КРАДЕЦ, НОЖ, СЯНКА   Recently updated !


[wordpress_file_upload]След разкритията от предходните дни стана ясно, че ние придружителите ще имаме повече работа докато човеците се борят със собствените си демони. Очаквах да ни посетят участници, целящи да научат повече за изпитанията. Но бях изненадан когато на вратата ни се появи Мона. Изглеждаше бясна. Беше стиснала юмруци и очите ѝ искряха, влезна преди да бъде поканена, но господаря не ѝ попречи.
– Предполагам си щастлив за това колко сме затънали?
– Всъщност, противно на общото мнение аз не извличам удоволствие от чуждото нещастие. Но за какво затъване говориш и кои точно са в групата на ние?
– Ние! Тези които сега ще трябва да изпълняваме поръчения на духове и състезания на демони!
– Наясно си, че аз нямам нищо общо с призоваването на Ашкунир, просто бях така добър да съобщя на всички предварително. А и тъй като възнамерявам да участвам аз също попадам в групата на изпитваните.
– Да! Но ти явно си подготвен. Или не ти пука. Или си луд! Или всичко накуп! Най-големите чудовища които съм виждала са баща ми и приятелите на бившия ми. Не демони! Не съм подготвена за това!
– А, значи не си дошла да ме обвиняваш, а защото си изплашена и имаш нужда от помощ.
– Не, не е така! Притрябвала ми е помощта ти. А и ти не би ми помогнал. Нали?
– Ако си убедена в това, тогава защо все пак си тук?
– Е, надявах се, че все пак можеш да … ми подскажеш нещо.
– Ще ти се яви дух и ще ти каже какво трябва да направиш.
– Да, духът на отминалите Коледи. Вече ми се яви! Защо мислиш съм тук?
– Не си те представях като почитателка на Дикенс. Но да, всъщност сравнението е много точно, защото Коледна Песен е всъщност историята за човек, подложен на подобни изпитания.
– Какво? Наистина е имало Скруч по времето на Дикенс и той е минал през изпитанията на твоя Демон? Значи да чакам духа на отминалите Коледи. Но там не бяха ли само трима?
– Историята се е случила много, много по-рано. И както казах е доста променена. Често действителни събития отиват в литературни творби и новини, при това силно изопачени и това прави хората още по-уверени, че всичко това е измислица. Но ти поиска моя съвет. Ето го -Тези два дни ще трябва да откриеш какво е някой да се изправи срещу теб. Помисли за онези в живота ти, които са успявали да се справят с теб в най-лошата ти форма. И как са успявали.
– Значи наистина ще се изправя срещу себе си. Каквото и по дяволите да означава това. Добре, предполагам няма да получа нещо по-конкретно. А, и не съм почитателка. Просто се учи в училище.
– Успех тогава – усмихна се накрая Господаря. – И запомни, истинският Скруч не преминава изпитанията. Просто хората не биха купували книга, която не е с хепиенд.
– Страхотно, мерси – промърмори Мона и си тръгна.
Господарят гледаше след нея с поглед в който имаше толкова много различни чувства. Чудя се как хората успяват да изпитват едновременно няколко различни, понякога противоположни неща. При нас не е така. Но хората правят всичко толкова сложно.
Чух мяукане откъм кухнята. На перваза пред прозореца стоеше Мемъри и сочеше вратата. Това вече беше напълно очаквано.
– Здравей, Феч!
– Здравей, Мемъри! Снощи изчезна след като с Господаря си тръгнахме.
– Стори ми се лоша идея да ме виждат с теб. Ще почнат да идват и да ме питат някакви неща. Не искам да оставям впечатление, че участвам в събитията.
– Да, разбирам. Но снощи само ти беше … наблюдател, а и имаше човек без придружител, така че предполагам всички които те видяха за пръв път те мислят за котката на Красавеца.
– По дяволите! Не се бях сетила за това. Но неговият случай наистина е интересен.
– О, да, така е!
– Възможно ли е да е сам? В смисъл да няма придружител?
– До колкото ми е известно, не се е случвало.
Следващият въпрос на котката остана незададен, но отговорът се получи от самосебе си. От всекидневната се чу кратък вик и после трясък от счупено стъкло. Изтичах веднага натам и разбира се Мемъри ме последва. Господарят тръскаше глава, а погледът му беше мътен, но се проясни след няколко мига. На пода имаше стъкла от чаша.
– Аз също бях посетен, Феч! – контролираше гласът си с усилие. Беше толкова необичайно, защото не съм го виждал да губи контрол, а с него сме били в някои много критични ситуации. Отмести погледа си към Мемъри и в очите му заиграха игриви пламъчета. Знаех, че вече е възвърнал пълно самообладание – Любопитна си какво ще се случва тези дни, нали приятелко на нощта? Всеки ще се изправи срещу свой двойник, съставен само от най-лошите си черти. Така че бъди особено внимателна. Това важи и за теб, Феч! Надявам се да си в състояние да ме различиш от допелгенгера ми, но все пак бъди нащрек. Имам работа навън и няма да ме има известно време.
Каквото и да има да прави господаря явно не включва мен. Реших, че мога да си позволя също да изляза.
– Хайде да излезем навън – предложих.
– Нямам по-добри идеи за прекарване на времето – каза Мемъри и ме последва.
Пред будка за вестници видяхме Иконома на Богаташа, който тъкмо купуваше вестник със заглавие „всичко за обира“ на първа страница. Хрътката беше с него.
– Виж, Аргус, Обир в Британския музей. Рубиненият скиптър е бил откраднат. Господарят ще бъде заинтригуван от тази новина, не мислиш ли?
Приближихме се.
– А, ето ви и вас – каза Аргус. Изглеждаше натъжен. Тъкмо щях да го попитам какво му е когато се чу пляскане на криле и от едно близко дърво слезна Перис.
– Здравейте всички! Две едри кучета и котка. Продължавам да мисля, че сте необичайна гледка. Знаете ли какво точно е откраднато?
– Каквото пише в заглавието на вестника, гълъбе, нищо друго – отвърна Аргус.
– О, ами тогава имате да наваксвате. Както обикновено впрочем. Скиптърът на Наршалеп е мощен артефакт. Не вярвам да е съвпадение.
– Смяташ, че е дело на някой от участниците? – попита Мемъри.
– Скиптърът има доста интересни свойства. Който го притежава ще има сериозно предимство.
– Стига с недомлъвки, Перис! – казах – Омръзна ми да сглобявам картината парченце по парченце. Какво прави този скиптър?
– Много си нетърпелив! Но добре. С него можеш да съхраняваш неограничено количество магическа енергия. И да я освобождаваш по желание.
Замислих се. Това го правеше доста универсален инструмент. Как може да се използва в подготовката за събитието? И от кого? Ще трябва да се заема с разследването на този обир. Сам. Това беше прекалено важно, за да бързам да споделям наученото с другите. Проблемът беше, че скиптърът е взет в съвсем различен град. Но имах предимство пред полицията. Те тръгваха от предмета. Аз имах потенциални заподозрени. Знаех разбира се, че не е господарят. Не вярвах да е Богаташа, той беше абсолютно твърд по отношение на спазването на закона. А и магията не му беше точно силна страна. Но оставаха още поне девет участника.
– Умисли се нещо, Феч!
– Да, замислих се за последствията от този обир.
– Е, предполагам, че рано или късно ще си проличи кой го е направил – каза Мемъри.
– Въпросът е дали няма наистина да е късно – отвърна замислено Перис.
В този момент Иконома извика Аргус и двамата си тръгнаха. Дали не трябваше да работя заедно с тях? Богаташа със сигурност щеше да разследва обира и търси артефакта, а той имаше значителни ресурси. Не бях сигурен, така че реших да оставя решението да се появи от само себе си. Кучетата имаме доверие на съдбата. Разделихме се и с Перис и поведох Мемъри към изоставената постройка, в която се събираха децата. Някакъв праволинеен идиот се развика, че съм без каишка и стопанин. Толкова беше заслепен във възмущението си от нарушението на правилата, че дори не забеляза необичайния ми придружител. Взехме оставащото разстояние на бегом. Никой човек не може да ме настигне, просто трябва да внимавам да не бъда приклещен някъде. Но аз не съм толкова глупав. Тръгнахме да влизаме отзад, както преди. Но дупката беше запушена отвътре с нещо тежко. Опитах да го избутам, но освен че вдигнах малко шум не постигнах нищо друго. Явно чул шума, хамелеонът се появи на покрива и спокойно слезна по стената.
– Пъгсли, здравей! Как са нещата при вас? – нещо в него винаги ме караше да говоря направо по темата.
– Здравей и на теб, Феч! Как мислиш, че са? Още не беше съмнало когато момичето получи видение. Другите получиха скоро след това. Алекс, това е момчето с тъжната физиономия, се прибрал вкъщи само за да разбере, че се е разминал за малко с двойника си. Побъркал е родителите му. Майка му плачела, а баща му исках да го убие. Двойницата на момичето цяла сутрин е дърпало чанти и крало портфейли около покрития пазар. Арестуваха я. Нея, не двойницата. Останалите не смеят да излязат и спорят дали да се скрият, да търсят двойниците си или да ги чакат като им устроят капани.
– Значи се започна – казах – мисля, че най-доброто което могат да направят е наистина да се захванат с капаните, но и да се барикадират някъде. Момичето може би е по-добре в ареста. Докато допелгенгерът ѝ разбере ще е направил още бели и така тя ще може да твърди, че става въпрос за сгрешена самоличност. С малко късмет полицията ще ѝ повярва въпреки приликата.
– Това не е всичко обаче – ухили се Пъгсли – момичето намери някаква книга със заклинания и решиха, че ще използват магия за да се приготвят за събитието. Обаче те са градски деца и няма откъде да намерят крак от гущер, опашка от полска мишка и екзотични билки. Та им се стори много добра идея да поръчат билките по Интернет. Вчера пристигнаха и снощи преди срещата забъркаха съставките. Но явно не е трябвало да се доверяват на неизвестни онлайн търговци. Не мисля че сбъркаха заклинанието, а по-скоро нещо не беше наред със съставките. Хихихи…
– Какво стана? – полюбопитства Мемъри.
– Ще ти кажа какво стана. На момичето почнаха да ѝ растат копита и ако темпото се запази някъде през нощта ще бъде човек само от кръста нагоре. На Алекс му се отвори третото око. Буквално. Разхожда се навън с нахлупена шапка. На другият постоянен му стана нещо на ръцете и сега не смее да пипне нищо.
– Щеше да е забавно, ако нямаха ден и половина да се оправят с допелгенгерите си. Както стоят обаче нещата, всичко това може да завърши много зле.
– Надявам се да се оправим поне с последиците от неуспешното заклинание. Перис обеща да доведе Стареца на помощ.
– Ако не са се отчаяли след всичко това, може би имат шанс. Желая ви успех – му казах и си тръгнах. Беше минало доста време откакто излязох и можеше господарят да се е върнал. Опитах се да си представя злия му двойник и гърлото ми се стегна. Мисля че се прибрах тичайки по-бързо, отколкото бягах пред това от виковете за куче без нашийник.
– Имаш лошо предчувствие, затова ли беше този луд бяг? – попита Мемъри.
– Не точно предчувствие. Не зная дали е станало нещо лошо или предстои да стане. Просто усещам, че има опасност и трябва да съм тук.
– Да, при вас е по-различно – каза с разбиране котката.
Споглеждахме се очаквателно известно време и тъкмо бях решил, че интуицията ми ме е подвела, когато чух стъпките на господаря по стълбите и тежкото му дишане. Нещо в начина, по който качваше стъпалата не беше наред. Отвори вратата трясък и влетя вътре.
– Феч, донеси веднага аптечката.
Не губих нито миг. Занесох му я и чак тогава видях, че от дясната му страна малко над хълбока тече кръв. Когато попихме кръвта се видя гладкият разрез на нож. Беше същия размер като ножа на господаря. Той изглежда усети какво мисля.
– Точно така момчето ми, той има нож като моя. Беше нещо като смъртоносен дуел. Но в него няма нищо спортсменско. Но при следващата ни среща няма да има предимството на изненадата. Утре един от нас ще умре, и не възнамерявам да съм аз.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *