КОЛЕЛО, ЗЪБ, БЛИЗНАК   Recently updated !


– Колко внезапно това престана да изглежда като игра и придоби зловещи очертания. Мисля че дори децата осъзнаха сериозността на положението. – разсъждаваше Мемъри на глас.
– О, те най-ясно осъзнават значимостта на случилото се през последните дни. Последното което са очаквали е да бъдат изправени пред смъртоносни изпитания. – намеси се Перис.
Котката изглеждаше благодарна, че не е част от всичко това. В известен смисъл тя бе в най-изгодна позиция, задоволявайки вроденото си любопитство, без да се излага на особена опасност. Бяхме в малък продълговат парк, скрили се на завет под една статуя на дебела котка.
– Как всъщност се справят те? Хлапетата имам предвид. – поинтересува се котката.
– Не изглеждат готови да се справят с това, така е. Но не бива да подценяваме човешкия дух. Изправени пред реалната опасност да изгубят живота си, мисля че ще намерят сили да превъзмогнат страха си и да се борят. Изпитанията са трудни, но не са невъзможни.
– Те не са воини, Перис – напомних му аз.
– Вие двамата сте големи песимисти. Но аз имам идея. Ще се опитам да им помогна.
– Как? – попитахме едновременно с котката.
– Ще накарам моят старец да отиде и да поговори с тях. Мисля че някой с повече житейски опит е точно това, от което имат нужда в момента. А страхът ще спомогне да преодолеят характерното за възрастта им презрение към покровителстването.
– Дано стане. – позволих си да не изглеждам убеден аз. – Рано е да се пролива кръвта на участниците.
– Рано? – сащиса се котката – Хора, които не са знаели в какво се забъркват са в буквално смъртна опасност, а всичко което имаш да кажеш е, че е рано?
Гълъбът издаде звук, който трябваше да е смях.
– До колко всъщност познаваш кучешкия си приятел, котко? – попита той.
– Не става въпрос за това дали ми е безразлична съдбата им. Но имам добра представа за събитията и зная, че риск винаги е имало. Изпитанията на демона вдигнаха летвата, но и без тях има сериозна вероятност някои от участниците да не надживеят събитието. На мен също не ми харесва, но „не знаех в какво се забърквам“ не е оправдание. Не и пред съдбата. Ето, Стареца ще им помогне. Той всъщност как се оправя с изпитанието, Перис?
– Не питай. – помръкна изведнъж гълъба.
– Толкова ли е зле?
– Зависи какво имаш предвид. Вярвам, че Стареца ще се справи. Но снощи като кацнах на балкона ни намерих няколко гълъба. С прекършени вратове. Не посмях да вляза.
– Да, рискът за придружителите при първото изпитание е голям. Как ще поискаш от твоя старец да говори с хлапетата, след като не си сигурен дали ще завариш него?
– Ще поема риска. Просто не виждам друг начин.
– Ти имаш голямо сърце, гълъбе!
– Ще отлитам, ако няма друго – смутено каза Перис и след секунда разпери крила.
Мемъри ме гледаше изпитателно. Разбрах, че очаква да ѝ възложа нещо. Но нямах специални планове за нея.
– Аз имам да направя малко криминално разследване, за да открия извършителя на престъпление, случило се далеч от тук. Ти можеш да нагледаш господарката си, стига да си сигурна, че е тя или да ми помогнеш в разследването.
На муцуната ѝ се прояви мигновено объркване на забележката ми, но реши да не задава повече въпроси. Прословутото котешко любопитство не можа да надделее над загрижеността ѝ. Това, и моят навик да не обяснявам прекалено много. Не ми и каза какво избира, просто седна на задните си лапи и зачака търпеливо. Е, имах своя доктор Уотсън. Сега трябваше да разбера кой е откраднал скиптъра. И защо. Въпреки че сам по себе си е мощен магически артефакт, имах усещането, че му е предвидена специална роля.
– Имаме девет заподозрени – започнах аз и козината по тила и гръбнака ми настръхна от възбудата на лова.
– Тоест си убеден, че е свързано с нас?
– Е, би било твърде странно съвпадение иначе. Толкова невероятно, че предпочитам да работя върху по-вероятния сценарии. А ако в някакъв момент стигна да извода, че няма общо с нас, поне ще имам едно нещо, за което да не се притеснявам. Но няма да излезе така.
– Разбирам, че изключваш господаря си от списъка със заподозрените. Кой друг? Мона?- явно беше смятала на ум.
– Опасявам се, че е твърде рано да я изключа. Бях махнал Богаташа, защото той изглежда е обсебен от идеята да не се нарушава закона. Пък и ако му трябваше, просто щеше да предложи скандално голяма сума и да го купи.
– Добре откъде започваме?
– Нека помислим малко, драги ми Котсън. Който и да е откраднал скиптъра, не знаем защо му е. Именно затова искаме и да го намерим, за да разберем намеренията му за него. Така че мотивът отпада от размишленията ни. Така че предлагам да започнем с нещо по-лесно – с това кой е имал възможност да го направи. От статията във вестника стана ясно, че кражбата е извършена горе-долу по времето, когато господарят ви събра, за да съобщи за изпитанията на демона. Тъй като до там са хиляди километри, всеки, който е присъствал, отпада.
– Е, то така или иначе е по-вероятно да е някой, който не беше поканен – каза Мемъри със светнали очи – Но си спомням как изчезна вещицата, така че как може да си сигурен, че в момента в който изчезна от гробището не се е появила в музея?
– Би било наистина дръзко, нали? Но си права, отпадат всички, които са били тук по това време и нямат магически умения.
– Това изобщо стеснява ли кръга? От известните ни участници всеки би могъл да ползва някаква магия, пък дори и чужда.
– Да, май си права, прекалено много неизвестни. Но всяка магия оставя следа, бихме могли да видим кой е ползвал магия последните дни.
– Ти можеш ли да направиш това? Или господарят ти?
– Не, но мисля че се сещам кой би могъл да ни помогне, ако се съгласи.
– Кой?
– Лодкаря. Тоест трябва да говорим с придружителката му.
– Лодкаря? Брр, не ми харесва. Защо смяташ, че ще се съгласи? А и може самият той да е откраднал скиптъра.
– Да, но враната, която го придружава или ще се съгласи да ни помогне или не.
– И или ще ни каже истината или не. Защото не ни харесва. Или защото го е извършил господарят ѝ. Или защото знаят кой го е извършил.
– Имам идея. Ще ѝ кажем, че ти можеш да разбереш дали ни лъже.
– Смяташ, че номерът ще мине?
– Е, надявам се, но поне ще правим нещо. А и предвид обстоятелствата не ми се стои вкъщи.
– Добре, а къде ще ги намерим?
– Където можеш да намериш всеки лодкар, Котсън! В реката!
Навън прехвърчаше ситен сняг и бръснеше неприятен леден вятър. Поривите бутаха снежинките в муцуната и пречеха да се вижда надалеч. Беше идеално. Никой не се оглежда в такова време. Хората се свиваха в дрехите си и крачеха с необичайно бързи крачки. Неограничен от сгради, вятърът лудуваше по протежение на реката. Аз и спътницата ми бяхме единствените същества на крайречната алея. Стигнахме до Римския мост, и видяхме ладията на Лодкаря привързана на малкия пристан. От него нямаше и следа. Но враната беше там. Кацнала на един кол за привързване на лодки, снежно бялата ѝ перушина я караше да изглежда като нещо покрито от сняг. Когато приближихме тя се сепна и се вторачи в нас. Не мога да кажа, че излъчваше дружелюбност. Усетих как Мемъри се поколебава и поех инициативата, защото иначе блъфът ни не би минал.
– Здравей, птицо! Отдели ни минута.
– Какво искате? Гледаше ни лошо с червените си очи.
– Имаме предложение. Искаме да разберем кой от участниците е използвал магия последните дни. Така ще научим нещо, което би било от полза и за господаря ти. Не се опитай да ни лъжеш, приятелката ми тук притежава амулет, който ѝ помага да разпознава лъжата мигновено.- говорех бързо и уверено, стремях се да не оставям време на враната да размишлява над думите ми.
– И какво е то?
– Кой е откраднал скиптъра на Наршалеп. Той е мощен артефакт и подозирам, че е свързан със събитието.
– Искате да говоря с господаря си и да го накарам да прави проверяващо заклинание за нещо, което може да ме интересува, а може и не. Не ми стига като причина. А и в момента господарят си има свои проблеми.
– Добре, какво още искаш, за да ни помогнеш?
– Вещицата я придружава сокол. Но не живее с нея. Ще ми помогне, ако зная откъде започва обиколките си сутрин. Върнете се когато знаете мястото.
– Чакай малко – намеси се Мемъри. – Аз съм виждала откъде излита сокол. Има малък хълм направен на парк зад булеварда със стария трамвай. От страната на хълма, противоположна на пътеката към върха има почти отвесна скала. Там гнезди.
– Добре тогава. Ще кажа на господаря, че ми трябва да науча кой е ползвал магия напоследък. Предполагам имате предвид необичайно силна магия, другото е невъзможно да се направи без подготовка. Върнете се тук час преди полунощ. Дотогава ще имам отговор за вас, независимо какъв е той.
Разделихме се. Вятърът започна да утихва и аз побързах да стигна до вкъщи. Имах неприятно усещане, че не трябва да бъда на открито. Използвах задни улички и дворове. Реших, че е чудесна възможност да пробвам да вляза на стълбите в нашата сграда от входа, който гледа към вътрешния двор. Сутринта успях до отворя резето. Отне ми известно време, но важното е че си осигурих дискретен вход и изход. В двора се влизаше от тясна пролука между две сгради, където държаха кофите за боклук. Завих покрай тях и в момента в който се подадох иззад ъгъла видях господаря с гръб към мен да наднича през вратата, която бях оставил отворена сутринта. Някой от съседите ли дебнеше? Или онзи противен полицай? Реших че ако излая, за да му привлека вниманието може да подплаша когото чакаше, затова просто тихо се приближих. Никога не бях подушвал Корво толкова напрегнат. Забавих крачка, учуден от странното излъчване, когато той ме усети. Обърна се към мен и в очите му се четеше някаква фанатична лудост. Той вдигна дясната си ръка, в която държеше нож и замахна към мен, сякаш ножа движеше ръката ми, а не обратно. Аз инстинктивно скочих напред и ножа само поряза десния ми хълбок. Тогава окончателно ми просветна какво се случва и се хвърлих към врата му. Той наведе брадичка към гърдите си и му захапах долната челюст. Изкрещя от болка и изненада. Напрегнах мускули и направих разтърсващо движение, за да причиня максимални наранявания и след това се отблъснах с лапи от тялото му назад, преди да е замахнал пак.
Тъкмо навреме, защото ножът разряза въздухът, където се бях намирал допреди миг. Той (или ножът му) влагаше прекалено много сила и той едва не си поряза крака. Ръката му толкова ниско, че щеше да му отнеме време да замахне отново. Не се поколебах и се хвърлих към китката. Захапах я чудесно и стиснах с всичка сила. Той разбира се изкрещя от болка, но важното е, че изпусна ножа. Аз използвах тежестта си, за да се увисна на китката му и стисках с пълна сила.
Удари ме със свободната си ръка по гърба, но не силно. Вкусът на кръв задейства инстинктите ми и аз бясно размятах глава. Усетих как зъбите ми потъват повече в ръката му и нещо изхрущя. Той изпищя пак, но този път беше във фалцет. Така пищят малките уплашени момиченца, гадино! Пуснах захапката и оголих зъби, а космите по гърба ми се бяха вдигнали. Той посегна към ножа, но аз изръмжах заплашително и той побегна в посоката, от която бях дошъл. Целият шум от борбата ни беше привлякъл вниманието на съседите, така че реших бързо да се скрия в стълбите на нашата къща. Вълни от напрежение ме обливаха от муцуната към опашката и чак тогава усетих, че ме наболява там, където ме поряза с ножа. Колко глупаво от моя страна да сетя толкова късно, че това не беше господаря. Проклинайки закуцуках нагоре.
Задрах с лапа по вратата и изскимтях. За щастие господарят беше вкъщи и отвори. Държеше ножа си и огледа стълбите, преди да ме пусне. Заключи старателно вратата, преди да ми обърне внимание.
– Какво се е случило с теб, момчето ми? Защо капе кръв от теб? Чакай да погледна. О, ти си ранен. Нищо сериозно, сега ще донеса нещо, с което да промия раната. Стой мирно.
Превърза раната ми и след като се налочих с вода се почуствах по-добре.
– Какво се случи, Феч? Можеш ли да ми покажеш?
Зачудих се как да му обясня. Сетих се за ножа долу на снега. Не беше добра идея някой да го намери. Без особен ентусиазъм тръгнах към вратата и се обърнах през гръб, за да погледна към него. Той разбра, че искам да ме последва. Знаех, че е за мое добро, но наистина не обичам превръзки. Кара ме да чувствам тялото си неестествено. Заведох го на двора и преди да се насоча към ножа огледах прозорците. Не забелязах любопитни съседи и седнах до ножа. Корво огледа следите в снега, кръвта, след това взе внимателно ножа и лицето му притъмня. Беше абсолютно същия като неговия, но изцапан с моята кръв. Той внимателно го прибра и махна с ръка да побързам да го последвам. Залости вратата с резето, но аз не се възпротивих. Може би така беше по-добре, а и утре сутрин можеше пак да го отворя, ако реша че ми трябва.
– Това не е добре, Феч – каза господарят, когато бяхме отново у дома. – Надявам се че и ти си му оставил нещо за спомен. Хората не умеят да разпознават кога се усмихваме, но мисля че оголването на зъбите и изръмжаването ми бяха достатъчно красноречиви.
Късно вечерта излязох. Въпреки приключението с двойника на господаря трябваше да срещна враната на Лодкаря.
– Какво ти се е случило? – чух гласът на Мемъри когато бях на една пресечка от вкъщи. Вече започвах да свиквам.
– Късно осъзнах, че не е господаря ми – лаконично отговорих аз. – Какво ново при теб, о олицетворение на душата на нощта?
– Какво провокира тази поетичност? А, разбрах. Ако искаш ще измяуквам отдалеч, но то май е все същото. Ами при мен няма нищо ново. Честно казано се радвам, че господарката ми не е участник. Но Перис е пострадал. Някакъв детектив стрелял по него като обезумял. Улучих е едното му крило. Но най-много го е разтърсило, че когато страрецът му го намерил, просто го погледнал и подминал, без да се опита да направи каквото и да е. Беше много уплашен.
– Днес явно никой не е застрахован от грешката, която допуснах – заключих. Нещо в тона ми накара котката да не задава допълнителни въпроси.
Враната я нямаше на коловете и ние се оглеждахме наоколо, когато тя се спусна от клона на близко дърво.
– Ето ви и вас. Имате късмет, научих каквото искахте. Само двама от участниците са използвали значителна магическа енергия последните 5 дни. Фаталният мъжкар без придружител и Египтянина.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *