ЖРИЦА, ЛУНА, МАГЬОСНИК


Навън имаше мъгла толкова гъста, че отсрещната сграда беше просто безплътен призрак прозиращ зад сивкавата пелена. А улицата беше наистина тясна. Реших да се разходя, защото нямаше никаква опасност някой да се притесни от мен, ако не ме вижда. И така скрит в мъглата поех из града.
Човеците не обичат мъглата и улиците бяха по-пусти от обикновено. Лицата на отделни хора изскачаха от мъглата и изчезваха секунда по-късно. Колко променен беше градът! След известно време забелязах, че измежду звуците скрити от мъглата един е постоянен – пляскане на криле недалеч от мен. Недостатъкът на това че не можеш да бъдеш видян е че и ти самият не можеш да видиш. Или подушиш. Пробвах да сменя посоката няколко пъти, но звукът ме следваше неизменно. След малко усетих приближаването на източника и от мъглата изскочи гълъбът.
– Още не зная името ти.
– Казвам се Перис.
– Защо ме следиш?
– Исках да говоря с теб. Вчера проследих вещицата.
– И какво разбра?
– Говори с някакъв надут мъж със строг костюм. Не можех да слушам целия разговор, но споменаха Лодкаря.
– Лодкаря? Знаеш ли кой е това?
– По-добре да ти покажа.
Стигнахме до реката. Слязох по каменните стълби и поехме по крайбрежната алея. На едно място, на което имаше стъпала до нивото на водата Перис спря и се ослуша. Последвах примера му и скоро чух плисъка на гребла. Различих очертанията на малка лодка в реката. От нея слезе старецът, когото срещнахме в моргата. На рамото му седеше бяла врана. Притаихме се зад един контейнер и наблюдавахме какво ще се случи. Чуха се стъпки и се появи Червенокосата. Соколът не изглеждаше да е с нея.
– Какво правиш тук? Вие сте глупци! Не искам да имам нищо общо с вас.
– Съжалявам да го чуя. – Гласът ѝ беше студен и делови. – Имам задача да ти съобщя, че не считаме провала за край на нашата работа и искаме да опитаме нещо различно. Ще ни бъдеш полезен отново.
– Ще ви бъда полезен, а? – каза заядливо Лодкаря. – Въпросът е вие с какво може да сте ми полезни. А за момента не виждам нищо такова и не разбирам как може да се промени. Изобщо нямате представа с какво сте се захванали.
– Орденът е участвал многократно. Чрез свои представители разбира се. Същото важи и за организацията на придружителя ми от последния път. Не си мисли, че магията на Отварянето, или твоята, са нещо ново за нас. Спри да се мислиш за толкова велик и нека си сътрудничим!
Лицето на стария се изкриви от ярост, после се изопна и очите му засияха с бледосиня светлина. Мъглата около него се завихри като торнадо. Вещицата направи уплашено крачка назад, окопити се, посегна да извади нещо изпод пелерината си, но се отказа и ядосано се завъртя и си тръгна.
– Знаеш кой е това, нали? – Перис ме гледаше с любопитство.
– Да, зная. Вече го срещахме. Плати на един санитар в оболи.
– Сигурно е било забавна гледка.
– Да, може да се каже. Сега какво?
– От него мисля няма какво да научим. А и ти не можеш да го следваш в реката. Нека следваме жената.
– Да тръгваме, миризмата се следва трудно в тази мъгла.
Проследихме я до големия парк в средата на града. Май всеки град има по един такъв. Хората отиват на някакво място, унищожават всичко, което расте там, построяват къщи и улици и после се сещат, че всъщност дърветата се хубаво нещо и построяват парк. Тя се движеше бавно по една от главните алеи, сякаш се разхождаше. На едно място имаше разширение и там под надвисналите клони на дърво имаше пейка, която е встрани от другите. В мъглата никой от алеята не би видял кой седи на пейката. Червенокосата седна, а Перис рискува да се приближи, за да може да види какво става. Аз почаках отстрани и след известно време чух стъпките ѝ и след това връщането на гълъба.
– Какво стана?
– Нищо, точно това ме притеснява. До колкото успях да я видя, изглеждаше сякаш е доволна, че е направила нещо, но не видях никого и тя не направи нищо. Просто си седеше и после стана и си тръгна като човек, който изпълнил задачата си.
– Огледа ли пейката?
– Да, разбира се. Нищо.
– Възможно ли е целта да е била да не прави нищо. И ние заедно с нея?
– Смяташ, че е разбрала за нас и ни е размотавала? Не, не мисля. Трябва да се връщам при стареца.
– Да, аз също имам задачи. До скоро, Перис!
– До скоро, Феч!

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *