира тайна на вота в неконтролирана среда?

Гарантиране на липсата на манипулации
За да има смисъл от електронно гласуване, трябва да има гаранции, че някой “наш човек” с достъп до някой компютър не може да натисне един магически бутон и да добави 10 000 гласа в нечия полза. Ама ще има еди-какви си хешове и еди кви си защити. На компютър. Написан от същите хора. Този аспект е обаче ключов за защитниците на електронното гласуване. Видиш ли ще се пресекат автобусите от Турция и тук само чисти български арийци ще си избират управниците. Ако погледнем обаче факт 5 разбираме, че всъщност едновременното наличие на опция за електронно и “физическо” гласуване не пресича възможността за нито една от манипулациите, които се правят понастоящем. Нещо повече, гледайки факт 7 разбираме, че при електронното гласуване нямаме инструмент за проверка на честността на избора.

Гласуването от чужбина
Няма да задълбавам в дискусията дали хората, живеещи в чужбина трябва да избират народни представители, камо ли кметове и общински съветници за градове, в които не живеят. Въпросът тук е, че предлаганата система с token-и напълно премахва всякакви потенциални улеснения, произтичащи от електронното гласуване. Няма да се разкарвам за да гласувам, ще се разкарвам за да получа token, така че да няма нужда да се разкарвам да гласулам. WTF?

В настоящия вариант с хартиени бюлетини гореизброените неща се гарантират повече или по-малко от системата. Защото тя е механична и нямаш нужда от PhD по математика, за да разбереш дали човекът до теб лъже или не. Хора от всички партии гарантират за правилното броене на бюлетините, тайната на вота е осигурена от това, че хората присъстват лично и отиват в тъмна стаичка, около която има представители на всички партии. Правилното броене на вота пак се случва в присъствието на представители на всички партии. Има ли манипулации в настоящата схема – има разбира се. Всички знаем за гореспоменатите селфита с бюлетини, услужливи хора носещи чували с бюлетини, автобусите от чужбина и стотиците хиляди според някои изчисления мъртви души. Въпросът е, че нито един от тези проблеми не се решава със система за електронно гласуване, още по-малко такава която не е дефинирана.

Вместо да се задават такива въпроси, хора явно определящи се като технократи пламенно убеждават наживо и онлайн как електронното гласуване е едва ли не “изборът на новото поколение” и е някаква панацея, така че всичко в изборите ще бъде прекрасно и ни чака един такъв живот, че само си викам дано. На всички въпроси за техническото, софтуерното, социалното, и всякакво осигуряване те отговарят, че да, проблеми може би ще има, и да, неясноти има, но ние трябва да подкрепим референдума за безплатен секс, защото безплатният секс е чудесно нещо, но кой, как и къде ще уточняваме по-нататък. Сега само трябва да кажем ДА!
Но аз си спомням как неотдавна при протестите срещу едногодишно правителство аз бях от малка група хора, които питаха дали ако следващите и по-следващите правят същите свинщини протестиращите пред парламента ще бъдат пак там. И моите познати и някои непознати по форумите с огромен патос обещаваха, че те ще са там, на амбразурата, с изпъчени гърди ще се хвърлят върху щиковете на всяка неправда. Сега и до края на света. Но когато следващите естествено направиха абсолютно еквивалентни свинщини, никой не се мярна пред парламента. От кумова срама след няколко дни се организира онлайн фейсбук протест срещу номинацията на Слави Бинев за нещо си на културата например.
В обобщение цялото това допитване е купуване на котка в торба. Не е ясно какво ще получите, но обещавате да го приемете каквото и да е. Никакви настоящи проблеми не се решават, но се добавят нови. Никакви средства за манипулации не се премахват, но се добавят нови. Просто едни хора си осигуряват начин да се задържат във властта за много време напред. Мен това не ме устройва, независимо кои са тези хора. А вас?


Катарзиси

Из делниците на един луд (http://reduta.bg/v2/article/%D0%B8%D0%B7-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D1%83%D0%B4-10-%E2%80%93-14-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8):
Пък министърът на правосъдието Христо Иванов лани писал във Фейсбук: „Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е и срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ… Ако говорим за “операция чисти ръце”, това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката… Или сме срещу цялата мафия, или нищо не правим! След появяването днес на площада на тези две мутри…” и т.н.

Никой не е толкова бърз, за да избяга от собствените си думи. И сега този мафиот и мутра ще му е началник… Политиката е място за компромиси. Но докъде може да стигне в компромисите, всеки си решава сам.

А Радан Кънев направо е преживял катарзис: „Днес ние ще дадем властта на втория кабинет “Борисов”, аз ще гласувам за него. Бих благодарил на г-н Борисов за променения стил на ГЕРБ. Надявам се да остане такъв…”


Във връзка с тази (http://dnes.dir.bg/news_comments.php?id=17799450)новина си мисля, че:
Проруските комунисти (привърженици на Атака, БСП, ББЦ, ПФ и прочие) си спомнят с умиление за комунизЪма и колко хубаво и евтино и прекрасно е било тогава. Те наричат Европа “еврогейове”, американците – “кравари” и смятат Русия за велика и единствена, а западния свят за отрепки, боклуци и причинители на всичко лошо по света.

Проамериканските комунисти (привърженици на ГЕРБ, ДПС, РБ) говорят обратното – Русия е страната на москвичите, руснаците са “мурзилки”, а Америка (не толкова Европа, но Америката) е велика, прекрасна, гениална, свободна и т.н.

Първите смятат, че България е зле, защото гадните американци са съсипали с агента си предателя Горбачов иначе в цветущото състояние СССР. Те не искат да ходят на запад, защото там ще слугуват на еврогейовете да им мият чиниите.

Вторите смятат, че ГЕРБ и премиерът-слънце Борисов ще направи България една прекрасна страна, чудна, работеща, и само лошите комунисти (с които той няма нищо общо) му пречат. Те не биха искали да ходят на запад, защото тук, тук е бъдещето. Ще има чуден бизнес и високи заплати за всички можещи не-мурзилки.

Та се чудя, понеже това са единствените две категории в ДИР-а, аджеба откъде според тях се взимат тези хора, които искат и отиват да работят на запад?


Двоен стандарт

23/05/2014 Бойко: На малоумни хора не обяснявам – кворумът е задължение на управляващите
http://clubz.bg/4109-bojko_borisov_na_maloumni_hora_ne_obqsnqvam___kvorumyt_e_zadyljenie_na_upravlqvashtite
11/11/2014 ГЕРБ иска НС да заседава и без кворум http://dnes.dir.bg/news/gerb-parlament-kvorum-17779581


Потенциално бъдещо правителство

Четейки коментарите и тръпненето в очакването не-комунистите от ГЕРБ пак да управляват се чудя защо никой не се пита за потенциалните министри. Наистина в този политически субект всичко е еднолично, лидерът само казва “Аз, аз, аз”. Но правителството не е от един човек, или поне не би трябвало да бъде. Та се питам за министрите, защото помня какво стана с предходните. Ревностно защитавани до последно, а после махнати и изгонени и низвергнати и заклеймени като врагове с партиен билет. Бе заявено че Дянков няма да бъде повече министър. Мирослав Найденов се оказа омразен враг. На образованието бе махнат скоропостижно. На енергетиката бе махнат още в началото, защото си позволяваше собствени мисли. На здравоепозването се изредиха 16 министри, намерени по шосетата на България. Та като казвате че ще бъдат утвърдени имена вашите бъдещи министри, чудя се кои ли ще са те? И ако предишните ги внедриха при вас лошите комунисти, то как да сме сигурни, че в новото пак няма да е така?

Въпроси, въпроси, ама много искам аз. Искам да се помни и да се мисли. Пък по-лесно е да се вика “Давай наште, ууууууу на ваште”.

Пишещ от връх Бузлуджа, платен с кебапчета, обичащ Станишев, забравящ Батко и Братко, пукащ се от яд че резултатът ще е 13:0
ваш червен трол


Опит за обобщение на политическата картинка в страната

Преди вече доста години бях казал, че у нас има само различни видове комунисти – червени комунисти, сини комунисти, жълти, лилави, кафяви, турски и т.н. Тогава това беше интуитивна представа, но колкото повече парчета от мозайката събирам, толкова повече се уверявам колко прав съм бил. Не че е повод за гордост, изводът е достатъчно тъжен за да помрачи и най-гениалния начин за достигането му. И като казвам комунисти нямам предвид естествено хора с леви убеждения, такива в политиката всъщност няма, а по-скоро хора, които не са били случайни в предишния режим и във вездесъщите тогава (и сега! служби). Като чета сега как защитават Бойко – че едно време всеки бил обвързан с партията по принуда и затова той видиш ли едва ли не по принуда е бил вкаран в структурите на Симеоново и в охраната та другаря Живков побеснявам. Бидейки от семейство на репресирани – да, скапани боклуци, имаше репресирани хора и те не бяха задължително „фабриканти-подтисници-експлоататори-фашисти“, наистина се чудя как може някой да го вярва (а за съжаление не всички са платени). По онова време не даваха награда флумастерчета на ученическо състезание по рисуване без бележка от ОФ, в партията посмъртно не се е влизало ако не си с „чисто минало“, тоест никакви врагове на народа до девето коляно, средно и висше образование се е кандидатствало пак с бележки от районните организации. И изведнъж дисидентите видиш ли, репресираните били някак насила въвлечени в партийните структури. Но да се опитаме да обрисуваме политическата картина.
БСП – маша на руските интереси в страната. Деца на хората от бившото ЦК на БКП и подобни висши партийни постове от миналото.
ДПС – маша на руските (не турските! интереси) – „Турци“, които са предавали своите по време на възродителния процес, а сега го използват като плашило за да ги сплотяват около себе си.
НДСВ – Така нареченият „цар“ (е няма такъв ташак – бивш цар да стане премиер) бе доведен от комунистите (БСП), т.е. пак от същите кукловоди. Хората около него пак бяха някакъв пореден номер ешалон от Партията.
СДС/Светло, тъмно сини и всичките производни– внедрените в опозицията от Партията хора. Може би е по-точно да се каже – хората, на които беше възложено да създадат фалшивата опозиция. Всичката тази енергия и жажда за промяна се вгорчава от пророческата реч на другаря Живков „Сега идва ред на митинговата демокрация“. Казано в момент, в който митинг нямаше смисъл, а единствените манифестации бяха по повод 1-ви май и 9-и септември и подобни. Очевидната неприязън между тях и останалите изглежда е в следствие на това, че са продукт на друга фракция на Партията/службите.
ГЕРБ – друга фракция на Партията. Хората, които са били слугите на онези – шофьори на някой голям (бащата на Цв. Цв.), Бойко – телохранителят и т.н. (има и за другите, който иска ще намери). Създадена от същите кукловоди от същите служби както и останалите. Повярвали си, че може да са независими, както един чичко с мустачки преди време.
АТАКА – поредният проект на службите, пак с хора, които са имали вземане-даване с властта едно време. Но не са директни представители на властта, по-скоро техни агенти. Също защитават руските интереси, което напоследък стана съвсем очевидно. Националистите в България се оказаха много запалени…руски националисти.

Извод – антагонистичните двойки са театрални врагове, за пред публиката, защото зад конците им седят едни и същи хора. Напоследък обаче борбата взе да става по-реална. Куклите забравиха конците и си помислиха, че имат собствена воля. Поне две политически сили напуснаха отбранителните постове на руските интереси – ДПС, което се отдръпна за Южен Поток и ГЕРБ, които бяха подкрепени от американците (Бжежински обясни наскоро какъв велик политик е Бойко). Обръщането против руските интереси на ДПС обяснява и разривът им с БСП. И грубата игра. И решението на кукловодите да разрешат пренареждането на картите, като разрешат свалянето на правителството. Така че в някакъв смисъл ни чакат интересни времена. Лошото е, че са от оня тип интересни времена, които се споменават в едно китайско проклятие. Та се чудя дали това противопоставяне е от някаква полза за нас. Клатенето на лодката на политическото статукво дали ще я обърне и ще даде шанс за управление от страна на хора, които милеят за България? Мисля само абсурдно наивен човек може да си мисли, че това е възможно. Следователно всъщност клатенето на лодката е още по-неизгодно за нас, хората отдолу. Защото в борбата за власт жертвите които падат са от нас, не от борещите се за кокала. В някакъв смисъл БСП са „най-малкото зло“ от тези, които биха били допуснати да управляват. Те си живеят с мисълта, че държавата е тяхна и макар да ни загробват със заеми и крадене смятат да ни държат живи, защото те искат да са тук още дълги години. Новите субекти от типа на НДСВ и ГЕРБ са точната противоположност. Те не очакваха всъщност да довършат мандата си и крадат като за последно, буквално. Те не искат да е останало нещо и за следващия мандат, тъй като не вярват да имат нещо общо с него. Разбира се, „по-малкото зло“ е голяма глупост. По-малкото зло пак е зло. Колко сантиметра да е навряното ти отзад и как да се казва собственикът му не е избор. Но избор ние никога не сме имали. Защото изборът между червени, зелени, сини, жълти и турски комунисти всъщност не е никакъв избор. До властта се допускат само хора, които гонят чужди интереси и за отплата своите лични. Нашите общи интереси никому не са интересни. Но все пак ние сме демократична държава. Наближават избори. И вие имате пълното демократично право да изберете какъв цвят комунисти да ви управляват и на коя чужда суперсила да гонят интересите. Дали да гоним руските интереси с АЕЦ Белене и Южен Поток или американските с реакторите на Уестингхаус и с fracking-а. В кукления театър „Парламент“ можете да гледате всякакви цветове кукли с всякакви забавни недъзи – дебели, фъфлещи, луди, говорещи като Живков, заекващи, мънкащи, говорещи с някакъв абсурдно литературен български. Всякакви. Изборът е голям. Но той разбира се всъщност не е никакъв избор.


Отново избори, но на/от какво?

5e_0vqffeМинаха поредните избори. Последните няколко пъти все не разбирам точно кога е кампанията, кога е датата на изборите, кои точно са кандидатите, какви точно са бюлетините и т.н. Шибан идиот ще кажете вие, но преди не чак толкова време се вълнувах от изборите, знаех всичките тези неща, участвал съм и като наблюдател, застъпник и член на комисия. Но тогава някак ми се струваше, че има смисъл. Сега наистина изборите ми приличат на задача за избора на най-приемливото лайно за ядене. И по-малкото зло ми изглежда ужасно неприемливо зло. Те са ортогонални злини, различни, но в някакъв смисъл еднакво зли. Дали ще бъде столетницата с трето поколение обучени само за шестване кадри или на повярвалия си техен бодигард, дали ще бъде платения Дудук или турските комунисти, които са предавали своите във възродителния процес – няма значение. Едните ни продават на изток, другите на който обещае най-много. И така всъщност се получава, че избор няма. Защото да избираш как да се казва 120 килограмовия бабанка който ще те изнасили в затвора не е избор. Това е подигравка. Така че всъщност анархическия лозунк “ако изборите променяха нещо щяха да ги забранят” всъщност е верен. Кукловодите никога не се променят, но правят инвентаризация на куклите, а ние се дърляме коя кукла е по-готина. Най-лошото в цялата работа е, че кукловодите не работят не само за България, но и изобщо за българи. Тоест те са предатели. А куклите, куклите стават все по-гротескни, като във всяко изкуство, което се превръща в бизнес. Прилича малко на тенденциите в американското касово кино. CGI същества се заменят от CGI хора, които се заместват от CGI гигантски роботи, които се заменят от цели CGI светове. Мащабите на фалша стават все по-големи, за да заситят интереса на консуматорите. Тук също е така. Преди 10-15 години политиците бяха същите боклуци, но не такива шоумени. Почти, например Жорж Ганчев не можа да стане президент, поне не на републиката. Но от тогава все по-колоритни кукли клоуни ни се подават за консумация. Луди, прости, жалки, мегаломани, побойници, нисш ешалон престъпници, алкохолици, наркомани… И ние се колебаем дали да гледаме Къртицата или шоуто на Болен, дали да гледаме България търси талант или Бареков, собственоръчно печащ кебапчета на потенциалните избиратели.

И на целия тоя фон избори с абсурдно ниско участие. 30% от имащите право на глас, от които най-печелившата партия има 30 процента от тях. E да де, ама 0.3*0.3=0.09. Значи най-желаните политици се желаят от 9 процента от имащите право на глас. А те не са дори сега управляващите, които се подкрепят от примерно 6 процента.

Всъщност едно от малкото хубави неща на тези избори, че Болен не успя да прати и един човек в Евро-парламента. Но неговите гласове бяха откраднати от подобни нему болни, некадърни, вманиечени хора.

Другото хубаво е, че РБ, с всичките си трески за дялане, успя да прати човек.

Третото е, че проработи преференциалния вот и другарката Пръмова няма май да ходи в Европа.

Но това са дребни победи.

И на фона на това бившият премиер се надявал на 121 гласа при следващи парламентарни избори. И аз се надявам някоя манекенка да ми се обади и да ми каже, че ми е видяла снимката в мрежата и се е влюбила в мен. Надявам се. Но лошото е, че неговата надежда не е толкова неоправдана като моята. Защото господинът от снимката по някакъв абсурден начин след всичките абсурдни изказвания, които могат да се съберат в цяла книга, след всичките гафове, след всичките некадърници, които събра около себе си, след всичките промени като целуфанен ветропоказател, променящ посоката от най-дребния полъх, след всичко това той се харесва най-много на останалите в България идиоти.

Защото колкото и да боли, истината е че всеки, който става за нещо и има малко смелост отдавна избяга. Останахме само хора, които или не могат, или не се осмеляват да избягат. Лумпени, вярващи във ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН, и т.н. Само прочетете злобата в коментарите на новините срещу пишещите от чужбина – “мий си чиниите на господарите там на запад и не ни се меси, предател!”.

Всъщност исках да пиша по-конкретно за лицето от снимката, но докато я извадя от Дир-а виждам и няколко други снимки – на Орешарски, на Станишев и си казвам – това е един pool  от хора, който се обновява от време на време, но който е всъщност един sandbox. Идеята е да си мислим, че имаме избор и да хабим енергия да се джавкаме кой е “добрия”, докато всъщност целта на кукловодите е да не разливаме тази енергия извън пясъчника. Няма значение кой е царя на пясъчника. Не и докато Големите отстрани си действат на спокойствие.


Умни, красиви и ранобудни радикалисти

Хвърлям един поглед във фейсбука и виждам постове как хиляди, десетки хиляди хора са на протест в момента. Решавам да го видя наживо през уеб камера, защото не съм в София. Виждам няколко стотин човека пред парламента. В туитър един от хората, които следвам, пише – над 500 студента на протест! Но във фейсбук стотици хора звучат малко. Има снимки на котета с няколко порядъка повече подкрепа от този протест. Следователно няколко стотин стават няколко хиляди, после няколко десетки хиляди. Гледам и слушам live stream от един от протестиращите. Един човек е прескочил загражденията и двама полицаи го водят навън. Вероятно ще го арестуват. Протестиращите викат “Гестапо, Гестапо…”. Започват да летят балони с вода към загражденията и полицаите. Те стоят невъзмутимо. Протестиращите почват да викат “убийци, убийци, убийци”. Зад кадър почва да се обяснява как човек зад загражденията снима протестиращите и после записите отиват “незнайно къде”.

Сега виждам, че и в туитър вече стотиците хора са били всъщност десетки хиляди:
(Десетки хиляди са се събрали пред #СУ и парламента #Оставка #ДАНСwithme 150 (live at http://ustre.am/HNKW )) Всъщност гледах именно този live stream ако не се лъжа. Но гледах и уеб камерата от хотела срещу парламента и в момента искренно съжалявам, че не направих снимка на екрана да се видят “десетките хиляди”.

След хвърлянето на бутилки и балони се прави кордон от студенти пред загражденията, до колкото разбирам от обясненията на снимащия за да се предотвратят провокации от други, разкъсващи загражденията. Студентите са разединени. Едните смятали, че без бой няма да се мине, другите не искат провокации и насилие. Викат “Тук не е Москва”. Единството никога не
е било силна черта на българина. То затова е и надписа над Народното събрание.

Когато протестираш, дразниш се и мразиш някакви хора с повече власт от теб, които цинично се правят на глухи е разбираемо да се разгарят страсти и тунелното зрение да увеличава контраста на картината. Като на мач – НАШИТЕ са герои, титани, великани, а ВАШИТЕ са прасета, говеда, нещастници, боклуци, хлебарки. Но когато казваш, че си умен, че не се поддаващ на манипулации и след това се държиш като на мач Левски-ЦСКА, то много малко хора ще чуят казаното от теб. Няма да привлечеш обаче нови симпатизанти на твоите идеи. Който те подкрепя ще втвърдява редиците, ще плюе и обижда тези, които ти говорят неудобни истини и ще ги приравнява с тези, срещу които протестира, но тези, които се чудят дали да те подкрепят ще се отдръпнат при тази радикализация. Когато почваш да боравиш с абсолютизми и задържането за 24 часа на човек намацал паметник се приравнява със саможертвата на Левски, задържането на някой, прескочил заграждение на полицията се окачествява като дело на нацистката полиция и гоненията в нацистка Германия, когато невъзмутимото гледане на валящите балони с вода става “убийство”, тогава вече си загубил диспута. А тези, които седят зад бронираните стъкла на лимузините и ги отварят само колкото да покажат среден пръст, те ехидно се усмихват, защото са спечелили. Спечелили са, защото знаят, че независимо колко гениален хештаг се измисли, на следващия протест ще са пак няколко стотин човека. Заразата е овладяна. Хората отстрани ще останат отстрани. Ще повтарят пуснатото от БСП meme – “добре де, протестират, но какво искат освен оставка? Какво предлагат?” Колкото повече се радикализират протестиращите и решават че няма нужда от обяснения и дискусия (не с властта, те отдавна демонстрираха нежеланието да чуят протестиращити, на дискусия с останалите хора, които очевидно не са готови да излязат и да ги подкрепят, въпреки че сигурно споделят сентиментите им към властта), колкото повече се повтарят изпразнени от съдържание лозунги от типа на “оставка бе”, толкова повече се самомаргинализират. И вредят на каузата, която преследват.

P.S. Естествено, че полицията следи и записва протестите, за да знае кои са протестиращите. Но вие ги улеснявате, като казвате “не ни е страх от вас”, записвате се сами, със звук, с лица от близък план и се надявате, че полицаите са толково тъпи, че няма да следят livre stream-овете и да ги записват, за да може после да ги пуснат срещу база данни на лицеви черти от паспортите например. И накрая сте възмутени, че ви записват. Собствените ви записи са по-добро оръжие срещу вас от техните.


На прага на етнически конфликт

Чета новините и коментарите под тях и се чудя колко по-малко мисъл можем да ползваме. Отвратителната политическа обстановка от последната година унищожи последните надежди и представи и на най-наивните българи, че политиците ни ползват властта за нещо друго освен за собствена облага и че имат изобщо някаква представа и разбиране на управленските лостове, с които си играят като малко дете в кабината на багер. Напрежението се покачва от чудовищния цинизъм на настоящото и предходното правителство и сателитните лапачи, които ги държат. Глухи за народа, показващи среден пръст и говорещи и обещаващи абсурдни глупости. Реториката и действията се разбягват от равновесната точка с бясна скорост. Все повече и повече наглост, повече и по-абсурдни действия, повече абсурдни обещания и заплахи всеки ден чуваме от трибуната на властта (и опозицията). Все повече хора повтарят, че всички политици са компрометирани и трябват по-сериозни промени. Трябват нови политически субекти, но не на същите кукловоди. И въпреки че огромният, ОГРОМНИЯТ процент от българите все още се дрънкат за левия и десния ъгъл в пясъчника, на който си играят, явно процентът на отвратените от системата е надвишил някаква критична маса, поне в очите на същите тези кукловоди, защото се извади тежката артилерия във войната между властта и суверена. Етническата карта. В най-мрачните за един управник времена, в които държавата е пред фалит, народът е на крачка от грабването на сопите и вилите, единственото, което може да направи този управник е да посочи външен враг. Този номер е толкова изтъркан, че е полиран до нано размери. Но върши работа, защото бърка дълбоко в човешката душа, прескача човешкото и вади крокодилското от него. Чуждите срещу нашите. Последният шанс за обединение. Около корумпираните изроди, които ни сочат среден пръст. Но както винаги, корумпирани или не, нагли или не, некадърни или не, те са НАШИТЕ. И попадаме отново в реториката на селянките, които гордо казват на разведената си колежка от фабриката – “Може да си ме бие, но МОЯТ мъж си ме бие”. Няма значение че НАШИТЕ крадат и се гаврят с нас. ПОНЕ СА БЪЛГАРИ. Няма да оставяме “чалмарите”, “резняците” и “терористите”, “туземците” да ни крадат и убиват. ИСКАМЕ СИ НАШИТЕ ДА НИ КРАДАТ И УБИВАТ. ПОНЕ СА НАШИ.
Екстра абсурдно е, че “събудилите се”, политически осъзнати според собствените им думи, “умните”, изобщо не коментират и не виждат какво се случва. Те са слепи за назряващия конфликт, който политиците ни щедро обещават да потушат с цистерни с бензин, и повтарят изтърканата мантра “ОСТАВКА, бе” и хитроумните хештагове, измисляни от мозъчните тръстове, побутващи протестите в безопасна за статуквото посока. Докато “умните” (и красивите) се наумуват, лудите ще се налудуват. Ако настоящата власт може да прати само шепа изпаднали същества на супер хилав контрапротест, етническата карта може да изведе на улицата милиони. Основават се нови националистически партии. В Дир-а вече пишат хора с никове “националист, за кратко нацист”. Реториката зове за земята на Левски и Ботев, за въстания, кръв, куршуми, калашници, бесила и т.н. И крокодилското в Бай ви Ганя (98% от населението, центъра на камбаната на нормалното разпределение) кара кръвта му да кипва от справедлив гняв срещу ВАШИТЕ и да бие и убива, за да защитава святата земя на своите прадеди. Защото Бай ви Ганя не чете туитър и хештагове. Той пие люта ракия както само ние можем да направим и има половин метър яка метална тръба в колата, която го пази от “утрепки” и “пумияри” и с която иска да раздава правосъдие над “животните”, които ни нападат милата, прекрасна, цъфнала и вързала татковина. Журналистиката и медиите удобно подклаждат огъня с новини за араби пребили българи и българи пребили араби, българи протестиращи срещу “турци” и “турци” протестиращи срещу българи. Разлюляваме махалото все по-далеч от равновесната точка и омагьосани от ужасяващата красота на вече (почти) неизбежната катастрофа гледаме в някакъв безумен транс го засилваме все повече и повече, чакайки го да се счупи. И тогава, внезапно извадени от транса ще си кажем “ей, какво стана тука? Как можа за толкова кратко време така да трагично да се разруши всичко?”. Но разбира се, ще бъде твърде късно за всичко, дори и за поука.

Приложение 1.

Когато нацистите дойдоха за комунистите
си замълчах,
аз не бях комунист.

След това заключиха социалните демократи,
но аз си замълчах;
аз не бях социален демократ.

След това дойдоха за синдикалистите,
аз не протестирах;
не бях синдикалист.

След това дойдоха за евреите,
аз не казах нищо;
не съм евреин.

Когато дойдоха за мен,
не беше останал никой, който да ме защити.

Martin Niemöller

Преведно в наши термини предполагам някой български Ниймюлер на 21 век, след етническата война ще казва:
първо дойдоха за бездомните кучета,
после дойдоха за гейовете,
после за мюсюлманите,
после за бедните и старите,
и когато дойдоха и за мен
бяха останали само чисти “бългАрийци” 🙂